Определение № 2046 от 29.05.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2046 гр. София, 29.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Н. Славчев като разгледа докладваното от Петър Н. Славчев Частно наказателно дело № 20261100203622 по описа за 2026 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 68, ал. 6 от НПК.

Образувано е по молба на Д. Х. И., обвиняем по ДП № 264/2024 г. по описа на СО-СГП, пр. пр. № 18042/2024 г. по описа СГП, подадена чрез защитника му адв. Я.Р., с която се обжалва Постановление от 30.04.2026г., с което е взета мярка на процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на Р.България“.

Жалбоподателят намира, че не са налице предпоставките за вземане на мярката за процесуална принуда. Посочва, че обвиняемият е лице с изяснена самоличност и уседналост, свързан е трайно професионално, житейски и семейно с територията на Република България, проявява процесуална дисциплина, поради което оспорва наличието на реална опасност от укриване.

Изтъква, че въпреки продължителния период от време от 11.11.2024г. до 30.04.2026г., през който наказателното производство по делото било спряно, през същия период обвиняемият не се е укрил и продължава да е на разположение на органите на досъдебното производство за целите на провеждането на наказателното производство. Оспорва наличието на уличаващи го доказателства в извършване на престъпленията, за което му е повдигнато обвинение.

Молбата е процесуално допустима, като депозирана от лице с активна правна легитимация и правен интерес, спрямо което е наложена оспорената 1 мярка за процесуална принуда.

Съдът, като взе предвид изтъкнатите доводи в молбата на обвиняемия И., материалите по делото и закона, намери следното:

През периода от 27.10.2014г. до 11.11.2024г. обвиняемият И. бил народен представител от парламентарната група на политическа партия „Движение за права и свободи“ в 43-то, 44-то, 45-то, 46-то, 47-мо, 48-мо, 49-то и 50-то Народно събрание /НС/, а също и от политическа партия „Алианс за права и свободи-АПС“ в 51-во НС. За периода от 10.05.2017г. до 26.03.2021г. обвиняемият бил член на Постоянна комисия по отбраната в 44-то Народно събрание. За периода от 18.08.2021г. до 15.09.2021г. обвиняемият бил заместник председател на Постоянна комисия по отбраната в 46-то НС. За периода от 22.12.2021г. до 01.08.2022г. обвиняемият бил член на Постоянна комисия по отбраната в 47-мо НС. За периода от 27.10.2022г. до 02.02.2023г. обвиняемият бил заместник председател на Постоянна комисия по отбраната в 48-мо НС. За периода от 05.05.2023г. до 19.06.2024г. обвиняемият бил член и заместник председател на Постоянна комисия по отбраната в 49-то НС.

Наказателното производство е започнало при задържането на обвиняемия И. на 02.10.2024г. по реда на ЗМВР на осн. чл. 212, ал. 2 от НПК с първото действие по разследването – обиск на И.. Тъй като към момента на задържането му обвиняемият е имал качество на депутат в 50-то Народно събрание, по депозирано искане от и.ф. Главен прокурор на Р.България са били постановени Решение изх. №50-450-06-30/03.10.2024г. на Председателя на Народното събрание на Р.България и Решение №3782 – НС/03.10.2024г. на ЦИК, тъй като в този момент обвиняемият е бил регистриран и като кандидат за народен представител за изборите за 51-то Народно събрание, с които решения са били дадени разрешения за възбуждане на наказателно преследване спрямо обвиняемия И..

На 03.10.2024г. обвиняемият е привлечен като обвиняемия за извършено деяние за периода от 25.09.2024г. до 02.10.2024г., квалифицирано като престъпление по чл. 304б, ал. 1, предложение първо и второ от НК.

С определение от 05.10.2024г. по НЧД №6184/2024г. по опис на СГС, 18ти състав, Н.О. е взета спрямо обвиняемия мярка за неотклонение задържане под стража. Същата е била отменена с Постановление от 05.11.2024г. на СГП., след като обвиняемият е бил избран за народен представител 51-то Народно 2 събрание, съгласно публикувано съобщение от ЦИК в Държавен вестник на 02.11.2024г.

С постановление от 11.11.2024г. на прокурор в СГП е спряно наказателното производство по делото на осн. чл. 25, ал. 1, т. 3 от НПК, след като обвиняемият И., в качеството си на народен представител в 51-во Народно събрание придобил имунитет срещу наказателно преследване. С постановление от 30.04.2026г. на прокурор в СГП е възобновено наказателното преследване срещу обвиняемия И..

Молителят И. е привлечен като обвиняем втори път с постановление от 08.05.2026г. за извършено престъпление през месец октомври 2019г. по чл.

304б, ал. 1, предложение първо от НК и извършено престъпление на 26.09.2024г. по чл. 210, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 209, ал. 1, във вр. с чл. 18, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК. Тези две обвинения все още не са предявени на И..

С Постановление от 30.04.2026г. на осн. чл. 68, ал. 1 от НПК на обвиняемия И. е наложена забрана да напуска пределите на страната, освен с разрешение на прокурор. Същата е предмет на разглеждане в настоящото производство по молбата на обвиняемия за отмяната .

Забраната за напускане на пределите на страната по чл. 68, ал. 1 от НПК представлява мярка за процесуална принуда, приложима спрямо обвиняемия в случаите, когато е привлечен за тежко умишлено престъпление или за друго престъпление, с което е причинена смърт. Същата цели превенция на опасността от укриване извън страната.

Преценката за законосъобразността на мерките за процесуална принуда винаги е съпътствана с преценка на степента на съпричастност на обвиняемия към престъпленията, за които му е повдигнато обвинение.

И към настоящия процесуален момент е актуален извода за съпричастност на обвиняемия към престъпленията, за които е привлечен.

Следва да се отбележи, че от момента на възобновяване на наказателното производство не са събирани нови доказателства, разколебаващи горния извод, произлизащ от доказателствената съвкупност, налична по делото преди спиране на производството – най-вече от показанията на свидетелите М.Т. и М.Т. – възпроизвеждащи преки възприятия от срещите и разговорите с обвиняемия, свързани с инкриминираните деяния, а също и с подкрепящите и 3 допълващи ги протокол за обиск и изземване и протокол за освидетелстване, които възпроизвеждат обстоятелствата, касаещи откритите в държан от обвиняемия хартиен плик и в джобове на сакото му парични суми на обща стойност 100 000 лв., както и характерното реагиране на осветените контактни повърхности с ултравиолетова светлина, изготвените ВДС по повод приложени специални разузнавателни средства и др.

В настоящата процедура е неотносим въпроса за наличието или не на опасност от извършване на престъпление, доколкото обсъжданата мярка за процесуална принуда не касае превенция на тази опасност, която би могла да бъде предмет на обсъждане във връзка с други съответно насочени мерки за процесуална принуда.

Макар да е налице базисната процесуална предпоставка за вземане на обжалваната мярка за процесуална принуда – обвиняемият е привлечен за тежки умишлени престъпления, съдът намери, че по същество преценката на СГП за реалност на опасността от укриване, включително извън страната, е неправилна. Като основание за налагане на забраната за напускане на пределите на страната прокурорът е посочил привличането на Д. И. в неговото процесуално качество за две тежки умишлени престъпления по смисъла на чл.

93, т. 7 от НК, което според представителя на СГП изисквало допълнителна гаранция, че ще бъде на разположение на органите на досъдебното производство и няма да се укрие извън пределите на страната.

Този извод произтича от данните за личността на обвиняемия, като лице с публичен статут на народен представител в поредица от народни събрания, с установена самоличност, социални, семейни и професионални връзки. Не са налице нито доказателства, нито твърдения за наличие на интереси, отношения и връзки, от които може да се направи извод за намерение на обвиняемия да напусне страната и да се укрие извън нея. Нещо повече, от момента на освобождаването на обвиняемия от ареста на 05.11.2024г. е изтекъл период от време от около година и половина, в който, макар наказателното производство да е било спряно, обвиняемият е имал възможност да напусне страната и да не се завърне, което той не е сторил.

Последното е показателно за отношението на обвиняемия към процесуалните си задължения, като лице със статут на обвиняем, а също и за липсата на реална опасност от укриване извън страната. Оспорената мярка за 4 процесуална принуда е основана на формален критерий, а именно повдигането на обвинение за друго престъпление, невключено в първоначалното обвинение, който подход не се споделя безрезервно от съда.

Характерът и тежестта на обвинението биха могли да утежнят процесуалното положение на обвиняемия, но не и да обосноват самостоятелно извод за наличие на реална опасност от укриване извън страната извън случаите на обвинение за престъпление, при което е причинена смърт. Извод за опасност от укриване би могло да се направи въз основа на фактически обстоятелства и различни отношения, които биха били от естество да повлияят върху поведението на обвиняемия, навеждащи на такава опасност, каквито не са налице, а и не са обсъдени в оспореното постановление.

Поради изложеното съдът намери, че обжалваното постановление на СРП от 30.04.2026г., с което на осн. чл. 68, ал. 1 от НПК е взета оспорената мярка на процесуална принуда, е незаконосъобразно и неправилно, като същата следва да се отмени.

С оглед на изложеното и на осн. чл. 68, ал. 6 от НПК Съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ наложената с Постановление от 30.04.2026г. по пр. пр. № 18042/2024 г. по описа СГП спрямо Д. Х. И., обвиняем по ДП № 264/2024 г. по описа на СО-СГП, пр. пр. № 18042/2024 г. по описа СГП мярка на процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на Р.България“.

Препис от постановлението да се връчи на молителя, СГП и на Главна дирекция „Гранична полиция“.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

Делото да се върне на СГП.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 5