Решение № 819 от 30.05.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 819 гр. Варна, 30.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стояна Илиева при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно дело № 20233110200834 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „ИВАНЕЛ 2017“ ЕООД, ЕИК 204 886 738, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Ивац войвода“ № 1,партер, представлявано от И.Г.П. с ЕГН **********-управител против НП № 669679-F560443/19.10.2022 год. на Директор на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП Варна.

С жалбата се иска отмяна на НП,като се твърди, че същото е незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на процесуалния закон.Твърди се, че НП е издадено извън срока на чл.34 ал.3 от ЗАНН. На следващо място се иска прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

В съдебно заседание дружеството нарушител, редовно призовано не се представлява.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от гл юк П.Н., която моли съда да потвърди НП изцяло и по размер. Претендира за разноски.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

От фактическа страна:

На 17.06.2020г. при проверка в информационния масив на ТД на НАП Варна административния орган е установил, че „ИВАНЕЛ 2017“ ЕООД, като регистрирано по ЗДДС лице не е изпълнило задължението си да подаде СД по ЗДДС за отчетен период 01.05.2020 - 31.05.2020г. в законоустановения срок до 15.06.2020г. Справка декларация по 1

ЗДДС е подадена на 14.07.2020 г. с вх.номер: 03003675611 след изтичане на законоустановения срок.

Констатираното дало основание на св. Д. К.,старши инспектор в ТД на НАП Варна да приеме, че задълженото лице е осъществило състава на нарушение на чл.125,ал.5 от ЗДДС, за което и съставила АУАН № F560443/22.07.2020 год..

Актът бил съставен в отсъствието на нарушителя на осн. чл.40,ал.2 от ЗАНН.

АУАН е връчен на жалбоподателя на 07.09.2022 год..

В срока по чл.44,ал.1 от ЗАНН не са направени възражения.

Въз основа на така съставения акт издал атакуваното НП, с което за нарушение на чл.125,ал.5 от ЗДДС, на осн. чл.179,ал.1 от ЗДДС наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 500 лв..

Разпитан в хода на съдебното производство в качеството на свидетел,актосъставителя К. потвърждава констатациите в акта за установяване на административно нарушение.

Съдът кредитира показанията на свидетелката, тъй като ги намери за обективни, безпристрастни, последователни и непротиворечиви.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията на св. К. , дадени в хода на съдебното следствие, и от приложените по делото писмени доказателства прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.

От правна страна:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение.

Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

НП е издадено от компетентен орган – Директор на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП Варна, съгласно приложената Заповед № ЗЦУ –1149/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП, като АУАН също е съставен от компетентно лице.

Съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени.Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – наименование на дружеството, БУЛСТАТ, седалище и адрес на управление, представляващо го лице.

Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

Отговорността на дружеството е ангажирана на основание чл.179, ал.1 от ЗДДС, във вр.с 2 чл.125, ал.5 от с.з. Съгласно разпоредбата на чл.179 ал.1 от ЗДДС , лице, което, като е длъжно, не подаде Справка-декларация по чл.125 ал.1 от ЗДДС или не я подаде в предвидения срок, се наказва с „глоба“ - за физическите лица, които не са търговци, или с „имуществена санкция“ - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500 лв. до 10 000 лв..

Безспорно по делото е обстоятелството, че „ИВАНЕЛ 2017“ ЕООД в качеството си на регистрирано по ЗДДС лице, не е изпълнило задължението си да подаде справка – декларация по ЗДДС за данъчен период 01.05.2020 - 31.05.2020г. в законоустановения срок, а именно до 15.06.2020 г.

Доколкото разпоредбата на чл. 125, ал. 5 от Закона за данъка върху добавената стойност е категорична, че месечната справка – декларация следва да се депозира в териториалното подразделение на НАП в срок до 14 – то число, следващ месеца, за който е относима справката – декларация, поради което според съда очевидно е, че дружеството е нарушило посочената правна норма, тъй като не е депозирало СД в изискуемите по закон срокове за това.

Бездействието на данъчно задълженото лице в срока е било констатирано служебно, при извършена проверка нарочна в информационната система на ТД на НАП – гр. Варна.

Поради тази причина, съдът намира, че действително „ИВАНЕЛ 2017“ ЕООД е извършило административно нарушение на разпоредбата на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС.

В случая се касае за формално нарушение, за съставомерността на което е достатъчен формалният акт на регистрация на лицето (в случая юридическо такова ) и на неподаването в срок на изискуемата СД.

Въпреки изложеното по-горе състава на съда намира, че наказателното постановление следва да бъде отменено, тъй като в хода на производството са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а именно че постановлението е било издадено след изтичане на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и че неправилно е била приложена разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Видно от акта за установяване на нарушение на 14.10.2020г., на основание чл.43, ал.6 от ЗАНН е спряно административнонаказателното производство. Според цитираната разпоредба, производството се спира, когато нарушителят след щателно издирване не може да бъде намерен. В настоящия случай, нарушител е дружество и събраните по делото доказателства не сочат, че към тази дата търговецът е променил седалището и адреса на управление, посочени и в търговския регистър. По делото се ангажират доказателства, че са извършени две посещения на адрес, при което не са установили представляващ или упълномощено лице за връчване на акта. Тези посещения на адреса на дружеството не водят до извод за щателно издирване. Приложението на чл.43, ал.6 от ЗАНН е извършено при липсата на законовите предпоставки, поради което постановеното спиране на административнонаказателното производство е незаконосъобразно и съответно наказателното постановление се явява издадено след изтичане на шестмесечния срок от съставяне на акта.

Съгласно чл.34, ал.3 от

ЗАНН., образуваното

3 административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. В настоящия случай актът на жалбоподателя е съставен на 22.07.2020г., а обжалваното постановление е издадено на 29.10.2022г.. Срокът по чл.34, ал.3 от ЗАНН е преклузивен и независимо от хипотезата на спиране на производството по чл.43, ал.6 от ЗАНН с изтичането му окончателно се преклудира възможността за ангажиране на административнонаказателната отговорност на лицето, сочено като нарушител.

Следва да се отбележи, че редът за връчване на съобщения предвиден в глава VІ от ДОПК в това число и връчване на съобщения в съответствие с изискванията на чл. 32 от ДОПК, касае административните производства, но не и административно- наказателните такива, които се развиват по реда на ЗАНН. При тях е приложимо тълкуването, дадено от Върховният съд, а впоследствие и от ВКС в редица решения във връзка с чл. 269, ал. 3, т. 2 от НПК (чл. 268, ал. 3, т. 2 от НПК-отм.), приложим по препращане от чл. 84 от ЗАНН.

Според него "щателното издирване представлява издирвателна дейност, съставена от целенасочени, последователни, систематични и активни действия, насочени към установяване точното местонахождение на издирваното лице по всички допустими от закона и фактически възможни начини, както и че тази активност следва да се осъществява продължителен период от време. Издирвателните мероприятия не следва да се ограничават в определен часови интервал и до един и същи адрес, след като лицето не бива откривано там.

В издирването следва да бъдат ангажирани органи, имащи отношение към регистрацията и контрола върху лицата, каквито с положителност са общинските администрации и органите на МВР. " В случая актът е следвало да бъде изпратен на поделение на МВР /"съответната служба" по см. на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН/, като служителите на МВР имат задължението по чл. 43, ал. 4 от ЗАНН в 7-мо дневен срок да връчат акта на нарушителя. След като изобщо не са били предприети действия за връчване на акта по реда на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН, то не са били налице и правни и фактически основания да се пристъпи към спиране на административно-наказателното производство по реда на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН. В този смисъл наказателното постановление е било издадено след изтичане на шестмесечния срок, визиран в чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, а именно на 05.10.2021 г., което съставлява съществено нарушение на процесуалните правила.

Предвид горното съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

По разноските

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал. 1 от 4

ЗАНН сочи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В настоящия случай АНО е представляван от надлежно упълномощен процесуален представител-юрисконсулт.

Искането за присъждане на разноски е направено своевременно, но предвид изхода на спора е неоснователно.

Поради това и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 669679-F560443/19.10.2022 год. на Директор на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП Варна, с което на „ИВАНЕЛ 2017“ ЕООД, ЕИК 204 886 738, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Ивац войвода“ № 1,партер, представлявано от И.Г.П. с ЕГН **********-управител за нарушение на чл.125,ал.5 от ЗДДС, на осн. чл.179,ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв..

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от съобщаване на страните за изготвянето му пред Административен съд ,гр. Варна.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

5