Решение № 1057 от 15.06.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1057 гр. Варна , 14.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на тридесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Мая Недкова

Константин Д. Иванов

Ивелина Д. Чавдарова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело № 20213100500761 по описа за 2021 година

Производството е образувано по две жалби:

1.Въззивна жалба вх. № 290974/21.12.2020г. от Н. Н. Н. ЕГН **********,чрез процесуалния си представител срещу Решение № 261162/12.11.2020г. по гр.д. № 7126/2020г. на ВРС,25 св. В ЧАСТТА, с която съда ПРИЕЛ ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439 ГПК по отношение на Н. Н. Н., ЕГН: ********** с адрес с.Т., ул.“Х.П.“ №2, че Н. ЛЮБ. Н., ЕГН:

************** НЕ

ДЪЛЖИ заплащането на сумата от 1820.24 лева, представляваща месечна издръжка за периода 01.07.2017г. до 23.06.2020г. и начислена лихва в размер на 487.09 лева, за които суми е издаден изпълнителен лист по гр.д.№5730/2017г. описа на ВРС е образувано ИД №20208950400925 по описа на ЧСИ №895- Л.Ст..

2. Въззивна жалба вх. № 290976/21.12.2020г. от Р. П. П., ЕГН: ********** с адрес с.Т., ул.“Х.П.“№2 в качеството й на майка и законен представител на детето М.Н.Л., ЕГН:

****************,чрез процесуалния си представител срещу

Решение

№

261162/12.11.2020г. по гр.д. № 7126/2020г. на ВРС,25 св. В ЧАСТТА, ПРИЕЛ ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439 ГПК по отношение на Р. П. П., ЕГН: ********** с адрес с.Т., ул.“Х.П.“№2 в качеството й на майка и законен представител на детето М.Н.Л., ЕГН: ****************, че Н. ЛЮБ. Н., ЕГН: ************** НЕ ДЪЛЖИ заплащането на сумата от 7 213.33 лева, представляваща месечна издръжка за периода 01.07.2017г. до 23.06.2020г. и начислена лихва в размер на 1053.34 лева, за които суми е издаден изпълнителен лист по гр.д.№5730/2017г. описа на ВРС е образувано ИД №20208950400925 по описа на ЧСИ №895- Л.Ст..

1

Двете жалби са с идентично съдържание. Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, противоречащо на събраните доказателства, по изложените в жалбата съображения, се претендира отмяната му в обжалваната част и постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени,като неоснователни. Счита, че по делото е останало недоказано твърдението на ищеца, че е полагал грижи за децата в посочените периоди, поради което не дължи издръжка. Твърди, че след като решението с което родителските права са предоставени на майката, както и е присъдена издръжка в полза на децата не е отменено/изменено, то ответника е длъжен да заплаща в полза на децата си определената издръжка. Излагат се твърдения , че престирането на издръжка в натура може да стане само по съгласие на двете страни каквото в случая липсва. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбите страна, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение в обжалваната част, което намира за правилно и законосъобразно. Претендира отхвърляне на жалбата и присъждане на сторените поделото разноски.

В съдебно заседание по същество, въззивниците, се явят лично и чрез процесуалния си представител поддържат жалбите. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание по същество, въззиваемият, редовно призован чрез процесуалния си представител поддържа депозирания отговор на въззивната жалба.

Претендира присъждане на сторените по делото разноски. Представя писмени бележки.

За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по искове на Н. ЛЮБ. Н. срещу Р. П. П., като законен представител на детето М.Н.Л. за приемане на установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 7 213.33 лева, представляваща месечна издръжка за периода 01.07.2017г. до 23.06.2020г. и начислена лихва в размер на 1053.34 лева и срещу Н.Н. Л. за приемане на установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1820.24 лева, представляваща месечна издръжка за периода 01.07.2017г. до 23.06.2020г. и начислена лихва в размер на 487.09 лева, за които суми въз основа на издаден изпълнителен лист по гр.д.№5730/2017г. описа на ВРС е образувано ИД №20208950400925 по описа на ЧСИ №895- Л.Ст..

В исковата молба ищецът твърди, че за процесния период той фактически е отглеждал/полагал грижи/ двете деца в семейното жилище в с.Т., ул.“Х.П.“№2, поради и което присъдената в тяхна полза издръжка е недължима.Излага , че останал да живее в семейното жилище и след развода си с Р. през юни 2017г., поради изрична нейна молба с цел той да продължи да издържа семейството, тъй като тя няма достатъчно доходи.На 06.05.2020г. на ищеца била връчена покана,с която Р.П. отправила искане той да напусне 2 жилището и поканата била приета и изпълнена. След изнасянето си през месец май от адреса ищецът оставил в брой на вече пълнолетната си дъщеря сума в брой за разходи до края на месеца, тъй като му било известно, че бившата му съпруга Р. е безработна. За месец юни 2020 година заплатил дължимата от него издръжка от 200 лева чрез пощенски запис.

Излага, че от началото на 2018г. Р.П. не обитавала семейното жилище и не се грижила за двете си деца, не участвала с финансови средства в издръжката им. За периода от месец януари 2018г. до месец май 2020г. Р. живеела в наето от нейната майка жилище в гр.Варна, ж.к.П. бл.147, вх.10,ет.1. За периода от 2018г. до месец май 2020г. Р. се срещала спорадично с децата, като те пребивавали при нея основно събота и неделя с преспиване. Детето М. било ученик в училището в с.Т., а Н. била пълнолетна от 2018г., била студентка и живеела на адреса в с.Т.. Ищецът продължавал да се грижи за нея и да й осигурява всичко необходимо в дома до средата на месец май. През последните 10 месеца Р. била безработна.

В срока по чл.131 ГПК ответника Р.П. Н.,чрез процесуален представител е депозирала отговор, в който е изразено становище за частична недопустимост и неоснователност на иска. Излагат се съображения за частична недопустимост на иска по отношение на издръжката от 200 лева за месец юни 2020г., за която самият ищец е твърдял, че е заплатил поради липсата на правен интерес. Оспорва се през процесния период сметките да са заплащани от ищеца с твърдението, че те са били плащани от нея на касите на „Изипей“ по нейния номер на мобилния телефон. Оспорва се твърдението, че ищеца продължава да се грижи за Н.. Оспорва през процесния период да се е срещала спорадично с децата си.

Твърди, че до момента ищецът не е заплащал дължимата издръжка за децата, поради което се е снабдила с изпълнителен лист и е пристъпила към принудителното й събиране.

Твърди, че се грижела за децата без участието на бащата от 20.062017г. след постановяване на решението за развод. Излага, че не е отправяла молба към ищеца да продължат да живеят заедно. Твърди, че през този период е имала сигурни доходи и родният й баща й помагал и издържал двете деца. След развода и до сега получавала парични преводи от майка си, която живеела и работела в Република Германия. – ежемесечно между 1800 – 2500 лева. Сочи, че ищецът останал в къщата в с.Т. докато успее да си намери жилище, което не направил три години. Двамата обитавали различни стаи и той не помагал финансово и не плащал издръжката на децата. Всички основни разходи по поддръжката на къщата и сметките за ел.енергия и вода били заплащани от нея. Твърди , че не е напускала къщата и не е се местила за постоянно в жилището на майка си в гр.Варна. Твърди, че през целия период се е грижила за децата си. Заплащала учебните пособия за М. за всичките години. Организирала и заплащала личните празници на децата. Купувала нужните им дрехи и обувки, принадлежности и подаръци. Когато имала възможност, водела децата на екскурзии и почивки. Отправя искане за отхвърляне на исковете.

В срока по чл.131 ГПК ответницата Н.Н.,чрез процесуален представител е депозирала отговор, в който е изразено становище за неоснователност на иска. Твърди, че за процесния 3 период изцяло майка и се е грижила за нея, като тя осигурявала материалните й нужди, свързани с ежедневното й съществуване, както и потребностите й. Заплащала всички разходи за обучение, курсове, разходите по завършването й , които възлизали на 3500 лева, от които баща й дал 500 лева. Заплатила таксата за кандидатстване във висше учебно заведение и таксата за записването й. Твърди и, че всички основни разходи по поддръжката на къщата и сметките за ел.енергия и вода се заплащали от майка й. Твърди, че майка й никога не е напускала къщата.

В съдебно заседание страните поддържат становищата си.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Жалбите, инициирали настоящото въззивно произнасяне, са подадени в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа и въззивна инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По предявените отрицателни установителни искове по реда на чл.439 ал.1 вр. чл. 124 от ГПК, в тежест на ответниците е да докажат факта, от който произтича вземането им, а именно, че ищеца е баща на Н.Н. и М. Н., че ищеца е осъден с влязло в сила решение да заплаща издръжка на децата в посочения размер и за посочения период.

В тежест на ищеца е да установи правопогасяващото си възражение, а именно изправност по насрещната престация за заплащане на издръжка.

По делото е безспорно и се установява от събраните доказателства,следното:

Брака на ищеца и ответницата Р.П. е прекратен с влязло в сила решение по гр.д.

№5730/2017г. по описа на ВРС, с което родителските права по отношение на децата Н. Н. Н.

4 и М.Н.Л. са предоставени на майката Р.П. Н.; Н. ЛЮБ. Н. е осъден да заплаща в полза на детето Н. Н. Н. чрез майката Р.П. Н. издръжка в размер на 250 лева месечно и в полза на детето М.Н.Л. издръжка в размер на 200 лева месечно чрез майката Р.П. Н..Въз основа на същото е издаден изпълнителен лист от 21.05.2020г.

По молба на ответниците и въз основа на изпълнителния лист по влязло в сила Решение №2484/20.06.2017г. по гр.д. №5730/2017г. по описа на ВРС в кантората на ЧСИ Л.Ст. № 895 в КЧСИ е образувано ИД №20208950400925 .

По същото Н. ЛЮБ. Н., в качеството му на длъжник е получил ПДИ за задължение в общ размер на 12 943.86 лева –главница и лихви за периода 01.07.2017г. -23.06.2020г. по посочения изпълнителен лист.

По делото не се оспорва,а и е видно от представените писмени доказателства/ удостоверения/,че през процесния период децата М. Л. и Н.Н., Р.П., както и Н. ЛЮБ. Н. са адресно регистрирани в с.Т., ул.“Х.П.“ № 2. Не се оспорва и, че децата както и ищеца фактически са живели на посочения адрес.

Видно от покана от Р. Н. до ищеца , същата му предоставя седемдневен срок /считано от 05.05.2019г./ да напусне семейното жилище в с.Т.,т.е. безспорно до този момент същия е обитавал жилището.

По делото са приети и извлечение от банковата сметка на Р. П. П., справка НАП за регистрирани трудови договори за периода, както и копия от трудови договори на ищеца.

Р.П. е представила разписки за плащания на кабелна телевизия, ел.енергия, ВиК услуги за обект в с.Т., ул.“Х.П.“ №2, плащания към Теленор България ЕАД, Мобилтел ЕАД, Виваком ЕАД в процесния период, както и за закупени по интернет стоки.