Решение № 681 от 03.10.2022, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 681 гр. К., 03.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Андрей Н. Радев при участието на секретаря Янка Ян. Ангелова като разгледа докладваното от Андрей Н. Радев Гражданско дело № 20221520100247 по описа за 2022 година

„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО

АКЦИОНЕРНО

ДРУЖЕСТВО

ОЗК[1]Застраховане“АД, ЕИК 121265177, седалище и адрес на управление гр.

София, ул. “Света София“№ 7, ет. 5, съдебен адрес - гр. София, район Слатина, ул. “Кадемлия“№ 1, чрез адвокат Г. Б. Х., е предявило против Д. В.

Т., ЕГН ********** от *********, искове да бъде признато за установено по отношение на ответника, че му дължи сума в размер на 2000.00 /две хиляди/ лева, представлващи регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по щета № 0411-155-0005-2017 по описа на „ЗАД ОЗКЗастраховане “АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК (23.12.2021г.) до окончателното изплащане на дълга.

В срока за отговор на ИМ особеният представител на ответника оспорва иска и част от обстоятелствата, на които се основава, прави правопогасяващи възражения за погасяване вземането по давност.

КРС, след като обсъди при усл. на чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Приложеният по делото Констативен ПТП №1139р-678 с пострадали лица от 23.03.2017г. (а в горния ляв ъгъл на протокола – „27.03.2017г.“), изготвен от Л. К., дежурен ПТП при ОД на МВР установява, че на 22.03.2017 год., в гр. К., кв. „Изток“, на ул. „София“ № 14, около 20:30 часа Участник 1, представляващ МПС с рег. № ******, марка „Рено“, модел „Канго“, собственост на Д. В. Т., извършвайки маневра на заден ход, без да се убеди, 1 че пътят зад него е свободен, блъснал Участник 3 – . М. С., ЕГН:

**********, с адрес: гр. К., ул. „Медковец“ № 10, при което последната получила охлузвания и натъртвания. Съставен бил АУАН № 508036/22.03.2017г., а и НП № 17-1139-000429/18.04.2017г., влязло в сила на 29.06.2017г. срещу водача на товарния автомобил Д. Т. – ответник в настоящото (спр. 9 и 10 от делото), като на същия е наложена глоба и лишаване от права по см. на чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП. Установява се, че водачът на автомобила не е уведомил компетентната слубна на МВР като е напуснал ПТП-то.

Посочените писмени доказателства установяват, че пострадалата е получила охлузвания в областта на таза и лявата ръка, като след преглед и рентген е освободена за домашно лечение. За оказаната на пострадалата спешна медицинска помощ свидетелства представеният по делото фиш в тази насока (л. 17). Видно от Медицинско направление, издадено от УМБАЛ „Александровска“, гр. София, от 11.04.2017г. (л. 13) е, че същата е диагностицирана с разстройство в адаптацията със смесено нарушение на емоциите и поведението, като се сочи, че не е имало индикации за хоспитализация. Станала напрегната, плачлива, страхувала се от коли и да излиза сама.

От представената за пострадалата Епикриза, изготвена от МБАЛ „Д-р Н.

В.иев“ АД, гр. К., се установява, че . посещава детски психиатър още от 2012 г., с оглед „прилошавания“ с епилептичен характер. Същата е найголямо от общо 12 деца в семейството, като мисловният й процес е съответен на начина на отглеждане. Посочено е, че речникът е ограничен, механичната памет доминира над логическата, както и краткотрайната над дълготрайната.

Посочено е, че като резултат от блъскането й от кола зачестили пристъпите й със загуба на съзнание.

Липсва спор, а това се установява и от представената на л. 72 от делото разпечатка от Гаранционен фонд, че към датата на процесното ПТП за управлявания от ответника автомобил е налице задължителното по закон застраховане, покриващо отговорността на управляващия процесното моторно превозно средство водач.

Така, именно по повод наличието на застраховка „Гражданска отговорност“ за водача, причинил ПТП-то, на пострадалата било изплатено застрахователно обезщетение по щета № 0411-155-0005-2017 в размер на 2000,00 лв. (по което обстоятелство не се спори).

Изпратена била до ответника покана за доброволно заплащане на процесната сума (л. 25), без налични по делото данни за получаването й от Т..

За изясняване на делото от фактическа страна е допусната и приета съдебно-медицинска експертиза, изготвена от в.л. д-р В. Н.. Последният установява, че след медицински прегледи, извършвени след 22.03.2017г., за пострадалата се установили следните травматични физически увреждания:

„мекотъканна контузия /натъртване на меки тъкани и болка/ на гърба в 2 поясната област. Охлузване на кожата в областта на десен лакът“. В медицинските документи не са налични данни за проведено лечение на уврежданията като се сочи, че посочените травми не изискват специфично или задължително лечение като и без такова подлежат на пълно възстановяване. Лиспват данни за настъпили усложнения при възстановяването. Не може точно да се посочи времето на възстановяване, както и интензитета и продължителността на търпяната от пострадалата болка, но при всички случаи същата е по-интензивна до около първата половина на периода, впоследствие постепенно намаляваща, до изчезваща в края на възстановителния период. Досежно възможно получената от пострадалата „психична травма“, експертът не дава заключение, вкл. в устно изложената пред съда част, поради липса на компетентност в областта. От приложения към заключчението Лист за преглед на пациент в Спешно отделение се установява, че пострадалата е получила увреждане в областта на кръста и десен лакът, не е губила съзнание, но е загубила такова внезапно по време на прегледа.

Видно от допуснатата и приета съдебна автотехническа експертиза, изготвена от в.л. Н. В., е че експертът е склонен да приеме описания в представената по делото документация механизъм на настъпване на процесното ПТП, а именно: „лек автомобил марка „РЕНО“, модел „Канго“ с рег. № ****** спира напречно на ул. „София“ в кв. „Изток“ в гр. К. с предна част към № 14“ „….след което автомобилът потегля на заден ход, за да обърне посоката, и блъска намиращата се зад автомобила … . С...“. Изводът си вещото лице прави на база липса на посочени в АУАН възражения, което е дало превес при формиране извода на експерта в съпоставка с изложеното от ответника и двамата свидетели с непосредствени възприятия, возели се в процесния автомобил от една страна и противочеивите показания на самата пострадала – от друга.

Приети по делото са и гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите Ѝ. С., С.М., Т.Д. и Л. К..

Пострадалата С. първоначално сочи да няма спомен да я е блъскала кола и да е претендирала обезщетение за процесния случай. Впоследствие твърди, че удар е имало, но била с гръб. Изпаднала в безсъзнание като се свестила в болницата. Имала проблеми с крака. Болял я много, като това продължило около месец. Имала нужда от помощта на майка си, която й помагала – обличала, водела по нужда. Изпитвала стрес след инцидента, плачела на сън, страх я било от всичко. Д-р Р. й изписала медикаменти за успокоение. Към настоящия момент освен болките в кръста нямала други оплаквания.

Полицията дошла направо в болницата, където откарали . и там тя говорила с тях. Сочи, че и преди случая имала психични проблеми, била епилептичка.

Показанията на свидетелите М. и Д. са идентични по посока на това, че съприкосновение между процесния автомобил и пострадалата не е имало.

Сочат на това, след проведен разговор между ответника и негов приятел Б., да 3 са установили, че има подпряно момиче на колата. Т. свирнал, за да се помести същото, а след това слязъл от колата, говорил с момичето, което се отместило и потеглили. Стъклата на автомобила били видими, нямало затъмнена част. Полиция не е идвала, тръгнали съвсем нормално.

В показанията си свидетелят К. сочи на това да няма спомени за случая.

Твърди, че със сигурност не е бил очевидец, като най – вероятно се е отзовал по сигнал. Ако пострадалата е откарана в Спешен център не е разговарял с нея. Ако е непълнолетна, това се установява от родителите й. След като съставения от него АУАН бил подписан без възражение, отразеното в него се приемало за вярно. Уточнава, че при всички случаи не са присъствали на местопроизшествието. Протоколът може и да е съставен по данни от спешен център, след преглед на лицето.

От материалите по ч.гр.д. № 2594/2021 г. на КРС /прието като доказателство в цялост/ се установява това, че за исковата сума и основание ищецът депозирал заявление по чл.410 ГПК, което било уважено с издаването на заповед за изпълнение на парично задължение № 831/2022 год. и при усл. на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК е предявен иск за установяване съществуване на вземането.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от цитираните доказателства. Съобразявайки установеното съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта:

Предвид установеното от настоящия състав наличие на общите, а и специални предпоставки за допустимост на иска, предявен по реда на чл. 422, вр. с чл. 415 от ГПК, в т. ч. наличието на издадена в хода на производството по ч.гр.д. № 2594/2021г. от описа на КРС заповед за изпълнение за сумата, предмет на настоящата искова молба; депозирано в срок възражение срещу същата по чл. 414 от ГПК и дадени, съответно надлежно изпълнени указания по см. на чл. 415 ал. 1, т. 1 от ГПК, то претенцията се възприема за допустима.

По основателността:

Видно от обстоятелствената част на исковата молба и заявения петитум, предявеният иск е с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ . Ищецът излага, че ответникът бил застрахован срещу гражданска отговорност при него, че изплатил застрахователно обезщетение на пострадалото лице в размер на 2000,00 лв., поради което упражнява регресното си право за възстановяване на тази сума срещу причинителя на вредите - ответника Т., 4 твърдейки, че същият напуснал мястото на ПТП, без да уведоми органите на МВР.

Съгласно сочения текст, застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от него обезщетение, заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина; в този случай тежестта на доказване носи виновният водач.

Така, необходими предпоставки, за уважаване на тази претенция е наличието на: възникнали права на увредения срещу причинителя на вредата на основание на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД – т. е., че вредите са причинени от ответника - деликвент, с негово виновно и противоправно поведение, намиращо се в причинно-следствена зависимост с настъпването им; валиден договор за застраховане срещу гражданска отговорност с причинителя на вредите и плащането по него; съответно виновно напускане мястото на ПТП, преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон.

По делото е доказано, а и не се спори, че между ищеца и ответника е сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност". По силата на договора ищецът е приел да покрива риска от повреди причинени от собствено на застрахования моторно превозно средство. В срока на действие на договора е настъпило застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие, за което застрахователят изплатил обезщетение на увреденото лице в размер на 2000,00 лв., по което ответната страна също не спори.

Спорен по делото е въпросът за реално причинен деликт, касателно наличието на противоправно поведение, изразяващо се в блъскането на пострадалата, а оттук и наличието на елемента „напускане мястото на местопроизшествието“ в светлината на чл. 500, ал.1, т. 3 от ГПК.

Досежно наличието на деликт по см. на чл. 45, ал.1 от ЗЗД, касателно наличието на противоправно поведение, изразяващо се в блъскането на пострадалата с процесния и собствен на ищеца автомобил, съдът намира следното:

Установи се, че протоколът за ПТП, приложен на л. 6 и 7 от делото е съставен от длъжностно лице, което не е възприело пряко настъпването на ПТП, както и напускането на мястото на инцидента след това, предвид това и същият не се ползва с обвързваща доказателствена сила относно поведението на участниците. Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и се ползва с обвързваща материална доказателствена сила само относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице, факти. Настоящият случай не е такъв, за което свидетелстват, както събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпита на 5 пострадалата, която сочи, че полиция я разпитала в болницата, така и контрольорът съставил АУАН – Л. К., твърдейки, че при всички случаи не е присъствал на местопроизшествието, като най-вероятно се е отзовал по сигнал. Отделно, самият протокол е подписан с дата, следваща тази на инцидента (а именно с дата 23.03.2017г., а в горен ляв ъгъл пък е посочена дата 27.03.2017г.). Ето защо, отразеното в процесния протокол, доколкото не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила, следва да бъде преценено в съвкупност с останалия събран по делото доказателствен материал.