Решение № 28 от 04.03.2020, Апелативен съд - Варна

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 28

04.03.2020 г. гр.Варна

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение в публично заседание на двадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Янко

Янков

ЧЛЕНОВЕ: Живка Денева

Светослава Колева

Секретар СОНЯ ДИЧЕВА

Прокурор ВЛАДИМИР ЧАВДАРОВ

Разгледа докладваното от съдия

Ж.ДЕВЕНА

ВНОХД №224 по описа на АС-Варна за 2019 г.

Производството е образувано по протест на ОП-Търговище, по жалба на адв.Д.Т., защитник на подс.С.С.С. и по жалба на Министъра на финансите, представляван ат М.Й.-гл.Юрисконсулт в ТД на НАП-Варна, против присъда на ОС-Търговище, по НОХД №65/2018 г., постановена на 13.05.2019 г., с която подс.С.С.С. е бил признат за виновен и на основание чл.256, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 и във вр. с чл.93, т.14 от НК, и чл.36, чл.54, от НК е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години и глоба в размер на 2 000 лева.

На основание чл.

66, ал.1 от НК наложеното наказание-лишаване от свобода е било отложено с изпитателен срок от пет години.

Съдът е признал подс.С. за невиновен до пълния размер на първоначално предявеното му обвинение от 487 732.18 лева ДДС и го е оправдал само за разликата в размер на 282 081.77 лева, неправомерно възстановен ДДС. Оправдан е бил и затова да е извършил престъплението през периода от 03.10.2011 год. до 27.07.2012 год., като и да е извършил престъплението с използване на документи с невярно съдържание по отношение дружествата „RU. CA. SRL“ и „EFODIASMOS EPE“.

Съдът е признал за невинен подс.С.С.С. в това да е, за периода месец юни 2009 год. до м. юли 2012 год. в гр. Търговище, като упълномощено лице ( пълномощно № 398/02.02.2009 год. от нотариус И. И. с район СРС) на собственика и управител на „Бонеси-Експрот Импорт“ ЕООД с ЕИК ********* С.С., лично и посредством фактическите действия на други лица Гергана П. и Нели А., да е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 487 732.18 лева като: 1.Потвърдил неистини в подадените месечни справки декларации по чл.125 от ЗДДС за вътреобщностни доставки (ВОД) с получатели пет дружества: от Италия „La BRUNA SRL“, „CARNI E CARNI SRL“, „RU. CA. SRL“ и от Гърция: „EFODIASMOS EPE“ и „ATANIOSIOS KORDALIS KE SIA“;

2. Използвал документи с невярно съдържание – дневници за покупки и продажби, фактури и ЧМР;

3. Приспаднал неследващ се данъчен кредит за данъчен период от 01.06.2009 год. до 30.06.2012 год в подадени 31 бр. справки декларации.

Поради което на основание чл.304 от НПК е бил оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 255, ал.3 във вр. с ал.1 т.2, т.6 и т.7 във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

Съдът е осъдил подс.С. да заплати на ощетеното юридическо лице – Държавата представлявана от Министъра на финансите, обезщетение за причинените и имуществени вреди от престъплението, на основание чл.45 от ЗЗД, в размер на по 205 650.41 лева, ведно със законната лихва, считано от 03.10.2011 год., до окончателното им изплащане.

Съдът е отхвърлил иска до пълния му размер от

487 732.18 лева като неоснователен и недоказан.

Съдът е осъдил подс.С. да заплати направените разноски по делото, както и държавна такса съобразно размера на уважения гр.иск. Недоволен от така постановената присъда е останал прокурор от ОП-Търговище, като в подадения протест изразява становище, че присъдата е неправилна в оправдателната й част, излагайки подробни съображения за това. Предлага на настоящата инстанция да отмени присъдата по НЖХД №65/2918 г., като подс.С. бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл.255 ал.3, вр.ал.1 т.2, 6 и 7 от НК, вр. чл.26 ал.1 от НК и до размера на 487 732.18 лева за престъплението по чл.256 ал.1 от НК. Да бъде наложено общо наказание- лишаване от свобода в размер около средния предвиден за извършените престъпление и да се завиши глобата до максималния размер по чл.256 ал.1 от НК.

Недоволен от така постановената присъда е останал и подсъдимия, като в подадената жалба чрез защита си и допълнение към същата се сочи, че присъдата в обжалваната й част е необоснована, постановена в нарушение на закона и процесуални правила и е явно несправедлива. В допълнението към жалбата са изложени подробни съображение относно горните възражения, относно които съдът ще изложи становище по долу.

Недоволен от така постановената присъда е останал гр.ищец в лицето на Министъра на финансите, представляван от Гл. юр.консулт-Й. в ТД НАП-Варна. Твърди се, че противоправното поведение на подс.С. е доказано по безспорен начин, поради което се иска от настоящата инстанция да уважи предявения гр.иск в пълен размер.

В с.з. при разглеждане на делото от настоящата инстанция, представителят на АП-Варна не поддържа подадения протест против оправдателната част на присъдата, а само относно размера на наложеното наказание.

Представителят на

Министерството на финансите в с.з., моли настоящата инстанция да измени присъдата и да уважи предявения гр. иск в пълен размер.

Защитата на подсъдимият в с.з. поддържа подадената жалба, като твърди, че присъдата в осъдителната й част относно престъплението по чл.256 ал.1 от НК е недоказано. Сочи се, че така придобитите суми са получени правомерно и не са били използвани лично от подсъдимия, а за развитието на предприятието.

Съдът след като се запозна с материалите по делото, прие фактическата обстановка, установена от първата инстанция:

Подс. С.С. бил собственик и управител на „Местни продукти“ ЕООД год., като управляваното от него дружество се занимавало с изкупуването на животни, тяхното клане, и след това продажба на месото, както на територията на страната така и в чужбина. До 2008 год. предимно изнасяли месо за Гърция. През пролетта на 2008 год. с помощта на свой клиент започнал износ за месо за Италия по точно до гр. Неапол. Дейността се разширила и започнали голям по обем доставки на месо, поради което решил да регистрира второ дружество, което да извършва само износ. На 23.01.2009 год. било регистрирано дружеството „Бонеси – Експорт Импорт“ ЕООД с ЕИК **********, с предмет на дейност: внос и износ на месо, местни полуфабрикати и местни изделия, спедиторска и транспортна дейност. Управител и едноличен собственик на капитала на дружеството била регистрирана съпругата на подсъдимия–св. С.С.. Веднага след регистрацията на дружеството св. Славчева упълномощила съпруга си да осъществява всички правни и фактически действия от името и за сметка на дружеството, това станало с пълномощно № 398/02.02.2019 год. Дружеството „Бонеси Експорт Импорт“, не е имало трудови договори с нито едно лице. Нямало складови бази, транспортни средства и други материални активи. Дружеството се обслужвало от счетоводството на „Местни продукти“. Фактически, дейността на дружеството се осъществяло по следния начин: дружеството „Местни продукти“ закупувало животни, като след клането им, охладявало ги, и когато месото било предназначено за износ, по документи ги продавало на дружеството „Бонеси Експорт Импорт“, след което с транспортни средства на дружеството „Местни продукти“ се извършвал износа им за Гърция и Италия. След като постъпвали парите в касата на дружеството то ги превеждало на „Местни продукти“. Всичко това ставало по силата на сключен договор за съвместна дейност. Издаването на фактури, ЧМР (международни товарителници), справки декларации по ЗДДС, дневници за продажби на дружеството „Бонеси Експорт Импорт“ (накратко „Бонеси“) се извършвало от счетоводителките на „Местни продукти“ св. Нели А. и Гергана П.. Като справките по чл.124 и 125 от ЗДДС са подавани по електронен път, подписани с електронен подпис. Вторични счетоводни документи като експедиционни, стокови и складови бележки, разписки и пътни листи не се съставяли. Счетоводството на „Местни продукти“ и на „Бонеси“ ( което се извършвало едни и същи лица) се намирало в гр. Търговище. Складовата база, кланицата, транспортните средства се намирали в с. Здравец, общ.

Търговище ( около 15 км. от града). На двете счетоводителки им давали данните за фирмите, количеството, и те въз основа на тази информация оформяли фактури, ЧМР и други документи като Търговски документи и др., след това до 10-то число на следващия месец, с електронен подпис подавали справки към НАП по електронен път.

Правна регламентация, с оглед изясняване на фактическата обстановка:

През 2007 год. Р България е приета в Европейския съюз. Като страна членка на ЕС, когато се извършва износ със страни членки на ЕС, сделката не се счита за износ, а за вътреобщностни доставка ( ВОД). Легалната дефиниция за ВОД се съдържа в чл.7, ал.1 от ЗДДС, според който такава е доставка на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика – регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателя е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. Съгласно цитираната норма и тази на чл.138, т.1 от Директива 112/2006 ЕО на Съвета, наличието на ВОД е обусловено от кумулативната установеност на три предпоставки – 1. Възмездна доставка на стока; 2. Която е изпратена или транспортирана извън територията на страната до територията на друга държава членка; 3.

Получателят е регистрирано данъчно задължено лице за целите на ДДС в тази държава, респ. според Директивата друго облагаемо лице на страна членка, различна от тази, в която започва транспорта. Според чл.53, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, ВОД са облагаеми с нулева ставка на данъка.

Всяко дружество, което е регистрирано по ДДС, дали в

България или друга страна членка на ЕС има уникален VIN номер, като най напред започва с буквено означение показващо в коя държава е регистрирано, така за България е BG за Италия IT, а за Гърция EL и идентификационен номер ( ППДДС). В чл.45 от ППЗДДС е посочено какви документи следва да се представят, за да се докаже ВОД на стоки, това са: документ за доставка – фактура в която се посочва VIN номера на получателя; документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на другата държава членка; писмено потвърждение от получателя или упълномощеното от него лице, удостоверяващи, че стоката е получена на територията на друга държава членка.

Всеки месец данъчното задълженото лице, което е извършило ВОД, следвало да подаде Справка декларация по чл.125 от ДДС, дневници за продажби по чл.124 от ЗДДС, заедно с горепосочените документи доказващи, че е извършена ВОД. След получаването на тези документи съответната данъчна дирекция извършвала така нареченото ускореното възстановяване на ДДС в размер на 20 %, и когато всичко се окаже изрядно, възстановявала тези 20 % по сметка на търговеца извършил ВОД. При ускореното възстановяване, съответни служители от данъчната дирекция, извършват проверка дали са представени всички посочени в чл.45 от ППДДС документи, извършват проверка дали посочения VIN номер е валиден, извършат справка и в системата VIES ( система за обмен на информация и данни между държавите- членки на ЕС относно лица регистрирани по ДДС). Чрез тази система се извършват проверки на лица, регистрирани по ДДС в други държави- членки на ЕС.

/Например, при подадена информация в дневника за продажби от български търговец за осъществен ВОД към дружество в друга държава- членка може да се проследи дали въпросното дружество е декларирало вътреобщностно придобиване. Т.е дали дружеството от другата държава е закупило тази стока, като я декларира в дневниците си за покупки./ Официалния обмен между държавите-членки на ЕС относно лицата, регистрирани по ДДС, се осъществява чрез SCAC формуляри ( това се налага само при ревизия на дружеството). Недостатъка на системата VIES се състоял в това, че в различните държави бил предвиден различен срок за деклариране на покупките и продажбите. Докато в България било прието до 10-то число на месеца следващ ВОД, в други държави срокът е два или три месеца. Освен това понякога качената информация се бавела около шест месеца. Поради това данъчната администрация при извършване на проверката за ускореното възстановяване на ДДС при ВОД, въпреки, че във VIES нямало потвърждение от данъчните администрации на друга страна члена, че купувача е закупил стоката, въз основа на представените по чл.45 от ППДДС документи, и проверка, че VIN номера е валиден, са издавали Акт за прихващане/ възстановяване, с който е възстановен ДДС на „Бонеси“. При извършената данъчната ревизия през 2012 год. се установило друго.

Разпечатката съдържа 45 от 160 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5e35440b-bfe7-43b0-a315-31464ded7e34