Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 283 от 19.08.2026, Окръжен съд - Кюстендил

Съд
Окръжен съд - Кюстендил
Дело
Въззивно частно наказателно дело 453/2026
Вид
Определение № 283
Подписан
19.08.2026
В сила
19.08.2026
Състав
Мирослав Милчев Начев, Николай Александров Николов, Надя Спасова Георгиева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 283 гр. Кюстендил, 19.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослав М. Начев

Членове:

Николай Ал. Николов

Надя Сп. Г.ева като разгледа докладваното от Николай Ал. Николов Въззивно частно наказателно дело № 20261500600453 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава XXII НПК.

Делото е образувано по въззивна частна жалба, депозирана от подсъдимия Д. В. О., ЕГН ********** срещу определение, постановено по НОХД №674/2022 г. по описа на Районен съд – Дупница, с което на основание чл. 306, ал. 1, т. 4, пр. второ във връзка с чл. 189, ал. 3 НПК е осъден да заплати солидарно с подсъдимия С. В. Б., ЕГН ********** в полза на Националното бюро за правна помощ (НБПП) сумата от 322,11 евро (с равностойност 630 лева), представляваща изплатено възнаграждение на адв.

М.К.Д. от АК – Кюстендил за предоставена правна помощ като служебно назначен повереник на частния обвинител Г. Й. Р., ЕГН **********.

В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно, тъй като жалбоподателят през цялото наказателно производство е бил представляван от упълномощен защитник, поради което не дължи заплащане на адвокатско възнаграждение.

Окръжен съд – Кюстендил, като обсъди доводите в жалбата и материалите по делото, приема следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е 1 процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

От материалите по делото се установява, че първоинстанционният съд с Определение от 15.02.2023 г. по НОХД № 674/2022 г. по описа на Районен съд – Дупница е назначил за служебен повереник адв. Милена Дашева, която да осъществява правна помощ на пострадалия Г. Й. Р.. Впоследствие, с друго определение от същата дата по същото дело, пострадалият е бил конституиран и като частен обвинител. Назначеният служебен повереник е осъществил процесуално представителство и правна помощ на частния обвинител и във въззивното производство по ВНОХД № 178/2024 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил.

С присъда № 4/17.02.2025 г. по ВНОХД № 178/2024 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил първоинстанционната оправдателна присъда е отменена и жалбоподателят е признат за виновен. С решение № 49/25.01.2026 г. по н. д. № 953/2025 г. на Върховния касационен съд присъдата е изменена единствено относно правната квалификация и размера на наказанието, като в останалата й част е оставена в сила. Следователно жалбоподателят е осъден с влязла в сила присъда.

С Решение № КН-Д-210-7694/24.03.2025 г. на НБПП на адвокат М.К.Д. е изплатено възнаграждение в размер на 322,11 евро (с равностойност 630 лева) за осъществено процесуално представителство на частния обвинител Г. Й. Р. във въззивното производство по ВНОХД № 178/2024 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил.

При тези данни правилно районният съд е приел, че са налице предпоставките на чл.189, ал.3 НПК за възлагане на разноските в тежест на осъдения. Изплатеното от Националното бюро за правна помощ адвокатско възнаграждение представлява разноски по наказателното производство, които подлежат на възстановяване по реда на чл.306, ал.1, т.4 НПК.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не дължи тези разноски, тъй като е бил представляван от упълномощен защитник в наказателното производство. Обстоятелството дали подсъдимият е ползвал упълномощен или служебен защитник няма отношение към задължението му да възстанови разноските за предоставената от държавата правна помощ на частния обвинител. Предмет на обжалваното определение не са разноски за защитата на подсъдимия, а разноски за процесуалното представителство на 2 пострадалия като частен обвинител, изплатени от НБПП. Обстоятелството дали частния обвинител е бил представляван от упълномощен или служебен повереник не влияе върху възникването на задължението за подсъдимия да възстанови тези разноски при постановена осъдителна присъда и направено искане за това.

След като жалбоподателят е признат за виновен с влязъл в сила съдебен акт, а НБПП е изплатило възнаграждение на назначения служебен повереник, правилно първоинстанционният съд е ангажирал отговорността му за възстановяване на тези разноски.

Наред с горното обаче първоинстанционният съд е допуснал нарушение, присъждайки двамата подсъдими да заплатят солидарно посочената сума. По силата на закона, в частност чл.189, ал.3 НПК, „когато осъдените са няколко, съдът определя частта, която всеки от тях трябва да заплати“.

Ето защо атакуваното определение следва да се измени, като вместо солидарно се определи всеки от подсъдимите да заплати по равно, т.е. по 161, 06 евро по сметка на НБПП-София.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ определение №133 от 03.04.2026 г., постановено по НОХД №674/2022 г. по описа на Районен съд – Дупница, като вместо солидарно постановява всеки от осъдените да заплати по 161, 06 (сто шесдесет и едно евро и шест цента) евро на НБПП-София.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3