Решение № 260211 от 30.12.2020, Окръжен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н И Е

№260211 гр. Пловдив, 30.12.2020 година

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски окръжен съд, гражданско отделение, І гр. с., в публично заседание на десети декември през две хиляди и двадесета година, в състав:

Окръжен съдия:Атанаска Букорещлиева при участието на секретаря

Тодорка Мавродиева, като разгледа докладваното т.д. №434 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Е.Н.З., ЕГН **********, с адрес-***, с която са предявени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ против ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- гр.

София, бул.“ Симеоновско шосе“ №67 А.

Изложени са в исковата молба обстоятелства, че на 02.01.2020г., около 12:20 часа в **, при пресичане на източното платно на булеварда, в посока от запад на изток, на пешеходна пътека тип „зебра“, ищцата била блъсната от преди това спрял автобус с рег. **, марка „ISUZU“, модел „Новосити“, собственост на „**“ ЕООД, управляван от водача Х.С.Р., в който се блъснал автобус марка „Ирисбус“, модел „Сителис“, с рег. №**, собственост на „Хеброс бус“ АД, управляван от водача М.П.М. Твърди се, че виновен за настъпилото ПТП е водачът М., който, наближавайки обозначената със светлинна и знакова сигнализация пешеходна пътека, не е намалил скоростта на управлявания автобус и се е блъснал в спрелия да осигури предимство и безопасно пресичане на пешеходката автобус „ISUZU“. Вследствие на силния и внезапен удар отзад, спрелият автобус отскочил напред и ударил пешеходката. След инцидента последната била откарана в УМБАЛ “**“ ЕАД –**, където се установило, че са й причинени- външно множество кръвонасядания - двустранно, разкъсно-контузни рани на челото и главата; множество счупвания на лицевите кости: линеарна фрактура на сквама темпоралис вдясно и голямото крило на сфеноидалната кост хомолатериално, лицеви кости - линеарна фрактура с ход, преминаващ през дясната част максилата, пода на дясната очница към литералната стена и дъното, наличие на линеарна фрактура на дъгата на зигоматичната кост, девиация на носната преграда надясно, полип на левия сфеноидален синус; фрактура на лявата ръка.

Ищцата била приета в Клиника по ортопедия и травматология на УМБАЛ “**“, където оперативно, под пълна анестезия, била извършена репозиция с гипсова имобилизация на лява предмишница и китка, а разкъсно-контузните рани на главата и челото били зашити. След извеждането й от анестезия, поради изключителните болки в главата и тялото й, пострадалата била лекувана с обезболяващи лекарства, била в невъзможност да се придвижва и обслужва сама. Въпреки провежданото лечение, състоянието й не се подобрило, имала силно главоболие, шум в ушите, гадене. Това наложило извършване на ново образно изследване на главата чрез скенер и от него се установило наличие на хематом в малкия мозък: хеморагично огнище с овална форма в лявата тонзила на малкия мозък с размери 8/11 мм, по повод на което ищцата била преместена за провеждане на медикаментозно лечение в Клиника по Неврохирургия на УМБАЛ „**“. Впоследствие същата била приета в Клиника по ЛЧХ, където се констатирало, освен първоначалните лицеви счупвания, наличие на лицева асиметрия, дължаща се на масивни хематоми на лицето в стадий на резорбция, най-силно изразени периорбитално, хлътване в областта на дясната яблъчна кост и дъга. На 14.01.2020г. на ищцата била извършена нова операция под обща анестезия за закрито наместване на маларна или зигоматична фрактура. При проведено изследване в Клиника по УНГ се установило комбинирано намаление на слуха в дясното ухо във висока степен, а след преглед при ортопед и назначено рентгеново изследване се констатирало наличие на „фрактура на рамус супериор на дясна пубисна кост“, която наложила лечение за повече от 30 дни. Твърди се, че вследствие на претърпения инцидент ищцата е имала непоносими болки в цялото тяло, травмата в малкия мозък е причинила временна опасност за живота й, лицето й било потрошено и обезобразено, фрактурата в таза довела до изключителни болки и страдания и временна необходимост от придвижване само с инвалидна количка. Наред с това, ищцата безвъзвратно загубила слуха на дясното си ухо, имала загрозяващ белег на лицето, който никога няма да изчезне, получила тремор, който води до невъзможност да си служи с лявата ръка, като в уточняваща молба от 21.10.2020г. е посочено, че този тремор е засегнал цялото тяло, довел е до изменение в говора й и до несигурност в походката й. Изложено е още, че претърпяното пътностранспортно произшествие се отразило изключително неблаго-приятно върху начина на живот на ищцата, в продължителен период от време същата била в невъзможност да се обслужва и придвижва самостоятелно, поради което имала непрекъсната нужда от помощта на близките си.

Притесненията й нараснали и от факта, че не може да се грижи за майка си, която е на **години. След процесното ПТП ищцата изживяла силен психологически шок, изпитвала тревожност, страх да пресича сама на улица, сънувала кошмари, което наложило да потърси психиатрична помощ и лечение. Твърди се, че в резултат на инцидента пострадалата е претърпяла и имуществени вреди в общ размер на 382,03лв., представляващи разходи по повод лечението й. Изложено е, че във връзка с ПТП било образувано ДП № 1/2020г., пр. преписка № 55/2020г. на РП – **, а впоследствие и нохд №5134/2020г. на **, приключило с одобрено от съда споразумение, с което се признава вината на водача на М.М., управлявал автобус марка „Ирисбус“, модел „Сителис“, рег. № **, за реализиране на процесното ПТП.

Твърди се и че към момента на настъпване на инцидента за автобуса, управляван от виновния водач М., е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество, обективирана в полица № BG/22/ 11**********. На 07.01.2020г. ищцата предявила пред ответника претенция за изплащане на обезще-тение за причинените й вреди от ПТП, като такова не е платено.

Предвид гореизложеното, се иска от съда да постанови решение, с което да се осъди ЗК „Лев инс“АД да заплати на ищцата сумата от 132 000 лв. /след допуснато по реда на чл.214, ал.1 от ГПК изменение размера на предявения иск с определение от 06.11.2020г./, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неиму-ществени вреди- болки и страдания в резултат от станалото на 02.01.2020г. пътно-транспортно произшествие; сумата от 382,03 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди в резултат на същото увреждане, изразяващи се в направени разходи за лечение; сумата от 6 966, 67лв. /съгласно уточнение в молба от 21.10.2020г./, представляваща мораторна лихва върху главницата от 132 000 лв., за периода от 07.01.2020г.- датата на уведомяване на ответното дружество до 14.07.2020г.

-датата на предявяване на иска. Претендира се и присъждане на законната лихва върху обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди, считано от 14.07.2020 г. до окончателното им изплащане.

В двуседмичния срок по чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от ЗК „Лев инс“АД, чрез упълномощения процесуален представител- адвокат В.Д., в който е изразено становище за неоснователност на предявените искове. Не се оспорва от ответника обстоятелството, че е налице сключена задължителна застраховка „ГО“ по полица BG/22/119002561488. Оспорват се всички други твърдения, изложени в исковата молба- че посоченият за виновен водач на автобус „Ирисбус Сителис“ е отговорен за пътнотранспортното произшествие; че е налице причинна връзка между ПТП и телесните увреди на пострадалата; че са възникнали описаните неимуществени вреди, обосноваващи претендираната сума.

В отговора се оспорва предявения иск за неиму-ществени вреди и по размер, като се поддържа, че претендираната като обезщетение сума е прекомерна, не отговаря на критериите на чл.52 ЗЗД и не е съобразена с икономическата обстановка в страната.

В двуседмичния срок по чл. 372, ал. 1 от ГПК ищцата не е подала допълнителна искова молба.

Съображения по спора са развити в писмено становище на адвокат Р. В.- пълномощник на ищцата. Претендират се разноски и присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:

Видно от представения констативен протокол за ПТП с пострадали лица, издаден от органите на МВР, на 02.01.2020г. около 12:20 часа в ** е настъпило пътнотранспортно произшествие с участници- Х.С.Р., управлявал автобус с рег. №**, марка „ISUZU“, модел „Новосити“, собственост на „**“ ЕООД, и М. П.М., управлявал автобус марка „Ирисбус“, модел „Сителис“, рег.№ **, собственост на „Хеброс бус“ АД, при което е пострадала Е.Н.З..

Установява се, че по случая е било образувано досъдебно производство №1/ 2020г., пр. пр. №55/2020г. на Районна прокуратура - **, като след това в развилото се пред РС-** наказателно производство- н.о.х.д. №5134/2020г. съдът е одобрил постигнато между РП- ** и подсъдимия М. споразумение, с което последният се е признал за виновен в това, че на 02.01.2020г. в **, при управление на МПС- автобус марка „Ирисбус“, модел

„Сителис“, с рег. № **, е нарушил правилата за движение по пътищата- чл.20, ал.2, чл.23, ал.1, чл.116 и чл.119, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил на Е.Н.З. средни телесни повреди, изразяващи се в счупване на челюст, затрудняващо дъвченето и говоренето, счупване на лъчевата кост, причинило трайно затрудняване на движенията на горен ляв крайник, счупване на покрива и основата на мозъка с контузия на мозъка и вътрешночерепни кръвоизливи, причинило разстройство на здравето, временно опасно за живота, и счупване на таза в областта на долната дясна срамна кост, причинило трайно затрудняване на движенията на долен десен крайник, като деянието е извършено на пешеходна пътека - престъпление по чл.343, ал.3, пр. последно, б.”а” вр. ал.1, б.”б”, пр.2, вр. с чл.342, ал.1 НК, за което на подсъдимия е наложено наказание- осем месеца лишаване от свобода, като изтърпяването на наказанието е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от три години.

По делото е допусната комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експер-тиза, с в.л. ** М.Б. и ** С.М., чието заключение, съдът кредитира, като обективно, професионално изготвено и неоспорено от страните. В заключението е направен анализ на конкретната пътна ситуация и е приет за вероятен следния механизъм на пътнотранспортното произшествие: Водачът М. е управлявал автобус „Ирисбус Сителис” по дясната лента на източното платно за движение на ** в посока от юг на север; по това време водачът Х.Р. е управлявал автобус „Исузу Новосити” пред горепосочения автобус, а пешеходката Е.З. е била на източния тротоар; при приближаване на пешеходната пътека водачът на първия автобус е спрял, след което пешеходката е предприела пресичане на платното за движение в посока от изток на запад по маркирана пешеходна пътека, отдясно наляво пред автобус „Исузу Новосити”; доколкото дистанцията между двата автобуса е била по-малка от безопасната, въпреки че водачът на „Ирисбус Сителис” е предприел спиране, то той е нямал техническа възможност да спре преди да настъпи удар с автобуса, управ-ляван от Р.; така между двата автобуса е настъпил удар, а вследствие на ударния импулс автобус „Исузу Новосити” се е задвижил напред и е ударил пешеходката З., която е паднала на платното за движение пред автобуса. Посочено е, че скоростта на автобус „Ирисбус Сителис” в момента на удара е била около 19 км/ч, а непосредствено преди него- 30 км/ч. Според заключението, основна причина за настъпване на ПТП, от техническа гледна точка, е, че водачът на автобус „Ирисбус Сителис”- М. се е движил зад автобус „Исузу Новосити” на дистанция, която е била по-малка от безопасната, поради което не е могъл да избегне удар в него, когато той е намалил скоростта и е спрял. Поведението на пешеходката не е допринесло за реализиране на инцидента. Установява се от експертизата, че при станалото на 02.01.2020г. ПТП на ищцата са били причинени-контузия на мозъка, постравматичен кръвоизлив в лява малкомозъчна хемисфера, линеарно счупване на дясна слепоочна кост, счупване на голямото крило на пиперодовидната кост, загуба на слуха, линеарно счупване на дясната част на максилата, наличие на кръв в десния горночелюстен синус, счупване на дясната ябълчна кост, счупване на лявата лъчева кост на типично място, счупване на горното рамо на дясната срамна кост, контузия на главата и тялото, периорбитални кръвонасядания двустранно, разкъсно-контузна рана на челото. По повод счупването на лявата лъчева кост е проведена оперативна интервенция в КОТ при УМБАЛ ”**” и е поставена гипсова имобилизация на ръката, търпени са от умерени до значителни по интензитет болки и страдания, движенията на левия горен крайник са били затруднени за продължителен период от време. Към момента на изготвяне на експертизата движенията на крайника не са възстановени, те са силно затруднени поради наличието на тремор, възпрепятстващ фината моторика на ръката, възможно е леко обостряне на болковата симптоматика при рязка смяна на времето. Полученото счупване на дясната срамна кост на таза е довело до затрудняване движенията на десния долен крайник и на снагата, което е траело не повече от 45 дни, а болковата симптоматика е продължила около три месеца. Предвид вида на фрактурата и възрастта на ищцата, самостоятелното придвижване без инвалиден стол е било невъзможно. Установените травматични увреждания в областта на лицево-челюстната област са довели до лицева асиметрия и са свързани с наличие на множество хематоми. Извършена е била оперативна интервенция с цел наместване на зигоматичната фрактура. Ищцата е престояла в Клиника по ЛЧХ при УМБАЛ „**” в периода 14.01.2020г.-16.01.2020г. Счупването на носните кости и хематомът около лявото око са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. При извършения от вещото лице ** Б. преглед на ищцата е установено наличието на белег с дължина 2 см, разположен в областта на челото. По отношение на причинения кръвоизлив в малкия мозък в заключението е посочено, че последици от него са главоболие, намалена концентрация, замаяност, шум в ушите, световъртеж, увреждане на вестибуларния апарат, както и засилен тремор. Заради тези оплаквания пострадалата е била преведена в Клиника по НХ, където е проведено консервативно лечение, като симптомите най-вероятно са намалели, но са продължили да персистират вкл. и към настоящия момент.