Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протоколно определение № 304 от 23.01.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Частно наказателно дело 3264/2023
Вид
Протоколно определение № 304
Подписан
23.01.2024
В сила
07.05.2024
Състав
Костадинка Костадинова

Цитирани разпоредби

ПРОТОКОЛ

№ 304 гр. София, 22.01.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 27 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Костадинка Костадинова

Съдебни

Ася Анг. Асенова Добрева заседатели: Стефка Н. Д. при участието на секретаря Нина Св. Гърманлиева и прокурора Г. П. К.

Сложи за разглеждане докладваното от Костадинка Костадинова Частно наказателно дело № 20231100203264 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 14:30 часа се явиха:

ОСЪДЕНИЯТ А. Й. Д., не се явява, редовно уведомен чрез защитниците си.

За него се явяват защитниците е - адв.В. К. и адв. В. И. и адв. Т. С..

За Софийска градска прокуратура се явява прокурор Г. К..

СЪДЪТ ДОКЛАДВА , че по делото са постъпили, включително и са преведени отговори от компетентните власти в Република Гърция.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Запознати сме с тях.

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:

ПРОКУРОРЪТ: Считам, че няма процесуална пречка за даване ход на делото. Моля съдът да даде ход на делото

ЗАЩИТАТА /поотделно/ - Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, след съвещание и като не намери процесуални пречки за даване ход на делото

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

СЪДЪТ взе становище от страните по приобщаване на получените последно отговори от Република Гърция и съответните компетентни власти на лист 387 и следващите в превод, както и на лист 408 и следващите от НЧД делото.

ПРОКУРОРЪТ: На първо място, считам че така получените писмени отговори следва да бъдат приобщени към доказателствата по делото, тъй като са относими към предмета на доказване.

1

От друга страна считам, че делото е изяснено от фактическа и правна страна и нямам други доказателствени искания.

ЗАЩИТАТА /поотделно/: Моля да ги приемете. Също считаме, че делото е изяснено.

При това положение, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРОДЪЛЖАВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

ПРОЧИТА и ПРИЕМА получените последно отговори от Република.

Гърция, посочени в протокола по-горе.

СЪДЪТ, като отчете становището на страните, че нямат други искания за събиране на доказателства в настоящото производство и намери делото за изяснено, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРОЧИТА и ПРИЕМА писмените доказателства по същото.

ПРИКЛЮЧВА СЪБИРАНЕТО НА ДОКАЗАТЕЛСТВА.

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО

ПРОКУРОРЪТ – Поддържам така депозираното Предложение от СГП за иницииране на производство по чл. 306 от НПК, като законосъобразно и обосновано, тъй като са налице материално-правните предпоставки на разпоредбата на чл. 25, ал. 1, във с чл. 23, ал. 1 от НК, както и за прилагане на разпоредбите на чл. 25, ал. 2 от НК и чл.59 от НК.

Мотивите ми за това са следните:

С решение № 36/14.01.2022 година, по ЧНД № 4548/2021 г., по описа на СГС, НО, 15-и състав, което е влязло в законна сила на 29.01.2022 година, е признато и прието за изпълнение Решение № 2792/05.11.2014 г., което е влязло в в законна сила на 05.04.2017 година, постановено от Тричленен апелативен наказателен съд на Тессалоники /Солун/ Гърция, с което на А. Д. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2 години, като на основание чл. 12, ал. 9 от Специалния закон съдът се е произнесъл, че приспада мярката за неотклонение „Задържане под стража“, или фактически изтърпяното наказание.

По материалните по НЧД № 3264/2023 година, обаче е видно, че това наказание не е търпяно и за това престъпление лицето не е задържано на територията на чуждата държава.

Следващото Решение по ЧНД № 1890/2021 година, по описа отново на СГС, НО, 22-ри състав, което е влязло в законна сила на 20.07.2021 г., с което е признато и прието за изпълнение Решение № 195/20.04.2015 година на Петчленния апелативен съд за тежки престъпления - Пирея, Р.Гърция, с което на лицето А. Д. е наложено наказание: „ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР“ и глоба в размер на 150 000 евро.

Българският съд е признал по горецитираната присъда, като е приспособил е наказанието на „20 години лишаване от свобода“ и е присъединил глоба в размер на 300 000 лева.

2

На основание чл.13 ал.2, във връзка с ал. 1 от Специалния закон е зачетено времето, през което лицето е било задържано по това производство, считано от 10.08.2009 година до 05.10.2009 година.

Последното решение на българския съд е № 131/16.09.2021 година. То е постановено по ЧНД № 2894/2021 година, отново по описа на СГС, НО, 1-ви състав, влязло е в законна сила на 05.10.2021 година, с което е признато и прието за изпълнение Решение №747/10.04.2019 година, постановено от едноличен апелативен съд за тежки престъпления Солун, с което А. Д. е осъден на наказание „Лишаване от свобода за срок от 5 години. В това решение българският съд не е зачел задържането по това производство, а от материалите по настоящото дело е видно, че същият е бил задържан по това производство, считано от 05.10.2009 година до 23.02.2011 година, поради което моля уважаемият съд да приложи в настоящото си решение разпоредбата на чл. 59 от НК.

Съгласно чл.8, ал. 2 от НК на Република България и трайната съдебна практика, то присъдите, постановени от чуждестранен съд на държава – членка на ЕС, се считат като присъда, постановена от български съд и съответно се прави преценката на наличието на материално-правните предпоставки на разпоредбата на чл. 25 от НК.

С оглед датите на извършване на деянията и датата на влизане на присъдата, на цитираните присъди в законна сила, то към датата на извършване на престъпленията, за което е осъден Д., не е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях, поради което намирам, че са налице законовите предпоставки на разпоредбата на чл.25, ал. 1, във вр. с чл. 23, ал.

1от НК, за определяне на едно общо наказание „Лишаване от свобода в размер на 20 години“, като съобразно разпоредбата на чл. 57 от Закона за изпълнение на наказанията „Задържане под стража“, това наказание следва да бъде търпяно при „строг режим на изтърпяване“.

Също така моля уважаемият съд да прецени дали е налице предпоставката на чл. 39, ал. 2 от НК, за прилагане на чл. 24 от НК, като се увеличи наказанието на „30 години лишаване от свобода“, тъй като се касае за лице, осъдено на доживотен затвор, както и за осъждания за множество извършени престъпления.

От друга страна от приобщените към настоящото наказателно производство писмени доказателства се установяват следните факти:

От приобщеното към настоящото производство удостоверение за задържане на лицето, е видно, че лицето е било задържано, считано от 11.08.2009 г. до 04.10.2009 г., включително и от 24.02.2011 г. до 09.02.2022 година по Решение № 195/2015 година по описа на Петчленен апелативен съд - Пирея.

От писмо с Реф. № 1087/05.07.2022 г., по описа на същия съдебен орган – Гърция, е видно, че по Решение № 195/2015 г. на Д., по което е определено наказание „Доживотен затвор“ на Д., лицето е търпяло наказанието, считано от 11.08.2009 година до 09.02.2022 година, след което на 10.02.2022 година осъденото лице е предадено на българските съдебни власти.

3

Това удостоверение представлява неразделна част от настоящото производство и е приобщено като годно доказателство.

От писмото с Реф. № 34277/от 04.07.2022 година, намиращо се на страница 128 от делото, е видно, че съгласно Закон № 4619/2019 г. то за Д. условно предсрочно освобождаване може да бъде приложено след изтърпяване на 25 години в затвора.

Последното доказателство, на което ще се позова: Писмо с реф. № 1075/04.07.2022 година, в което гръцските власти дават съгласието си, лицето след превеждането му в Република България, да бъде условно предсрочно изтърпяване, ако е изтърпял „19 години „лишаване от свобода“ и само в този случай може да се зачете положения труд в размер на 3065 дни.

В тази насока следва да отбележа, че условно предсрочното освобождаване е различен институт на правото, чието приложение не е задължително за българския съд, тъй като, едва след признаването на чуждестранната присъда, то тя става присъда на български съд и се прилагат съответно разпоредбите на чл. 437 от НПК на Република България.

Последно, най-важното. С писмо реф.№ 994/21.06.2022 година, при наказанието „Доживотен затвор“ за излежаването му не се зачитат отработени дни, поради което следва да се приложи тълкувателно решение № 3/2007 година на ВКС на Република България.

Предвид така изложените данни, на основание чл.12, ал. 9 от Специалния закон, намирам, че съдът следва да приспадне срокът на изтърпяната част от наказанието и временното задържане на лицето по присъдите, считано от 11.08.2009 година до 27.10.2022 година, когато А. Д. е освободен от затвора София по изтърпяване наказанието, което прави 13 години, 2 месеца и 17 дни, или общо 4826 дни. На основание чл.23, ал.3 от НК към така определеното общо наказание следва да се присъедини и наложеното кумулативно наказание „Глоба в размер на 300 000 лева“.

С оглед изложените фактически данни и техният анализ, моля уважаемият съд да постанови определение, с което да уважи искането на Софийска градска прокуратура.

Считам, че по горе цитирания период, който не бил приспаднат от съда за времето от 05.10.2009 година до 23.02.2011 година и задържането на А. Д. по едно от делата, влизащи в съвкупността, то същия се включва в общия период, а именно, считано от 11.08.2009 година до 27.10.2022 година.

Адв. К.: Молим да приемете предложението на СГП за определяне на едно общо наказание за всички приети за изпълнение осъждания на лицето А. Д. за основателно, но с различни параметри. Размерът на наказанието от 20 години, считаме за логичен, имайки предвид вече постановите и признати присъди и адаптираните наказания, които подлежат на дерогиране.