Решение № 752 от 29.11.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 752 гр. София, 28.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Николай Ст. Метанов при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Николай Ст. Метанов Въззивно търговско дело № 20221001000326 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 361037 от 08.11.2021г. по описа на Софийски градски съд на „ЗД ЕВРОИНС“ АД, ЕИК 121265113, против решение № 261431 от 25.10.2021г., постановено по т.д.№ 1891 по описа за 2020г. на Софийски градски съд, търговско отделение, VI-17 състав, с което „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, с ЕИК: 121265113, е осъдено да заплати на „Ер Софт“

ЕООД, с ЕИК: 204487080, на основание чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД, вр. чл.38 от Закона за авторското право и сродните му права /ЗАПСП/ сума в размер на 26 787,10 лв., представляваща неплатено възнаграждение за използване от „Застрахователно дружество Евроинс“ АД на компютърна програма, представляваща софтуерен продукт „Integrated antifraud detection services“, върху който „Ер Софт“ ЕООД притежава авторско право, дължимо за периода от 01.05.2019г. до 09.08.2019г. съгласно договор, сключен на 16.04.2018г. между „Застрахователно дружество Евроинс“ АД и

„Ер Софт“ ЕООД, и сума в размер на 2 288, 60 лв., представляваща направени разноски по делото, изчислени по компенсация.

С решение № 260773 от 09.03.2022г., постановено по постановено по т.д. № 1891 по описа за 2020г. на Софийски градски съд, търговско отделение, VI-17 състав, е изменено решение от 25.10.2021г., постановено по т.д.№ 1891 по описа за 2020г. на

Софийски градски съд, търговско отделение, VI-17 състав, в частта му за разноските, както следва: Осъжда на основание чл.78, ал.1 ГПК „Застрахователно дружество Евроинс“ АД да заплати на „Ер Софт“ ЕООД сума в размер на 2 743,49лв.,

1 представляваща направени разноски по делото, вместо присъдената с решението сума от 2 288,60лв.

Въззивникът поддържа, обжалва решението, в частта, с която е осъден да заплати не ищеца сумата от 26 787,10 лв., ведно с разноските върху тази сума, като неправилно - постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон и необосновано, по подробно изложени съображения. Иска от съда да обезсили, евентуално да отмени решението в обжалваната му част, като неправилно - незаконосъобразно и необосновано, и да отхвърли предявените искове като изцяло неоснователни и недоказани.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК „Ер Софт“ ЕООД, с ЕИК: 204487080, е представило отговор на въззивната жалба, в който поддържа становището за неоснователност на същата, съответно за правилност на решението в обжалваната му част, по подробно изложени съображения, и претендират направените разноски в настоящето производство.

Прави възражение за прекомерност, в случай, че претендираното от застрахователя адвокатско, съответно юрисконсултско възнаграждение надвишава минималните размери, като иска същото да бъде счетено за прекомерно и да бъде намалено.

Софийският апелативен съд, след като обсъди посоченото във въззивната жалба срещу атакувания съдебен акт, намира следното:

„ЕР СОФТ“ ЕООД, с ЕИК: 204487080, е предявило иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД срещу „Застрахователно дружество ЕВРОИНС“ АД, ЕИК 121265113, за сумата от 31 587,10 лв. с ДДС - главница, съставляваща незаплатени месечни възнаграждения за периода 01.05.2019 г. до 09.08.2019г. за предоставяне на услуга за ползване на програмен продукт „INTEGRATED ANTIFRAUD DETECTION SERVICES“, дължими съгласно т. 3.1. от Договор от 16.04.2018г.

Ищецът твърди, че е сключил с ответника Договор от 16.04.2018г. за ползване на програмен продукт „INTEGRATED ANT1 FRAUD DETECTION SERVICES“, съгласно който ответникът се задължава да му заплаща ежемесечно възнаграждение в размер на 9 600 лв. с ДДС. Съгласно чл.3.2 от Договора, възнаграждението за всеки месец е следвало да се заплати между 25-то и 30-то число на предходния месец.

На 24.04.2019г.ищецът издал и изпратил на ответника Проформа фактура № 0000000018/24.04.2019г. за сумата от 9 600 лв. с ДДС - възнаграждение за месец май 2019 г.

В отговор на 09.05.2019г. в телефонен разговор и с електронно съобщение управителят на ответното дружество е уведомен, че договорът ще бъде прекратен. Към електронното съобщение са приложени фотокопия на: тримесечно предизвестие за прекратяване на договора с изх. № Д-01-74/13.02.2019г., лицева страна на пощенски плик; известие за доставяне и проформа фактура № 0000000018/24.04.2019 г. Видно от известието за доставяне, писмото, съдържащото предизвестие за прекратяване на договор, не е връчено на ищеца и е върнато в цялост.

На 17.05.2019г. при ответното дружество е депозирана покана с вх.№ Д-012 74/2/17.05.2019г., с която „ЕР СОФ“ ЕООД заявява, че за първи път узнава за намерението на застрахователя да прекрати договора с тримесечно предизвестие от електронно съобщение от 09.05.2019г., поради което счита, че срокът на предизвестието започва да тече от датата на връчването - 09.05.2019г. и изтича на 09.08.2019г. Със същото писмо от 17.05.2019г. ответното дружество е поканено да заплати изискуемите към тази дата задължения и предупредено, че при неизпълнение ще се ползва от предвидените в Договора санкционни клаузи.

С Уведомление с изх. № Д-01-74/3/23.05.2019г. застрахователното дружество е изразило становище за неоснователност на претенциите на„ЕР СОФТ“ ЕООД, като е признало за дължимо единствено възнаграждението по Договора, дължимо за месец май 2019г.

Не споделя доводите, че уведомлението за прекратяване на договора поражда правно действие от датата на предаването му на пощенските служби, съответно, че волеизявлението поражда действие преди момента на достигането му до адресата, по подробни съображения.

Твърди, че от момента на подписване на договора до момента седалището на „ЕР СОФТ“ ЕООД и работните му помещения непрекъснато са се намирали на посочения в Договора и Търговския регистър адрес, като на 14.02.2019 г. и 15.02.2019 г. на посочения адрес е имало представители както на „ЕР СОФТ“ ЕООД, така и на друго търговско дружество, което използва работните помещения съвместно с „ЕР СОФТ“ ЕООД, и на тези дати офисът не е посещаван от пощенски служители в работно време. Оспорвам верността на извършената от пощенския служител констатация, че „ЕР СОФТ“ ЕООД е „непознат“ на адреса.

С цел ефективно упражняване на правата на страните по Договора, в т. 13.1 и 13.2. от Договора, страните изрично са уговорили възможност всички съобщения и уведомления, касаещи Договора, да се връчват чрез електронна поща, но ответното дружество, знаейки, че пратката не е връчена, умишлено е оставил „ЕР СОФТ“ ЕООД в неведение за намерението си да прекрати Договора, при наличие на вече утвърден в търговската практика между дружествата ефективен канал за комуникация по т. 13.2 от Договора. Ответното дружество не се е възползвало и от възможността да уведоми „ЕР СОФТ“ ЕООД чрез посочения в Търговския регистър телефонен номер за контракт или на посочения в електронната кореспонденция телефон на управителя.

Ответникът е оспорил предявеният иск, като неоснователен и недоказан, по подробно изложени съображения. Поддържа, че договорът е прекратен, считана от 15.05.2019г.- от момента на изпращане на писменото предизвестие по пощата на адреса, посочен от ищеца в сключения договор. Спазена е формата за валидност на прекратяването на договора.

В обжалваното решение, след като е описал представените по делото доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел че е сезиран с допустим иск с правно основание чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД, вр. чл.38 ЗАПСП, който разгледан по същество е основателен.

Установено е, че между ,.Ер Софт“ ЕООД и ответникът „ЗАД Евроинс“ АД, на 3

16.04.2018г. е сключен договор за използване на компютърна програма, представляваща програмен продукт „integrated antifraud detection services“. От предвиденото в чл.5.5. от договора е видно, че .,Ер Софт" ЕООД го сключва в качеството му на носител на авторското право на софтуерния продукт и съгласно чл.1 от договора се съгласява да предостави на „ЗАД Евроинс“ АД правото да използва създадения от него продукт за срока на действие на договора срещу получаване на възнаграждение за това.

По силата на договора в тежест на ползвателя „ЗАД Евроинс“' АД за времето на действие на тази сделка е възникнало задължение да заплати на носителя на авторското право възнаграждение за използване на компютърната програма, представляваща софтуерен продукт „Integrated antifraud detection services“, уговорено по размер в чл.3.1. от договора, в която клауза е постигнато съгласие, че то се дължи ежемесечно и е в размер на 8 000 лв. с ДДС на месец.

Договорът от 16.04.2018г. е сключен като срочен, като с чл. 2.2. от договора страните са се съгласили срокът на действие на сключената сделка да се подновява автоматично за срок от още една календарна година в случай, че той не е прекратен едностранно съгласно процедурата, предвидена в чл.6.2. от договора. Между страните не се спори, че към 16.04.2019г. не е осъществена докрай процедурата по едностранно прекратяване на сключения договор и срокът му на действие е автоматично продължен с още една година и е до 16.04.2020г.

И двете страни в производството твърдят, че договорът за използване на софтуер е прекратен едностранно от „ЗАД Евроинс“ АД преди изтичане на уговорения в него срок на действие, т.е. преди 16.04.2020г., като спорът им е относно момента, от който е станало това - ищецът твърди, че договорът е прекратен считано от 10.08.2019г., а ответникът, че прекратяването на договора е настъпило на 15.05.2019 г.

С чл. 6.2. от договора страните са постигнали съгласие, че за всяка една от тях съществува правото да прекрати едностранно и предсрочно сключения договор, като това право се упражнява с отправяне от едната до другата на тримесечно писмено предизвестие за прекратяването. При съобразяване на уговорката, съдът е приел, че за да бъде надлежно упражнено правото на ползвателя на авторското право да прекрати едностранно договора, по делото следва да бъде доказано, че той е направил писмено изявление в тази насока, както и че това волеизявление е достигнало до насрещната страна, за да породи действие по отпадане занапред на облигационната връзка между съдоговорителите.

С писмо с peг. № Д-01-74/1/13.02.2019г., адресирано до ищеца, ответното дружество е изразило воля прекратяване едностранно и предсрочно сключения на 16.04.2018 г. договор за използване на компютърна програма. Съдът е приел, че това волеизявление е получено от ищеца на 09.05.2019г. чрез изпращането му по електронна поща, тъй като този факт не е спорен между страните.

Не са представени доказателства, че това писмо е получено от ищеца преди 09.05.2019г., както се твърди от ответника. Това не се установява и от обратната разписка за 4 връчване на пощенска пратка, съдържаща волеизявлението за прекратяване на договора, тъй като пратката не е получена от представител или служител на дружеството „Ер Софт“ ЕООД, до което е изпратена. В обратната разписка е посочено, че пощенската пратка не е връчена, тъй като дружеството е непознато на адреса. В нормативната уредба липсва разпоредба, която да урежда фикция за връчване на документи чрез поща, когато не е осъществено фактическо връчване по конкретни причини, включително и когато това е станало, защото адресатът е „непознат на адреса“. Такава фикция не е регламентирана нито в приложимия относно пощенските услуги специален закон, който е Закона за пощенските услуги, нито в издадените въз основа на него Общи правила за условията за доставяне на пощенски пратки и пощенски колети, приети от Комисията за регулиране на съобщенията.

Допустимо е в договора между страните да е постигнато съгласие за това, че при определени конкретно описани обстоятелства изявлението на едната от тях във връзка със сключената сделка ще се счита за достигнало до другата без фактически същото да е получено, но в процесния договор липсва такава клауза. Ето защо факта на изпращане на писменото предизвестие за прекратяване на договора, отправено от ЗАД „Евроинс“ АД до „Ер Софт“ ЕООД, не означава, че това предизвестие е достигнало до адресата, както се твърди от ответника.