Решение № 1896 от 20.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1896 гр. София, 20.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Въззивно гражданско дело № 20251100500823 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 13183 от 12.07.2024г., постановено по гр. дело № 44969/2023г. по описа на СРС, 76-ти състав е признато за установено по реда на чл. 422 ГПК, че С. В. Т. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 1636,04 лева, представляваща продажна цена за потребена топлинна енергия за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г. в топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „********, с абонатен № ********, сумата от 138,37 лева, представляваща обезщетение за забава в погасяване на главния дълг за периода от 15.08.2021г. до 13.03.2023г., сумата от 70,36 лева, представляваща главница за предоставена услуга дялово разпределение за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г. и сумата от 12,31 лева – законна лихва за периода от 16.07.2020г. до 13.03.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от 29.03.2023г. до плащането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 29.04.2023г. по ч.гр.д. № 16210/2023г. по описа на СРС, ІІ ГО, 76 с-в, като са отхвърлени исковете за разликата над уважените размери до пълния предявен размер. С решението е осъдена С. В. Т. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 879,00 лева – разноски за първоинстанционното разглеждане на делото и разноски за заповедното производство в размер на 87,03 лева. С решението е осъдена „Топлофикация София“ ЕАД да заплати на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата на адв. М.Л.Л.. сумата от 1,12 лева, представляваща адвокатско възнаграждение по делото за осъщественото от адвоката безплатно процесуално представителство, както и на адв. К.И.Б. сумата от 1,12 лева, представляваща адвокатско възнаграждение по делото за осъщественото от адвоката 1 безплатно процесуално представителство на ответника по ч.гр.д. № 16210/2023г. по описа на СРС, ІІ ГО, 76 с-в.

В законоустановения срок е подадена въззивна жалба от С. В. Т. срещу Решение № 13183 от 12.07.2024г., постановено по гр. дело № 44969/2023г. по описа на СРС, 76-ти състав в частта, с която са уважени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че дължи следните суми: сумата от 1636,04 лева, представляваща продажна цена за потребена топлинна енергия за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г. в топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „********, с абонатен № ********, сумата от 138,37 лева, представляваща обезщетение за забава в погасяване на главния дълг за периода от 15.08.2021г. до 13.03.2023г., сумата от 70,36 лева, представляваща главница за предоставена услуга дялово разпределение за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г. и сумата от 12,31 лева – законна лихва за периода от 16.07.2020г. до 13.03.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от 29.03.2023г. до плащането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 29.04.2023г. по ч.гр.д. №16210/2023г. по описа на СРС, ІІ ГО, 76 с-в. В жалбата са изложени съображения, че решението е неправилно и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Сочи, че ищецът не бил установил по безспорен начин наличието на правно основание за претенцията си, т.е. облигационната връзка между страните. Твърди, че по делото не били представени доказателства за титулярството в правото на собственост, респ. на ограничено вещно право на ползване върху процесния имот, нито доказателства за сключването на изричен писмен договор между страните.

Поддържа, че по делото не бил представен титул за собственост или за учредяване на вещно право на строеж или на ползване относно процесния имот. Поддържа, че спрямо общите фактури за процесния период разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ била неприложима, тъй като отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура за тези периоди било настъпило след предвидения в ОУ от 2016г. Поддържа, че при липса на възможност да се приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД ответникът бил изпаднал в забава след покана, каквато ищецът не твърдял и не доказал да бил отправил. Сочи, че искът по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху главницата за потребена топлинна енергия бил неоснователен и следвало да се отхвърли изцяло. Сочи, че претенцията за главница за услугата дялово разпределение също била неоснователна, тъй като от представения договор между ФДР и Етажната собственост се установявало, че „Топлофикация София“ ЕАД не била страна по този договор и не била обвързана от клаузите в него. По делото не били представени и доказателства от ищцовото дружество, че било извършено плащане, за да се искало изпълнение от Етажната собственост. Не били ангажирани доказателства, че бил налице и сключен договор за цесия между ищеца и фирмата за дялово разпределение- „Техем Сървисис“. Същевременно към исковия период процесният договор не бил произвеждал правно действие и бил невалиден, тъй като бил изтекъл срока му. Поддържа, че в ОУ на ищцовото дружество нямало уговорка за начисляване на лихви върху суми, дължими за услугата дялово разпределение. След като тези суми нямали уговорен падеж, то лихви се начислявали едва след покана от кредитора 2 към длъжника съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Доказателства за отправена покана не били ангажирани. Искането към съда е да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Топлофикация София“ ЕАД, с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна и недоказана. Изложени са съображения, че първоинстанционният съд подробно и съобразно константната съдебна практика бил взел мотивирано и обосновано решение. Искането към съда е да постанови решение, с което да отхвърли подадената въззивна жалба. Претендират разноски.

Третото лице-помагач на страната на ищеца- „Нелбо Инженеринг“ ЕООД, не е подал отговор на въззивната жалба.

Решение № 13183 от 12.07.2024г., постановено по гр. дело № 44969/2023г. по описа на СРС, 76-ти състав в частта, с която са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 138,37 лева до пълния предявен размер от 142,20 лева, представляваща мораторна лихва върху цената на топлинна енергия и за разликата над 12,31 лева до пълния предявен размер от 12,67 лева, представляваща мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение като необжалвано е влязло в сила.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Не са нарушени императивни материалноправни норми.

По правилността му намира следното:

За уважаването на предявените искове ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител за продажба на топлинна енергия през процесния период; използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.

Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.

3

Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия, каквито в настоящата хипотеза не се установяват.

В конкретния случай от приетия от СРС препис от Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 32, том Пети, рег. № 5759, дело № 737 от 2015г. на нотариус И.Н. се установява, че на 14.06.2015г. В.Д.Т. е прехвърлил на дъщеря си С. В. Т. собствената си ½ идеална част от следния недвижим имот: апартамент № 60, находящ се в гр. София, Столична община, район „Изгрев“, ж.к. „Дианабад“, старо наименование- жилищен комплекс ********, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и други сервизни помещения, със застроена площ от 83,59 кв.м., заедно с 0,951 % идеални части от общите части на сградата и заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху държавно място срещу грижите, които дъщеря му С. В. Т. е полагала за него за периода преди подписване на нотариалния акт и срещу издръжката, която му е давала към този момент, както и срещу задължението за издръжка и гледане на С. В. Т. до края на живота му, така че да му осигури нормален живот, какъвто е водил до сега. В т. 2 от нотариалния акт е посочено, че прехвърлителят В.Д.Т. си запазва правото да ползва апартамента пожизнено, безпрепятствено и безвъзмездно, съответно на прехвърлената от него идеална част.

От приетия препис от Нотариален акт за дарение № 33, том Пети, рег. № 5762, дело № 738 от 2025г. на нотариус И.Н. се установява, че на 11.06.2015г. А.Й.П. е дарила на сестра си С. В. Т. собствената си ¼ идеална част от следния недвижим имот: апартамент № 60, находящ се в гр. София, Столична община, район „Изгрев“, жилищен комплекс „Дианабад“, старо наименование- жилищен комплекс „********“, ет. пети, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и други сервизни помещения, със застроена площ 83,59 кв.м., заедно с 0,951 % идеални части от общите части на сградата и заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху държавно място.

Прието е и удостоверение за наследници с изх. № 0355 от 11.03.2021г. по описа на Столична община, район Изгрев, от което се установява, че В.Д.Т. е починал на 01.01.2020г.

/преди процесния период/ и е оставил за свой законни наследници дъщерите си- В.В.Н. и С.

В. Т..

Приети са и преписи от постановление за налагане на възбрана по изпълнително дело № 20208630403370 от 22.03.2021г. по описа на ЧСИ С.Х. и постановление за налагане на възбрана по изп. дело № 20208580401745 от 22.03.2021г. по описа на ЧСИ У.Д., с които е наложена възбрана върху 7/12 идеални, респ. върху ¾ идеални части от процесния имот.

4

От приетите документи от третото лице-помагач се установява, че протоколите за отчет на уреди за отоплителни сезони 2020/2021г. и 2021/2022г., издадени на името на С. В.

Т., са подписани от потребител. Гореописаните документи не са оспорени от страна на въззивника- ответник.

Така от събраната по делото доказателствена съвкупност се установява, че С. Т. е придобила ¾ идеална част от процесния апартамент- ¼ въз основа на дарение, обективирано в Нотариален акт за дарение № 33, том Пети, рег. № 5762, дело № 738 от 2025г. на нотариус И.Н., както и ½ идеална част въз основа на Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 32, том Пети, рег. № 5759, дело № 737 от 2015г. на нотариус И.Н.. Видно от приетото удостоверение за наследници В.Т. е починал на 01.01.2020г., т.е. преди процесния период. С оглед на което към 01.05.2020г. С. Т. е била собственик на общо ¾ идеални части от процесния имот, върху който вече не е имало учредено вещно право на ползване, като по делото не се твърди и не се установява ответникът да се е разпоредил с имота преди или в рамките на процесния период.