Протокол № 356 от 20.09.2024, Апелативен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 356 гр. Пловдив, 18.09.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова

Сложи за разглеждане докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско дело № 20245001000248 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

Жалбоподателят О. ООД, редовно призован, се представлява от адв. В.

И. и адв. Г. К..

Ответникът Т. ООД, редовно призован, се представлява от адв. И. М.

Адв. И. - Да се даде ход на делото.

Адв. К. - Да се даде ход на делото.

Адв. М. - Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че няма процесуална пречка да бъде даден ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Докладва го.

С решение от 08.01.2024 г., постановено по т.д. № 555/2022 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, е обявена О. ООД в свръхзадълженост, определена е началната й дата на 31.12.2017 г., като е отхвърлена молбата по отношение на искането за обявяване на дружеството в неплатежоспособност. Открито е производство по несъстоятелност на О. ООД, наложена е обща възбрана и 1 запор върху имуществото на дружеството. Назначена е А.Н. за временен синдик, като й е определено възнаграждение и дата на встъпване.

Така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба, наречена молба, подадена от адв. В. И., в качеството му на процесуален представител на дружеството О. ООД.

В подадената в преклузивния срок по ТЗ, а именно едноседмичен срок от датата на обявяване на решението в ТР жалба, са изложени оплаквания за неправилност, незаконосъобразност на решението, като се твърди, че същото е тенденциозно и грешно, противоречащо на законодателството на РБ, на събраните и установени по делото факти. Оспорени са изложените в мотивите на решението на първоинстанционния съд изводи, касаещи възражението на жалбоподателя за изтекла погасителна давност по цитираните три фактури.

Твърди се, че в тази връзка съдът не е съобразил липсата на съобщаване на договора за цесия. Формулирано е искане за прекратяване на производството по несъстоятелност, поради изтекла давност за задълженията по трите фактури. Оспорени са и другите изводи в мотивите на първоинстанционния съд, с твърдение, че не съответстват на доказателствата по делото. По отношение на договора за цесия, с който молителят се легитимира по делото, се твърди, че не е оригиналният договор, а умишлено подправен такъв, а оригиналният се държи от дружеството цедент А. ООД. Изложени са и доводи, че дружеството не е свръхзадължено, като в тази връзка са оспорени изводите на съда, свързани с наличието на внесени от съдружниците средства и последващото им опрощаване.

По тези съображения се иска отмяна на първоинстанционното решение, като незаконосъобразно и неправилно, и присъждане на разноски.

Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор, в предвидения в закона процесуален срок, от Т. ООД, представлявано от адв. И. М., с развити съображения за нейната неоснователност и с искане за потвърждаване на първоинстанционното решение.

В подадената въззивна жалба и в отговора не са формулирани доказателствени искания.

Извън предвидения в закона преклузивен срок, а именно на 08.07.2024 г. по делото е постъпило т.н. допълнение към жалба-молба, подадено от адв. В.

2

И., в качеството му отново на процесуален представител на О. ООД, като в същото се сочи, че първоинстанционният съд неправилно е определил началната дата на свръхзадълженост на дружеството – 31.12.2017 г. Твърди се, че през периода от 2017 г. до 2020 г. дружеството е било собственик на описани в допълнението недвижими имоти, както е притежавало движимо имущество, стоки и материални запаси и моторни превозни средства. В тази връзка към допълнението са представени писмени доказателства - нотариални актове, счетоводни баланси, свидетелства за регистрация на МПС и удостоверения, като се твърди, че същите неправилно не са взети предвид от съда по несъстоятелността, въпреки съществуващото задължение за това, с оглед засиленото служебно начало.

Адв. К. – Поддържаме жалбата.

За днешно съдебно заседание е подадено и становище от адв. К. с вх. № 7471 от 17.09.2024 г., с формулирани доказателствени искания. Препис от становището в момента се връчва на адв. М..

Адв. К. – Поддържам доказателствените искания.

Адв. И. – Поддържам жалбата. Поддържам също и внесеното вчера искане за нови доказателства. Видно от делото, никога дружеството не е имало никакви задължения.

Адв. М. – Оспорвам първоначалната жалба.

Поддържам отговора, който съм представил.

Считам, че втората въззивна жалба, която е представена, е недопустима, тъй като съдържа правни и фактически доводи и възражения, извън преклузивните срокове на чл. 633 ТЗ. Шест месеца след изтичане на преклузивния срок се подава по същество втора жалба, с която се допълва първата. Правят се доказателствени искания, представят се документи. Всичко това е недопустимо в настоящия процес.

Отделно от това всички доказателства, които представя длъжникът, са вече обсъдени от първоинстанционния съд, били са предмет на многобройни експертизи, т.е. не съставляват нови доказателства, които сега длъжникът да е 3 открил и да касаят неговото имущество. Т.е. те няма как да допринесат по същество за някакви различни изводи от вече направените от окръжния съд.

Все в тази връзка са и днес направените доказателствени искания, които отново са преклудирани. Не се сочи в хипотезата на кой текст от чл. 266 ГПК се правят. Те са и неоснователни. Оспорва се във въззивната инстанция експертиза, приета пред първоинстанционния съд. Това е ясно, че се случва по време на приемане на същата по реда на чл. 200 ГПК. Това не е сторено и няма как пред въззивната инстанция да се иска повторна експертиза, при условие че такава не е искана пред първата инстанция. Такава не е искана дори и с въззивната жалба.

Иска се свидетел, който да установява, забележете, налични активи на дружеството. И как със свидетел ще установяваме налични активи на длъжника? Това са счетоводни данни и записи, които е трябвало да представи длъжникът в хода на производството по несъстоятелност. И това искане е недопустимо и в контекста на чл. 164 ГПК.

Стоково-оценъчната експертиза - какво да оценява тя? Има балансови стойности, отчетени от експертизите и от съда.

Моля съдът да се концентрира върху първата жалба, която очертава предмета на доказване във въззивното производството, съобразно ограниченията на въззива.

Адв. И. – Тъй като това е един процес със засилено служебно начало и непрекъснато се събират доказателства, затова съм си позволил да направя и втора жалба.

Във връзка с формулираните от жалбоподателя доказателствени искания, подробно посочени по-горе, вкл. и в писменото становище за днешното съдебно заседание, съдът намира следното

Действително в производството по несъстоятелност служебното начало е засилено, като смисълът на засиленото служебно начало е съдът да проявява активност за изясняване на обстоятелства, имащи значение за състоянието на неплатежоспособност, респ. на свръхзадълженост на дружеството длъжник, за които по делото не са представени и не са събрани доказателства. В случая не 4 сме изправени пред такава хипотеза, доколкото в първоинстанционното производство са приети първоначална и допълнителна ССЕ, изготвени на база счетоводните записвания и всички данни, до които вещото лице е имало достъп, като при тяхното приемане, същите не са оспорени и не са направени доказателствени искания във връзка с оспорването и за изясняване на обстоятелствата. По тази причина съдът намира, че не се налага изслушване на каквато и да било нова експертиза на настоящия етап от производството, при липса на твърдения за наличие на обстоятелства, които да не са взети предвид и да не са отчетени при изготвянето на предишните експертизи.

Писмените доказателства, представени към т.н. допълнение към жалбата, касаят активи на дружеството длъжник, които са съобразени при изготвянето на експертизите, и в този смисъл няма пречка да бъдат приложени като доказателства по делото, доколкото са в подкрепа на изводите на вещите лица.

Всички останали искания следва да бъдат оставени без уважение, поради липса на неизяснени обстоятелства, за които да се налага да бъдат допускани и които съдът да допусне, въпреки късното им формулиране от жалбоподателя, с оглед засиленото служебно начало в настоящото производство.

Ето защо съдът

ОПРЕДЕЛИ

ПРИЕМА писмените доказателства, приложени към допълнение към жалба вх. № 5892/09.07.2024 г., подробно описани в допълнението.

ОСТАВЯ без уважение исканията за изслушване на експертизи, както и на свидетел, формулирани в становището от 17.09.2024 г. на жалбоподателя.

Адв. И. – Нямаме други искания.

Адв. М. – Както във въззивната жалба, така и в настоящото производство, длъжникът твърди, че има активи, с които може да погасява своите задължения, т.е. не е свръхзадължен. Този факт се опровергава от отчетите на синдика, които ежемесечно подава в производството, а именно, че същият не разполага с нито една стотинка актив, който да служи за удовлетворяване на неговите кредитори. Тъй като отчетите на синдика не са налични по въззивното дело, а остават в преписката пред окръжния съд, моля 5 да ги приемете за сведение. Представям отчетите на синдика от последните четири месеца. Те са представени след депозиране на отговора ни на въззивната жалба, така че не е имало как да ги представя с него.

Нямам други искания.

Представям списък с разноски.

Адв. И. – Считам, че са несъотносими към делото, тъй като са за период, в който аз, като управител, не съм имал никакви права, никаква власт над тези действия. Освен това настоящото дело е за обявяване в свръхзадлъжнялост за много заден период и са несъотносими. Моля да не ги приемате и да ги оставите без уважение.

Адв. К. – Ние претендираме разноски само съобразно представените оправдателни документи за направени такива. В писменото становище съм възразил срещу претендирания размер на разноски на ответника, като прекомерен, и съм претендирал разноски от името на жалбоподателя.

Съдът намира, че представените днес отчети на синдика от процесуалния представител на ответника са неотносими към спора, касаещ въпроса за състоянието на свръхзадълженост на ответното дружество, поради което същите не следва да бъдат приети.

Ето защо съдът

ОПРЕДЕЛИ