Решение № 8 от 13.01.2022, Окръжен съд - Шумен
- Съд
- Окръжен съд - Шумен
- Дело
- Въззивно гражданско дело 418/2021
- Вид
- Решение № 8
- Подписан
- 13.01.2022
- Състав
- Азадухи Ованес Карагьозян, Теодора Енчева Димитрова, Константин Георгиев Моллов
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 · Граждански процесуален кодекс
- чл.537, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.5, ал.1 · Закон за наследството
РЕШЕНИЕ
№8 гр. Шумен, 13.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:
Константин Г. Моллов
Теодора Енч. Димитрова при участието на секретаря Таня Й. Кавърджикова като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20213600500418 по описа за 2021 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на АНК. Р. АЛ., В. ИВ. АЛ. и Х. ИСМ. АЛ., действащи чрез пълномощника адв. М. Д. от ШАК срещу решение № 260101/24.06.2021 г. по гр.д. № 29/2020 г. по описа на Районен съд – Нови пазар в частта, в която е отхвърлен предявеният от тях иск за признаване собственост и допускане делба на дворно място от 1 750 кв.м., представляващо УПИ ХІ-198 в кв. 38 по плана на с. ... обл. Шумен, заедно с построените в имота жилищна сграда, стопански постройки, две полумасивни жилищни сгради, полумасивна стопанска постройка, навес с едноетажна постройка, при граници: от две страни – улици, УПИ VІ-201 и УПИ Х-199.
Жалбоподателите считат решението за неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, с оглед на което молят въззивният съд да го отмени и постанови друго, с което да допусне до делба процесния недвижим имот при квоти 5/8 ид.ч. за А.А. и по 1/8 ид.ч. за В.А., Х.И. и С.Е., като уважи предявения от тях иск за собственост срещу ответниците, отмени на основание чл.537, ал.2 от ГПК издадения н.а. от 21.08.2019 г. до 7/8 ид.ч. и им присъди извършените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемите С.И.Е.. и З.З.Е., действащи чрез пълномощника адв. Т. М. от ШАК са депозирА. отговор на жалбата, в който я оспорват като 1 неоснователна и молят за оставянето й без уважение, както и за присъждане на извършените по делото разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна и допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна, поради следното:
Гр.д. № 29/2020 г. по описа на НПРС е образувано по искова молба на жалбоподателите срещу въззиваемата, а впоследствие и срещу съпруга й, в която ищците са поискА. от съда да признае за установено, че са собственици на УПИ ХІ-198 в кв. 38 по плана на с. ... обл. Шумен, ведно с построените в имота полумасивна жилищна сграда, лятна кухня, селскостопанска сграда и второстепенна сграда – плевня и всички подобрения и трайни насаждения, при граници на УПИ: от две страни – улици, УПИ VІ-201 и УПИ Х-199, при квоти 5/8 ид.ч. за А.А. и по 1/8 ид.ч. за В.А., Х.И. и С.Е.; да отмени н.а. за собственост на недвижим имот № .....2019 г. на нотариус рег. № 682 при НК, вписан в СВ с дв. вх. рег. № ....2019 г., както и да допусне процесния имот до съдебна делба при посочените квоти между съделителите.
В отговор на исковата молба ответниците са оспорили предявените искове, позовавайки се на изтекла в тяхна полза придобивна давност за периода от 1993 г. / когато е ответницата е получила пълномощно от наследодателя си с дата 08.10.1993 г. да се разпорежда с имота, ведно с оригиналния нотариален акт и тя и съпругът й са установили владение върху същия имот / до 2017 г..
С насрещна искова молба въззиваемата е поискала да бъде допусната съдебна делба между нея и ищците по първоначалния иск на недвижим имот – празно дворно място с площ от 1 800 кв.м., съставляващо УПИ VІ-198, кв. 39 по плана на с. ... обл. Шумен, при граници: от две страни – улици, УПИ V-198, УПИ ІV-201 и УПИ ІІІ-201, при квоти 5/8 ид.ч. за А.А. и по 1/8 ид.ч. за В.А., Х.И. и С.Е..
Ответниците по насрещния иск не са го оспорили.
Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с иск за съдебна делба по чл.34 от ЗС, съединен с иск за признаване право на съсобственост на ищците по чл.124, ал.1 от ГПК и с искане за отмяна на констативен нотариален акт на основание чл.537, ал.2 от ГПК, като с решението си е отхвърлил предявените от жалбоподателите иск за делба на дворно място от 1 750 кв.м., представляващо УПИ ХІ-198 в кв. 38 по плана на с. ... обл. Шумен, заедно с построените в имота масивна жилищна сграда, две полумасивни жилищни сгради, полумасивна стопанска постройка, навес и едноетажна постройка, при граници: от две страни – улици, УПИ VІ-201 и УПИ Х-199 и иск за собственост на същия имот, и е допуснал съдебна делба на празно дворно място с площ от 1 800 кв.м., съставляващо УПИ VІ-198, кв.
39 по плана на с. ... обл. Шумен, при граници: от две страни – улици, УПИ V-198, УПИ ІV201 и УПИ ІІІ-201, при квоти 5/8 ид.ч. за А.А. и по 1/8 ид.ч. за В.А., Х.И. и С.Е..
Решението се обжалва от ищците по първоначалната искова молба в частта, в която са отхвърлени предявения от тях срещу С.И.Е.. и З.З.Е. установителен иск за собственост и 2 иск за делба на УПИ ХІ-198 в кв. 38 по плана на с. ... обл. Шумен, ведно с намиращите се в него сгради, подобрения и насаждения. В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
При проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд намери, че първоинстанционното решение е вА.дно и допустимо в обжалваната част.
По съществото на спора, от събраните по делото писмени доказателства се установява и не се спори между страните, че жалбоподателите и въззиваемата са наследници по закон на И.А.С. ЕГН **********, б.ж. на с. ... обл. Шумен, починал на 05.06.2017 г., като жалбоподателката е негова съпруга, а двамата жалбоподатели и въззиваемата са негови деца. С н.а. № .....1979 г. на НПРС, през време на брака му с жалбоподателката, сключен на 27.04.1964 г., общият наследодател бил признат за собственик по давностно владение на спорния УПИ ХІ-198 в кв. 38 по плана на с. ... обл. Шумен, ведно с построените в него къща и сайвант. Приживе наследодателят предоставил на въззиваемата писмено пълномощно със заверка на кмета на с. ... обл. Шумен, рег. № 166/08.10.1993 г., по силата на което я упълномощил през времето, когато отсъства от РБ да се разпорежда с имота му в с. ...
Варненска област, с площ от 1.8 дка, състоящ се от къща, сайвант и дворно място, като извършва всички действия на управление и плодоползване, поддържайки имота в годност, да го представлява пред държавните органи, плаща данъци и се явява пред съдебните органи във връзка с евентуалните граждански дела по имота. С н.а. № .....2019 г. на нотариус рег. № 682 при НК , вписан в СВ с дв. вх. рег. № ....2019 г. въззиваемата била призната за собственик по давност на процесния УПИ ХІ-198 в кв. 38 по плана на с. ... обл. Шумен, ведно с построените в него полумасивна жилищна сграда със ЗП 64 кв.м., лятна кухня със ЗП 64 кв.м., селскостопанска сграда със ЗП 24 кв.м., второстепенна сграда – обор със ЗП 16 кв.м. и второстепенна сграда – плевня със ЗП 24 кв.м., и всички подобрения и трайни насаждения в имота, като между страните не е спорно, че визираната в акта придобивна давност е текла през време на брака на въззиваемите.
По делото е допусната СТЕ, от заключението на която, възприето като обективно и компетентно дадено се установява, че Понастоящем в спорния имот се намират шест самостоятелни постройки с достъп от двора, а именно: 1/ двуетажна масивна еднофамилна жилищна сграда, намираща се в северозападната част на двора. На Първия етаж са разположени салон и стълбище към втори етаж. От ляво на салона има баня и кухня, а от дясно – две стаи. Банята е изградена впоследствие и е долепена до сградата. На втория етаж има салон и три стаи. Сградата е построена след издаване на РС № 31/01.08.1964 г. на името на И.А.Х. и съгласно действащия ЗУТ за нея може да бъде издадено удостоверение за заварен строеж, а за пристроената към първи етаж баня и тоалетна може да бъде изследвана търпимост, ако е изградена преди 2001 г.; 2/ едноетажна полумасивна жилищна сграда, състояща се от две отделни жилища, долепени едно до друго, с обща покривна конструкция, всяко със самостоятелен вход от към двора през коридор, първото от които е разположено в средата на имота, а второто на уличната регулация. Първото жилище се състои от две стаи, коридор и санитарно помещение. В западната част на коридора е обособен кухненски кът.
3
Второто жилище се състои от две стаи, баня и тоалетна и коридор, с обособен кът за готвене. Сградата представлява бивш сайвант, за който е издадена строителна линия през 1966 г. на името на А.С.Х. Впоследствие същият е бил преустроен, за да бъдат изпълнени две жилища; 3/ стопанска сграда, изградена на уличната регулация и долепена до сграда № 2 от южната страна с директен достъп до улица и вътрешен двор; 4/ дървен навес; 5/ едноетажна постройка – стая за стопански нужди и 6/ външна тоалетна. Постройките по т. 2 – 6 могат да бъдат изследвани за търпимост, ако са изградени преди 2001 г.. Сграда № 1 е построена след издаване на разрешение за строеж, а пристроената към нея баня е построена без документи. Част от сграда № 2 е построена след издаване на разрешение за строеж, но след това е сменено предназначението й без строителни книжа. Постройки №№ 3 – 6 нямат документи за строеж.
От изявленията на страните в депозираните от тях молби, както и в хода на делото се изяснява и не е спорно, че въззиваемите обитават част от имота от 1993 г., като понастоящем ползват жилищна сграда, състояща се от две стаи, салон, пригоден за кухня и баня, с външна тоалетна. Приживе на наследодателя той и съпругата му ползвА. пристройката, бивша плевня, състояща се от две стаи, салон, тоалетна и баня и антре, която понастоящем се ползва само от жалбоподателката. Най-старата жилищна сграда в имота – двуетажна къща, състояща се от първи жилищен етаж с три стаи, едната от които е пригодена за кухня, баня и тоалетна и втори жилищен етаж с три стаи и салон, с вътрешна стълба между етажите се обитава от сина на въззиваемите.
Спорът между страните е досежно основанието, на което въззиваемите са ползвА. имота и от кого са били осъществени СМР по преустройство на съществуващите и изграждане на нови сгради в него. В тази връзка въззиваемите твърдят, че от 1993 г. са владели целия имот като собственици със знанието и съгласието на общия наследодател и без противопоставяне от негова или от страна на жалбоподателите до около година преди завеждане на делото, като са извършили множество преустройства и подобрения в него.
Представят договор за предоставяне на потребителски кредит от 15.11.2016 г., сключен между „ОББ“ АД и сина им Т.З.З., за сумата от 25 220.00 лева, както и 32 бр. стокови и складови разписки за закупени през периода м. май 2017 г. – м. март 2019 г. строителни материА., заявявайки, че посочените в документите средства и материА. са били вложени в имота. От своя страна жалбоподателите твърдят, че въззиваемите са били допуснати да ползват част от имота, защото са нямА. жилище, но наследодателят и съпругата му никога не са преставА. да го владеят и ползват и само те и синовете им са извършвА. СМР в него през годините, по повод на което представят договор от 16.11.2016 г. за изтеглен от И.А.С.. потребителски кредит в размер на 4 000.00 лева.
Според показанията на разпитаната по делото свидетелка Ф.Е.Ш. съседка на имота, същият е бил собственост на починА.я наследодател и жалбоподателката, които построили всички сгради в него. През 1989 г. двамата се изселили в Република Турция, но през 2001 г. са завърнА., след което живеели преимуществено в с. ... като за по 2 - 3 месеца в годината отивА. в Турция, където живеели двамата им синове. След завръщането си построили в 4 имота масивна ограда и сайвант. През 1991 – 1993 г. въззиваемите заживели в имота, като първоначално обитавА. долния етаж от двуетажната къща, а горния се ползвал от жалбоподателката и съпруга й. След 2001 г. наследодателят и жалбоподателката преустроили дама в жилищна постройка и заживели там, а въззиваемите останА. в голямата къща. След смъртта на наследодателя през 2018 г., синът на въззиваемите извършил ремонт на двуетажната къща и започнал да обитава втория етаж, а те ползвА. първия етаж. Когато идвА. на гости, двамата жалбоподатели отсядА. в сградата, обитавана от родителите им, а впоследствие от майка им. Данъците, тока и водата за целия имот се заплащА. от жалбоподателката, за което й съдействала и свидетелката. В тази връзка й е известно, че водомерът за целия имот е общ и партидата се води на името на въззиваемия. Твърди, че от известно време жалбоподателката живее на квартира в Република Турция, както и, че не й е известно тя и съпругът й да са се отказвА. от имота в полза на въззиваемите.