Решение № 220 от 12.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 220 гр. София, 12.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно гражданско дело № 20221100502526 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника „Н.Н.“ ЕООД срещу решение от 15.11.2021г. по гр.д. № 19960/2021г. на СРС, 125 с-в в частта, с която са уважени изцяло предявените от И. М. Ц. обективно съединени искове с правно основание чл. 286 ЗЗД и частично исковете по чл. 86 ЗЗД.

Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно и необосновано, поради неправилно приложение на материалния закон и неправилна преценка на доказателствета. Твърди се, че е налице нарушение на професионалната етика и морала по смисъла на чл. 132, т. 10 ЗАдв от страна на ищеца адв. Ц., както и системна небрежност от негова страна по смисъла на чл. 132, т. 3 ЗАдв. Въззивникът поддържа, че при подписване на процесните договори за правна помощ управителят на дружеството е бил въведен в заблуждение да ги подпише, като е налице опорочаване на волята му по смисъла на чл. 29, ал. 1 ЗЗД. Сочи, че обемът на работа, извършена от ищеца, не съответства на възнаграждението, което му се дължи. Отделно се поддържа, че за процесния период ищецът адв. Ц. е работил и като юрисконсулт и получавал трудово възнаграждение, както и саморъчно е подписвал разходни касови ордери за получени възнаграждения. С оглед изложеното, се моли съда да отмени решението в обжалваната част.

Въззиваемият - ищец И. М. Ц. оспорва жалбата в депозиран писмен отговор. Поддържа, че всички възражения на въззивника – ответник са преклудирани, поради липса на подаден отговор в срока по чл. 131 ГПК.

1

Отделно твърди, че същите са неотносими, респ. неоснователни. Моли съда да потвърди решението на СРС.

Решението в отхвърлителната част на исковете по чл. 86 ЗЗД е влязло в сила, като необжалвано.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо в атакуваната част.

По същество решението е правилно, като въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд, които споделя. С оглед доводите в жалбата, следва да се отбележи следното:

СРС е сезиран с предявени от И. М. Ц. срещу „Н.Н.“ ЕООД три обективно съединени иска с правно основание чл. 286 ЗЗД вр. чл. 36 ЗАдв. и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите 1550 лв., 3550 лв. и 4030. 89 лв., представляващи незаплатено адвокатско възнаграждение по три договора за правна защита и съдействие, всеки сключен на 08.12.2020г., както и на сумите 31 лв., 71 лв. 80. 62 лвл, представляващи съответно лихва за забава върху всяка от претендираните главници.

В срока по чл. 131 ГПК не е подаден отговор на исковата молба.

В първото съдебно заседание исковете са оспорени с твърдения за нередовност на исковата молба, както и с доводи, че претендираните възнаграждения не съответстват на обема и качеството на извършената от ищеца работа. Пълномощникът на ответното дружество е заявил, че по трите административни дела, които са били предмет на процесните договори за правна защита и съдействие, ищецът не е изготвял съдебни книжа, като единствените извършени от него процесуални действия са били направено изявление за даване ход на делото или за допускане на съдебно-счетоводна експертиза.

За да уважи изцяло исковете за главниците, СРС е приел, че по арг. от чл. 36 ЗАдв, възнаграждение по договора за правна защита и съдействие се дължи винаги, като възраженията на ответника, че управителят не е знаел, че подписва договорите с адв. Ц., който го е „измамил“, че подписва документи за делата, свързани с жалбите, както и че ищецът работил като юрисконсулт при ответното дружество и заблудил управителя, че ще се отпише като адвокат, са относими към евентуална дисциплинарна отговорност на ищеца, а отделно са преклудирани. По отношение на възражението относно качеството на извършената работа е приел, че не е преклудирано, но неоснователно, по арг. на по-силното основание от разпоредбата на чл. 35, ал. 4 ЗАдв., съгласно 2 която адвокатът следва да върне платеното възнаграждение само когато съдебното производство е прекратено по негова вина. Досежно възражението за обема на извършената от ищеца работа, СРС е приел, че в ЗАдв не е предвидено съответно намаляване на уговорено адвокатско възнаграждение, в съответствие с качеството на работата, освен в хипотезата на резултативно възнаграждение по чл. 36, ал. 4 ЗАдв, когато възнаграждението е уговорено с оглед определен резултат. Приел е също, че по арг. от общата разпоредба на чл. 288, ал. 1 ЗЗД, оттеглянето на поръчката не лишава довереника – адвокат от възможността да получи възнаграждение.

По делото е безспорно установено, че страните са били обвързани от процесните три неспорени в качеството им на писмени документи договора за правна защита и съдействие, всеки сключен на 08.12.2020г., с предмет – представителство във връзка с изготвяне на съдебни книжа и представителство във връзка с посочено във всеки договор административно дело – съответно по адм.д. № 11468/2019г. на АССГ, адм.д. № 255/2020г. на АССГ и адм.д. № 3025/2020г. на АССГ. Уговореният начин на плащане по трите договора е по банков път по посочена от ищеца банкова сметка.

По делото не се спори, че пълномощията на адв. Ц. са оттеглени с изрично подадени на 29.12.2020г. молби по всяко от делата от законния представител на ответното дружество.

С оглед предмета на всеки договор за правна защита и съдействие, са приложими както общите правила по чл. 280-292 ЗЗД, така и специалните правила на ЗА относно заплащането на договорените възнаграждения.

Съобразно разпоредбата на 3 6 , ал. 1 о т ЗА, адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, а съгласно ал. 4, възнаграждението може да се уговори в абсолютна сума и/или процент върху определен интерес, с оглед изхода на делото . В случая възнагражденията са уговорени именно при условията на чл. 36, ал. 4 ЗАдв, като размерът им е определен в абсолютна сума. Страните са уговорили заплащането на възнагражденията, без да са обвързани от крайния резултат на делата.

Сключените между страните договори са прекратени, поради оттегляне на поръчката, в съответствие с нормата на чл. 26, ал.1 ЗАдв.

Следователно и по арг. от чл. 288, ал. 1 ЗЗД следва извод, че принципната възможност на доверителя при договора за поръчка във всеки един момент да оттегли поръчката, не го освобождава от задължението да заплати на довереника направените разноски и уговореното възнаграждение, като в случая е приложима и разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ЗАдв, според която при неоснователно оттегляне на пълномощията адвокатът има право на възнаграждение в пълен размер, а при основателно оттегляне се дължи възнаграждение само за положения труд.

По делото не се твърди и доказва виновно неизпълнение на поръчката от страна на ищеца. Следва да се отбележи, че възражението на ответното дружество за наличие на измамливи действия на ищеца при подписване на договорите като правопогасяващо е преклудирано, както правилно е приел СРС, поради липса на депозиран писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК. В 3 тази връзка всички оплаквания в жалбата за наличие на действия, представляващи нарушение на професионалната етика и морала, както и на системна небрежност от негова страна, са ирелевантни в настоящото производство. Възражението за сключване на договорите при наличие на гражданскоправна измама следва да бъде релевирано в срока по чл. 131 ГПК и по него да бъде разпределена доказателствената тежест между страните.

При липса на подаден отговор в срока по чл. 131 ГПК ответникът следва да понесе последиците на процесуалното си бездействие.

Отделно следва да се отбележи, че по въпроса дали действия на ищеца по подписване на процесните три договора за правна защита и съдействие представляват негово недобросъвестно поведение, което да обоснове дисциплинарната му отговорност, е налице влязло в сила решение на САК по протокол № 14/07.04.2021г., с което е постановен отказ за образуване на дисциплинарно производство за посочените действия.

Доводите в жалбата, че възнаграждението е било заплатено, са изцяло недоказани. По делото не са ангажирани доказателства за плащане по процесните три договора.

Неоснователни и недоказани са и оплакванията относно неточно и некачествено изпълнение на договорите. В случая невъзможността за представяне на пълния обем на поетите с договорите задължения е в резултат от оттегляне на поръчките, поради което не е доказано виновно неизпълнение на довереника. Не е налице хипотезата на чл. 26, ал. 2 ЗАдв, тъй като по делото липсват твърдения и доказателства от въззивника – ответник, изпълнението на договора за поръчка да е станала невъзможно или оттеглянето да е основателно - поради неточно изпълнение на поръчката.

Следва да се отбележи, че по делото не е доказано оттеглянето на поръчката да е основателно и поради описаните в решението на САК действия на ищеца, с оглед крайния резултат по него.

С оглед изложеното, на основание чл. 288, ал. 1 ЗЗД, респ. чл. 26, ал.2, пр. 1 ЗАдв, уговореното адвокатско възнаграждение по всеки договор се дължи в пълен размер /в същия смисъл решение № 74/19.07.2012г. по гр.д. № 1495/2010г. на ВКС, ІV ГО./

Въззивникът – ответник, в съответствие с носената от него доказателствена тежест, не е установил изпълнение на своето задължение да заплати договореното възнаграждение. Ето защо ответникът е в неизпълнение на поетите с всеки от договорите задължения за заплащане н а възнаграждение. Ето защо предявените искове за главниците са 4 основателни до пълните предявени размери.

По отношение на исковете за мораторни лихви не са релевирани конкретни оплаквания, по които въззивният съд дължи произнасяне. Отделно от изложеното, по делото е доказана настъпила забава на ответника в хипотезата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД с представената по делото неоспорена от ответника покана, поради което исковете са основателни и доказани до уважените размери, определени от първоинстанционния съд по реда на чл.

162 ГПК.

По изложените съображения жалбата е неоснователна и решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено.

Разноски не се претендират в настоящото производство от въззиваемия и такива не следва да бъдат присъдени.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение от 15.11.2021г. по гр.д. № 19960/2021г. на СРС, 125 с-в в обжалваната част за уважаване на исковете.

Решението в частта за отхвърляне на исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е влязло в сила, като необжалвано.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал.

3 от ГПК

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5