Решение № 3761 от 09.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3761 гр. София, 09.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Д. КЬОСЕВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Административно наказателно дело № 20261110208810 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба от „Д.“ ЕООД, чрез управител Я. Т. срещу наказателно постановление № ************************* г., издадено от директора на ДИТ гр. София, с което на „Д.“ ЕООД, в качеството на работодател е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 800 евро за нарушение на чл. 52 ал.1 от ЗЗБУТ.

В подадената жалба се оспорват фактическите констатации в акта.

Твърди се, че неправилно е била ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя. Твърди се, че неправилно на дружеството за едно и също нарушение са наложени отделни наказания. Иска се от съда да отмени издаденото наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява.

Въззиваемата страна се представлява от юрк. Кавачева, която иска от съда да потвърди атакуваното наказателно постановление. Счита, че нарушението е несъмнено установено, а административното наказание е правилно определено. Претендира разноски.

1

Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

В периода от 06.02.2026г. до 13.03.2026г. на „Д.“ ЕООД била извършена проверка по спазване на трудовото законодателство. В хода на проверката било установено, че дружеството има качеството на „работодател“.

Установено било от свидетелката Р. А.-Г., че дружеството не е застраховало за риск „трудова злополука“ К. К. К., работеща на длъжност „куриер“ и така не е осигурил на лицето застрахователна защита за възложената й работа на 16.10.2025г. В хода на проверката свидетелката установила, че на 16.10.2025. на Кристин Кирилова е проведен и документиран начален инструктаж, както и че с трудов договор от 30.09.2025г. лицето е назначено на длъжност „куриер“.

На 16.10.2025г., момента на приключване на проверката, било установено, че дружеството не е застраховало за риск „трудова злополука“ К.

К. К., работеща на длъжност „куриер“.

Нарушението било квалифицирано като такова по чл. 52 ал.1 ЗЗБУТ Свидетелката Р. А.-Г. съставила АУАН, в който описала констатациите си и дала правна квалификация на нарушението.

Актът бил връчен.

Посочено е, че нарушението е извършено на 16.10.2025г..

Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление, с което при същото словесно описание и правна квалификация на нарушението на „Д.“ ЕООД е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 800 евро на основание чл. 416 ал.5 вр. чл.

413 ал.2 от КТ.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите на основание чл 283 НПК писмени доказателства-заповед, протоколи за извършени проверки, декларация, пълномощно, служебни бележки, както и въз основа на гласните доказателства, съдържащи се в показанията на св. Р. А.-Г..

Гореизброените доказателства не съдържат противоречия и несъответствия помежду си, с оглед на което и съдът ги кредитира в цялост.

Изложеното от свидетелката е хронологично, последователно и в пълнота 2 възпроизвеждащо пред съда начина на осъществяване на проверката, проверените документи, липсата на сключена застраховка, връчването на акта.

В синхрон с изведеното от свидетеля е въведеното в протоколите за проверка на обекта на контрол, трудово досие, платежна ведомост, заповеди, копие на книга за начален инструктаж. От цялата доказателствена съвкупност в пълнота се установяват фактите, касаещи предмета на производството.

По делото липсват доказателства, от които да се установи изпълнението на задължението.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

При служебната проверка за законосъобразност от процесуалноправна страна съдът не констатира наличие на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган.

При описанието на нарушението в АУАН са посочени всички елементи от състава на нарушението.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства по несъмнен начин се установява, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение.

Изпълнителното деяние на нарушението по чл. 52 ал.1 ЗЗБУТ се изразява в неизпълнение на задължение - „Работещите, които извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им, се застраховат задължително за риска "трудова злополука" за сметка на работодателя при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет “ В случая се касае за бездействие. Неизпълнението на дължимото е юридически факт, пораждащ административно-наказателната отговорност на неговия адресат.

По делото се установява, че „Д. ЕООД има качеството субект на отговорността, тъй като същото притежава качеството „работодател“, съобразно пар.1 т.1 от ДР на КТ принадлежащ към икономическа дейност 53.20 – други пощенски и куриерски дейности за определяне на коефициент 3 на трудов травматизъм по икономически дейности.

От събраните по делото доказателства се установи, че дружеството не е застраховало лицето, работещо на длъжност „куриер“ за застраховка на риска „трудова злополука“, с оглед на което и са налице всички законови предпоставки за носене от страна на жалбоподателя на административнонаказателна отговорност.

Нарушението е извършено на 16.10.2025г.

Тъй като се касае за ангажиране на административно-наказателна отговорност на юридическо лице, не следва да се обсъжда въпросът за субективната страна, тъй като се ангажира обективна отговорност.

Административно-наказващият орган правилно е определил приложимостта на санкциониращата разпоредбата и наложил имуществена санкция в размер от 800 евро, явяващ се адекватен на вида и тежестта на извършеното нарушение, пропорционален на степеннта на негативна относимост на същото към закриляните общестевни отношения, поради което размерът й не следва да се редуцира.

Липсват доказателства, които да сочат, че дружеството е санкционирано четири пъти за едно и също нарушение.

Следва да се отчете, че случаят не разкрива признаците на маловажен такъв. Същото не сочи на обстоятелства, определящи го като такова с пониска степен за засягане на регулираните общестевни отношения, съобразно други нарушения от този вид.

Дружеството предвид изхода на делото следва да заплати в полза на ГИТ сумата от 66.47 евро, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 2 ЗАНН, Софийски районен съд:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22 – 2600197 /08.05.26 г., издадено от директора на ДИТ гр. София, с което на „Д.“ ЕООД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 800 евро за нарушение на чл. 52 ал.1 от ЗЗБУТ.

4

ОСЪЖДА „Д.“ ЕООД да заплати в полза на ГИТ сумата от 66.47 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.

София в 14-дневен срок от датата на получаване от страните на съобщението, че решението е изготвено, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5