Разпореждане № 9901 от 20.10.2026, Районен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РАЗПОРЕЖДАНЕ

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. Кюстендил

Районен съд – Кюстендил, XX-ти състав в проведеното на 20.10.2026 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 5073 по описа на съда за 2026 г., докладвано от Преслава Кр. Дякова, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, намери следното:

Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.

„УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД, ЕИК 205680303, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, вх. Б, ет. 8, общ. Столична, обл. София е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение против А. С. А., ЕГН **********, с посочен в заявлението настоящ адрес: **********, за следните суми: 11.03 EUR /единадесет евро и 03 цента/ главница, представляваща незаплатена електронна съобщителна услуга по договори с клиентски номер *** от дата 25.09.2023 г., сключен между длъжника и „Виваком България“ ЕАД, ведно със законна лихва от 09.10.2026 г. до изплащане на вземането; 3.84 EUR /три евро и 84 цента/, представляваща законна лихва за забава върху главницата за незаплатена електронна съобщителна услуга, дължима за периода 26.10.2023 г. - 12.08.2026 г.; 128.50 EUR /сто и двадесет и осем евро и 50 цента/ неустойка, от която: 76.69 EUR – неустойка за невърнато оборудване Mobix, съгласно условия за предсрочно прекратяване на договор от дата 25.09.2023 г. за мобилен номер ***;

26.09 EUR неустойка за предсрочно прекратяване на договорен тарифен план Mobix XL, съгласно условия за предсрочно прекратяване на договор от дата 25.09.2023 г. за мобилен номер ***; 25.72 EUR неустойка за отстъпка от VIVACOM Mobix, съгласно условия за предсрочно прекратяване на договор от дата 25.09.2023 г. за мобилен номер ***, както и сторените деловодни разноски – 10.86 EUR държавна такса и 245.42 EUR - платено възнаграждение за адвокат.

Към заявлението са представени: пълномощно, вносна бележка за внесена държавна такса, договор за мобилни услуги, приложения към договора, общи условия и др.

Районен съд - Кюстендил, след като се запозна с подаденото заявление и приложенията към същото и след като прецени всички доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното:

Заявлението е представено в изискуемата се форма и е допустимо. Разглеждайки заявлението по същество, съдът намира, че направените с него искания за частично основателни. Съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 от ГПК, съдът отказва да издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и когато същото се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това, за което съдът следи служебно още в заповедното производство (чл. 7, ал. 3, изр. 1 от ГПК). Според § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, както и всяко физическо лице, което е страна по договор с търговец и действа извън рамките на своята професионална дейност. В настоящия случай, от доказателствата по делото и най-вече от приложените към заявлението договори е видно, че А. С. А., за коготоо се твърди, че е длъжник в правоотношенията си с „Виваков България“ ЕАД, има качеството на потребител. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора, и в частност - да уговарят неустойка, е ограничена от това, че въпросното съдържание не може да противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави.

Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1

1/2009 г., ОСTK, условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения, а конкретната преценка следва да се прави към момента на сключване на договора. Неравноправни са онези клаузи, които не отговарят на изискванията за добросъвестност и добри нрави и посредством които се създава значително неравновесие между търговеца, който е икономически по-силната страна, и потребителя - икономически по-слабата страна. От съдържанието на процесните договори, както и от общите условия към същите, става ясно, че всяка от страните по облигационното правоотношение има възможност едностранно да го прекрати, когато другата не изпълнява своите задължения.

Въпреки това, в договора е предвидено, че когато се стигне до прекратяването му по вина на потребителя, последният е длъжен да заплати на търговеца неустойка в размер на оставащите абонаментни вноски до края на срока на договора, но не повече от три.

Потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора. В случаите, когато е предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължи и разликата между стандартната цена на устройството и заплатената такава от него при предоставянето му, която съответства на оставащия срок на договора. Подобни уговорки в полза на потребителя, респективно - в тежест на търговеца, липсват. В случай, че потребителят се възползва от възможността да прекрати едностранно договора поради вина на оператора, не е регламентирано дружеството да заплати неустойка. Предвид изложеното, уговорените неустойки несъмнено имат неравноправен характер, напускат рамките на присъщите им функции и са нищожни. Действително се налага изводът, че мобилният оператор, встъпвайки в договорни отношения с длъжника, се е възползвал от положението на икономически по-силна страна, която има възможност да повлияе върху правата и задълженията, които всеки от контрагентите ще поеме. Когато е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер на всички или дори на само няколко (в случая – три) неплатени абонаментни вноски, мобилният оператор по прекратения договор de facto ще получи имуществена облага от насрещната страна в такъв размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да предоставя на потребителя по нататъшно ползване на услугата. По отношение на претендираните неустойки, представляващи съразмерни части от направените отстъпки в цените на съответните предоставени устройства, следва да се отбележи следното: цената на вещта е съществен елемент от договора за продажба и е изрично договорена от страните още към момента на сключване на договора, поради което с претенцията за заплащане на предоставена отстъпка от цената на вещта, под формата на неустойка, се цели последващо увеличаване на продажната цена, което е противно на добрите нрави, излизайки извън обезщетителната функция на неустойката. В разглеждания случай, посредством така уговорената неустойка се извършва промяна на съществен елемент от договора, а именно цената на устройството, едностранно, без съгласието на потребителя. Правото на оператора да определя отстъпка от цената е упражнено по негова воля и още при сключването на договора, поради което не оправдава последващото едностранно увеличение на цената на устройството чрез договарянето на неустойка под формата на извършената отстъпка, тъй като цената следва да се счита за окончателно определена със сключване на договора. Горното обосновава недължимост и на този компонент от претендираната неустойка. Освен това, процесните неустойки целят да компенсират оператора не за действително претърпените от него вследствие на неизпълнението (неплащането на конкретните месечни абонаментни вноски) вреди, а за пропуснатите от същия вследствие на едностранното прекратяване на договора ползи. По този начин се създават условия за неоснователно обогатяване на мобилния оператор, а това не се толерира от ЗЗП. Отделно от това, при предсрочно прекратяване на договора, което е предпоставка за основателността на претенцията за неустойка, е необходимо правото на прекратяване на облигационната връзка между страните да е надлежно упражнено. В случая се твърди, че договорът е едностранно развален от „Виваком България“ ЕАД поради неизпълнение от длъжника на задължението да заплаща дължимата месечна цена на предоставените услуги. Тъй като страните са избрали да сключат договора в писмена форма, следователно в писмена форма трябва да е и волеизявлението на кредитора за развалянето му поради неизпълнение на задължението на длъжника (арг. чл. 293, ал. 2 от ТЗ, във вр. чл. 87, ал. 1 от ЗЗД), което трябва да е достигнало до него. По делото липсват 2 доказателства, че заявителят е упражнил потестативното си право да развали договора, както и че волеизявлението му е достигнало до насрещната страна. Не може да се приеме като волеизявление за разваляне на договора издаването на фактура, в която е начислена неустойка, тъй като няма данни същата да е получена от длъжника по настоящото. От всичко посочено се налага извод за нищожност на уговорките за заплащане на неустойка, поради което не може да породи целените правни последици и съответно съдът не следва да я уважава.

Ето защо претенцията в общ размер на 128.50 EUR няма да бъде уважена.

В частта за разноските и предвид частичното уважаване на заявлението, искането е основателно за размера на държавна такса от 1.13 EUR, с оглед уважената част от претенцията. В производството заявителят е представляван от адвокат, на когото съдът, с оглед уважената част от претенцията, следва да присъди възнаграждение в размер на 25.45 EUR.

Воден от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ИЗДАВА ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ, съгласно която А. С. А., ЕГН **********, с посочен в заявлението настоящ адрес: **********, ДА ЗАПЛАТИ на „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД, ЕИК 205680303, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„България“ № 81, вх. Б, ет. 8, общ. Столична, обл. София, следните суми: 11.03 EUR /единадесет евро и 03 цента/ главница, представляваща незаплатена електронна съобщителна услуга по договори с клиентски номер *** от дата 25.09.2023 г., сключен между длъжника и „Виваком България“ ЕАД, ведно със законна лихва от 09.10.2026 г. до изплащане на вземането; 3.84 EUR /три евро и 84 цента/, представляваща законна лихва за забава върху главницата за незаплатена електронна съобщителна услуга, дължима за периода 26.10.2023 г. - 12.08.2026 г., както и сторените деловодни разноски – 1.13 EUR държавна такса и 25.45 EUR платено възнаграждение за адвокат.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението на „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД, ЕИК 205680303, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, вх. Б, ет.

8, общ. Столична, обл. София за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 128.50 EUR /сто и двадесет и осем евро и 50 цента/ - неустойка, от която: 76.69 EUR – неустойка за невърнато оборудване Mobix, съгласно условия за предсрочно прекратяване на договор от дата 25.09.2023 г. за мобилен номер ***; 26.09 EUR неустойка за предсрочно прекратяване на договорен тарифен план Mobix XL, съгласно условия за предсрочно прекратяване на договор от дата 25.09.2023 г. за мобилен номер ***; 25.72 EUR неустойка за отстъпка от VIVACOM Mobix, съгласно условия за предсрочно прекратяване на договор от дата 25.09.2023 г. за мобилен номер ***.

УКАЗВА на заявителя, че на осн. чл. 415, ал.3, вр. с ал.1, т.3 от ГПК, може да предяви осъдителен иск досежно вземането си, за което заявлението му е оставено без уважение в едномесечен срок от съобщението, което ще му бъде изпратено след влизане в сила на настоящия съдебен акт, като довнесе дължимата държавна такса.

След влизане в сила на заповедта за изпълнение да се издаде изпълнителен лист, за което да се направи отбелязване върху същата.

Разпореждането, в частта, за която заявлението е оставено без уважение, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от получаване на съобщението пред Окръжен съд – Кюстендил.

Разпореждането е подписано с квалифициран електронен подпис от районен съдия:

( Преслава Кр. Дякова )

3