Решение № 2919 от 26.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2919 гр. Пловдив, 26.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20235330106095 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени искове по чл. 200 от КТ от ищеца Ц. Т. Ц., ЕГН ********** от**** против ответника „САКСО БГ”- ООД, ЕИК 123689744 със седалище и адрес на управление: ****.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен трудов договор № *****г., по силата на който ищецът е заемал длъжността „*****”, като съобразно представената по делото длъжностна характеристика му е било възложено производството на мебели и дървообработване. На 08.09.2016 г., около 09.30 часа, в предприятието за производство на мебели в *****, в подготвителен цех за разкрояване на мебели по време на работа и при работа с циркуляр, извършвайки рязане на детайли от дървен материал, ищецът претърпял трудова злополука- внезапно травматично увреждане, изразяващо се в *****. С разпореждане № 146/14.11.2016 г., издадено от ТП на НОИ - Г., издадено въз основа на извършена от надлежна комисия Протокол № 9 от 31.10.2016 г. на ТП С. З. на НОИ, на основание чл.60, ал.1 от КСО злополуката е призната за трудова по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО. Като причина за трудовата злополука е констатирано, че движещата се част на банцига, наречена ръчна предавка, не била снабдена с предпазни устройства, осуетяващи достъпа на опасни зони, с което да се гарантира безопасността и здравето на работещите. Декларация за подадената злополука е подадена от пострадалия работник, а не от работодателя, както повелява законът. Ищецът твърди, че след злополуката **** е фактически в ****по оста на крайника, с частична **** на ДИФ, а на **** му липсвало нокътно ложе. Излагат с твърдения за силна болка, обилно кръвотечение, изпитан шок от страх да не загуби ***и да се инвалидизира. Казва, че е бил в отпуск за временна неработоспособност в продължение на 164 дни за периода от 08.09.2016г. до 18.02.2017г., видно от приложените шест болнични листа. След провеждане на продължително медикаментозно лечение се наложило и провеждането на 1 рехабилитация и физиотерапия, но и след тях ищецът продължил да усеща силни болки при допир и изпитвал затруднения при движение на ***. Твърди, че болките от *******те се прехвърлили по цялата ръка, като твърди, че обемът й бил ограничен. Чувствал си половин човек, изпитвал неудобство и срам от ръката си, а при среща с познати слагал ръката в джоба, за да не се виждат липсата на нокътя и частичната ****на ****. Излага се, че през периода на възстановяване бил нарушен нормалния му ритъм на живот, бил откъснат от обичайната си среда и принуден да търпи редица неудобства в ежедневието си, разчитайки на помощта на близки дори за елементарни санитарни нужди и за обличане. Оценява търпените неимуществени вреди болки и страдания от получените увреждания, продължителното болезнено лечение, множеството манипулации, останалите трайни последици, изживеният стрес, на сумата от 15 600 лева, ведно със законната лихва от деня на увреждането - 08.09.2016г., както и че етърпял имущ. времи в размер на 800 лева, изразяващи се в разходи за лечение.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който исковете се оспорват като неоснователни. Признават съществуването на трудово правоотношение между ищеца и ответниковото дружество за процесния период и към момента на настъпване на злополуката. Сочи, че на посочената дата - 08.09.2016г., ищецът е претърпял трудова злополука, която е вследствие на неспазване на нормативната уредба, правилата за безопасност на труда и проведените инструктажи, използвайки циркуляра без фабрично инсталиран предпазител. Тези обстоятелства се потвърждавали от твърденията на ищеца в исковата молба, медицинската документация и Ръководството за експлоатация на машината (Приложение 2). В исковата молба било посочено като причина за трудовата злополука, че движещата се част на банцига не е била снабдена с предпазни устройства, а в приложения документ от НОИ също се установявало, че злополуката е в резултат на освобождаване на детайл с ръка от пострадалия, без да се използва приспособлението за безопасно освобождаване. Освобождаването на детайла било извършено при работеща машина, което според ответника показва ясна индикация за наличие на умисъл за нараняване. Според приложеното ръководство за експлоатация на процесния циркуляр за дърво К300М, машината фабрично била снабдена с предпазител. Според проведените инструктажи на ищеца (начален, на работното място, периодичен и извънреден) и обучение, и видно от Инструкцията за техника на безопасност и хигиена на труда при работа с циркуляри, ищецът бил длъжен да прекрати незабавно работа при установяване на неизправност като веднага уведоми прекия си ръководител, но вместо това ищецът освободил детайла без предпазителя, като в резултат на това негово поведение получил срязване на два пръста на лявата си ръка. Счита се, че пострадалият е предприел умишлени действия за самонараняването си и прави такова възражение по смисъла на член 201, ал. 1 КТ. Заявява се, че ответникът не бил декларирал злополуката, поради отказа на ищеца да даде обяснения за станалото. Ищецът я декларирал на 21.09.2016г.(две седмици след инцидента). Оспорва увреждането да се изразява в *****, тъй като в медицинските документи не била описана такава ****, а злополуката била в рамките на разрязването.

Счита се, че последващите манипулации са без причинна връзка с процесната злополука. Алтернативно моли съдът да приеме, че настъпилата с ищеца трудова злополука е съпричинена от ищеца в резултат на проявена от него груба небрежност. Същата се изразявала в невземане на необходимите мерки за безопасно извършване на работата и несъобразяване с утвърдените нормативни, технически и технологични правила. Претендира разноски.

2

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, намери за установено следното:

Страните не спорят, че помежду им е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността „*****”.

С влязло в сила разпореждане № 146 от 14.11.2016г. на осн. член 60, ал.

1 от КСО настъпилият с ищеца инцидент е приет за трудова злополука. Не са ангажирани доказателства за оспорване на разпореждането.

Според Протокол за трудова злополука № 9 от 31.102016г. около 9 часа и 30 минути, на 8.09.2016г. в предприятие за производство на мебели в ******* в подготвителен цех за разкрояване на материали е настъпила трудова злополука, като в процеса на работа с циркуляр при рязане на детайли от дървен материал, пострадалият при натиск за освобождаване на детайла, разрязва *****. При извършената проверка е установено, че движещите се части на циркуляра не са снабдени с предпазни устройства, осуетяващи достъпа до опасните зони, с което да се гарантира безопасността на работещите. С оглед на това по отношение на ответното дружество е налице хипотезата на член 200, ал. 1 КТ и същото носи отговорност за претърпените вследствие на злополуката вреди. Отговорността му е гаранционна и обективна, поради което , като работодател на пострадалия работник, дължи обезщетението, независимо от това дали вредите са настъпили от виновно действие на негови работници или служители, от такива действия на трети лица или пък от действията на пострадалия работник или служител. Принципът за справедливост изисква в най-пълна степен да се постигне обезщетяване на увреденото лице за претърпените морални вреди, настъпили в резултат от вредоносното действие. В този смисъл съдът има задължение да обсъди и съобрази всички допустими доказателства, които са относими към правно релевантните факти и правилно да оцени тяхното значение и тежест при определяне размера на обезщетението.

Видно от приетите СМЕ /основна и допълнителна/, ищецът е с разрязани ****, като при ****раната е засегнала *****, която е частично *****във върховата си част, а на *****. Според експерта при травматично засягане на ******в зоната на тези стави винаги остава двигателен дефицит, обемът на движение на същите стави много рядко и след много продължителна и упорита рехабилитация може да се достигне до нормалния.

Вещото лице е посочило, че при ищеца движенията не са достигнали до 3 анатомичната норма, и не може да се очаква увеличаване на амплитудата на движение, поради което засегнатите стави ще останат с двигателен дефицит.

Ако нормата на флексия в тази става е 70 градуса, то при ищеца тази става се свива до 45 градуса. Раните са зараснали дефинитивно. Малките стави между фалангите на 2- ри пръст са в задоволително състояниепроксималната/близката до дланта/ е с възстановен нормален обем свиване и разгъване, а дисталната/интерфалангиална става е с леко ограничение на свиването- при норма 70 градуса е възможно до 45 градуса, като това ограничение в амплитудата на тази става не затруднява нормалния захват и мощност на лявата ръка. В заключението е казано, че ищецът е изпитал силни болки, особено през първата седмица след травмата, а в следващите седмици болката е била с бавен изходящ характер, лечението е протичало бавно, като ищецът е ползвал 164 дни за временна нетрудоспособност за времето от 08.09.2016г. до 18.02.2017г.. Посочено е също така, че към момента на личния преглед от вещото лице /07.01.2019г./ функцията на двата травмирани пръста при процесната трудова злополука е възстановена, кожните наранявания са зараснали, а нокътните връзки са възстановени. Съдът кредитира изцяло това заключение, като изготвено пълно, компетентно и мотивирано.

Според приетата единична съдебно- техническа експертиза, при къси детайли е възможно отпадъкът да остане в опасна близост до режещия диск, като в случая ищецът е нарушил правилната работа с циркуляра, тъй като лявата му ръка е била в опасна близост до работещия диск на циркуляра.

Контакт между режещия диск и ръката на работещия може да има само при спряна машина. Вещото лице сочи, че показаната му машина има всички предпазни елементи- действащи спирачка, предпазител- защитен капак на циркулярния диск над работната маса, разделящ клин и т.н., като дори и при изключен от напрежение двигател, режещият диск извършва движение до падане на оборотите до нула. Вещото лице е посочило, че не е убедено, че показаната му машина е именно тази на която е работил ищеца. Според вещото лице, при представения му за оглед циркуляр, разстоянието между режещия диск и вложката в масата не е достатъчно, за да започне да навлиза в междината между плочата и плоскостта на диска- нережещата му част.

Вещото лице е отбелязало, че при огледа на машината е видяло поставена инструкция за експлоатация на машината от производителя върху корпуса на машината. Обективираното като положение от вещото лице е три години след злополуката, като изводите му следва да се ценят само досежно механизма на причиняване на злополуката. Мястото на произшествие не е било запазено, доколкото по делото не е образувано досъдебно производство и не е извършван оглед на машината към деня на злополуката.

Видно от заключение на тройната съдебно- техническа експертиза по делото, при работа с циркуляра работещият категорично не трябва да доближава ръката си до режещия елемент на машината /диска/. А когато има заклинване и попадане на парченце от отрязан материал между диска и вложката на работната маса, затормозяващо нормалните обороти на въртене на режещия диск, е задължително да се изключи машината от аварийния или от стоп- бутон, за да се отстрани материала и да се възстанови работата на машината. Когато се изрязва малък дървен детайл, същият следва да се избутва с помощта на прът /избутвач/, с оглед сравнително малките му размери. Дори и при наличието на крив успореден опорен линеал на циркуляра, работникът е длъжен да преустанови работата и незабавно да уведоми прекия си ръководител. Вещите лица са казали, че изследвания от тях циркуляр е снабден с всички предпазни средства, а при извършен експеримент от вещите лица на място било установено, че при изключване на 4 циркуляра със „стоп- бутон“,въртеливото движение на циркулярния диск продължава съответно 2, 9 сек./на циркуляр с инв.№ 6/ и 3, 4 сек./на циркуляр с инв.№ 553/ при норматив за това не повече от 10 сек. Вещите лица са констатирали, че инцидентът не се дължи на техническа неизправност на машината/циркуляра/, а на проявена небрежност от страна на ищеца. Според тях е невъзможно нараняването на ищеца след изключване на двигателя на машината. Към момента на огледа вещите лица са видели поставена „Инструкция за безопасност при работа с циркуляра“ на работодателяответник „САКСО- БГ“- ООД, Ст. З. и Ръководство за експлоатация от производителя на циркуляра „Стомана“- АД, гр. С. Изводът им е, че вредите са настъпили в резултата на нарушени от ищеца основни правила за безопасна работа, изразяващи се в придвижването на лявата му ръка в опасната зона/зоната на рязане/ на циркулярния диск при работа с форматноразкройващия циркуляр за дърво и в резултат на липсата на контрол от страна на прекия му *****„**** и „*****.