Решение № 6829 от 14.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6829 гр. София, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОРЯНА В. ПЕТРОВА при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20251110124177 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от ЮЛ с ЕИК ***, с която по реда на чл.

422, ал.1 ГПК срещу Я. А. В., ЕГН **********, са предявени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.

198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 86 ЗЗД, за сумата от 1 376,35 лева – главница, представляваща задължения за доставена и потребена вода, за периода от 19.05.2023 г. – 20.05.2024 г., ведно със законна лихва от 08.01.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и мораторна лихва в размер на 74,41 лева, за периода от 17.07.2023 г. до 19.06.2024 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1153/2025 г. на СРС, 176 състав.

Ищецът твърди, че са налице трайно установени фактически отношения, свързани с предоставяне на ВиК услуги, доколкото ответникът обитавал общинско жилище и бил настанен заедно със семейството си с настанителна заповед № ДКП18-ОД66-39/26.07.2018 г. Счита, че между страните е налице облигационно отношение, възникнало въз основа на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги при публично известни общи условия. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника ВиК услуги (доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води) в посочения обект, като купувачът не е заплатил дължимата цена, както и обезщетение за забава върху нея за периода от датата на падежа, посочен във фактурите.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

1

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. 198о, ал. 1 от Закона за водите в тежест на ищеца е да установи, че ответникът е потребител на ВиК услуги по възникнало между страните облигационно правоотношение, че в процесния период ищецът е доставял ВиК услуги в претендираните количества в посочения обект, чиято стойност възлиза поне на претендираните суми. При доказване на горните факти, в тежест на ответникът е да установи погасяване на дълга.

Съгласно § 1, т. 2, б. “а“ и б. “б“ от Допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/ потребители по смисъла на закона са юридически или физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги; респективно юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти в етажната собственост. В разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, също са посочени потребителите на ВиК услуги: собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост.

Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4 получаването на ВиК услуги се осъществява при публично известни общи условия. Същите влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник. В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани и са одобрени с решение на ДКЕВР.

С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на облигационно отношение, съответно и качеството потребител на водоснабдителните и канализационните услуги, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещното право на ползване върху съответния водоснабден имот, т.е. облигационното отношение между водопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на право на собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.

Това обаче не е единственият начин, по който може да възникне облигационно отношение за предоставяне на ВиК услуги. Възможно е да бъде постигнато съгласие между лице, което не е титуляр на вещно право върху водоснабден имот, и ВиК оператор за сключване на договор за предоставяне на ВиК услуги при спазване на общите условия на оператора. Съгласно чл. 3, ал. 3 от Общите условия потребител може да бъде и наемател на имота, за който се предоставят ВиК услуги за времето на наемното правоотношение, при условие че собственикът и титулярят на вещното право на ползване на имота лично декларира съгласие пред ВиК оператора или бъде представена декларация с нотариална заверка на подписа му, това лице да бъде потребител на ВиК услуги за определен срок. Тогава именно това лице, а не титулярят на вещното право, ще има задължение за заплащане на цената на предоставените ВиК услуги. Договорът подлежи на доказване по общите правила на ГПК. В конкретния случай такова доказване не е проведено.

2

Ищецът е представил настанителна заповед № РКП-18-ОД-6639/26.07.2018 г., издадена от С.О., р-н К.П., въз основа на която на осн. чл. 19, ал. 1 от Наредба за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на С.О., ответникът Я. А. В., заедно с още 4 лица – членове на семейството му, е настанен в процесния имот, представляващ общинско жилище. Съгласно чл. 22, ал. 1 от горепосочената наредба, въз основа на настанителната заповед кметът на района сключва писмен договор за наем, в който се определят правата и задълженията на наемателя и наемодателя, наемната цена, заплащане на консумативи и такса смет, отговорността при неизпълнение, поддържането (текущи и основни ремонти) и други условия по наемното правоотношение. По делото не е представен писмен договор за наем за процесното жилище и от представените доказателства не се установява за процесния имот да има действащ договор за наем, страна по която е ответникът, както и собственикът на имота да е предоставил писмено съгласие с нотариално удостоверяване на подписа за откриване на партида на наемателя, каквото изискване се съдържа в ОУ на ищеца.

Действително, за имота е открита партида на името на ответника.

Представените по делото фактури, касаещи процесния период, са издавани именно на името на ответника. Същите обаче изхождат от ищцовото дружество, поради което те се ползват единствено с формална доказателствена сила по смисъла на чл. 180 ГПК – че волеизявлението съществува с такова съдържание, каквото се установява от писмения документ, и че същото изхожда от своя автор. Не се установява откриването на партидата да е станало по инициатива на ответника, което е условие да се приеме, че е възникнало договорно облигационно правоотношение по силата на изрична уговорка между страните по делото. Служебното откриване на партида на името на лице не обуславя валидно възникване на облигационно отношение между него и оператора на ВиК услуги.

Ето защо се налага извод, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на факта, че ответникът има качеството на потребител на ВиК услуги, следователно не се установява между страните да е възникнало облигационно правоотношение за продажба на тези услуги.

Предявеният установителен иск за заплащане на сумата от 1 376,35 лева, представляваща главница за доставена и потребена вода, за периода от 19.05.2023 г. – 20.05.2024 г. се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

По делото не се доказа възникването на главен дълг, поради което акцесорната претенция по чл. 86, ал.1 от ЗЗД за лихви също следва да се отхвърли като неоснователна.

При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски има единствено ответникът. Същият, обаче, не е претендирал и представил доказателства за сторени разноски, поради което такива не следва да му бъдат присъждани. При този изход на спора, сторените от ищеца разноски следва да останат за негова сметка

3

Воден от горното, Софийски районен съд, 176 състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от ЮЛ, ЕИК ***, положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че Я. А.

В., ЕГН **********, *** дължи на ЮЛ, следните суми: 1 376,35 лева – главница, представляваща задължения за доставена и потребена вода, за периода от 19.05.2023 г. – 20.05.2024 г., ведно със законна лихва от 08.01.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и мораторна лихва в размер на 74,41 лева, за периода от 17.07.2023 г. до 19.06.2024 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1153/2025 г. на СРС, 176 състав.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4