Определение № 167 от 12.05.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 167 гр. Пазарджик, 12.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседА.е на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Б.лав Ал. И. като разгледа докладваното от Б.лав Ал. И. Търговско дело №

20235200900044 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Делото пред настоящата инстанция е приключило с Решение № 19/12.02.2026 г., с което съдът е отхвърлил предявените от Я. А. И., ЕГН ********** и от З. А. Г., ЕГН ********** срещу „Застрахователно акционерно дружество ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК 121265277, искове за заплащане на обезщетения в размер на по 76 693,78евро, частични искове от по 102 258,38 евро за всеки един от тях, за причинените им неимуществени вреди от смъртта на баща им А.Я.И., както и обезщетение на Я. А. И.ов ЕГН ********** в р-р на 7 669,37евро ,представляващи 48 месеца лишаване от издръжка от баща,считано от датата на причинената смърт до 15.07.2026г.-навършване на пълнолетие на детето и обезщетение на З.

А. Г. в р-р на 13 293,59евро,представляващи 88 месеца лишаване от издръжка от баща,считано от причиняване на смърт до 18.11.2029г.-навършване на пълнолетие на детето, ведно със законна лихва върху всяка една от сумите, считано от 10.06.2022 г. датата на която изтича срока по чл.429, ал.З от КЗ, врс.чл.430, ал. 1 от КЗ до окончателното изплащане, като ищците са осъдени да заплатят на ответното дружество разноски за първоинстанционното производство, от които сумата в р-р на 16 464,01 евро с включен ДДС, представляваща адв. възнаграждение за осъществено процесуално представителство от адв.Н. Ш. и сумата в р-р на 230,08 евро внесен депозит за изготвяне на САВТЕ.

От ищците, чрез пълномощника им адв. П. К. е постъпила молба вх. № 2819/10.03.2026 г., в която са изложени твърдения, че присъдените в полза на ответника разноски за адв. възнаграждение са прекомерни и не съответстват на практиката на ВКС и СЕС, поради което се иска да бъдат намалени. Твърди се, че присъденият адв. хонорар не кореспондира с извършената работа по делото. Сочи се, че в тази връзка съдът не разгледал и изрично направеното от ищцовата страна възражение за прекомерност на въпросния хонорар. Позовава се на практиката на СЕС по дело C-438/22, според която националният съд не е обвързан от минималните размери по Наредбата за адвокатските възнаграждения.

Поддържа, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, а обема на извършената от процесуалния представител на ответника, не обосновава присъждане на възнаграждение в размер на 16 464,01 евро. Сочат се съображения.

В постъпилото становище на основА.е чл. 248, ал.2 ГПК се съдържат подробни доводи за неоснователност на искането. Сочи се, че конкретното дело се отличава с особена правна и фактическа сложност с оглед извършените процесуални действия, проведените съдебни заседА.я, разпити на свидетели, изготвените и приети СМЕ, СПЕ и САСМЕ и повторна САТЕ. Моли съда подадената молба да бъде оставена без уважение.

1

Съдът намира, че молбата по реда на чл.248 ГПК е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

Същата се явява основателна.

По отношение на посочения размер на заплатения адв. хонорар от 16 464,01 евро, отхвърляйки предявените искове, съдът действително не е разгледал направеното възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК.

Съгласно решението на СЕС по дело C-438/22 и формираната след постановяването му практика на ВКС (Определение № 50015 от 16.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 1908/2022 г., и Определение № 343 от 15.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 1990/2023 г., II т.о. и др.), се приема, че съдът не е обвързан от посочените в НМРАВ минимални размери на адвокатското възнаграждение при произнасяне по основано на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК искане за намаляване на хонорара поради прекомерност, като съдът разполага с автономна преценка за това дали размерът на уговореното и заплатено възнаграждение е съобразен с критериите по чл.78, ал. 5 от ГПК.

Следва в разглеждА.я случай да се посочи, че производството по разгледаното дело не може да бъде квалифицирано като такова с ниска правна сложност. Предмет на делото са обективно и субективно съединени искове по реда на чл. 432 КЗ и чл.86 ЗЗД, при които доказването представлява съществен и самостоятелен правен въпрос, обуславящ необходимост от задълбочен правен анализ и позоваване на релевантна съдебна практика.

Налице е и фактическа сложност на спора. По делото е събран значителен обем писмени доказателства, направени са множество доказателствени искА.я и процесуални действия от страна на процесуалния представител на ответника, а и на ищците, което сочи на активна и целенасочена процесуална защита, изискваща съществен по обем и съдържА.е адвокатски труд.

В настоящата хипотеза съдът намира, че предпоставките за редукция на заплатеното възнаграждение във връзка с направеното възражение за неговата прекомерност са налице, но същото следва да бъде намалено само до съответните размери, изчислени за всеки от предявените искове, съобразно правилата на чл.7, ал.2 от Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.). Именно този подход щеше да се използва от настоящата инстанция и при евентуално уважаване на претенциите и изчислението на дължимото възнаграждение по отношение процесуалния представител на ищците съгласно чл.38, ал.2 ЗА. Този подход на настоящия съдебен състав в конкретния случай е базиран и на критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл.78, ал.5 ГПК вр. чл.36, ал. 3 ЗА.

Така съобразявайки цената на предявените искове, фактическата и правна сложност на делото, броя на проведените открити съдебни заседА.е, обема на събрА.я в същото доказателствен материал, съдът намира, че по отношение на предявените от всеки от двамата ищци претенциите за присъждане на обезщетения от по 150 000 лв. (с оглед увеличението им, прието в о.с.з. от 12.01.2026 г.) и в съответствие с правилата на чл.7, ал.2, т.5 от Наредбата размера на дължимия хонорар за процесуалния представител на ответника се определя на по 10650 лв. за всеки от тях. По отношение на претенцията за имуществени вреди в размер на 15 000 лв., дължимия хонорара, изчислен на основА.е чл.7, ал.1, т.3 от Наредбата възлиза на 1750 лв., а за иска на втория ответник за имуществени вреди е в размер на 26000 лв. – на 2730 лв. – съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата. Т.е. общата сума на възнаграждението за защитата срещу тези искове възлиза на 25780 лв. без ДДС или 30 936 лв. с ДДС, с равностойност 15 817,33 евро с ДДС. Тази сума е сравнително близка до заплатените и присъдени с решението 16 464,01 евро с ДДС, но с оглед автономната преценка, с която съдът разполага и при приложението на критериите по чл.78, ал.5 ГПК, този хонорар ще следва да бъде редуциран до определената сума от 15 817,33 евро с ДДС, съобразно направените изчисления по-горе. Според настоящия съдебен състав размерът на 2 това възнаграждение кореспондира с извършената от конкретния адвокат работа и се явява пропорционален спрямо степента на фактическата и правна сложност на делото, както и с вида и обема на предоставената от него защита, а също и съответна на броя на проведените с негово участие съдебни заседА.я, обуславящи и решаващия извод за ревизия на решението в частта за разноските по описА.я начин.

По изложените съображения и на осн. чл.248 ГПК Пазарджишкият окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Решение № 19/12.02.2026 г. по т.д. № 44/2023 г. по описа на ПзОС, в частта за разноските, като

ОСЪЖДА Я. А. И., ЕГН **********, действащ в процеса със съгласието на своята майка и законен представител А. З. М. ЕГН ********** и З. А. Г., ЕГН**********, действащ чрез своята майка и законен представител А. З. М., ЕГН **********, да заплатят на „Застрахователно акционерно дружество ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК 121265277 гр.София,ул.“Света София“№7, сумата в р-р на 15 817,33 евро с включен ДДС, представляващи разноски за адв. възнаграждение в първоинстанционното производство за осъществено процесуално представителство от адв.Н. Ш. (АК-Пловдив), при уважено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, на основА.е чл.78, ал.5 ГПК.

Определението подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на стрА.те.

Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________

3