Решение № 218 от 01.08.2024, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 218 гр. гр. Добрич, 01.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на първи август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Диана Г. Дякова

Анна Великова като разгледа докладваното от Анна Великова Въззивно гражданско дело № 20243200500452 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод жалба с вх.№ 14377/03.07.2024г. по описа на ЧСИ с рег.№ *** на КЧСИ, подадена от длъжника И. К. П. с ЕГН ********** от с. П., ***, общ. Добричка, срещу насрочването по изпълнително дело № 2010****** по описа на ЧСИ Н. Н. с рег. № *** и район на действие -Окръжен съд - Добрич на публична продан на поземлен имот /дворно място/ с пл.№ *** с площ от 1000 кв.м., за който е отреден *** ***, целият с площ от 1070 кв.м., при граници и съседи: улица, п.ХІІ-335, ХVІ-***, ХV-***, ХІV-*** и ХХІV*** от кв. 42 по плана на с. П., общ. Добричка, съставляващо насочване на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо по смисъла на чл. 444, т. 5 от ГПК.

В жалбата са изложени доводи, че всяко физическо лице, извършващо земеделска дейност в земеделско стопанство на територията на страната, което е регистрирано по реда на Наредба №3/29.01.1999г., притежава качеството земеделски стопанин и неговите права попадат под закрилата на чл. 444, т. 5 от ГПК при принудително изпълнение. Преценката за несеквестеруемост на имуществото, по отношение на което е насочено изпълнението, следва да се направи най-късно към датата на налагане на 1 възбраната, но липсата на надлежна регистрация към момента на налагане на възбраната, не лишава от закрилата на закона лицето, което развива стопанска дейност и твърди да се издържа от същата. Законодателният термин „земеделски стопанин" по см. на чл. 444, т. 5 ГПК не следва да се тълкува ограничително и само съгласно дефиницията дадена в Закона за подпомагане на земеделските производители, т.е. само за физическо или юридическо лице, извършващо земеделска дейност и чието земеделско стопанство е разположено на територията на страната, което има регистрацията съгласно изискванията на закона. Ограничителното тълкуване на законовото понятие за „земеделски стопанин" само до лицата, които са регистрирани като земеделски потребители при преценката дали собственият им поземлен имот е севкестируемо имущество в рамките на установения размер по чл. 444, т. 5 от ГПК, би изключило от същата защита физическите лица, които се самоиздържат от производството на продукцията на поземления си имот, което тълкуване на закона би създало условие за недопустима дискриминация.

Физическите лица се регистрират като земеделски производители в ОД "Земеделие" по постоянния си адрес, вписват се в регистъра на земеделските производители и им се издава регистрационна карта. Жалбоподателят се позовава именно на такава регистрация, както и на анкетни карти за регистрация на земеделски стопанин, анкетен формуляр за местонахождение на имота, от който е видно, че изнесеният на публична продан имот е използваната земеделска земя от него като земеделски производител.

Процесното дворно място се използвало фактически като градина, в която имало засадени овощни дръвчета - сливи, ябълки и круши, а така също част от това място било засято и с картофи. В подкрепа на това обстоятелство към жалбата е приложен констативен протокол акт 147, т. I, per.№ 2819 от 01.06.2023г. по описа на нотариус № *** - Р. Р.. неразделна част от който е и снимков материал, отразяващ действителното фактическо положение и констатациите на нотариуса, извършил оглед при изготвяне на протокола.

В жалбата са изложени и доводи в насока незаконосъобразност на изнасянето на дворното място, без съществуващите в него постройки, в частност жилищна, без определяне на теренните площи за изключване, които доводи обаче не са отнесени към единствените допустимо релевантни в настоящото производство – за несеквестируемост на имуществото, конкретно обосновани с хипотезата на чл. 444, т. 5 от ГПК (земи на длъжник – 2 земеделски стопанин), поради което не подлежат на обсъждане.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК не е постъпило становище по жалбата.

В мотивите на съдебния изпълнител по чл. 436, ал. 3 от ГПК се излагат подробни съображения за допустимост, но неоснователност на подадената жалба.

Съдът постави на разглеждане подадената от длъжника жалба, съобрази мотивите на съдебния изпълнител и след запознаване с изпълнителното дело намира за установено следното:

Жалбата на длъжника по чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК срещу насочването на изпълнението върху имущество, което той смята за несеквестируемо, е допустима, като подадена в двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК, броим от получаването на съобщението за насрочване на публичната продан на 24.06.2024г.

Разгледана по същество, въз основа допустимо наведените основания за несеквестируемост на имуществото, същата не е основателна.

Установява се от материалите по изпълнителното дело, че съгласно протокол за опис на недвижимо имущество от дата 19.09.2021г. (л. 1209, том ІV), към момента на извършването му дворно място с пл.№ *** с площ от 1000 кв.м., за който е отреден *** ***, целият с площ от 1070 кв.м., при граници и съседи: улица, п.ХІІ-335, ХVІ-***, ХV-***, ХІV-*** и ХХІV-*** от кв. 42 по плана на с. П., общ. Добричка, изглежда обрасло със саморасла растителност. С постановление от 25.11.2021г. ЧСИ е насрочил първа публична продан на имота за времето от 01.01.2022г. до 17 часа на 07.02.2022г., с отваряне на наддавателните предложения на 8.2.2022г. в 9:00 часа в сградата на РС – Добрич (л. 1225, том ІV). Същата е обявена за нестанала с протокол от 08.02.2022г. поради неявяване на наддавачи и неподаване на валидни наддавателни предложения.

С постановление от 09.03.2023г. е насрочена за времето от 24.03.2023г. до 24.04.2023г. и отваряне на наддавателните предложения на 25.04.2023г. от 9:00 часа в сградата на Районен съд - Добрич втора публична продан на имота (л. 1262, том ІV). С разпореждане от 24.04.2023г. ЧСИ е отменил насрочената за дата 25.04.2023г. публична продан на имота на 3 длъжника с оглед депозирана от него жалба (л. 1277, том ІV). Държавен фонд „Земеделие“ е уведомил ЧСИ с писмо вх.№ 6749/05.05.2023г. (л. 1281, том ІV), че към момента длъжникът не е регистриран като земеделски производител и няма изискуеми вземания към ДФЗ – разплащателна агенция.

С постановление от 09.05.2023г. отново е обявена втора публична продан на имота за времето от 15.05.2023г. до 15.06.2023г. (л. 1283), която също е обявена за нестанала с протокол от 16.06.2023г. (л. 1296).

С постановление от 06.06.2024г. е насрочена за времето от 17.06.2023г. до 17 часа на 17.07.2024г. и отваряне на наддавателните предложения на 18.07.2023г. от 9:00 часа в сградата на Районен съд - Добрич трета публична продан на имота (л. 1351, том ІV).

Видно от приложените към жалбата доказателства, длъжникът е регистриран като земеделски стопански стопанин в Областна дирекция „Земеделие“ – Добрич на 10.10.2023г. за стопанската 2023/2024г. за дейност върху общо 0,2490 ха, засети с култури: сливи върху 0,02 ха, ябълки върху 0,009 ха и круши върху 0,049 ха и намерения за засяване с тикви върху 0,2 ха.

В подадената анкетна карта за регистрация на земеделски стопанин е записан собствен двор – градина в с. П. с площ 0,1 ха и втори двор-градина под наем също в с. П. с площ 0,149 ха. Представен е констативен протокол акт № 147, том І, рег. № 2819/2023г. нотариус Р. Р. за това, че на 01.06.2023г. в 14:30 часа нотариусът посетил имота и видял, че дворното място е засято с картофи, има овощни дръвчета – сливи, ябълкови и круши, като направил и снимки. Това състояние и начин на ползване на имота е датирано към 01.06.2023г., не и към момента на насрочването на третата публична на имота – 06.06.2024г. За състоянието и начина на ползване на имота актуални данни се съдържат в съставения протокол и снимков материал, съставени от ЧСИ при извършен от него оглед на 26.06.2024г. – дворното място е необработваемо, запустяло, обрасло със саморасла тревиста растителност и храсти; на места тревата е окосена, но и там няма следи от земеделски култури. На снимковия материал се вижда наличието в дворното място на няколко плодни дръвчета.

Съгласно т.1 от тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015г. по тълкувателно дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, на обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество, а не изпълнителното действие, което нарушава (несъвместимо е с) 4 несеквестируемостта. Насочването на изпълнението се обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост (пълна или частична) на запорирано или възбранено имущество за събирането на определено парично вземане. По такава жалба съдът е длъжен да се произнесе по въпроса секвестируем ли е имущественият обект за събирането на предявеното вземане. Ако приеме наличието на несеквестируемост, съдът отменя всички изпълнителни действия, които нарушават (несъвместими са с) несеквестируемостта и без да е отправено изрично искане за това.

Съгласно разпоредбата на чл. 444, т. 5 от ГПК, изпълнението не може да бъде насочено върху земите на длъжника - земеделски стопанин: градини и лозя с площ общо до 5 дка или ниви или ливади с площ до 30 дка, и необходимите за воденето на стопанството машини и инвентар, както и торовете, средствата за растителна защита и семето за посев - за една година.

Разпоредбата на чл. 444, т. 5 от ГПК гарантира както ефективната защита на всеки длъжник - земеделски стопанин от гледна точка на определени имущества, от които не може да бъде лишен той и семейството му, така и правото на кредитора за ефективната реализация и събиране чрез предприетото принудителното изпълнение на безспорни, ликвидни и изискуеми вземания.

Според § 1, т. 23 от ДР на ЗПЗП, “земеделски стопанин“ е стопанин по смисъла на чл. 3, т. 1 от Регламент (ЕС) 2021/2115 - лице, или група физически или юридическа лица, независимо какъв е правният статут на тази група и на нейните членове съгласно националното право, чието стопанство се намира в териториалния обхват на Договорите, определен в чл. 52 от ДЕС във връзка с чл. 349 и чл. 355 от ДФЕС и което осъществява селскостопанска дейност. Регламентът и националното законодателство не свързват придобиването на качеството с определен регистрационен или разрешителен режим - когато такива са предвидени те са във връзка с определена конкретна цел за подпомагане или субсидиране с национални или европейски средства и са относими само към постигането й, не и към определянето на съответния субект като земеделски производител. Релевантно за качеството земеделски стопанин по смисъла на Регламента е фактическото осъществяване на селскостопанска дейност, а във връзка с правилата за несеквестируемост и в качеството й на източник за издръжка на длъжника и неговото семейство.

Липсата на надлежна регистрация не лишава лицето, което реално развива 5 селскостопанска дейност и твърди да се издържа от същата от закрилата на закона. Вярно е и обратното - наличието на формална регистрация като земеделски стопанин не предпоставя защитата по чл. 444, т. 5 от ГПК, ако длъжникът не осъществява селскостопанска дейност в недвижимия имота, върху който е насочено принудителното изпълнение, която да е източник на препитанието му и да осигурява доходи за обичаен начин на живот на него и семейството му.

По делото е установено, че към момента на насрочване на публичната продан длъжникът И. К. П. е регистриран като земеделски стопанин, но представените регистрационна карта и анкетни формуляри не доказват качеството му на такъв, реално извършващ селскостопанска дейност, характера, естеството и обема на същата точно в недвижимия имот, върху който е насочено изпълнението (деклариран е и имот, ползван по договор за наем). Процесното дворно се намира в границите на урбанизирана територия и е урегулиран поземлен имот, за него е налице отреждане по плана на населеното място. Видно от извършените опис и оглед, имотът не се използва фактически като градина, лозе, нива или ливада. Към релевантния момент по изпълнителното дело е установено, че селскостопанска дейност в имота не е извършвана за продължителен период от време – от юни 2023г. (когато е съставен констативният протокол от нотариус Р. Р.) и към момента на насрочване на публичната продан, като наличните единични овощни дръвчета в дворното място не могат да бъдат възприети като овощна градина, а каквито и да е други култури в него няма – на 26.06.2024г. ЧСИ е констатирал, че дворното място е необработваемо, запустяло, обрасло със саморасла тревиста растителност и храсти; на места тревата е окосена, но и там няма следи от земеделски култури.