Решение № 937 от 03.07.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 937 гр. Пловдив, 03.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева - Вангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева - Вангелова Административно наказателно дело № 20245330203167 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш Серия К, № 8010489, издаден от ОД на МВР - Пловдив, с който на Т. Д. П. на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал.

1, т. 3 ЗДвП е наложена глоба в размер на 100,00 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

С въззивната жалба и в допълнителна писмена молба се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на ЕФ и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна ангажира писмено становище за неоснователност на жалбата, поради което моли същата да бъде оставена без уважение, съответно обжалвания ЕФ да бъде потвърден като правилно и законосъобразно постановен. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, релевира възражение за прекомерност.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, 1 поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Относно спазването на срока за обжалване настоящият състав отчита, че видно от полученото от въззиваемата страна писмо /л. 15 от съд. дело/ и към датата на съдебното заседание същата не разполага с разписка за надлежно връчване на ЕФ.

Трайно утвърдено е разбирането както в теорията, така и в съдебната практика, че в тежест на наказващия орган е да докаже надлежно връчване на санкционния акт, а в тежест на жалбоподателя е да установи подаването на жалбата в установения в чл. 59, ал. 2 ЗАНН срок, считано от датата на надлежно връчване.

В настоящия случай предвид невъзможността на наказващия орган да докаже надлежно връчване на процесния ЕФ, то следва да се счете, че 14 дневния срок за обжалване изобщо не е започнал да тече и жалбата е подадена в срок. Противното би било равносилно на отказ от правосъдие, дължащ се на проявено процесуално бездействие от страна на администрацията да документира надлежно връчваните санкционни актове.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията за този извод са следните:

Електронният фиш е издаден за това, че на 21.08.2023 г. в 14:53 часа в гр. Пловдив, на ул. „Васил Левски“ до № 121, в посока юг, при въведено общо ограничение на скоростта в населено място - 50 км/час и при отчетен толеранс в полза на водача от минус 3 км/час, МПС с рег. № *** се движело с установена наказуема скорост 77 км/ч., съответно наказуемо превишение 27 км/час.

Нарушението е заснето с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1.

Противно на възраженията на жалбоподателя, изложената в ЕФ фактическа обстановка се доказва от надлежно приложеното по преписката статично изображение, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол.

В тази връзка следва да се посочи, че в случая нарушението е заснето с техническо средство ARH CAM S1. Видно от приложението към 2 удостоверението за одобрен тип тази камера работи с лазерен скоростомер, с вградено и автоматично разпознаване на номера на МПС. От изложеното се прави извод, че за разлика от техническите средства тип TFR-1M, при които все пак е налице човешки фактор при разпознаване на номера на МПС, при процесното АТСС процесът е изцяло автоматизиран и са изключени всякакви съмнения относно достоверността на разпознаването. Освен това е налице и пълно съвпадение между посочения в ЕФ автомобил и този който се забелязва на статичното изображение. Налице е пълна идентичност и между автомобила, посочен в ЕФ и автоматично разпознатия номер, означен на гърба на представеното по делото статично изображение.

Двата неразривно свързани компонента, от които се състои статичното изображение сочат и точното място на извършване на нарушението. На снимката са посочени точните координати на заснемане на нарушението, а в текстовата част тези координати са обвързани с конкретния административен адрес, на който е извършван контрола върху скоростта. На следващо място е налице пълно съвпадение между административния адрес, посочен в статичното изображение, в Протокола по чл. 10 от Наредбата, в електронния фиш и в съпроводителното писмо от въззиваемата страна, поради което не възниква каквото и да било съмнение относно точното място на извършване на нарушението.

- приложената от по делото справка за регистрация на МПС, от която е видно, че не жалбоподателят е регистриран собственик на процесното МПС.

В тази връзка и предвид изрично наведените от жалбоподателя доводи следва да се съобрази, че в чл. 189, ал. 4 и 5 ЗДвП е въведена презумптивна отговорност за собственика на МПС, който в общия случай следва да понесе отговорност за извършеното с притежаваното от него МПС нарушение на режима на скоростта. В този смисъл липсва изискване от заснетото с АТСС статично изображение или от видеоклипа да се установява действителния водач. Така Решение № 994 от 18.05.2021 г. по к. а. н. д. № 525/2021 г. на Административен съд – Пловдив, Решение № 510 от 09.03.2021 г. по к. а. н. д.

№ 3291/2020 г. на Административен съд – Пловдив, Решение № 338 от 15.02.2021 г. по к.а.н.д. № 3044/2020 г. на Административен съд – Пловдив, и др.

Собственикът може да снеме отговорността от себе си единствено по 3 реда на чл. 189, ал.5 ЗДвП като подаде декларация и посочи кое е действителното лице, което е управлявало МПС, с прилагане на неговото СУМПС. В този случай издадения на собственика електронен фиш се анулира, като се издава нов на посоченото лице. В обратната хипотеза отговорността следва да се понесе от собственика, точно какъвто е и процесния случай. Така Решение № 238/08.02.2023 на Административен съд – Пловдив, КАНД № 3027 по описа на съда за 2022 г.; Решение № 1205 от 09.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 721/2020 г. на Административен съд – Пловдив, и др.

В конкретния случай липсват доказателства жалбоподателят да се е възползвал от правото по чл. 189, ал.5 ЗДвП, поради което изцяло законосъобразно ЕФ е издаден именно на него. В тази връзка е необходимо отново да се акцентира, че разпоредбата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП е в насока, че електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира. В конкретния случай съдът счита, че в случая възраженията на жалбоподателя следва да се третират като неоснователни, доколкото в срока за обжалване на процесния Електронен фиш, жалбоподателят е депозирал жалба против същия. Тоест жалбоподател ят е следвало да избере пътя си на защита дали да обжалва издадения електронен фиш или да поиска анулирането на същия, като представи всички необходими документи, а именно Декларация и копие от СУМПС на друго лице, което според него е управлявало процесното МПС на посочените в ЕФ време и място. Ето защо съвсем правилно жалбоподателят е санкциониран за вмененото административно нарушение и не може да оспорва авторството на деянието в процеса по обжалване на ЕФ.

Правилно е приложен и чл. 16, ал.5 от Наредба № 8121з-532/ 4

12.05.2015г., като при определяне на установената наказуема скорост е приспаднат именно толеранс от -3 км/час. В този смисъл следва да се съобрази, че съгласно представения по делото протокол за последваща проверка, допустимата грешка при отчитане на измерена скорост при пътни условия при скорост под 100 км/час е +/- 3 км/ час.

Законосъобразни са и математическите изчисления при приспадане на толеранса. В статичното изображение е отбелязана измерена скорост 80 км/час. След приспадане на толеранса се получава 77 км/час.

Съгласно легалната дефиниция за АТСС, дадена в параграф 65 от ДР на ЗДвП, „Автоматизирани технически средства и системи“ са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

Тоест налице са два отделни вида АТСС: 1) стационарни; и 2) мобилни.

Мобилните АТСС от своя страна също биват два подвида: 2.1) мобилниприкрепени към превозно средство и 2.2) мобилни-временно разположени на участък от пътя.

В случая от приложеното удостоверение за одобрен тип е видно, че ЕФ е издаден при използване на втория вид мобилно АТСС /преносими, временно разположени на участък от пътя, по-известни като триножници/, което е стриктно в изпълнение на законовите норми.

Противно на възраженията на жалбоподателя, налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението / след изм. и доп. с ДВ. бр.6 от 16.01.2018г./ изисквания за законосъобразност на използването на мобилно техническо средство за видеоконтрол:

- нарушението е установено с автоматизирано техническо средство

ARH CAM S1, представляващо преносима система за

5 видеоконтрол /триножник/, което се установява от изричното отбелязване в този смисъл в удостоверението за одобрен тип;

- техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване;

- техническото средство е вписано в регистъра на българския институт по метрология под номер 5126, видно от приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване;

-техническото средство е преминало през надлежна метрологична проверка с Протокол от проверка № 114 – СГ - ИСИС/14.09.2022 г.;

-приложена е снимка на техническото средство, от която е видно временното му разполагане на участък от пътя.

-надлежно съставен и попълнен е протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., който съдържа всички необходими реквизити.

-в протокола по чл. 10 от Наредбата изрично е направена отметка, че техническото средство е разположено, настроено и използвано съгласно нормативните и техническите изисквания, с отбелязване на имената и подпис на служителя удостоверил това обстоятелство, което е доказателство за спазване на изискванията на чл. 6 от Наредбата.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че към датата на извършване на нарушението, след предприетите нарочни законодателни изменения (ДВ. бр.6 от 16.01.2018г. ) вече е отпаднало изискването мястото на контрол да се обозначава със знак Е24 и в средствата за масова информация, поради което същите не представляват изискване за законосъобразно използване на АТСС.

При спазване на изискванията за законосъобразно използване на АТСС, правилно е приложен и материалния закон.

Деецът е нарушил общото ограничение на скоростта за движение в населено място, с което е реализирал състава на чл. 21, ал.1 ЗДвП. Видно е от фактическите параметри на вмененото административно нарушение, че жалбоподателят е санкциониран за неспазване на разрешената максимална скорост за движение в населено място от 50 км/ час.

Приложена е и коректната санкционна норма - чл. 182, ал.1, т.3 ЗДвП, доколкото превишение от 27 км/час в градски условия попада именно в 6 приложното поле на тази норма, като наложената санкция кореспондира със законоустановения размер.