Решение № 105 от 06.03.2023, Окръжен съд - Велико Търново
- Съд
- Окръжен съд - Велико Търново
- Дело
- Гражданско дело 673/2021
- Вид
- Решение № 105
- Подписан
- 06.03.2023
- В сила
- 14.11.2023
- Състав
- Станислав Стефански
Цитирани разпоредби
- чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.288а, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.483 · Кодекс за застраховането
- чл.558, ал.7 · Кодекс за застраховането
- чл. 559, ал.1, т.1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 105 гр. Велико Търново, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Станислав Стефански при участието на секретаря АНИТА ЛЮБ. БИЖЕВА като разгледа докладваното от Станислав Стефански Гражданско дело № 20214100100673 по описа за 2021 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Предявена е искова молба от ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, гр. София, ул.
„Граф Игнатиев“, № 2, ет.4, съдебен адрес: гр. В. Търново, ул. „България“, № 3Б, адв. Н. И. против Н. Д. П., ЕГН: *****, от гр. В. Т., ул. „**“, № , ет., ап.. Сочената цена на иска е 49 637.05лв. В исковата молба е записано, че ищецът Гаранционен фонд, на основание чл.288а, ал.1 от Кодекса на застраховането (отм.) сега чл. 559, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането и Споразумение между Компенсационните органи и Гаранционните фондове от 29.04.2002 г. (на основата на чл.6 от Четвърта Моторна Директива 2000/26/ЕЕС), възстановил изплатеното от НББАЗ на Националното бюро на Д по щета № 120625/07.11.2016г. обезщетение за имуществени вреди в общ размер на 49 637.05 лв., за увредения при ПТП, настъпило на 14.09.2015г. в Д по път Е45 посока от А към В, л.а. „VW Golf“ с рег. № АА ** и л.а. „Seat Ibiza“ с рег. № ZS **. Твърди се, че виновен за катастрофата е ответникът Н. Д. П., който управлявайки т.а. „МАН“, с ДКН Е ** КР и движейки се по път Е45 посока от А В, при преминаване в съседна дясна лента удря правомерно движещите се л.а. „VW Golf“ с рег. № АА ** и л.а. „Seat Ibiza“ с 1 рег. № ZS **като така причинява процесното ПТП. Твърди се, че в нарушение на чл.249, във връзка с чл.259 от КЗ (отм.), сега чл.461, във вр. с чл.483 от КЗ ответникът управлява увреждащия автомобил без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Отбелязано е, че с регресна покана изх. № ГФ - РП 233/23.03.2021г. е поканен ответникът да възстанови платеното от Гаранционен фонд, но към датата на исковата молба лицето не е погасило задължението си. Във връзка с гореизложеното, ищецът моли съда, да постанови съдебно решение, с което след като бъдат установени горните обстоятелства и във връзка с горното правно основание да се постанови съдебно решение, с което ответникът П. да бъде осъден да заплати на Гаранционен фонд сумата от 49 637.05 лв., представляваща възстановеното от Гаранционен фонд по щети № 120625/07.11.2016г. обезщетение, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и съдебни разноски.
Ответникът Н. Д. П., чрез процесуален представител с отговора на исковата молба и в съдебно заседание оспорва изцяло предявените искове.
Счита, че за него няма валидно възникнало задължение да заплаща претендираните от ищеца суми.
Великотърновският окръжен съд след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск намира правното си основание в чл.558, ал.7 от КЗ. Регресното вземане възниква с плащането, поради което приложим е материалният закон, действал към момента на завършването на правопораждащия фактически състав. Отношенията между страните следва да се уредят по нормите на действащия КЗ, тъй като след изплащане на обезщетението, Фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите за определянето му, а в конкретния случай това обезщетение е платено след влизане в сила на новия КЗ.
Искът е процесуално допустим. Процесуалната легитимация на страните се определя от твърденията на ищеца и избора му да насочи иска срещу прекия причинител на щетата.
За успешното провеждане на иск с правно основание чл.558, ал.7 от 2
КЗ в тежест на ищеца, съгласно установеното в разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК, е да установи при условията на пълно и главно доказване факта на предизвикано от виновно противоправно деяние на ответника застрахователно събитие и плащането на обезщетение на увреденото от настъпване на застрахователното събитие лице, което не е могло да бъде удовлетворено от застрахователя на причинителя на вредите, поради липсата на задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.
В настоящото производство ищецът следва да докаже всички предпоставки на деликта при условията на пълно и главно доказване.
По искане на ищеца е проведена съдебна поръчка до Кралство Дания и тя е изпълнена. Депозирани са изисканите документи чрез Министерството на правосъдието на датски език, осъществен е превод, на преводача е заплатено за превода от датски на български. Изисканите документи и тези, които са преведени на български език, са приложени по делото. В писмено становище на ищеца е отбелязано, че се поддържа изцяло исковата молба; да се приемат изисканите по съдебната поръчка писмени доказателства, поддържа се искането за изискване и прилагане на допълнителни писмени доказателства от Кралство Дания, тъй като според това писмено становище Регламент 1206/2001г. на Съвета на Европа не е изпълнен точно в съответствие със заявеното искане по чл.614 и следващите от ГПК. В изисканите и преведени от Дания документи изрично е отбелязано и е приложено съпроводително писмо за изпълнението и изпращането на съдебната поръчка, респективно е приложено към нея писмо от Министерството на правосъдието, в което е записано, че Министерството е препратило молбата до местния съд, който би трябвало да предостави исканата информация, но съдът е съобщил, че гражданското дело от 2015 г. е вече приключило и за съда не е било възможно да предостави от системата си исканата информация. Също така от съда съобщават, че не могат да предоставят и информацията, съгласно правилата на Общия регламент относно защитата на данните. Към писмото Министерството изпраща приложената кореспонденция със съда.
В разглеждания случай решаващият състав приема, че ангажираните по делото доказателства не са достатъчни да обусловят извод, че ответникът е осъществил фактическия състав на непозволено увреждане 3 по чл.45 от ЗЗД.
Няма представени доказателства относно доказателствената сила за механизма на ПТП и поведението на участниците непосредствено преди и по време на инцидента, поради липса на непосредствено формирани впечатления за твърдените факти, още повече, че в случая такива констатации липсват. Представените доказателства установяват единствено настъпило на посочената дата деяние, но не и останалите предпоставки на деликта - противоправно и виновно нарушение на разпоредбите за движение по пътищата. При липса на представени доказателства за ангажирана административно наказателна или наказателна отговорност на прекия причинител или отговорните за действията му лица, противоправността и виновността на деянието не могат да се презумират, а следва да бъдат доказани от ищеца.
В случая по делото не е проведено доказване в тази насока.
Недоказани се явяват и останалите предпоставки на деликтната отговорност. По делото не са ангажирани доказателства за настъпването на твърдяните вреди и причинната им връзка с деянието.
С оглед изложеното фактът на извършеното в полза на третото лице плащане сам по себе си не е достатъчен да легитимира ищеца като носител на регресно вземане срещу ответника.
По изложените съображения предявеният иск с правно основание чл.558, ал.7 от КЗ следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
На ответната страна се дължат разноски.
Водим от горното съд Великотърновският окръжен съд РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.”Граф Игнатиев”, № 2, ет.4, съдебен адрес: гр.
В. Търново, ул. „България“, № 3Б, адв. Н. И. против Н. Д. П., ЕГН: *******, от гр. В. Т., ул. „**“, № , ет., ап. иск с правно основание чл.558, ал.7 от КЗ, за осъждане на Н. Д. П. да заплати сумата от 49 637.05лв., представляваща възстановеното от Гаранционен фонд по щета № 120625/07.11.2016г. обезщетение, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 02.09.21г. до окончателното изплащане на сумата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
4
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул.”Граф Игнатиев”, № 2, ет.4, съдебен адрес: гр. В. Търново, ул.
„България“, № 3Б, адв. Н. И. да заплати на Н. Д. П., ЕГН: ****, от гр. В. Т., ул. „**“, № , ет., ап. направените по делото разноски, в размер на 2 750,00лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр. В.
Търново в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________ 5