Решение № 7016 от 16.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7016 гр. София, 16.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20251110138981 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по искова молба, подадена от „*** срещу Г. А. Т., с която са предявени установителни искове с правно основание чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено *** в размер на сумите, както следва: сумата от 306,78 евро (600 лв.), представляваща главница по договор за *** № *** г., сключен между „*** и ответника, вземанията, по който са прехвърлени от „*** на ищеца „*** с договор за *** (***) от *** г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 11.02.2025 г. до окончателното плащане, сумата от 47,05 евро (92,03 лв.) представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от *** г. до *** г., и сумата от 110,33 евро ( 215,78 лв.), представляваща мораторна лихва за периода от *** г. до *** г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 17.04.2025 г. по ч.гр.д. № 14933/2025 г. по описа на СРС, 61 състав.

Ищецът „*** твърди, че на *** г. между „*** и ответника Г. А. Т. е сключен договор за *** № *** г., по силата на който последният е получил сумата от 600 лв., като се е задължил да върне същата на *** вноски всяка в размер на 147 лв. в срок до *** г. при фиксиран лихвен процент в размер на 40,05 %, както и ГПР в размер на 48,63 %. Развива подробни съображения в насока, че договорът за *** е сключен при спазване на действащата нормативна уредба. Сочи, че вземането, произтичащо от процесния договор за *** му е прехвърлено с договор за *** от *** г. от „***, за което ответникът бил уведомен на посочения от самия него настоящ адрес, както и със SMS на посочения от него телефонен номер. Поддържа още, че ответникът е неизправна страна по договора за ***, тъй като до изтичане на крайния му срок – *** г. не е върнал заемната сума по него. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не депозиран отговор на исковата молба от ответника Г. А. Т..

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, 1 поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

От представения Договор за *** № *** от *** г. се установява, че на посочената дата между „*** – като ***, и Г. А. Т. – като ***, е сключен договор за ***, по силата на който ***орът е поел задължение да предостави на *** *** *** в размер на сумата 600 лв., срещу насрещно задължение на ****** да я върне чрез *** на *** месечни ***, първата платима на *** г., а последната – на *** г., заедно с възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,05 % и годишен процент на разходите от 48,18 %, като общата сума, дължима за връщане от ****** възлиза на 732,09 лв. Съгласно чл. 6, т. 1 от договора *** се задължава в срок от ***, считано от ***, да предостави поне едно от следните обезпечения: *** или ***. В чл. 6, т. 2 от договора е предвидено, че при непредставяне на уговореното в чл. 6, т. 1 обезпечение *** дължи на ***я неустойка в размер на 590,91 лв., с начин на разсрочено плащане съгласно включения в договора ***.

Представена е *** № ***/*** г., удостоверяваща нареден от страна на „*** в полза на Г. А. Т. *** в размер на 600 лв., с посочено основание: *** към ***: съгласно договор ***.

По делото са представени Общи условия на „***“ за *** „***“ и тарифа за таксите и разходите събирани от „*** от неговите клиенти, във връзка с предоставяните от дружеството *** „***“ чрез Интернет.

По силата на договор за *** (***) от *** г. сключен между „***, наречен в договора „*** “, и „***, наречен в договора „***“, ***ът продава, заедно със съпътстващите гаранции на ***а, портфолио с вземания, описани в *** към договора.

Видно от представения *** от *** към договора за *** от *** г., фигурира вземането по процесния Договор за *** № ***, сключен с ответника, а именно: 1365,88 лв., от които 600 лв. – главница, 336,97 – неустойка, и 336,88 лв. – лихви.

Представено е ***, с което ***ът „*** е *** ***а „*** да уведомява съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от негово име всички длъжници по всички вземания, които дружеството е прехвърлило с договора за ***.

По делото е прието *** от „*** до Г. А. Т., с което последният е уведомен, че „*** е прехвърлило вземанията си, произтичащи от договор за *** № *** г., ведно с начислените лихви, такси и разноски на „***, в полза на което дружество следва да бъдат извършвани последващи плащания. Няма данни уведомлението да е получено от ответника.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1, чл. 240, ал. 1 и ал.

2 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че между ***а „*** и ответника е възникнало валидно правоотношение по ***, по което ***ят е предоставил на ответника посочената сума, а последният се е задължила да я върне в посочения срок, ведно с възнаградителна лихва в уговорения размер; че длъжникът е изпаднал в забава и размера на обезщетението за забава; както и че вземанията са прехвърлени на ищеца въз основа на валидно сключен ***, за което длъжникът е бил надлежно уведомен.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже възраженията си, в това число да установи погасяване на паричното си задължение.

От ангажираните по делото доказателства се установява, че между „*** и ответника, в качеството му на ***ополучател е сключен валиден договор за ***, по силата на който ***орът е поел задължение да предостави на ****** *** в размер на сумата 600 лв., срещу насрещно задължение на ****** да я върне чрез *** на *** месечни ***, заедно с възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,05 % и годишен процент на разходите от 48,18 %, като общо дължимата сума е 732,09 лв.

Установява се, че ***орът е превел на *** г. чрез системата за електронни плащания „***“ в 2 полза на Г. А. Т. сумата от 600 лв.

На следващо място, от събраните по делото доказателства се установява, че на основание договор за *** /***/ от *** г., сключен между „*** и „*** и *** към него, вземането, произтичащо от процесния договор за *** е прехвърлено на ищеца.

Тъй като процесният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява договор за *** за валидността му и правните му последици следва да се съобразят изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната му за периода редакция.

Съдът следи служебно за нищожността на договорните клаузи, предмет на договора, когато тя е свързана с противоречие на закона или на добрите нрави и това противоречие произтича пряко от твърденията и доказателства по делото /ТР № 1/20 г. на ОСГТК на ВКС/.

Освен това съдът следи служебно и за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител /чл. 7, ал. 3, изр. 1 ГПК/.

Съгласно т. 9 и т. 10 на чл. 11 от ЗПК договорът за *** трябва да съдържа лихвения процент по ***а, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, като и годишния процент на разходите по ***а и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за ***, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин. Неспазването на което и да е от тях според императивната норма на чл. 22 ЗПК води до недействителност на договора за ***.

В случая договорът за *** съдържа част от информацията, посочена в т. 9 и т. 10 на чл. 11 ЗПК – посочен е годишният лихвен процент – 40,05 %, като не е предвидена възможност за промяната му, тъй като същият е фиксиран, и общата сума, дължима от потребителя по ***а, изчислена към момента на сключване на договора, посочен е и годишният процент на разходите – 48,18 %. Изготвен е и ***, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски – изискване на чл. 11, ал. 1, т. 7 и 11 ЗПК. Предвидена е и възможността ******т да се откаже от ***а в определен срок, налице е информация за размера на лихвения процент на ден /чл. 11, ал. 1, т.

20 от ЗПК/. Установен е фиксиран лихвен процент, изключващ необходимостта да се съдържа методика за изчисляване на референтен процент, съгласно чл. 33а ЗПК /чл. 11, ал. 1, т. 9а/.

Настоящият съдебен състав приема обаче, че договорът за *** не отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за *** се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по ***а и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за ***, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по ***а изразява общите разходи по ***а за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения ***, а според ал. 2 от същата норма годишният процент на разходите по ***а се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания.

В случая в представения договор за *** е посочен процент на ГПР 48,18 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за ***а, а именно – неустойката в размер на 590,91 лв., 3 която се начислява автоматично от ***я.

Настоящият състав приема, че уговорената в процесния договор „неустойка“ е разход по ***а, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите – ГПР (индикатор за общото оскъпяване на ***а) – чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, който съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на *** (основен лихвен процент плюс 10 %), което означава, че лихвите и разходите по ***а не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума, а клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни – чл. 19, ал. 5 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието „общ разход по ***а за потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по ***а, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за ***ни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за ***, които са известни на ***ора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за ***, и по специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на ***а, или в случаите, когато предоставянето на ***а е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Съгласно т. 2 „обща сума, дължима от потребителя“ е сборът от общия размер на ***а и общите разходи по ***а за потребителя.

Според практиката на СЕС – решение по дело С-686/19, в понятието „общи разходи по ***а за потребителя“ се обозначават всички разходи, които потребителят е длъжен да заплати по договора за *** и които са известни на ***ора, включително комисионите, които ******т е длъжен да заплати на ***ора.

Съгласно разясненията, дадени от Съда на ЕС по дело С-779/18, съдът разполага с възможността да контролира неравноправния характер при определяне на годишния процент на разходите, дори при законово установената граница.