Решение № 4177 от 04.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4177 гр. София, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20251110124443 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от Р. П. Д. срещу „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД.

Предявени са за разглеждане кумулативно обективно съединени искове против ответника „Кредисимо“ ЕАД с правно основание: 1/ по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване на нищожност на договор за потребителски кредит № 2743457/18.03.2023 г. поради противоречието му със закона и 2/ по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 100,00 лева, представляваща недължимо платена сума по недействителен договор за потребителски кредит № № 2743457/18.03.2023 г.

Предявен за разглеждане е и установителен иск против ответника „Ай Тръст“ ЕООД с правно основание по 26, ал. 1, предл. 3 и ал.2, предл. 4 ЗЗД за прогласяване на нищожност на договор за предоставяне на поръчителство от 18.03.2023 г. към договор за потребителски кредит № 2743457/18.03.2023 г. поради накърняване на добрите нрави, а в условията на евентуалност поради липса на основание и поради неравноправни клаузи в договора.

На осн. чл. 214, ал. 1 ГПК е допуснато изменение в размера на предявения осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД чрез неговото увеличение, като същият се счита за предявен за сумата от 970,67 лева, вместо първоначално предявен частичен размер от 100 лева, а впоследствие на сумата от 1350,87 лева.

Ищецът Р. П. Д. твърди, че на 18.03.2023 г. сключила с ответното дружество „Кредисимо“ ЕАД договор за потребителски кредит № 2743457/18.03.2023 г. По силата на договора й била предоставена сумата от 1300 лева при годишен лихвен процент от 19,86 % и годишен процент на разходите - 21,77 %. Сочи, че във връзка с чл. 4 от договора за паричен заем сключил с втория ответник - „Ай Тръст“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство към договор за потребителски кредит № 1

2743457/18.03.2023 г., по силата на който следвало да заплати на дружеството сумата в общ размер от 1200 лева, представляваща възнаграждение за гаранта, чието заплащане било разсрочено. Сочи, че двете дружества са свързани лица, като дружеството кредитор бил собственик на капитала на дружеството - поръчител. Сочи, че съгласно договора, сключен с „Кредисимо“ ЕАД, следвало да осигури обезпечение под формата на: банкова гаранция или одобрено от заемодателя дружество - поръчител. Била реализирана втората възможност, поради което бил сключен договорът с ответника „Ай Тръст“ ЕООД. Счита, че договорът за паричен заем е нищожен поради противоречието му с императивни правни норми. Сочи, че предвиденото възнаграждение за гаранта представлявала част от ГПР на кредита, което не било включено и така реалният размер на годишният процент на разходите е по-висок от посочения, което представлявало заблуждаваща търговска практика, а също така непосочване на реалния размер на ГПР води до недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК. Поддържа, че в процесния договор за потребителски кредит ГПР е посочена само като абсолютна стойност и няма разписана методика, по която да се формира ГПР, както и кои разходи се включват в него. Намира, че договорът противоречи на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. с чл. 22 ЗПК. Развива подробни съображения за нищожност на договора за паричен заем.

Поради недействителност на договора за кредит, счита, че недействителен и договорът за поръчителство, сключен с „Ай Тръст“ ЕООД. Счита, че договорът за поръчителство следва да се сключи между кредитора и поръчителя, тъй като посоченото е уредено в чл. 138 ЗЗД относно договора за поръчителство и кредиторът има интерес от сключване на договора за поръчителство, поради което сключването на договор за поръчителство между длъжника и кредитора за обезпечение на кредитора води до липса на основание за процесния договор за поръчителство, противоречи на добрите нрави и представлява неравноправна клауза в потребителски договор, тъй като предвижда внасяне на възнаграждението от поръчителя, а не от кредитора, който има интерес от обезпечението и противоречи на целите на Директива 2008/48 за потребителския кредит, където е вменено преддоговорно задължение на кредитодателя да направи предварителна оценка на кредитоспособността на длъжника, за избягване на свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност. Сочи, че уговорената като възнаграждение за поръчителя сума е в прекомерно висок размер.

Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли съда да признае за установено в отношенията му с ответниците нищожността на процесните договори за потребителски кредит и поръчителство. Кумулативно предявява и иск за осъждането на ответника „Кредисимо“ ЕАД да заплати на ищеца сумата от 100 лева, представляваща недължимо платена сума по договор за потребителски кредит № 2743457/18.03.2023 г. Претендира разноски.

В срочно постъпили отговори ответниците оспорват основателността на предявените искове. Признават фактите на сключени договор за кредит № 2743457/18.03.2023г. между Р. П. Д., като кредитополучател, и „Кредисимо" ЕАД, ЕИК 175330437, в качеството на кредитодател, във връзка с обезпечаването на който е сключен Договор за предоставяне на поръчителство с поръчител „Ай Тръст“ ЕООД и потребител Р. П. Д.. Посочват обаче различни параметри на договора за потребителски кредит: 2900лв. – предоставена заемна сума, срок на кредита от 24 месеца при годишен лихвен процент (ГЛП) по кредита в размер на 15,86% и годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 17,07% и общ размер на плащанията – 3416,92лв. Ответникът „Кредисимо“ ЕАД признава факта, че ищецът е заплатила сумата от 100 лв. по негова сметка, с които са погасени задължения, различни от главница. По отношение на договора за паричен заем се твърди, че отговаря на изискванията на ЗПК, не е налице скрито завишаване на ГПР, доколкото възнаграждението за гаранта е по второ 2 облигационно отношение, възникнало с друго юридическо лице и не следва да бъде част от ГПР. Сочи, че същото не представлява общ разход по кредита по смисъла на закона, тъй като сключването на договор за поръчителство не е било задължително условие за сключване на договора за кредит и на кредитодателя по договор за потребителски кредит не е бил известен размерът на възнаграждението за предоставяне на поръчителство, тъй като договорът за поръчителство се сключва от разстояние в електронна среда на „Ай Тръст" ЕООД, до която „Кредисимо“ ЕАД няма достъп. Впоследствие поръчителят предоставял на „Кредисимо“ ЕАД данни относно размера на дължимото възнаграждение за поръчител и начина, по който е разсрочено плащането му. Признава се фактът, че възнаграждението за поръчител не е включено при изчисляване на процесния ГПР. Излагат се твърдения, че договорът между ищцата и „Ай тръст“ ЕООД представлява договор за поръчка, по силата на което дружествотогарант се е задължило да отговаря пред кредитора като солидарен длъжник, наред с кредитополучателя. Посочва се, че дори при евентуална недействителност на договора за поръчителство, това не влече след себе си недействителност на договора за кредит, а единствено отпадане на задължението за заплащане на възнаграждение по обявения за недействителен договор за поръчителство. Поради тези и останалите подробно изложени съображения, молят предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 28.10.2025 г. и приет за окончателен в проведеното открито съдебно заседание на 04.12.2025 г. без възражения от страните, на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото са отделени фактите, че ищецът и ответниците са страни по процесните договор за потребителски кредит № 2743457/18.03.2023 г. и договор за предоставяне на поръчителство към него; че уговореното възнаграждение за поръчител не е част от формирания ГПР по договора за заем; че включването на възнаграждението за поръчител при формирането на ГПР би довело до превишаване на максимално допустимия в закона размер; че ищецът е заплатил на ответника „Кредисимо“ ЕАД сумата от 100,00 лева, надхвърляща дължимата главница по договора.

Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на отделените за безспорни факти за доказано.

Същите се установяват и от приетите по делото доказателства. Договорът за потребителски кредит № 2743457/18.03.2023 г., сключен с „Кредисимо“ ЕАД, не е представен в цялост, като по делото е прието Приложение № 1 към него, обективиращо основните параметри по договора и погасителен план. Представен по делото е договорът за предоставяне на поръчителство от 18.03.2023 г., сключен с „Ай Тръст“ ЕООД, заедно с Приложоение № 1 към него с обективиран погасителен план.

Приети по делото са и приложимите Общи условия към договорите.

По силата на сключения договор за договор за потребителски кредит № № 2743457/18.03.2023 г. заемодателят „Кредисимо“ ЕАД се е задължил да предостави на ищеца сума в размер на 2900 лева, която сума да бъде върната от кредитополучателя в срок от 24 месеца, с посочена последна падежна дата 20.03.2025 г. Уговореният ГПР бил в размер на 17,07 %, а процентът на фиксираната годишна лихва – 15,86 %. Между страните не се спори, че сумата е била предоставена на кредитополучателя.

Посоченият общ размер на сумата за погасяване е 3416,92 лева.

Видно от договора за предоставяне на поръчителство от 18.03.2023, същият е сключен във връзка с договора за потребителски кредит № 2743457/18.03.2023 г.

3 между „Кредисимо“ ЕАД и Р. П. Д.. Ответникът по договора за предоставяне на поръчителство - „Ай Тръст“ ЕООД, в качеството му на гарант, поел задължението да отговаря за задълженията по договора за потребителски кредит пред кредитора солидарно с поръчителя /чл. 1, ал. 1 от договора/. За поемане на задължението по договора, в полза на гаранта „Ай Тръст“ ЕООД е уговорено възнаграждение в размер на сумата от 2787,93 лева, платима от потребителя на датата на падежа по договора за кредит /чл. 1, ал. 2 от договора за поръчителство и Раздел II, т. 1 от Приложение № 1 към него/.

От приетото по делото заключение по изготвена съдебно-счетоводна експертиза се установява, че общо заплатената от ищцата сума във връзка с договорите е в размер на 2061,97 лева и 2188,57 лева за рефинансиране на договора. Отразено е, че общо погасената сума по договорите, в това число и с рефинансиране, възлиза на 4250,55 лева; погасената главница е в размер на 2899,99 лева; погасената лихва по договора за кредит е 231,98 лева; погасената сума по договора за поръчителство е 1118,89 лева и е налице неразпределена сума от 0,12 лева. Съдът кредитира експертното заключение като пълно и обективно.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По исковете за прогласяване на нищожност на договор за паричен заем и на договора за предоставяне на гаранция:

В тежест на ищеца по предявените главни искове с правно основание по чл. 26, ал.1, предл.1-во ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК срещу двамата ответници е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между него и ответниците са възникнали облигационни отношения по договор за потребителски кредит № 2743457/18.03.2023 г. и договор за предоставяне на поръчителство към него, които противоречат на закона.

На първо място, съдът намира, че процесните договори са потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума.