Решение № 32 от 30.01.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. София, 30.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова при участието на секретаря София Л. Гаджева като разгледа докладваното от Анна Баева Касационно търговско дело № 20248002901262 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. С. Б., представлявана от адв. Г.

Х., срещу решение № 82 от 29.02.2024г. по в.т.д. № 683/2023г. на Пловдивски апелативен съд, 2-ри търговски състав, в частта, с която е потвърдено решение № 115 от 20.09.2023г. по т.д. № 180/2022г. на Окръжен съд – Пазарджик в частта, с която е отхвърлен предявеният от Н. С. Б. срещу ЗК „Лев Инс“ АД иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за заплащане на разликата над присъдените 36 000 лева до претендираните 75 000 лева, частичен иск от 150 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на сина й Васил Г.ев Бялчев, настъпила при ПТП от 21.09.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.01.2022г. до окончателното изплащане.

Касаторът поддържа, че постановеното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че 1 въззивният съд неправилно е приложил установения в чл.52 ЗЗД принцип на справедливост и е определил занижен размер на обезщетението, което не отразява действително претърпените от нея болки и страдания вследствие загубата на детето й. Твърди още, че при определяне на размера на обезщетението не са взети предвид и конкретните социално - икономически условия в страната към момента на инцидента. Поддържа, че въззивният съд неправилно е приложил и нормата на чл.51, ал.2 ЗЗД и е определил завишен размер на съпричиняване. Счита, че не е съобразена вменената с разпоредбата на чл.20 ЗДвП по-голяма отговорност на водачите на МПС в сравнение с тази на пешеходците. Твърди, че съдът не е анализирал в пълнота изводите на вещото лице по приетата САТЕ относно поведението на делинквента. Счита, че основна причина за настъпване на инцидента са действията на водача, тъй като същият, управлявайки лекия автомобил с превишена, а и технически несъобразена скорост, се е поставил в невъзможност да предотврати процесното ПТП, докато съгласно заключението на САТЕ при движението му с разрешена скорост произшествието е било предотвратимо. Поради това моли въззивното решение да бъде отменено и предявеният частичен иск да бъде уважен изцяло. Претендира разноски.

Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД, представлявано от юрк.К. А., оспорва касационната жалба. Излага съображения за неоснователност на касационната жалба, като поддържа, че въззивният съд правилно е определил размера на дължимото се обезщетение за неимуществени вреди, съобразявайки възприетите в съдебната практика критерии за справедливост, както и правилно е определил размера на приноса на пострадалия с оглед поведението му, допринесло за настъпване на процесното ПТП. Моли решението в обжалваната му част да бъде оставено в сила.

С определение № 3443 от 18.12.2024г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение в посочената част по материалноправния въпрос относно приложението на чл.51, ал.1 ЗЗД и определянето на съотношението на приноса на пострадалия и на виновния водач.

Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема 2 следното:

Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение, е препратил на основание чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд и е приел за безспорно, че на 21.09.2021г., около 6:10 часа, в гр.

Пазарджик, по прав и двупосочен участък, с по една лента във всяка посока, се е движил застрахованият при ответника лек автомобил „Рено Канго“ с рег. № РА 6467 КВ , управляван от Димитър Стоянов Близнаков, при нощни условия при осветеност от къси светлини на фаровете; движението се е извършвало в дясна лента по посока центъра, със скорост от около 62 км/ч, при разрешена скорост от 50 км/ч; автомобилът е приближавал от прав и хоризонтален участък намиращата се отдясно бензиностанция „Шел“. Приел е за безспорно още, че по това време пешеходецът и син на ищцата Васил Г.ев Бялчев се е намирал в зоната след бензиностанцията, извършвайки движение около и по пътното платно, при разположение в невидимата /неосветената/ за водача зона; водачът реагирал и предприел аварийно спиране, когато автомобилът е бил на около 48,50 м. от мястото на удара с пешеходеца; ударът е настъпил в режим на спиране на МПС при скорост около 45 км/ч, като вследствие на същия е настъпила смъртта на Васил Г.ев Бялчев.

По първия спорен по делото въпрос относно справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд е обсъдил свидетелските показания на Гина Иванова Бангьозова и Иван Стоянов Коруджийски. Взел е предвид претърпените от ищцата силна мъка, болка и страдание вследствие неочакваната загуба на нейния син, както и съществувалите приживе между тях близка емоционална връзка и трайна дълбока близост. Отчел е, че майката и синът са живели в едно домакинство, като починалият, макар и инвалидизиран с решение на ТЕЛК, е работел на надница и е помагал на майка си финансово, както и в ежедневната работа.

Отчел е още, че след инцидента ищцата често плачела, била угнетена и всяка събота ходела на гроба на сина си. Посочил е, че загубата на дете се явява тежко и непреодолимо емоционално изживяване, от което ищцата ще търпи постоянна мъка, страдание и дългосрочна тъга. Взел е предвид, че към датата на инцидента починалият е бил на 42 години, а майка му – на 74 години.

Съобразил е също икономическата конюнктура в страната и нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. С оглед на тези съображения въззивният съд е приел, че 3 справедливият размер на дължимото обезщетение неимуществени вреди възлиза на 120 000 лева. за претърпените

По втория спорен по делото въпрос относно наличието на съпричиняване на вредоносния резултат апелативният съд е съобразил заключенията на вещите лица по приетите САТЕ и СМЕ. Намерил е, че починалият пешеходец се е движел рано сутринта в 6:10 ч., през месец септември /когато видимостта при нощни условия е намалена/, по неосветен пътен участък, при алкохолно опиянение от средна степен /1,72 промила алкохол в кръвта/ и затруднение да възприема движещите се по пътя МПС /с оглед нарушената зрителна острота/, както и да съобрази поведението си адекватно с пътната обстановка, като се е движел около и по пътното платно /при наличие на банкет/, при нарушена видимост, с тъмни дрехи, непозволяващи на водачите на МПС да го различат от останалата обстановка по пътя. С оглед на така установените факти въззивният съд е приел, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като с нарушаване на разпоредбите на чл.108, ал.1 и ал.2, т.1, чл.113, ал.1, т.1 и т.2 и чл.114, т.1 и т.2 ЗДвП пострадалият е допринесъл за възникване на самото ПТП. Намерил е, че нарушението от делинквента на правилата за движение по пътищата /чл.21, ал.1 и чл.20 ЗДвП/ е много по – леко, респ. това на пострадалия – по-тежко, поради което е заключил, че съпричиняването възлиза в размер на 70 %, като е редуцирал справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди на 36 000 лева.

По поставения материалноправен въпрос:

По приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД е формирана постоянна съдебна практика на ВКС, обективирана в посочените от касаторка решения, както и в служебно известните на настоящия състав решение № 206 от 12.03.2010г. по т.д. № 35/2009г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 98 от 24.06.2013г. по т.д. № 596/2012г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 151 от 12.11.2012г. по т.д. № 1140/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 169 от 02.10.2013г. по т.д. № 1643/2012г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 16 от 04.02.2014г. по т.д. № 1858/2013г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 92 от 24.07.2013г. по т.д. № 540/2012г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 96 от 15.10.2012г. по т.д. № 936/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 39 от 16.07.2010г. по т.д. № 551/2009г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 43 от 15.04.2009г. по т.д. № 4

648/2008г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 159 от 24.11.2010г. по т.д. № 1117/2009г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 150 от 18.12.2017г. по т.д. № 1834/2016г. на ВКС, ТК, II т.о. и други. Според така формираната практика, за да бъде намалено на основание чл.51, ал.2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Намаляване на обезщетението за вреди на основание чл.51, ал.2 ЗЗД е допустимо само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем. Съдът следва да прецени доколко действията на пострадалия са допринесли за резултата и въз основа на това да определи обективния му принос. Намаляването на размера на обезщетението следва да се извърши въз основа на комплексна преценка на степента на каузалност на действията на делинквента и на пострадалия, степента на тяхната обективна вредоносност, като самото намаляване следва да отразява размера на участието на увреденото лице в причиняването на общата вреда. При определяне степента на съпричиняването подлежи на съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие. Съдът следва да отчете и това, че съгласно чл.20 ЗДвП отговорността на водачите на МПС за осигуряване на безопасност на движението е значително по-голяма, включително и чрез вмененото им задължение за избиране на такава скорост за движение, че да може да спрат пред всяко препятствие, което са могли и са били длъжни да предвидят.

По основателността на касационната жалба:

Въззивният съд е постановил решението си в противоречие с формираната практика по поставения правен въпрос, като при определяне на степента на съпричиняване на увреждането от страна на пострадалия пешеходец не е извършил комплексна преценка на тежестта, вида и броя на 5 нарушенията, довели до настъпване на вредоносния резултат, и степента на каузалност на действията на делинквента и на пострадалия, което обуславя и частична неправилност на решението в обжалваната част. Тъй като не се налага събиране на други доказателства, делото следва да бъде решено по същество от настоящата инстанция.

Въззивното решение е влязло в сила в частта, с която е уважен частично предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди, поради което следва да се приемат за доказани всички елементи от състава на непозволено увреждане – фактът на настъпилото ПТП, наличието на виновно и противоправно поведение на дееца – водачът на лекия автомобил, довело до процесното ПТП, и причинената при него смърт на наследодателя на ищцата, както и предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника поради наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка на "Гражданска отговорност".

Правилно въззивният съд, като е съобразил изградената близка емоционална връзка между ищцата и починалия; обстоятелството, че са живели в едно домакинство, като пострадалият е помагал на майка си финансово и в ежедневната работа; интензитета на претърпените от ищцата емоционални болки и страдания от внезапната загуба на детето й; обстоятелството, че животът й трайно се е променил в негативен аспект; възрастта на починалия и тази на ищцата към датата на ПТП, както и конкретните икономически условия и нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, е определил обезщетение за претърпените от ищцата вреди в размер на 120 000 лева.