Определение № 145 от 26.10.2021, Районен съд - Котел

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 145 гр. Котел, 26.10.2021 г.

РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Йовка Ж. Бъчварова като разгледа докладваното от Йовка Ж. Бъчварова Гражданско дело № 20212210100217 по описа за 2021 година

Производството е образувано по иск с правна квалификация чл.135 от ЗЗД, който съдът намира за допустим, тъй като за ищеца е налице правен интерес от воденето на такъв процес, изводящ от твърдението му, че е кредитор на ответника К. СТ. СТ., който, като едноличен собственик на капитала на „Бургаска солна компания“ ЕООД, продал на ответника С.К. – син на К.С., недвижим имот, който ответникът С.К. ипотекирал в полза на ответника „Уникредит Булбанк“ АД.

Тъй като срокът по чл.131 от ГПК е изтекъл, съдът следва да пристъпи към постановяване на определение по чл.140 от ГПК. От данните по делото е видно, че съобщението не е редовно връчено на ответника „Бургаска солна компания“ ЕООД, но е постъпил отговор от този ответник, поради което съдът приема, че отговорът е в срок.

Съдът следва да насрочи разглеждане на делото в открито съдебно заседание, да предяви на страните проект за доклад по делото и да се произнесе по доказателствените искания:

Обстоятелствата, от които произтичат правата и възраженията и тяхната правна квалификация :

Искът е с правно основание чл.135 от ЗЗД. Ищец в производството е Т.

АТ. ЗЛ., а ответници са К. СТ. СТ., дружество „Бургаска солна компания“ ЕООД, С. К. СТ. и „Уникредит Булбанк“ АД.

Ищецът твърди, че ответникът К.С. му дължал сумата 56000.00 лева на основание запис на заповед с падеж 30.07.2015г. Вземането било признато с 1 решение № 48/19.07.2019г, постановено по гражданско дело № 488/2018г на ОС Сливен, потвърдено с решение № 115/18.12.2019г, постановено по въззивно гражданско дело № 388/2019г на Апелативен съд Бургас, недопуснато до касационно обжалване с определение № 83/22.02.2021г, постановено по търговско дело № 695/2020г на ВКС, ІІ т.о.

Със запорно съобщение № 16978/21.06.2018г на ЧСИ Таня Маджарова, рег. № 803 на КЧСИ, бил наложен запор върху дружествените дялове, притежавани от ответника К.С. в дружеството – ответник „Бургаска солна компания“ ЕООД.

Въпреки наложения запор, дружество „Бургаска солна компания“ ЕООД, действащо чрез управителя си К.С., продало на ответника С.С. – син на ответника К.С., собствеността върху недвижим имот, находящ се в урбанизираните територии на село Жеравна, община Котел, заснет с идентификатор № *** по кадастралната карта на селото, с площ 507 кв.м, в който били построени следни сгради : паянтова еднофамилна жилищна сграда на два етажа, заснета с идентификатор № ***, състояща се от първи етаж със застроена площ 117 кв.м, състоящ се от четири стаи, салон, стълбище и санитарен възел, и втори етаж със застроена площ 117 кв.м., състоящ се от четири стаи, салон и стълбище; едноетажна паянтова лятна кухня, заснета с идентификатор № *** със застроена площ 30 кв.м., състояща се от една стая; едноетажна паянтова сграда – навес, заснета с идентификатор № *** със застроена площ 30 кв.м; едноетажна паянтова сграда – склад, заснета с идентификатор № *** със застроена площ 6 кв.м, при граници на целия имот : ПИ №№ ***, ***, ***, *** и

***. Договорът бил сключен с нотариален акт № 197, том І, рег. № 1214, нотариално дело № 187/10.07.2019г на нотариус Красимир Панайотов, рег. № 667 на Нотариалната камара, с район на действие този на РС Котел.

Цената на сделката била 3500.00 лева.

С нотариален акт № 179, том ІІ, рег. № 2005, нотариално дело № 386/2019г на същия нотариус, ответникът С. С. учредил в полза на ответника „Уникредит Булбанк“ АД договорна ипотека върху описания недвижим имот, като обезпечил вземанията на банка по договор за банков револвиращ кредит № 0101/424/13112019 от 13.11.2019г, по силата на който 2

„Уникредит Булбанк“ АД предоставило на кредитополучателя „ВИА САЛАРИЯ“ ЕООД, представлявано от С.С., и солидарния длъжник С.С. револвиращ кредит в размер на 400000.00 лева.

Ищецът счита, че двете сделки – за покупко-продажба и за ипотека, го увреждат, тъй като осуетявали възможността му да насочи изпълнение върху имота. Твърди, че ответникът С.С. бил син на ответника К.С. и следвало да се приложи презумпцията за знание за увреждане.

Моли съда да обяви на основание на чл.135 от ЗЗД и двете сделки за относително действителни в отношенията между ищеца и страните по сделките.

Заявена е претенция за присъждане на разноските по делото.

В срока по чл.131 от ГПК са постъпили отговори и от четиримата ответници.

Отговорите на ответниците К.С. и дружество „Бургаска солна компания“ ЕООД са обективирани в общ документ :

Оспорва се активната легитимация на ищеца да атакува сделките, тъй като не бил кредитор на някоя от страните по тях. Прехвърлител по първата сделка било дружеството, а не ответникът К.С., спрямо когото ищецът имал вземане. Налагането на запор върху дружествените дялове на ответника К.С. в „Бургаска солна компания“ ЕООД не придавало на ищеца качеството на кредитор на дружеството. Чрез избрания от ищеца процесуален ред не можело да се стигне до целения от него резултат, тъй като той не би се удовлетворил от изпълнение върху имота. Дружеството „Бургаска солна компания“ ЕООД не било в производство по ликвидация и ако такова бъде открито, ищецът не би се конкурирал с неговите кредитори и би се удовлетворил едва след като кредиторите бъдат удовлетворени.

Правят се следните възражения и оспорвания :

Ищецът не бил кредитор на прехвърлителя „Бургаска солна компания“ ЕООД.

Към датата на първата сделката – 10.07.2019г, вземането на ищеца към К.С. не било изискуемо и ликвидно.

Сделката не била увреждаща интересите на кредитора – ищец.

Презумпцията за знание не била приложима, предвид разрешенията в 3

ТР № 3/15.11.2013г на ВКС по тълкувателно дело № 3/2013г, ОСГТК.

Ответникът К.С. бил изразил волята на юридическото лице, което представлявал, а не своята собствена воля.

Следвало да се докаже целта за увреждане, която не се презюмирала.

Моли за отхвърляне на предявения иск.

Ответникът С.С. е подал отговор, в който се оспорва ищецът да е кредитор на ответника „Бургаска солна компания“ ЕООД. Оспорва да е знаел за наличие на вземане на ищеца към ответника К.С.. Презумпцията за знание била неприложима, тъй като едната страна по договора за покупко-продажба била юридическо лице, което а приори изключвало възможността на родство.

Липсата на знание за увреждане се отнасяла и до договора за ипотека.

Моли за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът „Уникредит Булбанк“ АД също оспорва у ищеца да е налице правен интерес, тъй като бил кредитор на ответника К.С., а не са прехвърлителя по сделката „Бургаска солна компания“ ЕООД.

Възразява се срещу редовността на исковата молба.

Правят се следните възражения и оспорвания :

Ищецът не бил кредитор на „Бургаска солна компания“ ЕООД, въпреки наложения запор върху дяловете на ответника К.С. в дружеството, откъдето следвал и извод за липса на увреждане. Щом като първата сделка била действителна, такава се явявала и следващата сделка за ипотека.

Договорът за ипотека бил възмезден, тъй като обезпеченият договор за кредит не би бил сключен, без да е сключен договорът за ипотека.

Възмездността на договора за ипотека изключвала приложението на презупмцията за знание и било в тежест на ищеца да го докаже.

Моли за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на направените разноски.

Възраженията за недопустимост на производството съдът преценя за неоснователни, тъй като качеството на кредитор е въпрос по съществото на делото. Щом ищецът твърди, че е кредитор на ответника К.С., тъй като неговите дялове в „Бургаска солна компания“ ЕООД били запорирани, то за него е налице правен интерес да атакува сделки, за които ищецът твърди, че 4 го увреждат. Както правилно е посочено във всички отговори, качеството на кредитор е въпрос на материалноправна, а не на процесуалноправна легитимация. Материалноправната легитимация означава дали ищецът е носител на материалното право, което е заявил за защита пред съд, който въпрос е по съществото на делото и не касае неговата допустимост.

Неоснователно се явяват и другите възражения на ответника „Уникредит Булбанк“ АД за нередовност на исковата молба, тъй като дължимата такса е събрана именно при спазване на правилата на чл.72, ал.2 от ГПК, понеже по настоящото дело не се защитават различни интереси. На следващо място, липсват нарушени разпоредби от ГПК (не случайно не се сочат такива) при привличането на „Уникредит Булбанк“ АД като ответник.

Ищецът е насочил иска си и срещу този ответник в изпълнение на указанията на съда искът да бъдат предявен срещу всички страни по двете атакувани сделки, които имат в процеса позицията на задължителни необходими другари, за което съдът следи служебно. Предявяването на иска и срещу „Уникредит Булбанк“ АД не е извършено под форма на изменение на иска.

В обобщение, възражения за недопустимост на производството и за нередовност на исковата молба следва да се оставят без уважение.

Съдът указва на основание чл.146, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК на страните, че от страна и на четиримата ответници се признават следните обстоятелства, които съдът отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване :

1/ че ищецът има спрямо ответника К.С. признато вземане, ползващо се със сила на пресъдено нещо, с решение № 48/19.07.2019г, постановено по гражданско дело № 488/2018г на ОС Сливен, потвърдено с решение № 115/18.12.2019г, постановено по въззивно гражданско дело № 388/2019г на Апелативен съд Бургас, недопуснато до касационно обжалване с определение № 83/22.02.2021г, постановено по търговско дело № 695/2020г на ВКС, ІІ т.о;

2/че ответникът К.С. е едноличен собственик на капитала, управител и представител на ответника „Бургаска солна компания“ ЕООД;

3/че по искане на ищеца е наложен запор върху всички дялове, които ответникът К.С. притежава от капитала на ответника „Бургаска солна компания“ ЕООД;

4/че ответникът „Бургаска солна компания“ ЕООД продал на 5

10.07.2019г на ответника С.С. собствения си недвижим имот, находящ се в село Жеравна;

5/че ответниците К.С. и С.С. са баща и син;

6/че на 18.11.2019г ответникът С.С. учредил в полза на ответника „Уникредит Булбанк“ АД договорна ипотека върху същия имот за обезпечаване на вземането, които „Уникредит Булбанк“ АД има спрямо „ВИА САЛАРИА“ ЕООД и С.С., произтичащо от договор за револвиращ кредит в размер на 400000.00 лева.

Съдът указва на основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК на страните, че подлежат на доказване следните факти и връзки между фактите :

1/че ищецът е кредитор на ответника „Бургаска солна компания“ ЕООД;

2/че вземането му е изискуемо и ликвидно;

3/че двете сделки – за покупко-продажба и за договорна ипотека, са увреждащи интересите на ищеца;

4/че презумцията за знание, установена в чл.135, ал.2 от ЗЗД, следва да се приложи в отношенията между ответниците „Бургаска солна компания“ ЕООД, представлявана от ответника К.С., и ответника С.С.;

5/че ответникът „Уникредит Булбанк“ АД е недобросъвестен – че е знаел за увреждането или че е придобил ипотечното право безвъзмедно.