Решение № 56 от 28.01.2026, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. Казанлък, 28.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЙОВКА Б. ПУДОВА при участието на секретаря ЕЛИНА М. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ЙОВКА Б. ПУДОВА Гражданско дело № 20255510100349 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД във вр. чл.22 от ЗПК и иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 29.05.2023г. сключил със “Стик Кредит” АД договор за потребителски микрокредит от разС.ие, чрез средствата за комуникация от разС.ие (уеб сайт на дружеството) с №957063, при следните параметри: общ размер на кредита: 3000 лв. предоставената главница; Лихвен процент по кредита: 36%; Годишен процент на разходите (ГПР): 42.58%; Обща сума, дължима от потребителя- 4612.07; срок за погасяване: 24 месеца; размер, брой, периодичност и дати на плащане на погасителните вноски: посочена в Приложение 2 към договора; Лихвен процент, който се прилагал при просрочени плащания: 10 %; Обезпечения:поръчител или банкова гаранция. Страните се съгласили, че неизпълнението на задължението за плащане на дължимите погасителни вноски по договора от страна на потребителя ще принуди кредитора да направи разходи за събирането на просрочените вземания, изразяващи се в изпращането на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждането на телефонни разговори и лични посещения, уведомяващи потребителя за некоректното му поведение; в случай, че потребителят забавил заплащането на погасителната вноска, същият дължал на кредитора такса в размер на 10 лв., представляващи направените разходи за събиране на просрочените вземания. Разходите по този член се начислявали и за всеки отделен погасителен период,през който имало погасителна вноска,чието плащане било забавено. Всички начислени такси за събирането на просрочени погасителни вноски, които трябвало да заплати потребителят не можели да надхвърлят 120 лв. В договора било уговорено обезпечение, което потребителят следвало да предостави, в срок до 3 (три) дни от сключване на договора, а в случай, че потребителят не изпълни задължението си посочено в чл.17, същият дължи на кредитора неустойка в 1 размер на 0.9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не било предоставено договореното обезпечение. Страните се съгласили, че неизпълнението на задължението по чл.17 от договора причинява на кредитора вреди, в размера договорената неустойка, доколкото оценката на кредитоспособността на потребителя и одобрението на кредита били базирани на предположението,че последният ще предостави в срок договореното обезпечение. Страните се съгласили, в случай на настъпване на дължимостта на неустойката, потребителят да заплаща периодично начислената неустойка заедно с всяка погасителна вноска. При неизпълнение на което и да е свое договорно задължение, включително и при неизпълнение на плащане на дължима сума в срок, освен другите договорени неустойки,потребителят дължал и неустойка в размер на 1% от размера на просрочената сума на ден. Страните се съгласили, че размерите на неустойките, посочени в договора или в ОУ са договорени свободно от тях и не били прекомерни. Твърди, че договор за потребителски кредит предоставен от разС.ие №957063 от 29.05.2023 г. е недействителен. Налице било нарушение в съдържанието за потребителски кредит по чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Посоченият ГПР по кредита в размер на 42.58% бил неточен и заблуждавал потребителя. Така наречената “неустойка” имала чисто възнаградителна функция, но заблуждаващо била наречена “неустойка” за да се оправдае изключването й от годишният процент на разходите. Счита, че договорената неустойка представлявала възнаграждение дължимо под условие ( ако не се предоставило обезпечение ) и затова размерът й следвало да бъде включен в годишния процент на разходите. Позовава се на чл.19, ал.1 от ЗПК, който давал легална дефиниция на понятието ГПР. Невключването на неустойката в посочения в потребителския договор размер на ГПР водело разлика между посочения и действително прилагания в потребителския договор размер на ГПР, което по същество било равнозначно на непосочване на ГПР по кредита, което е нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

“Неустойката” от 5860.33 лв. при кредит 3000 лева, който трябвало да се върне за 24 месеца давало 244.18 лева допълнително оскъпяване на месец.

Същата била с характер на възнаграждение и следвало да бъде включена изначално при формирането на ГПР, и ако се включела в него, то размерът на ГПР нараствал в пъти. Всичко това поставяло потребителя в неравностойно положение спрямо кредитора и на практика нямало информация колко точно (като сума в лева) било оскъпяването му по кредита. Това било в директно противоречие с чл.3, §1 и чл.4 от Директива 93/13 на ЕИО. Договорът към момента на подписването от страна на кредитополучателя нямал задължителното си съдържание по чл.11 от ЗПК, тъй като не съдържал основни договорки. В чл.28 от Договор за потребителски кредит било записано, че при неизпълнение на което и да е свое договорно задължение,включително и при неизпълнение на плащане на дължима сума в срок,освен другите уговорени неустойки, потребителят дължи и неустойка в размер на 1% от просрочената сума на ден, което било в нарушение на чл.33, ал.2 от ЗПК. В случая под формата на неустойка, която се явява прикрита лихва се начислявала 365% лихва на годишна база с което клауза противоречала както на закона, така и на морала и добрите нрави. В чл.29 от Общите условия за потребителски кредит предоставен от разС.ие било записано също така, че потребителят дължи “други такси и комисионни”, което било в пълно противоречие с написаното на сайта на дружеството, че потребителят нямало да открие скрити условия, такси и оскъпявания, което не 2 било така. В чл.29 от Общите условия към Договор за потребителски кредит предоставен от разС.ие, уреждащ отношенията между "Стик Кредит” АД и потребителите, било посочено, че потребителят дължи следните разходи и такси: -други такси и комисионни в размер, указани в “Тарифа.” Въпросната “Тарифа” лисвала в договора за потребителски кредит и затова той бил непълен. Твърди, че изплатил заема чрез Банка ДСК с два платежни документи с референтни номера както следва: с референтен №20230628029982101736 от 28.06.2023г. с размер на преведената сума 436.35 лева и с референтен №20230717029982108668 от дата 17.07.2023г. с размер на преведената сума 3229.53 лева. Така превел на дружеството сума в общ размер на 3665.88 лв., което било с 665.88 лева над размера на заемната сума.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника “СТИК-КРЕДИТ”АД с ЕИК:202557159, че договор за потребителски кредит предоставен от разС.е №957063/29.05.2023г. е нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.22 от ЗПК и на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД "Стик-Кредит" АД да бъде осъден да му възстанови сумата от 665.88 лева получена без основание, ведно със законно дължимата лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК ответникът оспорва исковата молба. Претенциите на ищеца за обявяване на недействителност на договора за кредит поради противоречие с разпоредбите на ЗПК и ЗЗД, за нищожност на клаузата от договора, уговаряща неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, както и за връщане на платени при липсващо основание суми, били неоснователни. На основание чл.26, ал.4 ЗЗД нищожността на отделна договорна клауза не влечала недействителност на целия договор, доколкото същият можел да се прилага и без нея. Случаят бил такъв. Неустоечната клауза не била част от съществените параметри на договора за заем, напротив тя самата била договорена между страните за да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на заемателя. Евентуално, ако неустойката се приемела за нищожна, то същата се считала изначално за неуредена между страните, респективно твърдението за нищожност на целия договор поради това, че тя не била включена в ГПР били неоснователни. Валидността на договора за кредит произтича от това, че основните му параметри – главница и лихва, били валидно уговорени в изискуемата от закона форма. Отделно от това били покрити всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 от ЗПК, както и с тези на Закона за предоставяне на финансови услуги от разС.ие (ЗПФУР), по реда на който бил сключен процесния договор. Договорът бил сключен при насрещни изявления на страните разменени чрез средства за комуникация от разС.ие и потребителят дал изричното си съгласие за сключването му съгласно изискванията на ЗПФУР. Едновременно с това кредиторът предоставил на потребителя подробна и детайлна информация за условията на кредита още преди сключването му, което ясно се виждало и от СЕФ. Процесният договор отговарял напълно на нормативните изисквания и правила на Закона за предоставяне на финансови услуги от разС.ие, Закона за електронната търговия, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, Закона за потребителския кредит. Действията по кандидатстването за кредит, предоставяне на преддоговорна информация, запознаване с и приемане на Общите условия и сключване на договора били извършени по следния начин: Потребителят отправил искане за сключване на договор за 3 заем между него и „Стик – Кредит“ АД, ЕИК:202557159 („Заявка“). Искането било попълнено собственоръчно от Кредитополучателя посредством сайта на Кредитодателя - http://stikcredit.bg/ С формата/формуляра за кандидатстване Кредитополучателят предоставил своите лични данни, актуална електронна поща, телефон за връзка, параметри на желания заем и е посочил начина на получаване/усвояване на главницата по кредита. По този начин Кредитополучателят обективирал волята си да сключи договор за паричен заем със „Стик – Кредит“ АД, ЕИК:202557159. Когато Заявката за кредит се подавала от потребител, който нямал създаден профил на уебсайта на кредитора, след като попълнил данните, натиснал бутона „Кандидатствай“ и дал изричното си съгласието с декларация за обработване на лични данни и декларация за индивидуализация, чрез поставяне на отметка. Потребителят следвало да попълни нова страница, към която уебсайтът автоматично го пренасочвал, със следните данни: имена, ЕГН, адрес на електронна поща, номер на лична карта и начинът, по който желае заемната сума да му бъде отпусната, за което поставя отметка на една от следните две опции: по банкова път или EasyPay. На тази страница на потребителя се предоставял Стандартен европейски формуляр, който последният можел да изтегли. За да завърши заявката, потребителят натискал бутон „Вземи парите“, което действие било в потвърждение на недвусмисленото искане да му се предостави заявената заемна сума. След натискане на бутон „Вземи парите“ на потребителят се предоставяла възможност да изтегли проект на Договора за потребителски кредит и ако бил съгласен с неговото съдържание да натисне бутон „Подпис“.

По този начин още преди сключване на договора потребителят се запознавал с конкретното съдържание на договора и изразявал съгласието си да го сключи.

След като натиснал бутон „Подпис“ на заявката, същата постъпвала в системата на кредитора за разглеждане и одобрение. Когато заявката за кредит се подавала от потребител, който имал създаден Профил на уебсайта на кредитора, след попълване на заявката за кредит, в която посочвала параметрите на договора, потребителят, следвало да натисне бутон „Подай заявка”, по този начин недвусмислено волята била да се отпусне желания кредит. На тази страница на потребителя се предоставял Стандартен европейски формуляр, който можел да бъде изтеглен. След натискане на бутон „Подай заявка“ на потребителя се предоставяла възможност да изтегли проект на Договора за потребителски кредит и ако бил съгласен с неговото съдържание да натисне бутон „Подпис“. По този начин още преди сключване на договора потребителят се запознавал с конкретното съдържание на договора и изразявал съгласието си да го сключи. След като натиснал бутон „Подпис“ на заявката, същата постъпвала в системата на кредитора за разглеждане и одобрение. Кредитодателят изпратил на посочената от кредитополучателя електронна поща Общите условия и СЕФ, съдържащ цялата преддоговорна информация за искания от потребителя паричен заем, а в системата на лредитодателя бил наличен за изтегляне проект на договора за кредит. След получаването и одобрението на искането за кредит, кредитодателят изпращал на посочения от кредитополучателя електронен адрес Договора за паричен заем, заедно с погасителен план към него и Общите условия, приети от кредитополучателя. Потребителят се запознал с всички условия предварително и след това подписал договора, чрез съответните опции в системата на кредитодателя. С натискане на бутон „Подпис“, съгласно Общите условия кредитополучателят приел така предоставените му условия във връзка с договора, което действие се считало 4 за подписване на всяка страница на предоставените по описания по-горе начин документи съобразно чл.10 от Закона за електронния подпис и електронните удостоверителни услуги ЗЕДЕУУ и то при условията при които последните му били предоставени. Съгласно чл.10 от ЗЕДЕУУ, електронно изявление било получено с постъпването му в посочената от заемателя информационна система. Гореописаните действия изцяло опровергавали твърдението, че клаузите на договора противоречат на закона, на принципа за добросъвестност и справедливост, респективно добрите нрави. Предвид тези действия още преди подписване на договора за заем кредитополучателят бил наясно с всички условия по него, като сам избрал параметрите и условията му.