Решение № 233 от 27.04.2024, Районен съд - Видин
- Съд
- Районен съд - Видин
- Дело
- Гражданско дело 1351/2023
- Вид
- Решение № 233
- Подписан
- 27.04.2024
- В сила
- 19.09.2024
- Състав
- Тодор Георгиев Попиванов
Цитирани разпоредби
- чл.242, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 143, ал.2 · Семеен кодекс
- чл. 150 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 233 гр. Видин, 27.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Тодор Г. Попиванов при участието на секретаря ТАНЯ Г. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от Тодор Г. Попиванов Гражданско дело № 20231320101351 по описа за 2023 година
Производството е по предявен от ищцата иск с правно основание чл.150 във вр. с чл.143 от Семейния Кодекс /СК/ - за увеличаване на издръжка на дете.
Предявен е иск, за изменение размера на присъдена издръжка, от Д. Л. С., ЕГН **********, като майка и законен представител на малолетните си деца В. В. П., ЕГН ********** и Д. В. П., ЕГН **********, всички с адрес: гр.******, обл.******, ж.к.******, срещу В. М. П., ЕГН **********, с адрес: гр.******, обл.******, ул.******.
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права са: че с Решение № 596, постановено на 05.11.2018г. по гр.Дело № 3044/2017г. по описа на РВС, е прекратен гражданският брак между страните; родителските права върху родените от страните деца В. В. П. и Д. В. П. са предоставени на майката Д. Л. С., договорен е режим на лични отношения с бащата В. М. П., и е определена месечна издръжка на децата в размер на по 130 лева за всяко от тях, платима от бащата, както и че с Решение № 769, постановено на 29.12.2020г. по гр.Дело № 379/2020г. по описа на ВРС, месечната издръжка на детето В. В. П. е увеличена от 130 лева на 180 лева, считано от 18.02.2020г., платима от бащата, а месечната издръжка на детето Д. В. П. е увеличена от 130 лева на 170 лева, считано от 18.02.2020г., също платима от бащата.
1
Поддържа се, че така определената издръжка е вече в размер под минималния за страната; че от определянето на предходния размер на издръжката са се увеличили нуждите на децата за задоволяване на потребностите им от прехрана, обучение, участие в извънкласни форми и спорт, както и че ответникът понастоящем работи и реализира трудови доходи, материално осигурен е достатъчно за изплащане на претендираната издръжка на децата си.
Иска се от ищцата, съдът да постанови решение, с което да увеличи издръжката на детето В. В. П. от 180 лева на 350 лева месечно, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до настъпване на обстоятелства, обуславящи изменение, прекратяване или отпадане на основанието за даването й, и за детето Д. В. П. - от 170 лева на 350 лева месечно, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до настъпване на обстоятелства, обуславящи изменение, прекратяване или отпадане на основанието за даването й, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.
Ищцата ангажира писмени и гласни доказателства.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен, като поддържа от своя страна, че винаги е заплащал пресъдената издръжка на децата в срок; че работи, но получава минимално трудово възнаграждение; че не е материално осигурен и няма други доходи и приходи; че винаги е осигурявал подаръци на децата за рождени дни и празници, както и че винаги е изразявал готовност да вижда децата и да ги взема при себе си, но ищцата възпрепятства упражняването на определените лични контакти между него и децата. Ангажира писмени и гласни доказателства.
Не са налице са обстоятелства, които се признават от ответника и които не се нуждаят от доказване. Съдът е указал доказателствената тежест на страните: че в тежест на ищцата е да докаже, че страните са родители на децата В. В. П. и Д. В. П.; че децата не са навършили пълнолетие; че ищцата упражнява родителските права върху децата, както и размера на претендираните издръжки, съобразно нуждите на децата, а в тежест на ответника – да установи доходите си една година назад, материалното си състояние, както и останалите твърдяни в отговора обстоятелства, които обуславят неоснователност на исковете.
2
Съдът, като разгледа исковата молба, отговора и приетите по делото писмени доказателства и социален доклад, прие за установено следното от фактическа страна:
От представеното удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 0373/12.08.2011г., изд. от Община ****** и удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 0034/02.02.2015г., изд. от Община Столична, се установява, че ответникът В. М. П., е баща на децата В.
В. П. и Д. В. П., а ищцата – тяхна майка.
С Решение № 596, постановено на 05.11.2018г. по гр.дело № 3044/2017г. по описа на РВС, е прекратен гражданският брак между страните; родителските права върху родените от страните деца В. В. П. и Д. В. П. са предоставени на майката Д. Л. С., договорен е режим на лични отношения с бащата В. М. П., и е определена месечна издръжка на децата в размер на по 130 лева за всяко от децата платима от бащата, ведно със законната лихва при забава.
С решение № 769, постановено на 29.12.2020г. по гр.дело № 379/2020г. по описа на РВС, месечната издръжка на детето В. В. П. е увеличена от 130 лева на 180 лева, считано от 18.02.2020г., платима от бащата, а месечната издръжка на детето Д. В. П. е увеличена от 130 лева на 170 лева, считано от 18.02.2020г., също платима от бащата, ведно със законната лихва при забава.
Към датата на определяне на предходния размер на издръжката децата са били на 9, съответно на 5 навършени години, а при постановяване на настоящото решение, те са на 12, съответно на 9 навършени години.
С влизане в сила на новия Семеен кодекс на 01.10.2009г. минималния размер на издръжката, която се дължи на дете е равен на една четвърт от размера на минималната работна заплата за страната, която с Постановление на Министерския съвет № 193 от 12 Октомври 2023г. за определяне размера на минималната работна заплата за страната от 01.01.2024г. е в размер на 933 лева, тоест минималната издръжка за едно дете е в размер на 233.25 лева месечно.
От приетия по делото социален доклад, изготвен от Д „СП” – Видин се установява, че след раздялата на родителите, грижите по отглеждането и възпитанието на децата В. В. П. и Д. В. П., са поети от майката; че майката задоволява базовите и индивидуални потребности на децата според възрастта им; жилището, което обитават представлява петстаен апартамент, собственост 3 на родителите на ищцата, което е електрифицирано и водоснабдено, с поддържане на добри хигиенно - битови условия, като за децата има обособена собствена стая, обзаведена с всички необходими мебели и вещи; гарантирана е сигурна и спокойна среда за децата; за тях се полагат необходимите здравни грижи: децата са с нормално физическо и НПР, както и с редовен имунизационен статус. Майката проявява отговорно родителство, притежава необходимите умения да направлява и дава положителен пример на децата си. Напълно задоволени са и образователните потребности на децата: същите са редовни ученици, нямат допуснати отсъствия по неуважителни причини и са с отличен успех. С бащата ОЗД при Д „СП“ – Видин не е проведена среща, тъй като същият не е открит на адреса и не се е отзовал на оставеното уведомление на входната врата с указан срок, място и телефон за връзка с ОЗД – Видин.
Видно от представените трудов договор и удостоверение за доходи /лист 28 и 29 от делото/, ответникът В. М. П. е със средно образование и работи на длъжност „шофьор международни превози“, като за периода м.Октомври 2022г. до м. Септември 2023г. включително е получил брутно трудово възнаграждение в размер общо 10 180.70 лева или 848.39 лева месечно, а нетно – общо 7900.05 лева или 658.33 лева месечно. От допълнителната справка се установяват доходите на ответника за м.Декември 2023г. – 754.59 лева бруто и 585.55 лева нето, и за м.Януари 2024г. – 1042.18 лева бруто и 808.71 лева нетно трудово възнаграждение. Длъжността и доходите на ищцата се установяват от данните на социалния доклад, а именно: висше образование степен бакалавър, работеща на длъжност „специалист“ в Община Видин с трудово възнаграждение – минималната работна заплата за страна, и пенсия за лице с увреждане в размер на 444.58 лева, както и подпомагане он ДСП – Видин по ЗСПД в размер на 110 лева и по ЗХУ в размер на 35.70 лева месечно.
Видно от представеното банково извлечение /лист 100 и 101 от делото/ бащата В. М. П., е заплащал редовно и изцяло пресъдените с предходното съдебно решение издръжки на децата.
Разпитаният по делото свидетел Р. С. – майка на ищцата, установява, че: ответникът като баща на децата на страните заплаща само пресъдената им издръжка, като срещите му с децата са спорадични и краткотрайни; че 4 нуждите на децата са се увеличили, тъй като посещават извънкласни форми: школа по английски език с такса по 75 лева на дете; че детето Д. ходи и на лека атлетика 4 пъти седмично, за което се заплаща такса в размер на 65 лева месечно, като тренира и ходи и на състезания, за което са необходими допълнителни разходи за път, хотел и участие в състезанията; за летни и зимни екипи, за шпайкове, които всеки сезон се сменят; че има грамоти и медали от участие в тях; че детето В. рисува, за което са необходими средства за бои, четки и други консумативи, както и че посещава курс по йога.
Установява още, че е работила като международен шофьор в чужбина и освен заплатата, се получава допълнително възнаграждение за изминати километри и за командировъчни пари като общо възнаграждението е от 2000 до 3000 евро, както и че децата не са спирани да се виждат с бащата, но не желаят до ходят при него.
Разпитаният по делото свидетел М. И. – Баща на ответника, установява, че: ответникът не вижда често децата; че в продължение на години не е вземал децата за събота и неделя, а когато ги вижда, те стоят на стълбите пред дома си; че също им е купувал подаръци и дрехи за празници; че има дава определената от съда издръжка; че на празници отделно им дава пари; че им купил велосипеди. Установява още, че ответникът си закупил жилище през 2020г. с кредит, като свидетелят му помага със средства; че в последствие бил извършен не луксозен ремонт на жилището, както и че ответникът притежава МПС на 21 години.
Видно от представените по делото служебни бележки, децата посещават извънкласни форми както следва: Детето В. е посещавала школа по английски език „Съксес“, за което майката Д. С. е заплатила следните такси: 540 лева за обучение плюс 65 лева за учебен комплект за 2020/2021г.; 585 лева за обучение и 65 лева за учебен комплект за 2021/2022г. и 630 лева за обучение и 75 лева за учебен комплект за 2022/2023г., а детето Д. посещва редовно тренировки по лека атлетика и заплаща месечна такса в размер на 50 лева.
При така установената фактическа обстановка, Съдът намира иска за частично основателен и доказан. Налице са условията на чл. 150 от СК.
Родителите са длъжни да осигуряват издръжката на своите деца, независимо дали се намират в трудови правоотношения или не и това им задължение произтича от императивния характер на чл. 143, ал.2 от СК. Поради това, 5 неоснователен е доводът на ответника, че липсват доказателства за възможностите му да дава издръжка. Тази субективна преценка от страна на ответника за неговите възможности не кореспондира с целта на закона – да се задоволят с предимство интересите на децата, които родителите са създали, и още – тази преценка следва да се даде от съда въз основа на обективни критериии. А също - че родителят дължи издръжка на своето ненавършило пълнолетие дете независимо дали е работоспособен и дали може да се издържа от имуществото си. В настоящия случай се установи, че договорените трудови доходи на родителите са в размер на около минималната работна заплата за страна, но по отношение на ответника, при ноторно известното обстоятелство, че международните шофьори получават и допълнителни възнаграждения за път, командировъчни и др., тоест конкретните такива не могат да се установят. Установяваното от св. М.
Иванов, че ответникът е закупил жилище с кредит и го е ремонтирал, също не са конкретизирани по размер, времетраене, стойност и др., но дори това обстоятелство да е налице, то не съставлява основание за непредоставяне на нужната издръжка на деца, тъй като с договора за кредит кредитополучателят получава предмета на договора в свой актив.