Решение № 333 от 19.11.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 333 гр. Пловдив, 19.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело № 20255001000359 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно по реда на чл. 294 от ГПК.

Образувано по реда на чл.294 от ГПК, след като с решение №169/30.06.2025г., постановено по т.д. №196/2023г. по описа на ВКС е отменено решение №431/12.10.2022г., постановено по в. т. дело №351/2022г. на Пловдивски апелативен съд.

В. т. дело №351/2022г. по описа на Пловдивски апелативен съд е образувано по подадена въззивна жалба от „Компютър Тийм“ АД /ответник в първоинстанционното производство/, чрез процесуалния представител адвокат В. К., срещу решение №260062/24.02.2022г., постановено по т. дело №267/2020г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.

С обжалваното първоинстанционно решение „Компютър Тийм“ АД, регистрирано с решение №9656/29.06.1990г. от Префектурно управление С., със седалище и адрес на управление: ***, е осъдено да заплати на основание 1 чл.361, ал.1 от ЗЗД на „СБНД“ ЕАД, ЕИК 200479428, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 331 196.60лв., представляваща делът на „Компютър Тийм“ АД от пасивите на гражданското дружество по ЗЗД с наименование „Най-добри болнични информационни системи“, както и да заплати, на основание чл.86 от ЗЗД, сумата от 99 182.92лв., представляваща мораторната лихва върху главницата за периода на забавата 12.05.2017г. до 23.04.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.04.2020г. до окончателното изплащане.

Осъдено е „Компютър Тийм“ АД да заплати на „СБНД“ ЕАД, ЕИК 200479428, сумата от 28 383.56лв., представляваща направени от ищеца деловодни разноски.

С решение №260088/31.03.2022г., постановено по т. дело №267/2020г. по описа на ОС – Пловдив, в производство по чл.247 от ГПК, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение №260062/24.02.2022г., като е постановено в текста на съдебния акт вместо „СБНД“ ЕАД да се чете „Прайм Холдинг“ АД, ЕИК 203531218. /С вписване под №20211228140924 в ТРРЮЛНЦ е вписано преобразуване чрез вливане на „СБНД“ ЕАД в „Прайм Холдинг“ АД, което преобразуване е в хода на първоинстанционното производство./

Жалбоподателят „Компютър Тийм“ АД счита, че първоинстанционното решение е недопустимо, поради постановяването му по непредявен иск.

Евентуално се поддържа неправилност на решението по изложени съображения. Искането е за обезсилване, евентуално за отмяна на първоинстанционното решение и за отхвърляне на предявения иск, като се присъдят на жалбоподателя направените по делото разноски.

С постъпилия в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор от въззиваемата страна – „Прайм Холдинг“ АД /правоприемник на „СБНД“ ЕАД/, се оспорва подадената въззивна жалба. Претендират се разноски по делото.

С постановеното по В. т. дело №351/202022г. по описа на Пловдивски апелативен съд решение е обезсилено първоинстанцинното решение.

По подадена касационна жалба от „Прайм Холдинг“ АД е образувано т.д. №196/2023г. по описа на ВКС. С постановеното по това т.д. решение №169/30.06.2025г. /на второ т.о./, е отменено решение №431/12.10.2022г., постановено по в. т. дело №351/202022г. на Пловдивски апелативен съд и 2 делото е върнато за ново разглеждане на ПАС /с указания да бъдат обсъдени всички сочени от страните основания, въведени чрез доводите и възраженията по отношение на спорното право, както и установяване на спорните факти, с оглед анализа на събраните доказателства/.

При новото разглеждане на делото жалбоподателят поддържа изцяло предявената въззивна жалба. В същата на първо място се сочи, че обжалваното решение е недопустимо. Това оплакване е аргументирано с доводи, че главният иск е за „направени разходи и претърпени вреди“ във връзка с водене на дружествените работи /чл.364 от ЗЗД/, а съдът се е произнесъл по иск за реално изпълнение – участие в печалби/загуби – по чл.361 от ЗЗД. Твърди се и неправилност на решението, с доводи, че извършените от ищеца плащания по изпълнителни листове, издадени след 2016г. и 2017г., са извършени далеч след като гражданското дружество е било прекратено и тези плащания не представляват нито разходи, нито вреди по смисъла на чл.364 от ЗЗД и на това основание искът не може да бъде уважен.

На следващо място са наведени доводи, че след като с влязло в сила решение по гр.д. №2502/2014г. на СГС ищецът и ответникът са осъдени солидарно да върнат на УСБАЛ „Св.Е.“ АД авансово получените суми - 471 156лв., ведно със законната лихва върху сумата от 25.04.2014г. и ищецът е платил цялата сума по издадения на кредитора изпълнителен лист, то по силата на закона се е суброгирал в правата на кредиторна срещу другия солидарен длъжник. В тази насока жалбоподателят се позовава на константна съдебна практика по приложението на чл.326 ал.1 от ГПК – отм. /без да е цитирана такава/, възпроизведен в чл.429 ал.1 от ГПК, според която платилият дълга солидарен длъжник нямал правен интерес да води отделен иск за установяване на вземането си срещу неплатилия длъжник – т.е. – ищецът вече разполагал с изпълнителен титул, въз основа на който да иска принудително изпълнение срещу ответника - настоящ жалбоподател за половината от заплатената сума.

В тази връзка жалбоподателят счита, че ако обжалваното решение не се отмени, то за едно и също нещо ответникът ще бъде осъден два пъти. Иска се обжалваното решение да бъде обезсилено, евентуално – отменено и искът да бъде отхвърлен.

Въззиваемата страна „Прайм Холдинг“ АД, поддържа представения отговор на въззивната жалба, с който се оспорва изцяло същата. Оспорва се възражението за недопустимост на първоинстанционното решение, като 3 въззиваемата страна поддържа, че то е допустимо, постановено по редовна искова молба, подадена от лице, имащо право на иск срещу надлежен ответник, искът е разгледан от компетентния съд и е постановено решение от надлежен състав в съответната форма. Ответникът счита за неоснователно твърдението на жалбоподателя за произнасяне на съда по непредявен иск.

Сочи, че дори да е направена грешна правна квалификация, какъвто не бил настоящият случай, произнасянето по непредявен иск не водело до недопустимост на съдебното решение, като съдът бил длъжен сам да определи правната квалификация на иска въз основа на изложените от ищеца обстоятелства и формулирано искане, а не да възприема тази, определена от самия ищец. Оспорени са доводите, че ищецът притежава изпълнителен титул, въз основа на който можел да събере вземането си от ответника, тъй като претенцията му не се изчерпвала само със сумата, платена в изпълнителното производство и не произтичала от суброгацията в правата на кредитора, а от рекапитулацията на печалбите/загубите от дейността на дружеството, въз основа на която единият съдружник имал претенции спрямо другия след неговото прекратяване.

Искането е за потвърждаване на първоинстанционното решение.

С въззивната жалба доказателствени искания. и постъпилия отговор не са предявени

Страните претендират сторените по делото разноски.

Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в жалбата и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.269, чл.271 от ГПК и чл.294 от ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :

Въззивната жалба е допустима, като депозирана в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Това означава, че въззивната инстанция осъществява контрол за правилността на първоинстанционното решение по принцип в рамките на заявените в жалбата основания, като служебно следи единствено за спазването на императивните материалноправни норми.

4

В предявената искова молба от „СБНД“ ЕАД /с правоприемник „Прайм Холдинг“ АД/ срещу „Компютър Тийм“ АД са изложени следните фактически твърдения: „СБНД Технолоджис“ ЕООД, преобразувано впоследствие чрез вливане в „СБНД“ ЕАД и ответното дружество са участници в консорциум дружество по ЗЗД „Най-добри болнични информационни системи“, въз основа на споразумение между тях, подписано на 30.04.2009г. На 31.08.2009г. този консорциум сключил с УМБАЛ „Света Е.“ ЕАД договор, по силата на който болницата възложила на консорциума, като изпълнител, извършването на определени дейности, свързани с изграждането на интегрирана болнична информационна система. Възложителят по договора заплатил на консорциума сумата от 471 156лв., част от която била разпределена между двете дружества, участници в консорциума, а именно 133 844,72лв. без ДДС за ищеца и 141 534,856лв., без ДДС за ответника. По искане на възложителя договорът бил развален и с влязло в сила съдебно решение от 03.12.2015г., постановено по т.д. №2502/2014г. на СГС, ищецът и ответникът били осъдени да заплатят солидарно на УМБАЛ „Св. Е.“ ЕАД сумата от 471 156лв. ведно със законна лихва, считано от 25.04.2014г. до окончателното плащане, както и разноски за производството по делото в размер на 48 617,26лв. Решението на първоинстанционния съд е потвърдено с решение №2313/07.12.2016г. по в.т.д.

№1843/2016г. на Апелативен съд - София, което не е допуснато до касационно обжалване от ВКС, поради което е влязло в сила на 26.05.2017г. В хода на съдебния процес на дружеството, чийто правоприемник се явява ищецът, била наложена обезпечителна мярка - запор, на банковите му сметки до размера на 458 836.60лв., считано от 11.01.2016г., от когато същото било лишено от възможност да ползва паричните си средства по тях. Посочва, че в резултат на съдебното производство били издадени следните изпълнителни титули: изпълнителен лист от 19.01.2017г., издаден от Апелативен съд - София, въз основа на който било образувано изпълнително дело

№

20178410403108/2017г. по описа на ЧСИ Н.М., по което, в периода от 19.04.2017г. до 12.05.2017г., била събрана /от банковата сметка на дружеството/ сумата от 643 704,16лв., както и изпълнителен лист от 18.10.2017г. на Софийски градски съд за следните суми, представляващи направени от болницата съдебни разноски: 48 617.26лв. - за производството по т.д. №2502/2014г. на СГС; 20 000лв. - за производството по в.т.д.

№1843/2017г. на САС; 24 000лв. - за производството по т.д. №730/2017г. на 5

ВКС и 5лв. - за издаване на изпълнителен лист. Наред с това, следвало да бъдат заплатени и направените разноски във връзка с изп. дело №10771/2017г. по описа на ЧСИ Н.М., образувано по повод на втория по ред издаден изпълнителен лист, възлизащи общо в размер на 2 484лв. В периода 19.09. – 10.10.2017г. „СБНД Технолоджис“ ЕООД доброволно платило на УМБАЛ „Св. Е.“ част от присъдените суми в размер на 10 000лв. На 27.11.2017г. между УМБАЛ „Св. Е.“ и „СБНД Технолоджис“ ЕООД било сключено споразумение за разсрочено плащане на дължимите суми, които към датата на подаване на исковата молба били изплатени изцяло от едноличното ООД, в качеството му на солидарен длъжник – в общ размер от 95 106,26лв.

Ищецът счита, че, с плащането на всички задължения на консорциума към болницата, е претърпял вреди, които следва да бъдат компенсирани от другия съдружник съразмерно неговия дял, като се позовава на разпоредбата на чл.364 от ЗЗД – за сумата от 331 196,60лв. Позовава се и на разпоредбите на чл.358 и чл.361 от ЗЗД, въвеждайки доводи, че е недопустимо само единият участник в гражданското дружество да плати всички разходи и да понесе негативните последици по сключения, но неизпълнен договор от гражданското дружество. Позовава се на подписаното споразумение за консорциум – чл.6.1 от същото, съгласно което дяловете между съдружниците са разпределени, както следва: 55.16% - за „СБНД Технолоджис“ ЕООД и 44.84% - за „Компютър Тийм“ АД. Позовава се и цитира и чл.8.1 и чл.2 от Споразумението за консорциум. Във връзка с клаузата на чл.2 от Споразумението счита, че споразумението за консорциум следва да се счита прекратено на основание чл.363, б. „а“ от ЗЗД, поради разваляне на договора, за който е учредено. В исковата молба се съдържа и изявление, че при прекратяване на договора за гражданско дружество имуществените отношения между съдружниците следва да се уредят, като се направи цялостна рекапитулация на приходите и разходите от извършената съвместна дейност и всеки участник поеме част от разходите и печалбите/загубите съобразно дела си. Ищецът счита, че в резултат на посоченото и на основание чл.364 от ЗЗД, във връзка с чл.8.1 от Споразумението за консорциум за ищеца – правоприемник на „СБНД Технолоджис“ ЕООД възниква вземане за разноските, които е направил и за претърпените вреди във връзка с водене на дружествените работи. Твърди, че вземането на ищеца е изискуемо, считано от прекратяване на гражданското дружество и има право да иска ответникът 6 да му заплати общо сумата 331 196,60лв., представляваща делът на „Компютър Тийм“ от разходите и загубите на гражданското дружество, както и претърпените от ищеца вреди, изразяващи се в законната лихва върху посочената сума, считано от 12.05.2017г. /когато, според разясненията, съдържащи се в уточняваща молба /л.526/, е извършено последното плащане/.