Определение № 4093 от 29.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4093 гр. София, 29.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело № 20251110143432 по описа за 2025 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Независимо че спорът попада в хипотезата на чл. 140а, ал. 1, т. 10 ГПК, настоящият състав на съда, като съобрази процесуалното поведение на страните и изложеното от тях в исковата молба и отговора на исковата молба, и на основание чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК намира, че не следва да ги задължава да участват в информационна среща за процедура по медиация поради наличието на обстоятелства, които насочват към обосновано предположение, че медиацията не би довела до положителен резултат.

Неоснователно е възражението на ответника за недопустимост на предявените искове. Дали между страните съществува облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит е въпрос по съществото на спора, по който съдът се произнася с крайния съдебен акт по делото.

Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.

ДОПУСКА назначаването на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, формулирани в исковата молба, при депозит в размер на 420 лв., вносим от ищцата в 1-седмичен срок от съобщението.

НАЗНАЧАВА за вещо лице И. Л. Д., адрес: ***, специалност: Финанси.

Вещото лице да се уведоми за назначената експертиза и да се призове след представяне на доказателства за внесен депозит.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 10.03.2026 г. от 10:10 часа, за когато да се призоват страните.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ответника - и 1 препис от писмения отговор с приложенията.

СЪСТАВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО :

С. И. Д. е предявила срещу „Сити Кеш“ ООД установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на сключения между страните Договор за паричен заем Кредирект № 820313/27.02.2023 г. поради протИ.речието му със закона, а в условията на евентуалност – установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 6.2 от договора, предвиждаща заплащане на неустойка при неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, поради протИ.речието с добрите нрави, обективно кумулативно съединени с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 3713,53 лв., представляваща недължимо платена сума по нищожния договор.

Ищцата твърди, че на 27.02.2023 г. между страните бил сключен Договор за паричен заем Кредирект № 820313, по силата на който ответникът отпуснал заемна сума в размер на 1800 лв., която кредитополучателят се задължил да върне на 4 месечни вноски по 60,08 лв. и 14 месечни вноски по 163,04 лв. съгласно погасителния план към договора. Уговорени били размер на ГПР по кредита – 48,05% и размер на фиксиран ГЛП – 40,05%. Съгласно клаузата на чл. 6.2 от договора в случай на непредоставяне на обезпечение по чл. 6.1 заемателят дължи на кредитора неустойка в размер на 3651,12 лв., която се начислява автоматично, като с подписването на договора заемателят се счита за уведомен за нейното начисляване. В чл. 33 от приложимите за заеми „Кредирект“ общи условия били уредени условията, при които заемополучателят следва да предостави обезпечение. Ищцата релевира възражение за нищожност на целия договор поради протИ.речието му със закона. Посочва, че нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК в размера на ГПР не е включена дължимата се по договора неустойка при непредоставяне на обезпечение, въпреки че тя представлява „общ разход по кредита за потребителя“ по см. на пар. 1, т. 1 ДР ЗПК. Посочва, че след прибавяне на дължимата се неустойка действителният размер на ГПР надвишава значително максимално допустимия размер от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият между страните, представлява заблуждаваща търговска практика по см. чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП. Твърди, че в случая не е налице хипотезата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД, доколкото посочването на ГПР е предвидено като задължителен реквизит на договора за потребителски кредит съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Поддържа, че е налице и нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК - уговорената в клаузата на чл. 6.2 неустойка представлява добавък към договорната лихва, без размерът да е включен в размера на договорната лихва, поради което посоченият процент на ГЛП в договора не отговаря на реално прилагания от кредитора. В условията на евентуалност и в случай че съдът приеме договорът за потребителски кредит за действителен, ищцата оспорва като нищожна неустоечната клауза по чл. 6.2 от същия поради протИ.речието с добрите нрави. Излага, че предвидената неустойка е уговорена извън присъщите обезщетителна, обезпечителна и 2 санкционна функции и цели заобикаляне на чл. 33, ал. 1 ЗПК. Твърди, че неустоечната клауза е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗПК, тъй като представлява уговорка, която води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Счита, че нейната единствена цел е неоснователно обогатяване на кредитора.

Твърди, че за погасяване на задълженията си по договора е заплатила сума в размер на 5513,53 лв., като с оглед неговата нищожност кредиторът следва да върне сумата от

3713,53 лв., недължимо платена над чистата стойност на кредита от 1 800 лв.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Не оспорва, че между страните е съществувало облигационно правоотношение по процесния договор, но излага, че последният е изцяло погасен, поради което следва да се счита за прекратен. Твърди, че договорът е действителен предвид валидното уговаряне на основните му параметри – главница и лихви, в изискуемата от закона форма. Посочва, че на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД недействителността на отделна договорна клауза не обуславя недействителност на целия договор, доколкото в случая оспорената неустоечна клауза не е част от съществените параметри на договора. Излага, че всички условия по договора, в т.ч. плащането на неустойка, са индивидуално договорени с потребителя. Твърди, че е налице ясно посочване в договора на размера на ГПР и условията за прилагането му. Поддържа, че са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Сочи, че уговорената между страните неустойка при неосигуряване от страна на кредитополучателя на обезпечение на главното вземане е дължима след сключване на договора при неизпълнение на това задължение, поради което не може да бъде взета предвид при определяне на ГПР. Не оспорва, че разходът за неустойка не е включен в посочения в договора размер на ГПР, но поддържа, че същият не следва да се добавя към него. Твърди се, че неустойката е уговорена като санкция за неизпълнение на поето с договора задължение от кредитополучателя за представяне на договорно обезпечение, като ищецът е имал възможността да се съгласи или не с клаузите на договора, разполагал е с правото на отказ от същия, както и да поиска удължаване на срока за представяне на обезпечение, от които кредитополучателят не се е възползвал. Счита, че не е налице заблуждаваща търговска практика, като клаузите на договора не са във вреда на потребителя и за ищеца е съществувала яснота за разходите по кредита, размера на договорната лихва, ГПР и неустойката. Твърди, че до настоящия момент ищцата е погасила сумата от 5166,17 лв., от които главницата в размер на 1 800 лв.

РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:

По предявените установителни искове с правно основание 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД в тежест на ищцата е да установи при условията на пълно и главно доказване сключването на процесния договор за паричен заем с ответника и неговото конкретно съдържание – права и задължения на страните, в частност уговарянето в полза на ответника на неустоечно вземане.

При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на ответника е да установи действителността на процесния договор и на оспорената договорна клауза чрез 3 установяване наличието на основните съществени елементи от съдържанието на договора съгласно чл. 10, ал. 1 и чл. 11 ЗПК, както и че оспорената неустоечна клауза е индивидуално уговорена.

По предявения осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищцата е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е предала процесната сума, а в тежест на ответника - че е било налице годно основание за имущественото разместване, респ. за задържане на получената сума.

ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНИ И НЕНУЖДАЕЩИ СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ следните обстоятелства: сключването между страните на процесния Договор за паричен заем Кредирект № 820313/27.02.2023 г.; предоставянето от кредитора, респ. получаване от кредитополучателя на заемната сума в размер на 1800 лв.; че в клаузата на чл. 6.2 от договора е предвидено задължение за кредитополучателя за заплащане на неустойка в случай на непредставяне на обезпечение по чл. 6.1 от договора; че разходът за неустойка не е включен в размера на ГПР по договора.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.

Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4