Решение № 180 от 19.03.2024, Районен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 180 гр. Благоевград, 19.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвия Алексова при участието на секретаря Елица Яв. Педова като разгледа докладваното от Силвия Алексова Гражданско дело № 20231210100234 по описа за 2023 година и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от Г. Т. Д.,с ЕГН **********, с адрес: гр. С , ул. „Ю “ № , с адрес за призоваване: гр. С , ул. „Х ” № , депозирана чрез адв. Д М., против Й. К. К., с ЕГН **********, с адрес: гр. С , *** А. Й. К., с ЕГН **********, с адрес: гр. С , ул. „М “ № и Л. Й. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. С , ул. „М “ № . Иска се да бъде постановено съдебно решение, по силата на което да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на поземлен имот с идентификатор *** /шестдесет и шест хиляди четиристотин и шестдесет точка двеста деветдесет и едно точка три/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С , одобрени със Заповед РД-18-472/18.07.2019 г. на ИД на АГКК, последно изменение на кадастралната и кадастралните регистри, засягащо поземления имот, е от 06.06.2022 г., адрес на поземления имот: гр. С , местност Ч , площ: 1935 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 5 /пета/, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 291003, съседи: ***; ***;

***, както и да бъдат осъдени ответниците да предадат на ищцата владението върху имота. Иска се и да бъде отменен Нотариален акт за удостоверяване правото на собственост върху имота, издаден на основание чл. 587, ал. 2 от ГПК, с вх. рег. № 2533/15.02.2022 г., вписан като акт № 163, том 8, дело № 1218/2022 г. на СВ Б .

1

Претендират се сторените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че ищцата е собственик на описания по-горе недвижим имот, като се сочи, че същият й е възстановен с Решение № А650/2000 г. на ПК С , влязло в законна сила на 25.11.2000 г. Излага се, че ищцата е решила да промени предназначението на имота - от земеделски имот, в имот за жилищно строителство, като подавайки заявление за издаване на скица на имота, е установила, че Й. К. К. и С Т. К.а /сестра на ищцата/, са отразени като собственици на 406/1935 идеални части от имота, като са се легитимирали с нотариален акт за удостоверяване правото на собственост на недвижим имот, издаден на основание чл. 587 ал. 2 от ГПК.

Навежда се, че Й. К. К. е съпруг на С К.а, като ищцата винаги е била в добри приятелски отношения с тях, а освен това са и съседи. Поддържа се, че преди около 5 години Й. и С К.и, са помолили ищцата да им разреши да си направят градинка в нейния имот, но те са го засаждали с ясното съзнание, че тя е собственик на имота. Твърди се, че С Т. К.а е починала на 16.08.2022 г. и е оставила за свои наследници - ответниците, като към настоящият момент последните са собственици на 406/1935 идеални части от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на гр. С , при квоти на съсобственост: 4/6 идеални части от 406/1935 идеални части за Й. К. К. по прекратена съпружеска имуществена общност и наследство и А. Й. К. и Л. Й.

М. на по 1/6 идеална част от 406/1935 идеални части от поземления имот.

Заявява се, че с издаването на процесния констативен нотариален акт правата на ищцата са накърнени, като действително към момента част от имота се ползва от Й. К., но ищцата никога не е предполагала, че той ще се снабди с документ за собственост. Ищцата поддържа, че тя е единствен собственик на процесния имот, като преди две години го е трасирала, като по отношение на него никога не е имало спорове.

Препис от исковата молба е връчен на ответниците, като в законоустановения едномесечен срок е постъпил писмен отговор, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Твърди се, че ищцата не е единствен собственик на процесния имот, тъй като към датата на снабдяването й с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка /т.е. по давност/, същата е имала сключен граждански брак с Л Б Д , който е починал на 19.02.2002 година и е оставил 5-ма живи наследници. Сочи се, че и тези лица следва да участват като страни в настоящото производство.

На следващо място, се оспорват твърденията на ищцата, че ответниците ползват спорната част от имота едва от 5 години, както и че през 2021 година, при трасирането на имота, ответниците са били предупредени от внука й да освободят имота. Излага се, че ищцата се легитимира като собственик на процесния имот, на основание решение на Поземлена комисия - гр. С № от 18.05.2000 година, което решение пък се основава на Решение № 770 от 1999 година на PC-Б , постановено по гр.дело № 670/ 1990 г. по описа на съда.

Сочи се, че Поземлена комисия - гр. С , неправилно е възстановила на ищцата 2 собствеността на процесния имот с посочените в акта площ и съседи, като е включила към площта на процесния имот и част от терена на имот пл. № 261 и имот пл. № 262 по плана от 1964 година, които са собственост на първия ответник, съгласно Нотариален акт № 64, том II, дело № 248 от 1964 година и препис от разписен лист за тези имоти.

Поддържа се, че от Нотариален акт № 97, том II, дело № 297/1970 г. на Б народен съд, се установява, че процесният имот с пл. № 449 е със съседи/граници: блок на ТКЗС, Й. К. К. и С Т. К.а и от две страни улици.

Излага се, че от комбинираната скица, извадка от регулационния план на кв.

О , гр. С , одобрен със Заповед № 255/1964 г., се установява, че процесният имот са имот пл. № 261 и имот пл. № 261, собственост на първия ответник и съпругата му, респ. втория и третия ответник като нейни наследници.

Оспорват се твърденията на ищцата, че преди около 5 години първият ответник и съпругата му са я помолили да им разреши да ползват част от имот № 449 като градина. Сочи се, че ищцата не е посещавала спорния имот през последните 40-50 години, като първият ответник и съпругата му, подпомагани от втория ответник - техен син, владеят спорната част от имота повече от 50 години. Сочи се, че процесната част от имота е свързана с парцела им и се ползва като дворно място към УПИ VII.

Поддържа се, че през изминалите 50 години владението на ответниците върху спорната част от имота, не е било смущавано по никакъв начин от ищцата, като с поведението си те винаги са демонстрирали, че владеят частта от имота като собственици, а не като ползватели.

Излага се, че владението им през всичките тези години е било постоянно, непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и не са преотстъпвали имота /респ. идеалните части от него/ на ищцата, нито са я допускали в него през целия процесен период.

В проведено на 22.01.2024 г. открито съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба по изложените в нея съображения.

Ответниците оспорват иска по доводите, релевирани в отговора на исковата молба, доразвити в писмени бележки.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, допусната е и е назначена съдебно-техническа експертиза, заключението от която е приобщено към доказателствения материал по делото.

След анализ на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата и доводите на страните, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

С Нотариален акт № 97, том II, дело № 297/1970 г., издаден по обстоятелствена проверка /л. 6 от делото/, ищцата Д. е призната за собственик, на основание давностно владение, на дворно място от 1925 кв.м., отбелязано по плана на града, кв. „О “, с планоснимачен № 449 в квартал 283 ми, при съседи: блок на ТКЗС, Й. К. К. и С Т. К.а и улици от две страни.

С Решение № 770/06.12.1999 г. на Районен съд – Благоевград, постановено по гр.д. № 670/1999 г. по описа /л. 7 от делото/, е признато за установено по отношение на Поземлена комисия – гр. С че Г. Т. Д. има право да иска възстановяване собствеността върху земеделска земя – нива – 1925 дка в землището на гр. С , местност „Ч “, при съседи – наследници на Е С, Й.

К. К., С Т. К.а и улици от двете страни. Решението е влязло в законна сила на 10.02.2000 г.

С Решение № А650/18.05.2000 г. на Поземлена комисия – гр. С /л. 3 от делото/, правото на собственост върху НИВА от 1.935 дка. /един декар и деветстотин тридесет и пет кв.м./, пета категория, местност Ч имот № 291003 по картата на землището, при граници /съседи/: № 000031 – жилищна територия на гр. С ; № 000421 – полски път на община С ; № 291002 - нива на наследниците на Е Х С , е възстановено на Г. Т. Д. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници.

Видно от Нотариален акт за удостоверяване правото на собственост върху имота, издаден на основание чл. 587, ал. 2 от ГПК, с вх. рег. № 2533/15.02.2022 г., вписан като акт № 163, том 8, дело № 1218/2022 г. на СВ Б /л. 9 от делото/, Й. К. К., с ЕГН ********** и С Т. К.а, с ЕГН **********, са признати за собственици на основание изтекла придобивна давност на 406/1935 ид.ч. от ПИ с идентификатор ***, предмет на настоящата искова претенция.

От Удостоверение за наследници изх. № 180/07.03.2023 г., издадено от Община С /л. 17 от делото/, се установява, че лицето С Т. К.а, с ЕГН **********, е починало на 15.08.2022 г., като е оставило за свои наследници лицата: Й. К. К., с ЕГН ********** – съпруг, А. Й. К., с ЕГН ********** – син и Л. Й. М., с ЕГН ********** – дъщеря.

С Нотариален акт № 64, том II, дело № 248/1964 г., издаден по обстоятелствена проверка /л. 43 от делото/, ответникът Й. К. К. е признат за собственик, на основание давностно владение, на парцела VII – седма, пл. № 261 в кв. 28-ми по плана на с. О Благоевградски окръг, от 1500 кв.м. при съседи: К и Т Д. П , К и П Ц и от две страни улици.

Със Заповед № 100/15.05.2002 г. на Кмета на Община С /л. 46 от делото/, е одобрено изменението на ПУП за улична регулация в частта му от ОК 102 и ОК 106 между кв. 28 и кв. 29 и поземлени имоти с пл.сн. № 261 и пл.сн. № 262 кв. „О “, гр. С .

По делото са събрани гласни доказателства посредством разпита на свидетелите Ч , К , Ц и Ш .

В показанията си свид. Ч /дъщеря на ищцата/ посочи, че дядо й – Т Ц имал имот в гр. С – 4 дка земя в местността „Ч “. През 1957 г. дядо й преписал на майка й 2 дка от този имот, като зестра, като за другите два дка свидетелката заяви, че предполага, че са останали на леля й – С . Целият имот от 4 дка според свидетелката представлява ромб, който като се раздели с 4 линия по средата, става на два триъгълника, като южната част от имота /земеделска земя/ принадлежи на ищцата, а северната - на С . Южната част от имота винаги се е ползвала за земеделие, като в нея се изградил кладенец и малка къщичка, която се ползвала за селскостопанска и в която имало прекарана вода и водомер. Свидетелката сподели, че в момента живее в гр. С , за да помага на майка си, като в периода 2010 – 2019 г. е живяла в А .

Свидетелката посочи, че имотът, който ищцата ползва, е ограден с мрежа и колци, като имотът бил ограден по този начин от връщането му от Поземлена комисия. Частта от имота в размер на 406 кв.м., която претендират ответниците, според свидетелката се намира между затворената улица, техния имот и улицата.

Свид. К сподели в показанията си, че познава страните, както и техния баща – Т Ц . Имотът, предмет на делото, е с големина 4 дка, като Т го разделил на двете си дъщери – Г. и С по 2 дка, като както мястото на Г., така и мястото на С имат триъгълна форма. Имотът на Г. се стопанисвал от нея, а към момента от дъщерите и внуците й. Имотът на Г. е ограден с мрежа, като в него имало постройка и поставен фургон. В имота на Г. имало и вода, която се ползвала от нея и мъжа й. Децата й ходят да поливат дръвчета – орехи, череши и ябълки. Свидетелят посочи, че живее на 500 метра от процесния имот, както и че в периода 1975 – 1986 г. бил в К .

В показанията си свид. Ц посочи, че познава ответниците, като живее срещу тях – на ул. „М “ № в гр. С /на 10-12 метра от процесния имот/.

Свидетелят заяви, че познава и ищцата, както и че тя има имот, до този на К.и. Имотът на Г. според свидетеля, е около 2 дка, като е ограден с мрежа и железни колци и може да се определи като триъгълник. Между имота на Г. и имота на К.и имало ограда, изградена отпреди 35 години, която не е променяна. Имотът, който се ползва от К.и представлява два имота – единият като дворно място, граничещ с улица „М “ и после земеделска част, а след нея оградата на Г.. Последните 30-40 години К.и ползвали имота, като садяли царевица и картофи, както и овошки. В частта от земеделския имот, граничеща с Г. и ползваща се от К.и, свидетелят посочи, че не е виждал никой друг да работи от 1964-1965 г. К.и работели и в момента работят имота като свой, в него имало и поставена сонда, имало и кладенец.