Решение № 635 от 14.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 635 гр. Пловдив, 14.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диляна В. Славова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20255330107698 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от М. Д. К. против „Сити Кеш“ ООД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 22, вр. чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК, с който се претендира да бъде прогласена нищожността на Договор за потребителски кредит № ***** от 15.08.2023г., сключен между страните, както и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1во ЗЗД, с който се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер от 128,09 лв., платена на ответника без основание по недействителния Договор за потребителски кредит № ***** от 15.08.2023г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /28.04.2025г./ до окончателното й погашение.

В исковата молба се излага, че ищецът е сключил с ответника Договор за потребителски кредит № ***** от 15.08.2023г., по силата на който му е предоставена сума в размер от 350 лв., която е следвало да върне на 11 вноски до 31.10.2023г., ведно с договорената възнаградителна лихва и други акцесорни вземания. Посоченият в договора фиксиран лихвен процент е 44,05%, а ГПР е 56,70%. Сочи се, че съобразно договора, потребителят дължи на кредитора неустойка в размер от 101,63 лв., която е разсрочена в приложимия към кредитното правоотношение погасителен план. Поддържа се, че „неустойката“ по своето същество представлява скрито възнаграждение за кредитора, тъй като на практика за потребителя е невъзможно да осигури исканото обезпечение. Изтъква се, че неустойката следва да бъде включена в ГПР, тъй като е сигурен разход за потребителя.

Поддържа се, че е налице разминаване между посочения в договора ГПР и действителния му размер. Твърди се и че непосочването на компонентите, формиращи ГПР и отразяването в договора за кредит на различен ГПР от действителния води до нищожност на договора.

Поддържа се, че това представлява нелоялна търговска практика, чиято цел е да заблуди потребителя за реалните параметри, при които получава кредитно финансиране. Доколкото договорът за кредит е недействителен, то се поддържа и че всички суми над главницата следва да бъдат възстановени на потребителя. Моли се предявените искове да бъдат уважени. Претендират се направените разноски. Подробни съображения се излагат от 1 пълномощника на ищеца- адв. П. в писмена защита.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор. Възразява за недопустимост на производството. Моли се производството по настоящото дело да бъде съединено за съвместно разглеждане с други искови производства, развиващи се между същите страни пред РС- Пловдив. Излага се и становище за неоснователност на предявените искове. Изтъква се, че в договора ясно и недвусмислено са посочени всички разходи, които следва да заплати длъжникът и дължимата погасителна вноска. Допълнително, изтъква се и че на ищеца му е предадена преддоговорна информация и с полагането на подписа си в договора, той се е съгласил с всички условия, при които ответното дружество предоставя кредити. По отношение на клаузата за заплащане на неустойка се твърди, че вземането по нея не следва да се включва при формиране на приложимия към договора ГПР, тъй като ако потребителят бе изпълнил добросъвестно задължението да осигури обезпечение, то сумата не би се начислила. Ищецът сключил с ответника общо четири договора, което свидетелствало за съществуване на трайни отношения между страните, както и за индивидуално договаряне и добросъвестност на кредитора. Ответникът признава получаването на процесната сума, но твърди, че договорът и отделните му клаузи са действителни. Моли се така предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-ри гр. състав, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:

Страните не спорят, а и от приетия по делото договор за потребителски кредит № *** от 15.08.2023г. се установява, че на ищеца е предоставена в заем сумата от 350 лв., която същия се задължил да върне на 11 вноски до 31.10.2023г., ведно с договорената възнаградителна лихва и други акцесорни вземания, при фиксиран лихвен процент от 44,05% и ГПР е 56,70%. Съгласно чл. 5 от договора, заемателят се задължил да предостави на кредитора обезпечение под формата на безусловна банкова гаранция или поръчителство на едно или две физически лица, които следвало да отговарят на определени условия, а в случай на непредоставяне на обезпечение, съгласно чл. 11, ал. 1 е предвидено заемополучателят да дължи неустойка в размер на 101,63 лева, платима разсрочено, заедно с всяка погасителна вноска.

От приложената на л. 47 от делото справка е видно, че по процесния договор ищецът е заплатил сумата от общо 478,09 лева при отпусната в заем главница в размер на 350 лева.

Като писмени доказателства по делото са приети Договор за потребителски кредит от 15.08.2023г., погасителен план, стандартен европейски формуляр, искане за сключване на процесния договор и справка за движението и извършените плащания по същия.

Въз основа на така установените факти по делото, съдът достигна до следните правни изводи:

Между страните не е налице спор относно факта на сключване на процесния договор за паричен кредит, усвояването на сумата от 350 лева, както и заплащкането на претендираната от ответника сума в размер на още 128,09 лева за задължения по договора извън главницата.

С оглед въведените от ищеца твърдения за нищожност на клаузата за неустойка, то съдът следва да изследва наличието, респ. липсата на основания за недействителност на същата.

Съгласно редакцията на Закона за потребителските кредити, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за 2 предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Ал. 2 на същия член посочва, че страни по договора са потребител и кредитор, като за потребител се смята всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя потребителски кредит в рамките на своята професионална и търговска дейност. Предвид изложеното, съдът намира, че възникналото правоотношение между страните попада в приложното поле на ЗПК, като не са налице основанията за изключване на неговото приложение, посочени в чл. 4 на същия закон.

По отношение на възражението на ищеца за недействителност на клаузата за неустойка като противоречаща на добрите нрави, съдът намира, че то е основателно, тъй като с предвидената в договора неустойка се създават задължения, които се покриват от ГПР, като по този начин се надвишава изискването на чл. 19. ал. 4 от ЗПК. Налице е и противоречие с материалния закон - чл. 71 от ЗЗД, както и на чл. 33 от ЗПК. Съгласно цитираните разпоредби, когато длъжникът по двустранен договор не представи исканите от кредитора обезпечения, последния може да иска изпълнение на всички задължения по договора предсрочно. В процесния случай обаче същата има санкционен характер – натоварва кредитополучателя с допълнителни финансови разходи, което противоречи на материалния закон и заобикаля разпоредбата на чл. 33 от ЗПК, поради което е нищожна.

По категоричен начин се установи в хода на настоящото производство факта, че въз основа на нищожния договор ищецът е погасил освен главницата, също и сумата от 128,09 лева и същата подлежи на връщане от ответното дружество, като получена без основание.

По отношение на разноските:

Предвид изхода на спора, а именно-уважаване на предявените искове, право на разноски има ищецът и същите се констатираха в размер на 51,13 евро или 100 лева заплатена държавна такса.

Представен е договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено защитата да бъде осъществена безплатно, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв. Съгласно ал. 2, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Действително в случая са предявени два иска, но се касае за обусловени една от друга претенции за признаване на недействителеност на клауза от договор за заем и връщане на недължимо платена суми въз основа на същата клауза, поради и което съдът счита, че следва да се определи общо възнаграждение в размер на 204,52 евро или 400 лева, съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2024г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед цената на исковете, конкретната фактическа и правна сложност на делото и осъществените процесуални действия.

В случая разпоредбата на чл. 2, ал. 5 НМРАВ не намира приложение. Макар да не е предявен един иск, същата следва да бъде тълкувана корективно. Във всяко отделно производство следва да се вземат предвид - характерът на исковете - оценяеми/неоценяеми, обусловеността им, свързаността на фактическите състави за установяване на отделните вземания, характера на съединяването на исковете - субективно и обективно, поради което и разпоредбата на чл. 2, ал. 5 да се тълкува във връзка с чл. 7 от Наредбата. Горните изводи са съобразени и с практиката на СЕС.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

3

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между М. Д. К. с ЕГН:**********, с адрес в ***************************** и „Сити Кеш“ ООД, с ЕИК: 202531869, със седалище и адрес на управление в гр. София ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, представлявано от *** Н.П.П., че Договор за потребителски кредит № ***** от 15.08.2023г., сключен между страните е недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК.

ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, представлявано от Н.П.П. да заплати на ищеца М. Д.

К. с ЕГН:**********, с адрес в ***************************** сумата от 65,49 евро /шестдесет и пет евро и четиридесет и девет евроцента/ или 128,09 лева, представляваща недължимо платена по Договор за потребителски кредит № ***** от 15.08.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба в съда28.04.2025г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, представлявано от Н.П.П. да заплати на ищеца М. Д.

К. с ЕГН:**********, с адрес в ***************************** сумата от 51,13 евро /петдесет и едно евро и тринадесет евроцента/ или 100 лева, представляваща направени по делото разноски за заплатена държавна такса.

ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, представлявано от Н.П.П. да заплати на адвокат С.

Ж. П. от АК-Пловдив с адрес на кантората в ***************************** сумата от 204,52 евро /двеста и четири евро и петдесет и два евроцента/ или 400 лева, представляваща определено от съда по реда на чл. 38 от ЗА адвокатско възнаграждение за осъщественото на ищеца Д.И.Д. процесуално представителство.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4