Определение № 353 от 01.07.2026, Окръжен съд - Видин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 353 гр. В., 01.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АМП

Членове:

ВЙМ

ГПЙ като разгледа докладваното от АМП Въззивно частно гражданско дело № 20261300500048 по описа за 2026 година

Производството е образувано по частна жалба П. Г. С., с ЕГН **********, с постоянен адрес с. П., общ.ГО, ул. С***, чрез адв. А. К. М., вписана в Адвокатска колегия гр. ВТ, с ЕГН **********, със служебен адрес гр.

ВТ, ул. „Р***, тел. ***, адрес за призоваване и съобщения: гр. ВТ, ул. „Р*** против Разпореждане за незабавно изпълнение, постановено по ч.гр.д. № 876/2025г. на РС К..

Поддържа се в жалбата, че не са налице предпоставките на чл. 418, ал. 2, изречение първо от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение.

Частния жалбоподател твърди, че в своята практика съдилищата трайно приемат, че самото извлечение от сметка по смисъла на чл. 417, ал. 1, т. 2 от ГПК трябва да съдържа данни относно всички обстоятелства, необходими за индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане/задължение. Изискванията за редовност са изпълнени тогава, когато заявлението и извлечението съдържат информация за личността на длъжника и на кредитора, за договора за кредит, от който произтича вземането, за размера на предоставения кредит и на непогасената част от него, за размера на дължимите суми по кредита и за момента, от който те са изискуеми.

Не оспорват обстоятелството, че П. С. действително е сключила с кредитора „УБ“ АД Договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка на 12.07.2019г. /наричан по – долу „договора“/. Договорът е приложен към заповедното производство и в чл. 1 от него изрично е посочено, че кредитът е потребителски, усвояван овърдрафт по конкретна разплащателна сметка.

Общият размер на кредита действително е бил 4 000 лв., с начален срок на усвояване 12.07.2019г., краен срок на усвояване 12.07.2020г. и срок за погасяване – 12.07.2020г. /чл. 1, 2, 6 и 7 от договора/.

1

Съгласно § 1, т. 7 от ДР от Закона за потребителския кредит "овърдрафт" е кредитът, при който кредиторът изрично предоставя на потребителя възможност да ползва средства, превишаващи наличността по разплащателната му сметка.

Това означавало, че на кредитополучателя физически не е предоставена на 12.07.2019г. сума в размер на 4 000 лв., а е уговорен лимит в размер на 4 000 лв., като банката се е съгласила и С. е имала право при липса на наличност в разплащателната си сметка да ползва парични средства, чийто общ размер да не превишава посочения лимит, като усвояването на този лимит следва да се извърши в срок до 12.07.2020г.

Според чл. 10.3 от договора кредитът се води и отчита в счетоводните книги на кредитора чрез отразяване на всички усвоени и възстановени суми.

В представеното извлечение от сметка нямало данни за усвояване на претендираните главници в размер на 4 000 лв. и на 266.35 лв. в уговорения срок за това – до 12.07.2020г.

Във връзка с последното следвало да се има предвид, че за този срок страните не са предвидили удължаване.

В чл. 10.4 от договора изрично било посочено, че след изтичане на сроковете за усвояване на кредита ангажиментът на кредитора се прекратява, като платените суми по т. 5 от него /такси и комисионни/ са дължими и не подлежат на връщане.

Според чл. 10.5 от договора кредитополучателят оправомощава кредитора в рамките на срока по т. 6.2 /това е срока за усвояване на кредита/ да извършва плащания по наредени по надлежен ред банкови операции и съответните им такси и комисионни, надвишаващи наличността по разплащателната сметка в съответствие с договорения в т. 2 лимит на кредита.

В чл. 10.6 от договора било предвидено, че след изтичане на крайния срок за усвояване на кредита правото на кредитополучателя за ползване и съответното на него задължение на кредитора за предоставяне на неусвоените суми се прекратява, като платените суми за такси и комисионни са дължими и не подлежат на връщане.

Липсата на данни, касаещи размера на „реално“ предоставения кредит в уговорените срокове за усвояването му по договор за кредит овърдрафт от 12.07.2019г., в представеното от банката извлечение от счетоводните и книги в заповедното производство, е достатъчно основание да се счита, че същото формално не отговоря на законовите изисквания, не е редовен от външна страна документ, обуславящ допускането на незабавно изпълнение.

На следващо място се поддържа в жалбата , че не са налице предпоставките на чл. 418, ал. 3 от ГПК.

Излага се , че съгласно цитираната норма, когато според представения документ изискуемостта на вземането е в зависимост от изпълнението на насрещно задължение или от настъпването на друго обстоятелство, изпълнението на задължението или настъпването на обстоятелството трябва да бъдат удостоверени с официален или с изходящ от длъжника документ.

В извлечението от счетоводните книги на банката се посочвало, че главницата в размер на 4 000 лв. е изцяло изискуема към 12.07.2025г., като основание за настъпване на изискуемостта е цитиран чл. 7, във връзка с чл. 12.1 от договора.

Съгласно чл. 7 от договора срокът за погасяване на кредита е 12.07.2020г.

Позоваването на банката на текста на чл. 12.1 от договора означавало, че същата счита 2 първоначално уговореният срок за погасяване на вземането за автоматично продължен по реда на тази клауза.

За да се постигне автоматично удължаване на срока за погасяване на кредита, обаче, следвало да са налице предвидените в този текст условия /предпоставки/ - кредитополучателят да спазва условията на договора и да не е в просрочие на нито едно от своите задължения към кредитора в уговорените в договора срокове, съответно нито кредитополучателят да е подал искане за отказ от удължаване на срока на овърдрафта, нито банката да се е възползвала от правото си да не го удължи.

Горното означавало, че на 12.07.2020г., както и всяка година на същата дата, автоматично срокът за плащане /падежът на вземането/ е бил продължаван за нов едногодишен период.

Настъпването на обстоятелствата за автоматично удължаване на срока за плащане, в случая не е удостоверено по никакъв начин.

И обратното, за да е изискуемо вземането на банката към 12.07.2025г., както се сочи в представения от нея документ пред съда, то това означавало, че на тази дата не е настъпило поредното автоматично уговорено между страните продължаване на срока за погасяване на главницата по кредита.

За това било необходимо към тази дата: или кредитополучателят да е нарушил условията на договора и да не е изпълнил свое задължение в срок; или кредитополучателят да е подал искане за отказ от удължаване от срока на овърдрафта; или кредиторът да е упражнил правото си да не удължава срока по т. 7 /абзац 2 на чл. 12. 1 от договора/.

Нито едно от тези обстоятелства не било удостоверено от заявителя или чрез официален документ, или чрез изходящ от длъжника документ.

Т.е. изискуемостта на вземането, предмет на заповедното производство, в случая била поставена в зависимост от настъпването на едно от гореизброените обстоятелства, а данни, удостоверяващи настъпването им не се съдържат нито в приложеното извлечение от счетоводните книги на банката, нито могат да се извлекат от други представени от нея документи, отговарящи на изискванията на чл. 418, ал. 3 от ГПК.

Ако се приемело, че банката не основава изискуемостта на вземането си на клаузата на чл.

12.1 от договора и по тази причина не е необходимо да удостоверява настъпването на предвидените в този текст обстоятелства, то в такъв случай срокът за погасяване на кредитното задължение е изтекъл съгласно чл. 7 от договора на 12.07.2020г. и предявеното след 12.07.2025г. пред съда парично вземане е погасено по давност, в който смисъл изрично се прави възражение с настоящата жалба.

Поддържа се в жалбата , че вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.

Безспорно частната жалбоподателка имала качеството на потребител – физическо лице в рамките на конкретната договорна обвързаност с банката – кредитор /аргумент от разпоредбата на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП/.

Потребителското й качество обуславяло преценка доколко претендираното от нея плащане 3 на парично задължение произтича от неравноправни клаузи.

За неравноправна се визира клаузата на чл. 12.1 от договора.

Позовава се на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, съгласно който, неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

Следва да се има предвид и, че според чл. 8, ал. 1 и 2 от ЗПК преди потребителят да бъде обвързан от предложение или от договор за овърдрафт, кредиторът предоставя своевременно на потребителя въз основа на изразените от него предпочитания и предлаганите от кредитора условия на договора необходимата информация, позволяваща сравняването на различните предложения за сключване на договор за овърдрафт за вземане на информирано решение. Информацията се предоставя във формата на стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за договорите за овърдрафт съгласно приложение № 3.

Съгласно цитираното приложение задължително потребителят се уведомява и за срока на договора.

В предоставената на потребителя в случая информация банката била посочила, че срокът на договора е една година, без да му укаже, че срокът за погасяване на кредита може да бъде автоматично продължаван многократно.

Именно клауза в този смисъл била включена в текста на договора – чл. 12.1.

Жалбоподателят счита, че банката е действала недобросъвестно и е наложила на потребителя приемането на клауза, с която той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора в предоставената му иначе за целта информация.

Поддържа се и че сама по себе си клаузата е неясна и може да се тълкува двояко.

Да се продължи срок за погасяване на парично задължение автоматично означава, че нито една от страните по него не е нужно да прави изрично волеизявление за това.

Предпоставките за това, обаче, са уговорени твърде общо. Кой, как и към кой момент ще преценява изпълнението на „всички условия и задължения“ от страна на кредитополучателя към кредитора не е ясно.

Абсурдността на тази клауза произтичала и от добавката след израза „не е в просрочие по нито едно от своите задължения към кредитора в уговорените в договора срокове“ на думите „включително и по т. 7“ /края на втори ред на стр. 6 от договора/.

Недоумяващо било по каква причина ще се удължава срок за погасяване на задължение, ако то е погасено преди изтичането му, още по – малко точно това срочно изпълнение да е предпоставка за удължаването!?!

Объркването ставало още по – съществено и като се вземе предвид третото изречение /втория абзац на стр. 6 от договора/ на текста на чл. 12.1 от договора.

Освен това, според тази клауза неизпълнение на задължения на самия кредитор не е предпоставка за отпадане на автоматичността.

Действително на кредитополучателя е предоставена възможност да се откаже от удължаването на срока на овърдрафта, но и в тази част е налице двусмислие - не е ясно кога той 4 може да стори това, няма конкретен срок.

Според жалбоподателя при такова тълкувание на използвания израз излиза, че кредитополучателят може да откаже автоматичното удължаване на срока за погасяване на кредита само в рамките на първоначалния срок, т.е. до 12.07.2020г.

След тази дата падежът на вземането му, а от там и началото на погасителната давност, остават зависими единствено от преценката и волята на кредитора и според тълкуванието на клаузата, което той ще даде. Горното поставя кредитора в значително по –привилегировано положение спрямо потребителя.

Именно в това се състои и неравноправността на клаузата на чл. 12.1 от договора /чл.143, ал. 2, т. 6, 9, 10, 14/.

Неравноправността на тази клауза изключвала нейното прилагане, което означавало, че падежът на вземането на банката в действителност е уговорената в чл. 7 дата - 12.07.2020г., респективно към датата на завеждане на настоящото производство това парично вземане, ако се счете, че изобщо е възникнало и съществува в претендирания размер, е погасено по давност.