Решение № 1332 от 18.11.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1332 гр. София, 18.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно гражданско дело № 20251000502430 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С решение № 4815/23.7.2025 г. по гр.д.№ 13442/2023 г. на Софийския градски съд, ГО, I-18 състав е отхвърлен като неоснователен иска, предявен от „Куадрига“ ЕООД срещу П. М. Г., С. В. Г. и В. Л. Г. с правно основание чл.124 ГПК, с който се иска да бъде признато за установено, че ответниците не са собственици на търговски обект, находящ се в гр. ***, ул. „***“ № *, със застроена площ 58.15 кв. метра, при съседи: изток - ул. „***“, от запад - стълбище, север - вход за заден двор и паркинг, юг - коридор и отгоре - помещения на фирма „Рила стил“, заснет като самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** в КККР на гр. София, одобрена със заповед № РД-18-32/1.4.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. ***, ул. „***“ 119, ет.1, намиращ се на първия етаж в сграда с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност, площ: 58.15 кв. метра, при граници: на същия етаж - няма, под обекта няма, над обекта - ***, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.

Срещу това решение е подадена въззивна жалба от „Куадрига“ ЕООД, което моли въззивния съд да го отмени и да постанови друго, с което да уважи предявения иск.

Сочи, че решението е неправилно поради нарушаване на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че докладът на първоинстанционния съд, обективиран в определение № 4780/1.4.2024 г. и обявен за окончателен с определение в съдебното заседание на 30.5.2024 г. не съдържал указание как се разпределя доказателствената тежест за подлежащия на доказване основен факт по делото – процесният обект има ли правен статут на самостоятелна вещ, представлява ли самостоятелен обект в сграда и в частност - самостоятелен обект в сграда с предназначение „за търговска дейност“. Това нарушение на съдопроизводствените правила довело до 1 неизясняване на делото от фактическа страна, до необоснованост на фактическите изводи на СГС и до неприлагане на императивни материалноправни норми относно правния статут на самостоятелните обекти в сградите. СГС е изследвал само непрекъснатата верига на правоприемство на ответниците от техните праводатели назад във времето от 1991 г. до 2022 г., но не и кога и как спорният обект е придобил правен статут на самостоятелна вещ.

СГС не бил обсъдил приетите по делото доказателства във взаимната им връзка и не е извел от тях всички относими към правния спор обстоятелства, които се установяват от тях. Не обсъдил и всички доводи на ищеца. Строителството на сградата на ул. „***“ № * било разрешено през 1957 г. и тя била въведена в експлоатация през 1959 г. като административно- производствена сграда, на шивашко предприятие - ТПК „Димитър Благоев“. През 1962 г. сградата била одържавена и предоставена за стопанисване на държавното предприятие „Витоша“ - София, въз основа на което е образувана държавната фирма „Рила“ по Указ № 56/1989 г., чиито правоприемници са „Рила - стил“ ЕООД, „Рила комерс“ ЕООД, „Лилия - С“ ЕООД и „Враца - стил“ ЕООД. Действащите към 1957 - 1959 г. строителни правила и норми относно административно-производствените сгради и обектите в тях изключвали в 6-етажната сграда на ул. „***“ № * в гр. София да има самостоятелен обект в сграда, представляващ търговски обект „кафе“. Към 1991 г. спорното помещение може и да се използвало като стая за почивка, в която служителите и работниците на държавната фирма „Рила“ да са си приготвяли и да са пили кафе по време на регламентираните си почивки в рамките на работното си време, но това не го правело самостоятелна вещ и самостоятелен обект на правото на собственост. В протокола на ликвидационната комисия на държавната фирма „Рила“ от 24.07.1991 г., който е в изпълнение на разделителния протокол от 3.5.1991 г., към който препраща заповед № 1735/20.6.1991 г. на министъра на индустрията, търговията и услугите, се разпределяли само ползването на помещенията в сградата между четиримата нейни съсобственици: „Рила стил“ с 5/10 части, „Рила - комерс“ с 3/10 части, „Враца - стил“ с 1/10 част и „Лилия - С“ с 1/10 част. С нотариален акт № 148/1.9.1999 г. „Рила - комерс“ ЕООД продала на съсобственика си „Рила - стил“ ООД 3/10 идеални части от масивна административнопроизводствената сграда“, а не разпределените й с протокола от 24.7.1991 г. за ползване 17 стаи на II, IV и V етажи, складове, стол и кафе като самостоятелни вещи - обекти на правото на собственост. Протоколът от 24.7.1991 г. нямал вещноправно действие и не обособявал спорното помещение като самостоятелна вещ - обект на право на собственост.

В решението било прието, че в спорния обект се установява изградена тоалетна към 1999 г. и електроинсталация със самостоятелна партида към 2010 г., а в допълнителното заключение по СТЕ на в.л. Б. Т. било установено, че от процесното помещение няма непосредствен достъп до електромерното табло, , че ВиК инсталацията е нова, изградена от PVC тръби, като вертикалният щранг влиза в стената в зоната близо да тавана и продължава към горния етаж в сградата, че от тоалетната чиния отходните води се оттичат в канализацията чрез монтирана помпа, тъй като хоризонталните щрангове са на повисоко ниво от тоалетната чиния сочело, че след въвеждането в експлоатация на сградата на ул. „***“ № 199 в гр. София през 1959 г., е била извършена реконструкция на спорното помещение от 58.15 кв. метра в северната част на първия етаж на тази сграда, с цел то да придобие правен статут на самостоятелна вещ, какъвто статут обаче можело да придобие само въз основа одобрен архитектурен/инвестиционен проект, предвиждащ обособяването му като самостоятелна вещ - самостоятелен обект в сграда с определено предназначение. По делото липсвали проекти и строителни книжа за промяна на предназначението на помещението от 58.15 кв. метра в северната част на първия етаж на сградата на ул. „***“ № * в гр. ***. В чертежите по част архитектурна на заснемане за възстановяване на строителните книжа на административно-производствената сграда на ул. „***“ № * в гр.

***, одобрени на 07.07.2014 г. от гл. архитект на район Възраждане на Столична община, които на основание чл.145, ал.5 ЗУТ имали правното значение на одобрен инвестиционен проект, спорното помещение е обозначено като „работилница“, която нямала правен статут на самостоятелна вещ. Това опровергавало верността на записа в КККР на гр. София, че спорното помещение с площ от 58.15 кв. метра представлява самостоятелен обект в сграда с 2 предназначение „за търговска дейност“, вкл. и оборимата презумпция по чл.2, ал.5, изр.1 ЗКИР за вярност на тези кадастрални данни. Отразеното в КККР предназначение на СОС *** имало доказателствено значение доколкото източникът на тези данни имал доказателствено значение. Тежестта на доказване относно този източник била на ответниците, защото те черпят от него благоприятни за себе си правни последици.

Ответниците не представили по делото правния акт, който обособявал спорното помещение като самостоятелен обект в сграда с предназначение „за търговска дейност“. Такъв акт можел да е само одобреният инвестиционен проект за административно-производствената сграда на ул. „***“ № * в гр. *** или инвестиционен проект за изменение на предназначението на помещението в площ 58,15 кв. метра в северната част на първия етаж на тази страда. Приетите по делото нотариални актове, с които се прехвърляло правото на собственост върху спорното помещение, не били акт, с който се определя предназначението на това помещение били форма на транслативна правна сделка. Обектът на транслативната сделка нямал правен статут на самостоятелна вещ според одобрени архитектурни/ (инвестиционни) проекти, съответстващи на императивните материалноправни норми по устройство на територията, към градоустройствените изисквания към сградите и към самостоятелните обекти в тях, поради което и транслативните сделки били нищожни поради противоречие със закона или липса на предмет. Същото се отнасяло и за приетия като доказателство по делото протокол от 24.07.1991 г., тъй като волята на собственика не е достатъчна за обособяването на самостоятелен обект в сграда като отделна самостоятелна вещ и за определяне на предназначението й, а бил необходим индивидуален административен акт, издаден от компетентния орган по ЗУТ или предхождащите го закони със същия предмет на правно регулиране, който да установи, определено помещение в сградата съответства на нормативните изисквания за самостоятелен обект с предназначението, което собственикът иска.

Въззиваемите П. М. Г., С. В. Г. и В. Л. Г. оспорват въззивната жалба и молят въззивния съд да потвърди постановеното решение. Оспорват да е налице непълнота на изготвения по делото доклад и нарушение на процесуалните правила. Въззивникът не установил правото си на собственост върху цялата сграда. Към 1957 - 1959 г., когато сградата на ул. „***“ № * била построена и въведена в експлоатация липсвали правила и норми за строителство на административни сгради. Регламентация на производствените сгради за първи път се появява през 1965 г. –„Основни положения за проектиране на производствени сгради и съоръжения на промишлени предприятия“, отпечатани в "Бюлетин за строителство и архитектура", кн. 8 от 1965 г. През 1988 г., на основание чл. 201 от отменения ЗТСУ са приети Норми за проектиране на производствени сгради и промишлени предприятия, които отменят „Основни положения за проектиране на произвоствени сгради...“ от 1965 г. През целия предходен период термин „административнопроизводствена сграда“ не съществувал. Строителните правила разграничавали „административни“ и „производствени“ сгради. Отделно, че такъв аргумент - че през 1959 г. било невъзможно в 6-етажната сграда на ул. „***“ № * да има самостоятелен обект, представляващ търговски обект „кафе“, в исковата молба не се съдържа. В отхвърления отрицателен установителен иск на „Куадрига“ ЕООД се твърдяло, че сега, понастоящем, в актуалния момент, процесния обект със застроена площ 58,15 кв. м., заснет като самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, не е собственост на П., В. и С. Г. и че същия не отговаря на изискванията за самостоятелен обект в сграда в светлината на действащото понастоящем в страната законодателство.

В т.6 от Протокол от 24.07.1991 г. на ликвидационната комисия при фирма „РИЛА“ било записано: „Горното разпределение е окончателно и всяка от фирмите приемащи горните средства следва да предприеме действия за оформяне на собствеността. “, което означавало, че се разпределя собственост, а не право на ползване. Фирма „РИЛАСТИЛ“- София, която по-късно е прехвърлила собствеността си в сградата на „Куадрига“ 3

ЕООД, е получила тази собственост именно на база на същия протокол /т.11 от документите към Нотариален акт № 87, том № VI, per. № 14905, дело № 996/2007 г./ Съгласно § 1 от ДР на Закона за кадастъра и имотния регистър и съгласно § 5, т. 39 от ДР на ЗУТ основната характеристика на самостоятелния обект на правото на собственост освен обособеността му като етаж, или част от етаж е и тази да може да се ползва самостоятелно, което било напълно присъщо на процесния имот. Процесният имот напълно отговарял на законовите изисквания за самостоятелен обект на правото на собственост: обособеност и самостоятелно функционално предназначение. За процесния имот са съществували два инвестиционни проекта,които обаче не са запазени понастоящем в цялост - оригиналния проект на сградата от 1957 г., както и одобрените архитектурен проект и строителни книжа, разработени специално за този имот/обект /процесния имот с площ 58.15 кв.м./, упоменати в нотариален акт № 22/12.08.1999 г. на нотариус Е. К.. Допълнително възможността самостоятелните обекти да съществуват като такива и без налични строителни книжа, при това не само в хипотезата, когато те не са били запазени /както в настоящия случай/, но дори и ако изобщо не са били съставяни такива съществувала като изрично уредена процедура в нормативната база, с която е предвиден механизъм за регистрация в кадастралната карта на самостоятелните обекти с липсващи инвестиционни проекти, чрез измервания на място /вж. чл.17, ал.З, т.2 на Наредба №РД-02-20-5/15.12.2016 г./, изпълнявани от оправомощени за целта лица /вж. чл.16, ал.1 и чл.19, ал.1 от ЗКИР/.