Протокол № 403 от 09.03.2022, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 403 гр. Варна, 09.03.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Светла В. Пенева

Красимир Т. В. при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова

Сложи за разглеждане докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20213100503096 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 09:05 часа се явиха:

Въззивникът СВ. П. В., редовно уведомен от предходно съдебно заседание, явява се лично и се представлява от адв. М.П., редовно упълномощена и приета от съда от преди.

Въззиваемата страна Й. Г. Н., редовно уведомена от предходно съдебно заседание, явява се лично и се представлява от адв. Д.Ч., редовно упълномощена и приета от съда от преди.

ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ“ – ВАРНА, редовно призована по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК, не се представлява от процесуален представител.

АДВ. П.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Ч.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, като взе предвид редовно проведената процедура по призоваване на страните по делото, след спазване разпоредбата на чл. 273 вр. чл. 142, ал. 1, пр. ІІ от ГПК, намира, че не са налице процесуални пречки по хода и разглеждането на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпило писмо с вх. № 5240/02.03.2022г., съставляващо информационен формуляр от Центъра за медиация в съдебния район на Окръжен съд Варна, видно от съдържанието на който страните не са успели да постигнат съгласие по основни спорни моменти в отношенията им.

1

АДВ. П.: Не присъствах на медиацията.

АДВ. Ч.: Не присъствах на медиацията.

ВЪЗЗИВНИКЪТ В.: Не можахме да се срещнем по средата. Аз предложих разрешение до септември 2024г., но тя пожела да е с максимален срок до 2027г., което беше основният проблем. Става въпрос за разрешението за излизане в чужбина заедно с детето.

Държа да е за по-кратък период. И за режима на лични отношения нямаме постигнато съгласие. За издръжката предлагам 210 лева.

ВЪЗЗИВАЕМАТА Н.: Държа да е до 2027г., поне за пет години.

АДВ. П.: Мисля, че няма смисъл да се отлага делото, няма да се стигне до консенсус.

АДВ. Ч.: На този етап не е възможно постигане на съгласие.

СЪДЪТ на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК, пристъпва към доклад на жалбата и отговора по нея:

Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на СВ. П. В. чрез процесуалния му представител адвокат М.П. срещу решение № 261183 от 05.04.2021 г., постановено по гр.д.№ 2588 по описа за 2020 г. на Районен съд – Варна, четиридесет и трети състав, с което на основание чл. 59, ал. 9 от СК са изменени установените с решение № 10 от 31.01.2019 г., постановено по гр.д.№ 488/2018 г. на Районен съд - Балчик, мерки относно режима на лични отношения на детето П. С. В.а с родителя, който не упражнява родителските права – бащата СВ. П. В., и вместо тях е определен режим на лични контакти на бащата СВ. П. В. с детето П. С. В.а, както следва: всяка четна седмица от месеца /като първата седмица в годината се счита за нечетна/ за времето от 18 часа в петък до 16 часа в неделя с преспиване в дома на бащата; през Великденската ваканция – всяка година за времето от 08 часа на първия ден до 16 часа на втория ден; през Коледната ваканция - всяка нечетна година за времето от 08 часа на 26.12. до 16 часа на 27.12. и всяка четна година, за времето от 08 часа на 31.12. до 16 часа на 01.01.; през лятната ваканция – за 25 дни във време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, по взаимно съгласие на страните, постигнато в срок до 14.06., като при липса на такова съгласие, режимът през лятната ваканция да се изпълнява по следния начин: 5 дни през месец юни, 10 дни през месец юли и 10 дни през месец август за времето от 08 часа на първия ден, който за всеки един от месеците е 15-то число, до 16 часа на последния ден, съобразно продължителността на съответния период; при изпълнение на режима, бащата ще взема от и връща детето в дома на мйката. По време на всяка от ваканциите се прилага режимът за съответната ваканция, а не седмичният режим на лични отношения; изменен е размера на присъдената с решение № 10 от 31.01.2019 г., постановено по гр.д.№ 488/2018 г. на РС - Балчик, месечна издръжка, дължима от СВ. П. В. в полза на П. С. В.а, платима чрез майката и законен представител Й. Г. Н., като е увеличен същия от 150 лева на 220 лева, считано от 24.02.2020 г. до настъпване на законни причини за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, както на основание чл. 127а, ал. 2 от СК е 2 дадено разрешение, заместващо съгласието на бащата СВ. П. В. на детето П. С. В.а да бъде издаден паспорт, както и да пътува, придружавано от своята майка Й. Г. Н. извън територията на Република България, до държави - членки на Европейския съюз, както и в Обединеното Кралство Великобритания и Северна Ирландия, и до държавите, граничещи с Република България, за срок до 10.09.2024 г., като детето има право да напуска територията на страната всяка година до два пъти, за период не по-дълъг от 15 дни за всяко пътуване или общо 30 дни за цялата година; осъден е СВ. П. В. да заплати по сметка на ВРС следните суми: 100,80 лева държавна такса и 5 лева за издаване на изпълнителен лист.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, като се твърди, че не са налице изискванията на член 59, алинея 9 от СК, а твърдените обстоятелства, представляващи изменение, не са доказани. Сочи се, че детето през седмицата живее заедно с майката в град Варна, а се налага въззивникът в събота и неделя да пътува до град Балчик, за да може да осъществи режим на лични отношения с него, а това не винаги се случва поради поведението на майката. В тази връзка се иска или детето да бъде предавано на бащата в град Варна на адреса, на който живее майката, или последната да поема половината от разноските за пътуването до град Балчик, по което искане не се е произнесъл първоинстанционният съд. Излага се, че режима по празничните дни не е определен прецизно, което ще доведе до нови разногласия между родителите. Също така не е съобразен и режима през лятото, доколкото от така определения става ясно, че бащата ще следва работодателят на бащата да осигурява отпуск през конкретни дни. Излагат се подробни доводи, че въззивникът не е в състояние да плаща определената издръжка в размер на 220 лева, а може да осигури минималната такава от 165 лева. Категорично се възразява да бъде дадено разрешение, заместващо съгласието на бащата на детето да се издаде паспорт и същото да може да пътува с майката извън страната, като на първо място се излага, че детето е твърде малко, за да може да оцени забележителностите, които ще посещава, а също така, че бащата може да се грижи за него, ако майката иска да пътува в чужбина.

Иска се промяна в режима на лични отношения, като бащата да взема детето всяка втора и четвърта седмица от месеца от приключване работното време на детската градина в петък, респективно училището, до 17 часа в неделя с преспиване, като детето да се взема от детската градина или училището, а връщането да става на адреса на майката в ***, като ако по някаква причина детето не е на градина или училище да се взема от адреса на майката, а в останалата част се иска запазване на режима по постановеното решение на РС – Балчик с единствено изменение детето да се взема и връща на адреса на майката в град Варна, а ако то се предава в Балчик, майката да заплаща половината от разходите за пътуването; изменение размера на издръжката, като същият бъде определен на 165 лева месечно; да бъдат отхвърлени исканията по член 127а от СК.

В срока по член 263 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, с който въззивната жалба се оспорва и се желае потвърждаване на решението като правилно и 3 законосъобразно. Набляга се, че съдът е взел решението си досежно режима на лични отношения съобразявайки възрастта на детето, както и, че не е в интерес на детето да се разделя от своята майка. По отношение на издръжката се посочва, че същата е определена в общ размер на 370 лева, от които бащата да плаща сумата от 220 лева, за която е осъден, а исканото от въззивника е явно несправедливо.

Постъпила е и частна жалба от Й. Г. Н. чрез адвокат Д.Ч. против постановеното по първоинстанционното дело определение № 265778 от 27.09.2021 г., с което е оставено без уважение искането на частната жалбоподателка за допълване на постановеното решение.

Сочи се, че отношенията между родителите са силно влошени и се иска да бъде постановено увеличената издръжка да бъде изплащана по посочена банкова сметка на Н..

В срока по член 263 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, с който частната жалба се оспорва.

АДВ. П.: Запозната съм с доклада, нямам възражения. Поддържам депозираната въззивна жалба, оспорвам отговора. Оспорвам частната жалба на насрещната страна, поддържам депозирания от нас отговор.

АДВ. Ч.: Запозната съм с доклада, нямам възражения. Оспорвам въззивната жалба, поддържам отговора. Поддържам депозираната от нас частна жалба, оспорвам отговора.

Моля да изслушате родителите, за да придобиете лично впечатление от всеки един и от позицията им в тази инстанция.

АДВ. П.: Не възразявам, моля да бъдат изслушани родителите.

С оглед придобиване на непосредствени впечатления от всяка от страните, СЪДЪТ намира, че следва да постанови по искане на представителя на въззиваемата страна изслушване на всяка от страните, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИСТЪПВА на основание чл. 59, ал. 6 от СК към изслушване на въззивника СВ.

П. В..

ВЪЗЗИВНИКЪТ В.: Бих искал да вземам детето след занятия. Основното ми желание като родител е да мога да вземам детето си след детска градина, съответно с цел да избегна конфликти, които е имало предишни години с госпожата, да получавам информация от педагозите, които са в групата как се развива детето. За да не бъде къпано детето и аз да го вземам в колата и да го извеждам на студено, да не го простудявам, и защото после ми се налага да го водя по лекари, да се изписват лекарства, целият ми режим на лично отношения минава в лекуване на детето. Детето харесва да ходим на детски площадки, на куклен театър, също игри за неговата възраст, да реди пъзели, да му чета приказки, найнормалните неща, които са за дете на неговата възраст.

4

СЪДЪТ,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИСТЪПВА на основание чл. 59, ал. 6 от СК към изслушване на въззиваемата страна Й. Г. Н..

ВЪЗЗИВАЕМАТА Н.: По време на медиацията по спорните точки, които бяха по отношение на режима на лични отношения главно, в повечето искания му дадох съгласието си. Главният спорен въпрос е за извеждането на детето в чужбина, помолих, ако е възможно, разрешението да е за максималния срок, за да си спестим такива спорове за в бъдеще и да не се налага през година-две да се завеждат наново дела, максимално да се урегулират отношенията ни. Към момента считам, че доста добре вървят нещата. Въпреки че е в сила съдебното решение от Балчик и по това решение той трябва да взема и връща детето в Балчик, ние се договорихме през цялото време да се взема от адреса ми във Варна, тъй като аз работя тук. На последната медиация считам, че бащата трябва да има по-разширен режим, за да може да участва по-активно в живота на детето и да могат да стоплят отношенията си, затова бях предложила да се взема детето от четвъртък, понеже изяви желание да я взема от градината и тъкмо цял ден да има време да прекара с нея в нормалния и́ дневен режим – водене на градина, вземане и т.н. Към момента считам, че може да се допусне и през седмицата да има такава възможност в делнични дни, за да има няколко часа.

Не получих положителен отговор на моето предложение за режим. Общо взето за ваканциите главно държах да се урегулират нещата, тъй като към момента имахме търкания по отношение на вземане и връщане на детето и кога ще се ползва този режим. Това, което е присъдено на първа инстанция, бях доволна от него, тъй като там беше строго фиксирано времето през лятото, което може да се прекарва, и по този начин ние като страни сме напълно наясно с времето и можем да си планираме останалото свободно време. Смятам, че по-добре можем да си планираме времето, което се прекарва с детето.