Решение № 11798 от 16.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11798 гр. София, 16.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ при участието на секретаря МИРЕЛА Р. ЗАХРИДОВА като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело № 20251110112295 по описа за 2025 година намери следното:

Производството е образувано по искова молба от Т.С. против Л. С. Ж. с искане да бъде установено, че дължи на топлофикационното дружество сумата от 646,43 лева – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., за имот с адрес гр. *** ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 01.11.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, 54,13 лева – законна лихва за забава върху тази главница за периода от 15.11.2022 г. до 23.10.2024 г. както и 22,60 лева – представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от 01.07.2022 г. до 30.04.2023 г. ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 01.11.2024 г. до окончателното изплащане на вземането и 5,11 лева - законна лихва за забава върху тази главница за периода от 15.09.2022 г. до 16.04.2024 г. Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.

Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответницата топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена.

Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят. Ответникът в срока по чл. 131 ГПК подава отговор, с който оспорва исковата молба. Оспорва наличието на облигационно отношение между страните, реалната доставка на топлинна енергия и размера на предявените искове. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

В хода на производството поради настъпилата смърт на ответницата и на основание чл. 227 ГПК на нейно място са конституирани нейните наследници:

Н. Г. М., Р. Х. Ч., Д. К. Б. и А. К. Б..

1

В открито съдебно заседание страните са редовно призовани.

Ответникът Д. К. Б. се явява лично, признава всички факти и представя доказателства за плащане. Останалите ответници не се явяват, не изпращат представител и не взимат становище. Ищецът не се явява, изпраща представител, признава направеното плащане. Претендира единствено юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Предявени са първоначално обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2) продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.

С оглед направените от ответника Д. К. Б. признания, съдът намира, че всички правнорелевантни факти, от които произтичат задълженията на ответниците, са осъществени. Те имат качеството на потребители и за процесния период ищецът им е доставил претендираната топлинна енергия и услуга дялово разпределение. Възражението за плащане на вземането в цялост също се доказва от представеното платежно нареждане. С оглед на това исковете са неоснователни и следва да се отхвърлят.

По отношение на разноските, съдът счита, че въпреки отхвърлянето на исковете, такива следва да се присъдят в тежест на ответника. Налице е постоянна задължителна съдебна практика на ВКС, обективирана в определения, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК - опр. № 843/17.11.2014 г. по ч. гр. д. № 6176/2014 г. на ВКС, ГК, IV г. о., опр. № 300/20.04.2012 г. по ч. гр. д. № 245/2012 г. на ВКС, ГК, IV г. о., Определение № 595 от 22.11.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 2217/2017 г., I т. о., ТК и цитираните в последното актове, приемаща, че, когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и в хода на производството е направено оттегляне или отказ от иска, обусловени от новонастъпили обстоятелства, независещи от ищеца, а възникнали в резултат действия на ответника, извършени след подаване на исковата молба и водещи до отпадане необходимостта от съдебна защита на заявеното като спорно право, например извършено плащане на претендираната сума, ищецът има право на направените разноски.

Настоящият случай е точно такъв. Направените от ответниците плащания са направени на 22.04.2026 г., след входирането на исковата молба по настоящото дело. Когато причината за завеждането на делото се намира в извънпроцесуалното поведение на ответника и пак поради негово процесуално или извънпроцесуално поведение последващо се стигне до прекратяване на производството, поради отпадане на правния интерес от продължаването му, той следва да понесе отговорността за разноските. От ищеца се претендират 100 евро – юрисконсултско възнаграждение, които следва да бъдат заплатени от ответниците по 25 евро за всеки от тях.

2

Тъй като съдебното дирене по делото беше приключено след 01.01.2026 г. настоящият състав счита, че търсените суми следва да бъдат преизчислени в евро като действаща парична единица в Република България към този момент.

Така мотивиран, Софийският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Т.С., ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: гр. *** срещу Н. Г. М., ЕГН: **********, със съдебен адрес гр.

*** искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 2 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите 82,63 евро – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., за имот с адрес гр. *** ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 01.11.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, 6,92 евро – законна лихва за забава върху тази главница за периода от 15.11.2022 г. до 23.10.2024 г. както и 2,89 евро – представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от 01.07.2022 г. до 30.04.2023 г. ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 01.11.2024 г. до окончателното изплащане на вземането и 0,65 евро – законна лихва за забава върху тази главница за периода от 15.09.2022 г. до 16.04.2024 г., като погасени чрез плащане.

ОТХВЪРЛЯ предявените от Т.С., ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: гр. *** срещу Р. Х. Ч., ЕГН: **********, със съдебен адрес гр.

*** искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 2 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите 82,63 евро – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., за имот с адрес гр. *** ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 01.11.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, 6,92 евро – законна лихва за забава върху тази главница за периода от 15.11.2022 г. до 23.10.2024 г. както и 2,89 евро – представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от 01.07.2022 г. до 30.04.2023 г. ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 01.11.2024 г. до окончателното изплащане на вземането и 0,65 евро – законна лихва за забава върху тази главница за периода от 15.09.2022 г. до 16.04.2024 г., като погасени чрез плащане.

ОТХВЪРЛЯ предявените от Т.С., ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: гр. *** срещу Д. К. Б., ЕГН: **********, със съдебен адрес гр.

*** искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 2 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите 82,63 евро – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., за имот с адрес гр. *** ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 01.11.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, 6,92 евро – законна лихва за забава върху тази главница за периода от 15.11.2022 г. до 23.10.2024 г. както и 2,89 евро – представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от 01.07.2022 г. до 30.04.2023 г. ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 01.11.2024 г. до окончателното изплащане на вземането и 0,65 евро 3

– законна лихва за забава върху тази главница за периода от 15.09.2022 г. до 16.04.2024 г., като погасени чрез плащане.

ОТХВЪРЛЯ предявените от Т.С., ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: гр. *** срещу А. К. Б., ЕГН: **********, със съдебен адрес гр.

*** искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 2 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите 82,63 евро – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., за имот с адрес гр. *** ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 01.11.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, 6,92 евро – законна лихва за забава върху тази главница за периода от 15.11.2022 г. до 23.10.2024 г. както и 2,89 евро – представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от 01.07.2022 г. до 30.04.2023 г. ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 01.11.2024 г. до окончателното изплащане на вземането и 0,65 евро – законна лихва за забава върху тази главница за периода от 15.09.2022 г. до 16.04.2024 г., като погасени чрез плащане.

ОСЪЖДА Н. Г. М., ЕГН: **********, да заплати на Т.С., ЕИК: *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 25 евро – юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА Р. Х. Ч., ЕГН: **********, да заплати на Т.С., ЕИК: *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 25 евро – юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА Д. К. Б., ЕГН: **********, да заплати на Т.С., ЕИК: *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 25 евро – юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА А. К. Б., ЕГН: **********, да заплати на Т.С., ЕИК: *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 25 евро – юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач ТС на страната на ищеца Т.С..

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба, по реда на глава ХХ ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4