Определение № 146 от 07.02.2023, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 146 гр. Благоевград, 06.02.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Миглена Йовкова

Гюлфие Яхова като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно частно гражданско дело № 20221200501107 по описа за 2022 година Въззивното производство е образувано по две частни жалби срещу различни актове на заповедния съд в заповедното производство.

Частна жалба с вх.№4147/15.09.2022 г. е подадена от „В.К.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Г.Д., ул.

„Д.Г., против разпореждането за незабавно изпълнение на издадената по ч.гр.д.№643/2022 г. по описа на РС-Г.Д. заповед за изпълнение №377 от 25.07.2022 г. В нея се възразява, че към датата на подаване на процесното заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, дружеството е изпълнило задължението си за плащане по нот. акт, представен със заявлението. Сочи също, че е извършило плащането в банкова сметка в „ПИБ“ АД, на която е титуляр и заявителят, а не по личната банкова сметка на последния в „Б.“ АД.

Ето защо иска разпореждането за незабавно изпълнение да бъде отменено.

Отговор на горната жалба е депозиран от пълномощника на заявителя и в него са изложени обстойни съображения за правилността на преценката на районния съд за наличие на основанията за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз 1 основа на документ по чл. 417, т. 3 от ГПК. Заявено е искане за оставяне без уважение на ЧЖ.

Частна жалба с вх.№4738/17.10.2022 г. е подадена от адв. М. И.

Н., като пълномощник на заявителя Г. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „С.К., против Определение №447 от 23.09.2022 г., постановено по ч.гр.д.№643/22 г. по описа на РС-Г.Д.. В нея се съдържа оплакване за това, че не е налице основание за спиране на принудителното изпълнение по чл. 420, ал.1 от ГПК, тъй като длъжникът не е представил надлежно обезпечение по чл. 180-181 от ГПК, нито е подкрепено с писмени доказателства, че вземането не се дължи. Излага съображения в подкрепа на горното и искане за отмяна на определението за спиране на незабавното изпълнение.

В отговора на гореизложената ЧЖ дружеството длъжник е застъпило теза, че представените от него писмени доказателства доказват, че то не дължи сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение и ИЛ, поради което принудителното изпълнение обосновано е спряно с атакувания акт на първоинстанционния съд.

Съдът констатира, че частните жалби са подадени в установения от закона срок, от надлежни страни и против подлежащи на обжалване съдебни актове. Същите отговарят на изискванията за редовност по чл. 275, ал. 2 във вр. с чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Осъществена е и процедурата по връчване на препис от жалбите по чл. 276, ал. 1 от ГПК. Ето защо, са редовни допустими.

По съществото на същите, въззивният състав приема следното:

По частна жалба с вх.№4147/15.09.2022 г. :

Видно е от заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

417 от ГПК с вх. №3426/20.07.2022г., по което е образувано ч.гр.д.

№643/2022г. по описа на РС гр. Г.Д., че Г. Г. Г. с ЕГН: ********** и адрес гр. С., УЛ.С.К., с пълномощник по делото адв. М. И. Н., е поискал издаването на заповед срещу „В.К.“ ЕООД за следните суми:

2

88 000 лева главница, 1 790 лева държавна такса и 1 500 лева адвокатски хонорар, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 20.07.2022 г. до изплащане на същата. В обстоятелствената част на заявлението е посочено, че вземането произтича от задължения по Нотариален акт за продажба на съсобствен незастроен УПИ, №64, том1, рег.№2 384, дело №44 от 23.08.2017г.

В разпореждане № 819 от 25.07.2022г. ГДРС е приел, че подаденото заявление отговаря на изискванията на закона и не са налице пречките по чл. 411, ал.2 от ГПК. То е подадено от надлежно упълномощено лице, видно от представеното пълномощно.

Представеният документ по чл. 417, т.3 от ГПК е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Поради тази причина съдът е издал заповед за изпълнение за претендираните парични вземания и изпълнителен лист в полза на заявителя.

Решаващият състав споделя съображенията на заповедния съд, тъй като безспорно нот. акт № 64, т. I, рег. №2384, д.№44/2017г. е документ, посочен в чл. 417, т.3 от ГПК и в него се съдържа задължение за „В.К.“ ЕООД за плащане на парична сума в полза на Г.

Г. Г., като изрично е посочен в него и начинът на плащане, а именно чрез вноска по негова банкова сметка в „Б.“ ЕАД IBAN: *****. Заедно с това, нотариалният акт е редовен от външна страна документ и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, тъй като в него е уговорено плащането да се направи най – късно до 27.07.2018г., т.е. крайният срок на падежа е настъпил. Ето защо са били налице предпоставките на чл. 418, ал.2, изр. 1 от ГПК за издаване на заповедта за незабавно изпълнение. Възраженията в частната жалба за направено плащане по нотариалния акт от длъжника в полза на Г. Г. не се установяват от представените банкови извлечения от „ПИБ“ АД, защото те удостоверяват плащане по банкова сметка, различна от 3 горепосочената такава, съгласно договореното в нот. акт между страните. Поради това настоящият състав не може да направи извод, че вземането е платено от длъжника.

В контекста на горното следва да се посочи, че възраженията за това, че плащането е направено по друга банкова сметка, чийто титуляр е и заявителят Г. са по съществото на облигационното отношение и следва да се разгледа в исковото производство по установяване на вземането.

Неотносими към настоящото въззивно производство са и оплакванията на „В.К.“ЕООД, че са възникнали финансови спорове между продавачите по нот. акт, поради което е отправена и настоящата финансова претенция към дружеството.

Въз основа на изложеното, Благоевградският окръжен съд приема, че ЧЖ срещу разпореждането за незабавно изпълнение по ч.гр.д.

№643/2022г. на ГДРС е неоснователна, а атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден.

По частна жалба с вх.№4738/17.10.2022 г. :

С определение №49 от 23.09.2022 г. заповедният съд е спрял постановеното незабавно изпълнение с издадената по настоящото дело заповед за изпълнение, като е намерил искането да спиране на изпълнението заявено от длъжника за основателно. Според заповедния съд, по делото са представени убедителни писмени доказателства, че вземането не се дължи, а именно банкови документи за извършено плащане по сметка на тримата продавачи по нотариалния акт, единият от които е заявителят по настоящото дело.

Настоящият състав вече обоснован становището си, че представените банкови извлечения не установяват изпълнение на задължението за плащане в полза на заявителя Г. Г., тъй като удостоверяват банков превод в банкова сметка, различна от посочената такава в нот. акт, по която следва да се плати. Ето защо не 4 е налице основанието по чл. 420, ал.2, т. 1 от ГПК за спиране на принудителното изпълнение. Този извод на въззивния състав прави атакуваното определение за спиране неправилно и последица от това е неговата отмяна.

Така мотивиран, Благоевградският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждането за незабавно изпълнение, инкорпорирано в издадената по ч.гр.д.№643/2022 г. по описа на РСГ.Д. заповед за изпълнение №377 от 25.07.2022 г.

ОТМЕНЯ Определение №447 от 23.09.2022 г., постановено по ч.гр.д.№643/2022 г. по описа на РС-Г.Д. в частта, в която е спряно постановеното незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение, издадена по същото дело.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5