Решение № 383 от 23.09.2022, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 383 гр. Велико Търново, 21.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Явор Данаилов

Любка Милкова при участието на секретаря Силвия М. Т.а като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело № 20224100500618 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 ал.1 и сл. ГПК.

С Решение №390/28.06.2022г., постановено по Гр. д.№210/2022г. по описа на РС – Горна Оряховица, е признато за незаконно уволнението на С. И. Н., с ЕГН **********, от гр.Лясковец, ул.“Кирил и Методий“ №3, ет.1, от длъжността „Обслужващ работник промишлено производство“ в „Сартен България“ ООД гр.Плевен, с ЕИК 115345067, Фабрика Лясковец – цех „Кутии“, извършено със Заповед №272/21.12.2021г. на Управителя на „Сартен България“ ООД гр.Плевен, отменена е Заповед №272/21.12.2021г. на Управителя на „Сартен България“ ООД гр.Плевен, като незаконосъобразна, възстановен е С. И. Н. на заеманата до уволнението длъжност „Обслужващ работник промишлено производство“ в „Сартен България“ ООД гр.Плевен, Фабрика Лясковец – цех „Кутии“, осъдено е „Сартен България“ ООД гр.Плевен да заплати на С. И. Н. сумата от 4140лв., представляваща нетно обезщетение за времето, през което същият е останал без работа в резултат на уволнението, за период от шест месеца, на основание чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 КТ, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.02.2022г. до окончателното й изплащане, осъден е ответника да заплати на ищеца сумата от 1500лв. – направени разноски за платено адвокатско възнаграждение, както и е осъден ответника да заплати по сметка на РС – Горна Оряховица, сумата от 265,60лв. – ДТ върху уважените искове, сумата от 100лв. – направени по делото разноски за възнаграждение за вещо лице, както и сумата от 5лв., в случай на служебно издаване на ИЛ.

1

Против първоинстанционното решение е постъпила в рамките на срока по чл.259 ал.1 от ГПК въззивна жалба от ответника по делото „САРТЕН БЪЛГАРИЯ“ ООД със седалище гр.Плевен, чрез пълномощника му адв.В. И. – АК – Плевен, с която обжалва решението изцяло, като развива оплаквания за неговата неправилност, незаконосъобразност и необоснованост, и претендира отмяната му. Оспорва като неправилни и незаконосъобразни правните изводи на първоинстанционният съд за незаконосъобразност на уволнението на ищеца по смисъла на чл.344 ал.3 вр. чл.333 ал.2 вр. ал.1 т.3 от КТ, поради което е прието, че следва да бъде отменено само на това основание, без съдът да разглежда трудовия спор по същество. Излага, че в изпълнение на задължението си по чл.1 ал.2 от Наредба №5 за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл.333 ал.1 от КТ, работодателят е поискал такава информация чрез деклариране от страна на ищеца С. И. Н. в нарочна Декларация от 23.12.2021г. към правно релевантната дата по чл.333 ал.7 КТ – 23.12.2021г. и след като лицето е декларирало липса на основания за закрила, му е връчена атакуваната заповед за уволнение. Твърди, че след като самият ищец не е посочил наличие на основание за закрила, то работодателят – въззивник е освободен от по - нататъшно задължение за събиране на каквато и да било допълнителна информация.

Оспорва като неправилни и изводите на първостепенният съд за липса на приложеното от работодателя основание за уволнение по чл.328 ал.1 т.3 КТ /при намаляване на обема на работата/, като твърди, че доколкото намаляването на обема на работата се дължи на обективни причини не е необходимо издаване на акт на работодателя, както и че наличието на приложеното основание за уволнение на ищеца по чл.328 ал.1 т.3 КТ - намаляване на обема на работата за периода преди и след 01.12.2021г. като количествено измерение в цех „Кутии“ се доказва от показанията на разпитаните в първоинстанционното производство свидетели М. Т. и Николай Корфонозов, чрез които се установява намаляване на поръчките от страна на клиенти на ответното дружество и че това е трайна тенденция. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да отмени обжалваното първоинстанционно такова, вместо което постанови друго, с което отхвърли предявените искове по чл.344 ал.1 т.1,т.2, т.3 вр. чл.225 ал.1 КТ като неоснователни и недоказани. Твърди, че с атакувания първоинстанционен акт съдът не се е произнесъл по направено от ответника в първоинстанционното производство - въззивник възражение по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение. Претендира направените по делото съдебни разноски.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна – ищеца С. И. Н..

В СЗ въззивникът „Сартен България“ ООД със седалище гр. Плевен, чрез пълномощника си адв.В. И. – АК - Плевен, поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена по съображения, изложени в жалбата и доразвити в хода по същество и в представена писмена защита. Претендира направените съдебни разноски пред двете съдебни инстанции, съгласно представен списък по чл.80 ГПК. Релевира възражение по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение във 2 въззивното производство.

В СЗ въззиваемата страна С. И. Н., чрез пълномощника си адв.Л. П. – ВТАК, оспорва въззивната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения, развити в хода по същество и в представена писмена защита. Претендира разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК. Оспорва като неоснователно релевираното от въззивника възражение по чл.78 ал.5 ГПК във въззивното производство.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо.

При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК въззивният съд счита, че въззивната жалба е неоснователна и недоказана, поради което следва да бъде отхвърлена, респ. обжалваното първоинстанционно решение потвърдено като правилно и законосъобразно, като съображенията за това са следните:

Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд – Горна Оряховица са били предявени от ищеца С. И. Н., чрез пълномощника му адв.Л. П. от ВТАК, против ответника „Сартен България“ ООД със седалище гр.Плевен, първоначално обективно кумулативно съединени иск по чл.344 ал.1 т.1 КТ за признаване на уволнението на ищеца, обективирано в Заповед №272/21.12.2021г. на прокуриста на „Сартен България“ ООД за незаконно и неговата отмяна, иск по чл.344 ал.1 т.2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата до уволнението длъжност „Обслужващ работник пром. производство“, код НКПД: 93290017, в „Сартен България“ ООД, Плевен, фабрика Лясковец – цех „Кутии“, и иск с правно основание чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 4140лв., представляваща обезщетение по чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 КТ за периода от 23.12.2021г. до 23.06.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на ИМ – 10.02.2022г. до окончателното изплащане на сумата. В ИМ са изложени твърдения, че ищецът е уволнен с атакуваната Заповед №272/21.12.2021г. на работодателя на основание чл.328 ал.1 т.3 КТ, поради намаляване на обема на работа, като са наведени следните доводи за незаконосъобразност на уволнението: 1/не е налице посоченото в заповедта за прекратяване на ТПО основание за уволнение по чл.328 ал.1 т.3 КТ; 2/преди уволнението на ищеца от страна на ответника не е извършен подбор, а ако е извършен – същият е незаконосъобразен и ищецът го оспорва; 3/уволнението следва да бъде признато за незаконно, без спорът да се гледа по същество на основание чл.344 ал.3 КТ, поради обстоятелството, че ищецът ползва предварителна закрила при уволнение по чл.333 ал.1 т.2 и т.3 КТ, т.к. боледува от шизофрения, поради което е трудоустроено лице /чл.333 3 ал.1 т.2 КТ/, както и лице със заболяване, попадащо в изброените такива в Наредба №5/1987 на МЗ, и преди уволнението му работодателят е следвало да изиска мнение на ТЕЛК, във вид на ЕР, както и съгласие от Инспекцията по труда. Изложени са твърдения, че преди уволнението му ищецът е подписал декларация, съгласно указанията, дадени от служител на работодателя, без да се запознае със съдържанието й, като впоследствие узнал, че е била досежно здравословното му състояние, в която е заградил с кръгче, че не попада в категорията защитени лица по чл.333 КТ, както и че не боледува от болест по Наредба №5/1987г. на МЗ, която е подписал машинално, без да е бил запознат предварително със съдържанието й, с която декларация работодателят се е опитал, посредством въвеждане на ищеца в заблуждение, проформа да изпълни задължението си по чл.1 ал.2 от Наредба №5/1987г. на МЗ. Изложил е фактически твърдения, че работодателят е знаел за заболяването на ищеца, т.к. ЕР №1514 от 129/11.10.2012г. е входирано при работодателя след издаването му и в същото е описано, че са представени производствени характеристики, което доказва, че работодателят е знаел за заболяването му. Претендирал е разноски.

С подадения в срока по чл.131 ал.1 ГПК писмен отговор на ИМ ответникът „Сартен България“ ООД, чрез пълномощника си адв.В. И. – АК Плевен, е заел становище за процесуална допустимост, но неоснователност на предявените искове по съображения, идентични с изложените във въззивната жалба. Претендирал е разноски.

Фактическата обстановка по делото не е спорна между страните, правилно е установена от първоинстанционният съд на база извършен съвкупен анализ на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, поради което въззивният съд я възприема изцяло и препраща своята към установената такава от първостепенният съд.

При така установеното, съдът прави следните правни изводи:

Предявените в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2,3 вр. чл.225 ал.1 КТ, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата по чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 КТ, считано от датата на предявяване на ИМ до окончателното изплащане, са процесуално допустими, доколкото е налице правен интерес у ищеца от предявяването им.

Разгледани по същество се явяват основателни и доказани и следва да бъдат уважени.

По иска с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна:

В тежест на работодателя по иска по чл.344 ал.1 т.1 КТ е да докаже законността на уволнението на ищеца на приложеното основание по чл.328 ал.1 т.3 КТ /при намаляване на обема на работата/.

Безспорно по делото се установи, че между страните по същото е било възникнало трудово правоотношение в хипотеза по чл.123 т.6 КТ – на запазване на ТПО при промяна на работодателя, поради смяна на собственика на предприятието или на обособена част от него, по силата на сключено между тях Допълнително споразумение №751/10.08.2020г. към 4 трудов договор №24/14.05.2008г., въз основа на което ищецът, считано от 12.08.2020г., е преминал от място на работа – от „ФМА“ АД в място на работа „Сартен България“ ООД, Фабрика Лясковец – Цех „Метални опаковки“, от длъжност „общ работник“ на длъжност „общ работник“. По силата на подписано между страните по делото Допълнително споразумение №1293/29.01.2021г. към трудов договор №24/14.05.2008г., считано от 01.02.2021г. за място на работа на ищеца е определена Фабрика Лясковец – Цех „Метални опаковки“, като същият е назначен от длъжност „Общ работник“ на процесната заемана към момента на уволнението му длъжност „Обслужващ работник пром. производство“, по безсрочен трудов договор, при основно месечно трудово възнаграждение от 690лв.

С Атакуваната от ищеца Заповед №272/21.12.2021г. на ответния работодател трудовото правоотношение на ищеца е прекратено едностранно от работодателя на безвиновното основание по чл.328 ал.1 т.3 от КТ /при намаляване на обема на работа/, и като фактическо основание за уволнението в заповедта е посочено: намаляване обема на работа в цеха. Атакуваната заповед за уволнение е връчена на ищеца на 23.12.2021г. срещу подпис.