Решение № 101 от 21.10.2026, Районен съд - Велики Преслав

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. Велики Преслав, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, III СЪСТАВ, НО, в публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена В. Хазарян при участието на секретаря Марияна П. Василева като разгледа докладваното от Милена В. Хазарян Административно наказателно дело № 20263610200063 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Т. П. Г., ЕГН **********, адрес гр. ***, общ. ***, обл. ***, ул. „***" №*, ет.*, ап. *., депозирана чрез процесуален представител -адв. В. М., АК-гр. Шумен, срещу: ЕФ серия К № 11128680 за нарушение по ЗДвП издаден от ОДМВР Шумен, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП й е било наложено адм. наказание "глоба" в размер на 102,25 евро, на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 3от ЗДвП.

С жалбата се настоява да бъде отменен издаденият електронен фиш като се сочи, че той е за незаконосъобразен и издаден в несъответствие с нормативните изисквания.

Жалбоподателката оспорва да е извършила вмененото й нарушение, като се изтъква, че при това положение АНО, върху когото лежи тежестта на доказване в производството, е бил длъжен да ангажира доказателства за всички факти, относими към признаците от състава на нарушението. Жалбоподателката счита, че непрецизната законодателна техника, водела до липсата на предвиден конкретен издател на ЕФ /извън изискването за посочване на съответното териториално поделение на МВР/.

На следващо място, се изтъква, че е опорочена процедурата по наличието на „повторност“. С тези аргументи се настоява за отмяната на ЕФ.

В съдебно заседание, въззивникът не се явява, представлява се от упълномощения процесуален представител, поддържа жалбата, като моли ЕФ да бъде отменен на посочените в жалбата основания и претендира за присъждане на разноски, за направата на които ангажира доказателства.

Наказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание не изпраща представител.

По делото са постъпили писмени бележки от процесуален представител, юрисконсулт, който ангажира становище за законосъобразност на електронния фиш, като моли същият да бъде потвърден. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа 1 страна следното:

ЕФ серия К № 11128680, съставен за нарушение по ЗДвП, издаден от ОДМВР Шумен, против въззивника Т. П. Г., ЕГН **********, за това на 19.07.2025 г. в 14:54 часа, в обл.Шумен, общ.Смядово, на път Втори клас, номер 73, на 34.596 км., в посока от гр.

Шумен към гр. Карнобат при въведено ограничение на скоростта с пътен знак "В 26" 60 км/ч и отчетен толеранс от - 3 км/ч(%) допустима грешка на техническото средство установено със АТСС CELERITAS MVD 2020, насочено към с. Веселиново, като при разрешена скорост 60 км. /ч. е установена скорост 84 км. /ч. – нарушение на чл. 21, ал.

2 вр. ал. 1 от ЗДвП.

При обработка на заснетите данни в ОД на МВР-Шумен, Сектор ПП, било установено извършеното нарушение. Впоследствие като ползвател на превозното средство била установена жалбоподателката. Поради това бил издаден електронния фиш, с който на въззивника, била наложена глоба в размер на 200 лева/ 102,25 евро/ за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП.

ЕФ бил връчен на въззивника на 3.02.2026 г., като на 11.02.2026 г. тя депозирала жалба срещу ЕФ пред РС-Велики Преслав.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства –писмени и веществени.

Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП и приобщени към доказателства по делото, както и тези събрани в хода на съдебното следствие.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.

Административнонаказателното производство е проведено в рамките на сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Спазени са разпоредбите на чл. 57 от ЗАНН и чл. 189, ал. 4 от ЗДП. В ЕФ са посочени териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на извършване на нарушението е описано подробно, посочена е разрешената скорост, както и установената такава на движение на процесното МПС.

Възраженията на жалбоподателката, че ЕФ е незаконосъобразен са неоснователни.

Електронният фиш съдържа всички предвидени реквизити в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от Закона за движение по пътищата. Посочената разпоредба въвежда специален ред и реквизити на санкционния акт, поради което съдът намира, че възраженията за нарушаване на реда за издаването му са неотносими, тъй като жалбоподателката се позовава на изисквания, относими към реда на издаване и съдържанието на наказателните постановления, включително относно посочването на орган, издал електронния фиш и дата на издаването му. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП са изброени изчерпателно реквизитите на електронния фиш и сред тях не фигурира "дата на съставяне на фиша" (за разлика от чл. 42, т. 2 ЗАНН, който въвежда такъв реквизит на АУАН). По дефиниция електронният фиш не носи подпис на издателя си, поради което въпросът за компетентността на определено лице не се поставя. В него следва да бъде отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което е сторено. Най-сетне, в тази насока следва да бъде съобразено и 2 естеството на електронните фишове, които съгласно § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП представляват електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.

От друга страна, с оглед посочената в електронния фиш дата на извършване на нарушението – 19.7.2025 г. и предвид датата на връчването му на наказаното лице, не е налице и индиция за несъблюдаване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН във връзка с процесното административнонаказателно производство. Доколкото в електронния фиш е посочено ясно мястото на извършване на нарушението- в обл.Шумен, общ/ Смядово, на път Втори клас, номер 73, на 34.596 км., в посока от гр. Шумен към гр. Карнобат, което е на територията на област Шумен, и ясно е посочено, че фишът е издаден от ОД на МВР – Шумен, не са налице пречки и за извършване на преценката дали процесният електронен фиш е издаден от компетентната териториална структура на МВР. В приложеното веществено доказателство – фотоснимка от нарушението е отразено мястото на позиционирането на АТСС. В същото е изрично посочено, че АТСС е позиционирано на път І-73 км, което безспорно съответства на описаното в ЕФ. Горното не налага никакво съмнение, че нарушението е заснето именно с посоченото в ЕФ АТСС. Съдът не счита, че в ЕФ следва да бъдат посочени точните координати на мястото на нарушението, тъй като такова изискване към съдържанието на ЕФ не е възведено от законодателя и въпреки това същите се сочат, видно от снимковия материал.

Съдът намира, че правната природа на ЕФ и неговият образец, предвиден в законодателството ни не е в противоречие с Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/. Правната уредба на електронните документи се съдържа основно в ЗЕДЕУУ, който препраща към Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО от 28 август 2014 г.

(Регламент (ЕС) № 910/2014). Съгласно ЗЕДЕУУ, електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на информацията. Електронното изявление може да съдържа и несловесна информация /чл. 2 ЗЕДЕУУ/. Съгласно чл. 3 от ЗЕДЕУУ /Изм. – ДВ, бр.

85 от 2017 г. / електронен документ е електронен документ по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 910/2014". Писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление. А съгласно чл. 3, т. 35) от Регламент (ЕС) № 910/2014 "електронен документ" означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис. В случая по дефиниция ЕФ не е електронен документ, доколкото процедурата по издаването му не съдържа изискване за полагане на електронен подпис на издателя. Електронният подпис представлява средство за подписване на документи в електронна форма, чрез което подписващият се идентифицира и гарантира целостта на информацията. С подписването на електронния документ подписващият се идентифицира и съдържащата се в документа информация се защитава от последващи промени.

Съгласно легалната дефиниция /чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ/, електронен подпис има значението по чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014: "електронен подпис" означава данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва. Електронен подпис може да бъде издаден както на физически, така и на юридически лица /титуляр/. Според дефиницията на чл. 4 от ЗЕДЕУУ автор на електронното изявление е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов 3 извършител. Титуляр на електронното изявление е лицето, от името на което е извършено електронното изявление. Както бе посочено по- горе, ЕФ представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. Поради това и полагането на електронен подпис не е предвиден при издаването му до колкото същият генерира данни от административно-информационна система. Именно важните обществени интереси, които обслужва, в борбата с нарушенията по пътищата, изключват формалният подход при издаването му, респективно изискването за полагане на електронен подпис от конкретно лице.

Ирелевантно за законосъобразността на електронния фиш е обстоятелството, че във фиша не е изписано в какъв срок и пред кой орган може да се обжалва същия. Срокът за обжалване и посочването пред кой орган подлежи на обжалване са от значение за преценката за допустимостта на оспорването му, но не и за законосъобразността му, а очевидно в случая жалбата срещу електронния фиш е приета за допустима като подадена в срок и пред надлежен съд, така че по никакъв начин не са нарушени правата на наказания субект.

Като собственик на процесното МПС в електронния фиш е посочена жалбоподателката.

От събраните по делото доказателства е установено, че извършването на процесното административно нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, което представлява стационарна видеорадарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения.

Както се установява от мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 година по т. д. № 1/2013 година на ВАС, издаването на електронния фиш е строго ограничено и възможно само в случаите на предварително стационарно позиционирани технически средства със съответните предварителни обозначения за съществуването им (чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 ЗДвП), същите да работят на автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен контролен орган. В останалите случаи при използване на мобилни технически средства, обслужвани и използвани непосредствено от контролен орган, тази разпоредба е неприложима и за констатираните с тези технически средства нарушения на ЗДвП е приложим общият ред за съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление.