Определение № 220 от 27.01.2025, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1848/2024
- Вид
- Определение № 220
- Подписан
- 27.01.2025
- В сила
- 27.01.2025
- Състав
- Вяра Иванова Камбурова, Златомира Минчева Стефанова, Галя Василева Белева
Цитирани разпоредби
- чл.130 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.276, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.13,ал.2 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 16, ал. 7 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 23, ал. 4 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.38, ал.1 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.40 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 40, ал. 2 · Закон за управление на етажната собственост
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 220 гр. Бургас, 27.01.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Вяра Ив. Камбурова
Членове:
Галя В. Белева
Златомира М. Стефанова като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно частно гражданско дело № 20242100501848 по описа за 2024 година Производството е по чл.274, ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№9956/25.10.2023г. по описа на Районен съд Несебър, подадена от И.В.Н., чрез адв. Здравка Марчева, срещу определение №1018 от 05.10.2024г. постановено по гр.д.№498/2024 по описа на същия съд, с което производството по делото е прекратено като недопустимо на основание чл.130 ГПК.
С частната жалба се изразява недоволство от обжалваното определение.
Жалбоподателят посочва, че цитираното от първоинстанционния съд решение по гр.д.№264/2023 по описа на НРС касае претенция на ЕС към Е.Г.Д. и С.Г.К. да заплатят дължими суми на основание взети решения на ОСЕС, проведено на 25.11.2022г. Исковата молба е предявена от управителя на етажната собственост Милена Антова и съдът се е произнесъл с осъдителен диспозитив, но мотивите не формират СПН. Излага също така доводи, че преценката дали исковата молба по чл.40 ЗУЕС е предявена извън едномесечния преклузивен срок следва да се направи с крайния съдебния акт и след събиране на всички доказателства.
С тези съображения моли за отмяна на обжалваното прекратително определение и връщане на делото НРС за продължаване на съдопроизводството.
Препис от частната жалба е изпратен на насрещната страна Етажната собственост на сграда с идентификатор ***. - комплекс Шато „Сий Уинд“ с административен адрес: гр. Свети Влас, Община Несебър, местност „Юрта - по пътя“, представлявана от управителя М.Г.А..
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор. Изразява се становище за правилност и законосъобразност на обжалваното определение. Моли се за неговото потвърждаване.
Частната жалба е подадена в предвидения в чл.274 ГПК срок от надлежна страна, поради което се явява допустима.
1
Производството пред Районен съд Несебър е образувано по предявен иск с правно основание чл. 40 от ЗУЕС от И.В.Н. срещу Етажната собственост на сграда с идентификатор ***. - комплекс Шато „Сий Уинд“ с административен адрес: гр. Свети Влас, Община Несебър, местност „Юрта по пътя“, представлявана от управителя М.Г.А., за отмяна на всички решения, взети на проведеното на 25.11.2022 г. общо събрание на Етажната собственост на сграда с идентификатор ***. - комплекс Шато „Сий Уинд“. Твърди се с исковата молба, че етажният собственик Игорь Новак научава за проведеното на 25.11.2022 г. общо събрание, едва на 28.03.2024 г. от управителя на ЕС Милена Антова, когато се провежда на тази дата общо събрание на етажната собственост.
С определение №490/23.056.2024г. по настоящото дело, потвърдено с определение, постановено по в.ч.гр.д.№1149/2024 по описа на БОС, е спряно изпълнението на решенията по т.1,т.2,т.3 и т.4, взети на проведеното на 25.11.2022г. ОСЕС.
В срока по чл.131 ГПК е постъпила отговор на исковата молба от ответната ЕС, с който е направено възражение за недопустимост на иска. Изложени са подробни съображения и за неговата неоснователност.
Страните са ангажирали писмени доказателства, проведени са две с.з.
С обжалваното определение е прието, че предявеният иск е недопустим на две отдели основания:
Първото от тях е, че видно от служебно изпратеното на съда решение № 534/23.12.2023 г. по гр.д. № 264/23 г. по описа на РС-Несебър, Етажната собственост на сграда с идентификатор ***. - комплекс Шато „Сий Уинд“ е предявила осъдителни искове с правно основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС срещу Е.Г.Д. и С.Г.К. (етажни собственици) за осъждането им да заплатят суми, представляващи такси за управление и поддръжка за 2020 г., 2021 г., 2022 г., въз основа на прието решение на Общото събрание на етажната собственост от 25.11.2022 г., чиито решения са предмет на оспорване в настоящия процес. Посочвайки, че Етажната собственост не представлява самостоятелен субект на правото, а има неперсонифициран характер и носители на права и задължения във връзка с общите части са отделните собственици на самостоятелни обекти, а не етажната собственост, първоинстанционнията съд е направил извод, че адресати на СПН на решението по гр.д. № 264/23 г. на НРС са етажните собственици, в т.ч. и И.В.Н., като ищци- кредитори, и Е.Г.Д. и С.Г.К., като ответници-длъжници, поради което иск по чл. 40 от ЗУЕС за отмяна на решенията на ОСЕС, проведено на 25.11.2022 г. е недопустим, тъй като правото на ищеца И.В.Н. да иска тяхната отмяна, е преклудирано. С други думи И.Н. е бил страна-ищец по гр.д. № 264/23 г. на НРС срещу част от етажните собственици за събиране на парични вземания, като е основал (чрез управителя на ЕС, в качеството му на негов представител-чл. 23, ал. 4 от ЗУЕС) своето парично вземане именно въз основа на взетите решения на ОСЕС на 25.11.2022 г.
На следващо място съдът е приел, че предявеният иск е недопустим и поради предявяването му извън едномесечния срок по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС, тъй като са спазени изискванията на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС.
С тези мотиви е отменен хода по същество и производството по делото е прекратено като недопустимо.
Съдът като съобрази събраните по делото доказателства и приложимото право 2 намира за установено следното:
Обжалваното определение е правилно като краен резултат, но съображенията за това са:
Решенията, чиято отмяна се иска са взети на проведено на 25.11.2022 г. ОСЕС на сграда с идентификатор ***. - комплекс Шато „Сий Уинд“ с административен адрес: гр. Свети Влас, Община Несебър, местност „Юрта по пътя“, представлявана от управителя М.Г.А..
Видно от представените по делото доказателства на основание чл.16,ал.7 ЗУЕС на видно и общодостъпно място на входа на сградата е поставено съобщение за изготвянето на протокола от проведеното на 25.11.2022г. на ОСЕС. За поставянето му е съставен протокол от управителя Милена Антова, в който е посочена датата, часът и мястото на поставяне на съобщението /л.68 /.
По делото няма данни ищецът да е уведомил писмено управителя, че ще отсъства повече от месец и да е предоставил електронна поща, на която да получава уведомления /чл.13,ал.2 ЗУЕС/. В исковата молба също няма такива твърдения. За тези случаи разпоредбата на чл.16,ал.7 ЗУЕС предвижда, че когато лицето не е посочило електронна поща или адрес в страната, на които да се изпращат копия на протоколи, то се смята за уведомено с поставяне на съобщението.
Съобразно разпоредбата на чл.40,ал.2 ЗУЕС молбата за отмяна на решение на ОСЕС се подава в 30-дневен срок от получаването на решението по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС.
Следователно ищецът Новак е уведомен на датата на поставяне на съобщението 02.12.2022г., при което срокът за предявяване на иска по чл.40 ЗУЕС е изтекъл на 03.01.2023г. /следващ присъствен ден/.
Настоящият състав не споделя приетото от първоинстанционен съд, че ищецът Новак е бил страна-ищец в производството по чл.38, ал.1 ЗУЕС, по което е постановено решение № 534/23.12.2023 г. по гр.д. № 264/23 г. по описа на РС-Несебър. Вярно е, че Етажната собственост не представлява самостоятелен субект на правото и има неперсонифициран характер, но в исковото производство тя се представлява от избрания управител и не може да се приеме, че всички етажни собственици са ищци.
Предвид изхода от делото разноски се дължат на Етажната собственост на сграда с идентификатор ***. - комплекс Шато „Сий Уинд“ с административен адрес: гр. Свети Влас, Община Несебър, местност „Юрта по пътя“, представлявана от управителя М.Г.А. и следва да се възложат на частния жалбоподател. Представени са доказателства за сторени такива в размер на 400 лв.
На основание чл.274, ал.4 ГПК определението не подлежи на обжалване.
С оглед на горното Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №1018 от 05.10.2024г. постановено по гр.д.
№498/2024 по описа на същия съд, с което производството по делото е 3 прекратено като недопустимо.
ОСЪЖДА И.В.Н., код по БУЛСТАТ 176892663, гражданин на **********дата на раждане 09.09.1968г., чрез адв. Здравка Марчева, с адрес гр.Бургас, ул.“Сердика“ 2Б,ет.1, да заплати на Етажната собственост на сграда с идентификатор ***. - комплекс Шато „Сий Уинд“ с административен адрес: гр. Свети Влас, Община Несебър, местност „Юрта - по пътя“, представлявана от управителя М.Г.А. сумата от 400 лв., представляващи сторени разноски пред въззивната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4