Решение № 4598 от 10.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4598 гр. София, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антоанета Г. Ивчева при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело № 20231110109868 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на А против Г. Е. Д., с която са предявени искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на сумата от 6 789,90 лева, представляваща главница за периода 01.08.2020 г. – 01.04.2022 г. по Договор за потребителски кредит № ** от 30.03.2020 г., сключен между ответника и П, вземанията по който са прехвърлени на заявителя с Приложение № 1 от 05.02.2021 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 19.08.2019 г., ведно със законната лихва от 10.05.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 3 652,54 лева, представляваща договорна лихва за периода от 01.09.2020 г. до 07.09.2021 г., сумата от 1 835,50 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 02.09.2020 г. до 10.05.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение от 16.06.2022 г. по ч. гр. д. № 24486/2022 г. на СРС, 74 състав.

Ищецът твърди, че между ответника и „Б бил сключен Договор за потребителски кредит № ** на 30.03.2020 г., по силата на който на ответника, в качеството му на кредитополучател, бил отпуснат кредит в общ размер на 52 000 лева. Съгласно клаузите на сключения договор кредитополучателят се задължил да върне сумата в срок до 01.04.2030 г. на 120 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 686,36 лева, при първа погасителна вноска на 01.05.2020 г. Ответникът не изпълнил задължението си за плащане на претендираните в настоящото производство вноски за периода 01.08.2020 г. – 01.04.2022 г., чийто падеж се твърди да е настъпил, поради което дължимо било и обезщетение за забава върху забавените погасителни вноски. Излага, че на 05.02.2021 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 19.08.2019 г., сключен между „Б и А, с което са изкупени дължимите вземания, ведно с всички привилегии и обезпечения, като длъжникът бил надлежно писмено уведомен за прехвърлянето с изпратено уведомително писмо, но доброволно изпълнение не постъпило. По така изложените съображения предявява разглежданите искове и моли за тяхното уважаване. Претендира разноски.

1

В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Заявява, че процесният договор като потребителски следва да се урежда по правилата на ЗПК. Оспорва, че същият е в нарушение на чл. 10 и чл. 11 ЗПК, които клаузи регламентирали задължителни реквизити на договорите за потребителски кредит. Оспорва, че процесният договор бил в нарушение и на клаузата на чл. 11, ал. 1, т. 9а ЗПК, регламентираща задължение за ищеца да посочи методиката за изчисляване на референтния лихвен процент. Счита, че договорът не съдържа погасителен план съгласно изискванията на закона, както и че в същия е посочен по-малък размер на ГПР от реално приложимия. Излага, че процесният договор е в нарушение на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 20, т. 23 и т. 24 ЗПК като липсвало уредено право на кредитополучателят да се откаже от договора, както и информация за размера на лихвения процент на ден. Поради изложеното намира, че на основание чл. 22 и чл. 23 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен и евентуално би се дължала единствено чистата стойност на кредита, а именно - главницата. Оспорва начисления лихвен процент в договора и в приложението към него, като уточнява, че същият е неправомерно завишен и в протИ.речие с добрите нрави, тъй като многократно надвишавал размера на законната лихва. Оспорва, че липсва еквивалентност на насрещните престации, с оглед на което и на това основание договорът е нищожен. Релевира възражение за изтекла погасителна давност по отношение на процесните суми.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл. 235 ГПК намери за установено следното от фактическа и правна страна:

С оглед релевираното в отговора на исковата молба възражение и задължението на съда служебно да следи за процесуалните предпоставки, обуславящи съществуването и надлежното упражняване правото на иск, настоящият състав намира за необходимо да изложи мотиви относно допустимостта на предявените искове.

Действително, от служебно изисканите справки се установява, че между същите страни и на същото основание са образувани още две искови производства. Предмет на гр.д. № 54082/2022г. на СРС, 34 с-в, е сборът от главници по Договор за потребителски кредит № ** за периода от 01.05.2022г. до 01.12.2026г. в размер на 22 831,04 лв., по отношение на които е обявена предсрочна изискуемост на 07.09.2021г., както и сумата от 1 490,36 лв. – мораторна лихва за периода от 08.09.2021г. до 10.05.2022г. С Решение № 5345 от 05.04.2023г. е признато за установено, че Г. Е. Д. дължи на А претендираните суми /л. 148-152/. Така постановеното решение е обжалвано от страните и е образувано в.гр.д. № 5826/2023г. на СГС. С Решение № 2041 от 08.04.2024г. въззивната инстанция е отменила първоинстанционния акт в частта, в която е уважен иска по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като същият е отхвърлен /л.153-160/. По искова молба на ищцовото дружество срещу ответника е образувано и гр.д. № 3075/2023г. на СРС, 82 с-в с искане да му бъде присъдена сумата от 21 425,49 лева, представляваща сбора от главници по Договор за кредит № ** за периода от 01.01.2027г. до 01.04.2030г., по отношение на които е обявена предсрочна изискуемост на 07.09.2021г. /видно от заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 10.05.2022г. –л. 221-222/.

Установява се, че е поставено съдебно решение, което е обжалвано пред въззивната инстанция.

С разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ГПК е въведена забрана за едновременно разглеждане от съда на дела, които имат идентични страни и спорен предмет, и в рамките на които се търси идентична съдебна защита, с изключение на делата за присъждане на първоначално незаявена част от вземане, предмет на дело по вече 2 висящ частичен иск. Целта на забраната е да се предотврати постановяването на протИ.речиви съдебни решения, съдържащи разнопосочно произнасяне по повод на едно и също спорно право или правоотношение. Тази процесуална пречка пред разглеждането на по-късно заведеното производство е обусловена от субективен и обективен идентитет. Такъв обективен идентитет е налице при пълно съвпадане предмета на делата /в този смисъл Решение № 471 от 16.01.2012г. по гр.д. № 1522/2010г. на ВКС, IV г.о./. Разглежданата хипотеза не може да бъде подведена под хипотезата на горецитираната процесуална норма и да обоснове недопустимост на предявените искове, тъй като макар и трите производства да се основават на едно и също основание – Договор за потребителски кредит № **, искането за защита обхваща различни искови периоди. Предмет и на трите искови претенции е пълният размер на падежиралите, респективно непадежиралите вноски за съответния исков период, а не частични такива. При тези съображения и с оглед наличието на останалите предпоставки, обуславящи съществуването и надлежното упражняване правото на иск, то повдигнатият правен спор следва да бъде разгледан по същество.

Софийски районен съд, 74 състав е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове, които намират правната си квалификация в чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Основателността на главната искова претенция е обусловена от установяване в условията на пълно и главно доказване на следните материални предпоставки: наличие на посоченото облигационно правоотношение, възникнало по силата на процесния договор за потребителски кредит, кредиторът да е предоставил, съответно длъжникът да е усвоил сумата по отпуснатия договор за кредит, уговорения начин за връщане на усвоените суми и падеж на уговорените дължими вноски за връщане на кредита, настъпване на падежа на задължението за връщане на сумата /включително и предпоставките, уговорени в договора за настъпване на изискуемост и/или предсрочна изискуемост/. Съобразно общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ответника е да докаже, че е заплатил претендираните суми.

Не се спори между страните, а и от събраните писмени доказателства е видно, че на 30.03.2020г. Г. Е. Д. и П са сключили Договор потребителски кредит № ** /л. 7-14/, по силата на който финансовата институция се задължава да отпусне на ответника заемна сума в размер на 52 000 лв. при ГЛП 6,89% и ГПР – 7,60 %. С чл. 2, изр. 3 от процесната сделка е предвидено, че поради сключването на договора при фиксиран лихвен процент е дължима такса ангажимент в размер на 1 040 лв., платима при усвояване на кредита чрез удържането от общия размер на кредита. От представения застрахователен сертификат № ** /л. 16-26/ и чл. 2, изр. 2 от договора за кредит се установява, че страните са постигнали съгласие изпълнението на задължението по кредита да бъде обезпечено чрез застраховка „Защита на плащанията“ с ползващо се лице кредитора при застрахователна премия на стойност от 10 233,60 лв. Общо дължимата сума по кредитното правоотношение възлиза на 82 363,20 лв., платима на 120 месечни погасителни вноски, всяка от които на стойност от 686,36 лв., при падеж 1-во число на съответния месец.

Основен спорен въпрос между страните е действителността на процесния договор за потребителски кредит. При преценката за валидния характер на облигационното правоотношение следва да се държи сметка, че кредитополучателят е физическо лице, по отношение на което не се твърди, а и не са налице данни същото да е действало в рамките на своята професионална или търговска дейност. В тази връзка, договорната връзка между страните попада в приложеното поле на чл. 9, ал. 1 ЗПК и по отношение на нея са приложими не само специалните изисквания към съдържанието на договора за потребителски кредит, а наред с това и специалната 3 защита на потребителя, регламентирана в ЗЗП относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Нещо повече, при извършване на преценка относно действителността на договора за кредит съдът не е обвързан от наличието на посочени от ответника основания, доколкото нормите, уреждащи нищожността са от императивен характер и за тях съдът следи служебно предвид действието на чл. 6, § 1 от горната Директива 93/13/ЕИО. В този смисъл е и съдебната практика на СЕС, обективирана в Решения по дело Oceano Grupo Editorial - C-240/98, дело Salvat Editores – С-244/98, дело Mostaza Claro – C-168/05, Pannon GSM – C-243/08, Banco Espanol de Credito SA – C-618/1.При това положение, следва да се извърши цялостна проверка за наличие на основания, опорочаващи сделката.

Като твърдян порок на процесното съглашение е посочен неспазването на изискванията, регламентирани с чл. 10 ЗПК. С цитираната разпоредба е предвидено, че договорът за потребителски кредит следва да бъде сключен в писмена форма за действителност, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не-по-малък от 12. От съдържанието на представения договор за потребителски кредит е видно с просто око, че в разглежданата хипотеза отделните елементи на двустранната сделка са представени в един и същи вид и формат шрифт. Що се касае до размера на шрифта, то по делото не е изслушано вещо лице, което да представи експертно заключение дали последният е в размер по-малък от 12. Същевременно обаче следва да се държи сметка, че от приетото и неоспорено експертно заключение, което съдът цени като компетентно изготвено, се установява, че кредитополучателят е извършвал плащания в погашение на паричното си задължение. Това обстоятелство, както и липсата на данни на физическо заболяване на потребителя, създаващи трудност да се запознае с текста на подписания договор, са индиция, че последният се е запознал с неговото съдържание. При това положение, дори да се приеме, че използваният шрифт е помалък от 12, но предоставящ възможност за кредитополучателя да се запознае с неговото съдържание, то не е достатъчно да обоснове нищожност на договора за кредит на заявеното правно основание. Поради тези съображения, съдът намира, че първото възражение за нищожност следва да бъде оставено без уважение.