Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3601 от 10.02.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 40384/2021
Вид
Определение № 3601
Подписан
10.02.2022
В сила
10.02.2022
Състав
МОНИКА ПЛАМЕНОВА ДОБРИНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 213 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 13, ал. 7 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 14, ал. 1 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 16, ал. 3 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 16, ал. 5 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 16, ал. 7, изр. 3 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 40 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 40, ал. 1 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 40, ал. 2 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 51, ал. 1 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 51, ал. 5 · Закон за управление на етажната собственост

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3601 гр. ...... 10.02.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Гражданско дело № 20211110140384 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от „В.Т.” ООД, уточнена с молби от 05.08.2021 г. и от 24.08.2021 г., с която са предявени допустими искове по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС срещу етажните собственици от административен адрес: гр. ...... ул. ....... № 69, чрез управителя на етажната собственост – В.Н., за отмяна на решенията на общото събрание на етажните собственици, взети на 03.06.2021 г.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците са подали отговор на исковата молба, с който са оспорили допустимостта и основателността на исковете. Съдът намира възражението им за недопустимост на исковите претенции за неоснователно. Предявените искове изхождат от легитимирано лице – собственик на самостоятелен обект от процесната сграда-етажна собственост, находяща се в гр. ...... ул. ....... № 69, видно от представеното копие от нотариален акт № 23, том II, рег.№ ...., дело 156/ 2018 г., по описа на нотариус В.К., и са заявени в рамките на срока по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС. Протоколът от процесното общо събрание на етажните собственици от 03.06.2021 г. е изготвен на 09.06.2021 г. и поставен на информационното табло в процесната сграда-етажна собственост на 10.06.2021 г., което не е спорно между страните. Следователно от 10.06.2021 г. тече тридесетдневният срок по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС. Исковата молба на „В.Т.” ООД е подадена в съда на 09.07.2021 г., тоест преди същият да изтече. Твърдението на ответниците, че срокът за оспорване на решенията на общото събрание на етажните собственици е започнал да тече от деня на събранието е неоснователно, тъй като срокът по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС тече от получаването на решението по реда на чл. 16, ал. 7, тоест от поставянето на съобщение за изготвянето на протокола от събранието на видно и общодостъпно място (доколкото не се твърдят предпоставките на чл.

16, ал. 7, изр. 3 ЗУЕС). Поради тези съображения съдът приема, че предявените от „В.Т.” ООД искове по чл. 40 ЗУЕС са допустими.

С определение от 03.02.2022 г. към настоящото дело е присъединено при условията на чл. 213 ГПК гр.д. № 40380/ 2021 г., по описа на Софийски районен съд, 50 състав, образувано по предявен от „П7” ЕООД срещу етажните собственици от административен адрес: гр. ...... ул. ....... № 69, иск за отмяна на решението по т. 2 от протокола от общото 1 събрание на етажните собственици от 03.06.2021 г., като е поставено производството да продължи под номер 40384/ 2021 г. Доколкото към момента на съединяване на делата е изготвен проект на доклад по иска на „П7” ЕООД и съдът се е произнесъл по доказателствените искания на страните по него, с настоящото определение следва да бъде изготвен проект на доклад по исковете на „В.Т.” ООД, съдебният състав да се произнесе по направените от страните по тях доказателствени искания и делото да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Като писмени доказателства следва да бъдат приети представените до момента документи от страните по исковете, предявени от „В.Т.” ООД, тъй като са относими и необходими за решаване на делото.

Искането на ищеца „В.Т.” ООД за задължаване на ответниците да представят документите по т. 1 от доказателствените искания, направени с исковата молба, следва да бъде оставено без уважение, доколкото препис от тях е представен с отговора на исковата молба.

Тъй като документите по т. 2 от доказателствените искания, направени с исковата молба, не са надлежно индивидуализирани с посочване на вид, автор, дата на съставяне и т.н., на ищеца следва да бъде указано да ги конкретизира и да обясни значението им за спора, след което съдът ще се произнесе по това доказателствено искане.

На ищеца следва да бъдат дадени указания да посочи конкретните документи, находящи се по гр.д. № 6401/ 2021 г., по описа на Софийски районен съд, 176 състав, които иска да бъдат приобщени като доказателствен материал по настоящото дело, след което съдът ще се произнесе по искането му по т. 3 от доказателствените искания, направени с исковата молба.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 25.03.2022 г. от 13:30 часа, за която дата да се призоват страните, включително „П7” ЕООД.

НАПЪТВА страните към медиация, постигане на спогодба, която одобрена от съда има значение на влязло в сила съдебно решение, или друг способ за доброволно уреждане на спора.

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по исковете, предявени от „В.Т.” ООД:

1. Предявени са искове с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС.

2. Ищецът „В.Т.” ООД твърди, че е собственик на магазин за промишлени стоки, находящ се в жилищна сграда в гр. ...... ул. ......... № 69, етаж 1, обект 3. Сочи, че на 03.06.2021 г. се е провело общо събрание на етажните собственици от сградата, където се намира имотът. Счита, че решенията, взети на това събрание са незаконосъобразни, тъй като същото е свикано и проведено в нарушение с правилата на ЗУЕС, а част от решенията са постановени в противоречие с материалния закон. В исковата молба се твърди, че в съставения протокол от общото събрание не са посочени идеални части от общите части на сградата, притежавани от присъствалите в 17:30 ч. етажни собственици, за да бъде направена преценка как се е стигнало до констатация за липса на предпоставка за започване 2 на събранието в обявения начален час. С оглед на това са изложени съображения, че е нарушено изискването на чл. 16, ал. 5 ЗУЕС. Сочи се, че собственикът на ап. 4 е М.Ж.С., който не е български гражданин и не ползва свободно български език. Същият присъствал на събранието и гласувал. Ищецът оспорва, че той е бил наясно със значението на обсъжданите въпроси и взетите решения. Поради това счита, че неговият глас е добавен произволно при изчисляване процента идеални части, притежавани от собствениците, които са гласували, като заявява, че това е нарушение на чл. 16, ал. 5 ЗУЕС. В протокола от общото събрание било посочено, че собствениците на ап. 1, ап. 17, ал. 18 и ап. 24 се представляват от В.Н., но в хода на общото събрание не били представени доказателства, че същата разполага с представителна власт. Това според „В.Т.” ООД представлява нарушение на чл. 14, ал. 1 ЗУЕС. В исковата молба е изложено, че решението по т. 2 е незаконосъобразно, тъй като било прегласувано предходно решение на общото събрание по протокол № 21, атакувано по съдебен ред с искане за отмяна, чието изпълнение било спряно до решаването на делото. Според ищцовото дружество по този начин общото събрание на етажните собственици се опитвало да изземе функциите на съда, решавайки въпрос, който е предмет на висящо съдебно производство. Като допълнителен аргумент за незаконосъобразност на решението по т. 2 от протокола сочи, че при определяне на дължимата от него сума за разходи за управление и поддържане на общите части е нарушена нормата на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС. С решението било прието сумите да се определят според дяловете, чието образуване не е нормативно установено, а е субективно възприятие на представителите на етажната собственост. Точка 8 на въпросите от дневния ред била дефинирана като „разни” и на практика липсвал дневен ред в нарушение с чл. 13, ал. 7 и чл.

16, ал. 3 ЗУЕС, като по този начин етажните собственици били лишени от възможността да се подготвят за общото събрание и да формират мотивирана воля при гласуване на решенията. В исковата молба се твърди, че в протокола от общото събрание няма положени подписи на гласувалите етажни собственици в нарушение с чл. 16, ал. 5 ЗУЕС. Освен това е оспорено, че лицата, посочени като етажни собственици в списъка на присъствалите, действително са присъствали през цялото време на провеждане на събранието. При вземане на решенията гласуването се извършило при спадащ кворум, неуточнен към момента на гласуване, като били посочени брой гласове, но не и процент идеални части. С оглед на тези съображения „В.Т.” ООД моли да бъде постановено решение, с което да бъдат отменени всички решения на общото събрание на етажните собственици от 03.06.2021 г.

3. Ответниците - останалите етажни собственици от административен адрес: гр. ...... ул. „....... № 69, чрез управителя на етажната собственост – В.Н., оспорват предявените искове. Твърдят, че процесното общо събрание е свикано и проведено законосъобразно.

Сочат, че ищецът не е оспорил протокола от процесното общо събрание, ведно с приложения към него присъствен списък и пълномощни в предвидения за това срок, поради което била преклудирана възможността му за оспорване на протокола. С оглед на тези съображения считат за неосновани доводите на ищеца за липсва на кворум, за неотразяване на първоначално присъствалите лица, за ненадлежно представителство на част от етажните собственици, че лицата, посочени в присъствения списък, не са присъствали през цялото време, както и че не са били налице изискуемите от закона мнозинства за вземане на решенията. Според ответниците не е задължително в протокола от общото събрание да се съдържа изчерпателно посочване на приставените лица в първоначално предвидения час, идеалните части на етажните собственици и номера на самостоятелния обект от сградата, който притежават. Освен това изразяват становище, че при отлагане на събранието по никакъв начин не са нарушени правата на етажните собственици. Считат, че ищецът няма интерес да релевира възражение за това, че М.Ж.С. не разбира български език и не му е осигурен превод, доколкото това касае чужди права. Сочат, че последният говори български език свободно и е разбирал какви решения са взети. Освен това твърдят, че притежаваните от това лице идеални части не са от решаващо естество. Ответниците оспорват твърдението на ищеца, че В.Н. не е имала представителна власт да представлява на общото събрание собствениците на ап. 1, ап. 17, ап. 18 и на ап. 24. Поддържат, че тя е част от домакинството на ап. 1. Същата разполагала с пълномощни от всички лица, които представлявала. В 3 отговора на исковата молба се сочи, че предмет на гр.д. № 6401/ 2020 г., по описа на Софийски районен съд, 176 състав, са искове по чл. 40 ЗУЕС за отмяна на решения по протокол № 21 на общото събрание на етажните собственици от 02.12.2020 г., чието изпълнение било спряно с определение на съда от 16.02.2021 г. Твърди се, че каквото и да е решението на съда по това дело, етажните собственици могат да пререшат свободно гласуваните въпросите, доколкото се спазват изискванията за свикване и провеждане на събранието. Освен това се поддържа, че решението по т. 2.1 от дневния ред има различен предмет от тези по протокол № 21, тъй като правните последици настъпват в различен момент. Ответниците твърдят, че ищецът притежава магазин от процесната сграда, за да развива търговска дейност, свързана с достъп на външни лица до общите части на сградата.

Поради това било взето решението по т. 2.1 от протокола от 03.06.2021 г. Вноската била абсолютно определена за всеки етажен собственик – по 100 лева за всеки, съобразно който размер било изчислявано задължението като „дялове“ за всеки самостоятелен обект в сградата. Волята на общото събрание следвало да се тълкува в смисъл, че плащането е дължимо в зависимост от броя субекти по чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, начислявани като дялове за всеки самостоятелен обект. Ответниците сочат, че съгласно чл. 51, ал. 5 ЗУЕС е допустимо за търговски обекти по решение на общото събрание да се определят вноски в увеличен размер, а от приложение № 1 по т. 2.1 допустимият размер на вноската не бил надвишен, тъй като за магазин № 1 били определени 4 дяла по 100 лева. В отговора на исковата молба се сочи, че точка „Разни“ била включена надлежно в дневния ред на събранието, а освен това по тази точка не били приети решения. Излагат се съображения, че няма законово изискване в протокола от общото събрание да бъдат посочвани начина на гласуване на лицата и да бъдат поставян подписът им. Уточнено е, че в отделен документ, неразделна част от протокола, са изброени етажните собственици, които са присъствали на събранието.