Решение № 120 от 07.08.2026, Районен съд - Бяла

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. Бяла, 07.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Ил. Келлева Бонева при участието на секретаря Кремена Д. Деликоцева като разгледа докладваното от Ивелина Ил. Келлева Бонева Гражданско дело № 20254510101609 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази:

Производството по делото е образувано въз основа на постъпила искова молба от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: **** със седалище и адрес: гр. София, п.к. 1404, р-н Триадица, бул. “България” № 81 В, чрез юрк. Б.

Т., против Б. Б. И.,ЕГН **********, адрес: с.Ц., **, Ул.“ А. К.“№ ** Претендира от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника Б. Б. И., ЕГН: **********,че дължи на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК **** парично вземане, конкретизирано в т. 9 на предявеното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК по образуваното ч.гр.д. № *** г., а именно сумата в общ размер от 1964.49 лв., формирана както следва:

1) главница в размер на 1200 лв.;

2) договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 101.64 лв. за период от *** г. до ***г.;

3) законна лихва за забава върху главницата в размер на 662.85 лв. за период от *** г. до *** г., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.

Претендира присъждане на направените съдебно деловодни разноски в хода на заповедното и исковото производство. Представя писмени доказателства в подкрепа на иска.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника,чрез назначения му по реда на чл.47,ал.6 от ГПК особен представител.

Оспорва иска по основание и размер и претендира отхвърлянето му по съображения подробно изложени в отговора на исковата молба. Оспорва да е налице валидно сключен договор за кредит между "Кредисимо" и ответника, по силата на който да му е била предоставена в заем претендираната сума. В тази връзка твърди ,че липсват доказателства за усвояване от страна на 1 ответника на заемната сума. В случай, че вземанията са възникнали, навежда възражение, че същите по отношение на договорната и мораторна лихва са погасени по давност.

В съдебно заседание, ищецът не изпраща представител. Депозира становище, с което заявява, че поддържа исковата молба. Претендира разноски.

В съдебно заседание, ответникът не се явява. Представлява се от назначения му особен представител – адв. К.Г., която поддържа отговора на исковата молба и пледира за отхвърлянето на иска като неоснователен.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

По делото е представен неподписан договор за потребителски кредит № *** от ***г., между "Кредисимо" ЕАД и ответника Б. Б. И., по силата на който кредитодателят е отпуснал заем на ответника в размер на 1200лв., срещу задължението за заплащане на 4 бр. месечни вноски от по 325.41лв., в срок до *** г. при фиксиран лихвен процент в размер на 40.00 % и годишен процент на разходите в размер на 48.21%.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит, в случай, че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, той следва в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението: да предостави на "Кредисимо" ЕАД банкова гаранция съгласно общите условия в срок до 10 дни от подаване на заявлението; или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от "Кредисимо" ЕАД юридическо лице ("Поръчител") в срок до 48 часа от подаване на заявлението. Срокът за одобрение на заявлението на кредитополучателя в хипотезата по предходното изречение е 24 часа от предоставяне на обезпечението.

В случай, че в посочения срок кредитополучателят не предостави съответното обезпечение на кредита, ще се счита, че заявлението не е одобрено от "Кредисимо" ЕАД, съответното договорът не поражда действие между страните (чл. 4, ал. 2).

Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора, в случай, че кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобрение на заявлението е 14 дни от подаването му. Ако в същия срок липсва одобряване на заявлението, договорът не поражда действие.

Представен е и сключен от разстояние договор за поръчителство от *** г. между кредитодателя "Кредисимо" АД и "Ай Тръст" ЕООД като поръчител, по силата на който "Ай Тръст" ЕООД се задължава да отговаря пред "Кредисимо" АД солидарно с потребителя за изпълнението на задълженията по договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението му.

По делото е представен и неподписан договор за предоставяне на поръчителство от **** г. между "Ай Тръст" ЕООД и ответника, по силата на който "Ай Тръст" се задължава да сключи с "Кредисимо" АД договор за поръчителство, съгласно който да отговоря пред него солидарно с потребителя за изпълнението на задълженията му по договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението му. Договорът за предоставяне на поръчителство предвижда, че потребителят заплаща в полза на поръчителя възнаграждение за обезпечаване на задълженията му по договора за кредит в размер и при условията съгласно Приложение № 1 към него. Нито в договора,нито в приложението към него е посочен общ размер на 2 възнаграждението на поръчителя, а в приложението е посочен само месечния му размер – 111.38 лева на месец за периода на действие на договора за кредит, с падеж на съответното плащане съгласно погасителния план по договора за кредит.

Приложен е договор за продажба и прехвърляне на вземания от ****г., сключен между "Кредисимо" ЕАД като цедент, "Ай Тръст" ЕООД като цедент и "АПС Бета България" ЕООД като цесионер, по силата на който "Кредисимо" ЕАД продава на "АПС Бета България"ЕООД всички свои парични вземания, произтичащи от просрочени и неизплатени договори за кредит на физически лица, съгласно Приложение № 1 към договора за цесия, а "Ай Тръст" ЕООД продава на "АПС Бета България" ЕООД свои парични вземания, произтичащи от встъпването му като поръчител в правата на "Кредисимо" АД по просрочени и неизплатени договори за кредит на физически лица, както и от договорите за предоставяне на поръчителство по тях съгласно Приложение № 1 към договора за цесия.

В исковата молба са налични твърдения, но не и доказателства за усвояване от страна на ответника на заемната сума от 1200 лв.,предмет на договора за заем .

Приложено е ч. гр. д. № **** г. по описа на БРС, в рамките на което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение за сумите: 1200.00лв.

(хиляда и двеста лева) - главница, дължима по Договор за потребителски кредит №****, сключен на ***г. между „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК**** и Б.

Б. И., ЕГН **********, прехвърлен с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от ****г. на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, , ведно със законната лихва от подаване заявлението - ****г. до окончателно й изплащане; договорна лихва върху главницата по договор за кредит в размер на 101.64 лв.

(сто и един лева и 64 стотинки), начислена за периода от ***г. до ***г.; лихва за забава по договор за кредит, в размер на 662.85лв. (шестстотин шестдесет и два лева и 85 стотинки), дължима от ***г. до ***г., както и за сумата от 89.29 лв. /осемдесет и девет лева и 29 стотинки/, представляваща разноски по делото за заплатена д.т. и юрисконсултско възнаграждение, съобразно уважената част от заявлението.

По отношение на материалноправната легитимация на ищеца съдът намира, че съобразно представените по делото писмени доказателства във връзка с извършената цесия се установява, че първоначалният кредитор прехвърля вземанията по сключения с ответника договор за кредит на ищеца "АПС Бета България" ЕООД, поради което именно последният е титуляр на процесните вземания. По делото не са представени доказателства, че цесията е съобщена на длъжника, но съдът намира, че поради отсъствие на специални изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен от цедента за извършената цесия, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане /така Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 на I- во т. о. на ВКС; Решение № 114 от 07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г., на ВКС, Т. К., IIро отделение. / Поради изложеното, настоящият съдебен състав намира, че длъжникът следва да се счита редовно уведомен за прехвърлянето на вземането и това да се приеме на основание чл. 235, ал. 2 ГПК като правнорелевантен факт, настъпил в хода на процеса.

Ищецът твърди, че процесния договор е такъв за предоставяне на 3 финансови услуги от разстояние, тъй като е сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора, страните използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече.

Ответникът, чрез своя особен представител е оспорил наличието на облигационно правоотношение между страните и реалното усвояване на сумата по договора, като съдът намира наведените от него в тази връзка правоизключващи възражения за основателни.

След анализ на събраните по делото доказателства съдът счита, че по делото липсва проведено доказване от страна на ищеца, че ответникът е извършил кандидатстване за кредит на интернет адрес /сайт/ на "Кредисимо" ЕАД или по телефон, съгласно чл. 3, раздел III от Общите условия в предвидената форма. Във формата съгласно цитираната клауза следва да се попълнят задължителни полета, касаещи индивидуализация на кредитополучателя, имейл, телефон, посочва се желания размер на искания кредит, срокът на кредита, наименование на кредитния продукт, условията при което се ползва и начина на усвояване. Искането за отпускане на кредит до кредитната институция представлява електронен документ по смисъла на чл. 3 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, тъй като е налице електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано.

Доколкото липсва доказване на подадено такова искане в съответната форма, съдът приема, че не може да бъде прието за установено, че автор по смисъла на чл. 4 на електронно изявление и документ за кандидатстване е ответникът, който да е посочил в заявката си, всичките си индивидуализиращи данни /три имена, адрес, ЕГН, телефон/ и имейл, а адресат /чл. 5 от закона/ на същото да е "Кредисимо" ЕАД.

Според нормата на чл. 8, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги потвърждаване на получаването на електронно изявление не е необходимо, за да се смята, че е получено от адресата, освен ако страните са уговорили друго. По делото обаче няма никакви доказателства за получаването на електронно изявление за кандидатстване, което да е обработено от кредитодателя и той отново по електронен път /чрез имейл/ или по телефон, с електронни изявления да е изпратил проекта на договор за кредит, ОУ, стандартния европейски формуляр и погасителния план на ответника.

Категорично по делото не се установява и че ответникът, с електронно изявление по интернет или чрез СМС от мобилен телефон да е приел за окончателен проекта на договора за кредит, ведно с изготвения погасителен план.

Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 3 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, доставчикът е длъжен да докаже, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора. Само в тази хипотеза, всички изготвени в тази връзка елекронни документи /формата за кандидатстване, проектът на договора и погасителния план, съгласието за приемането и окончателното сключване на договор/, с доказано авторство от всяка една от двете страни щяха да бъдат подписани с обикновен електронен подпис. Това е така, защото данните за потребителя, както и за доставчика сочат и индивидуализират автора на електронното изявление. Законът за предоставяне на финансови услуги от разстояние не изисква поставяне на 4 усъвършенстван или квалифициран електронен подпис, дефинирани в чл. 13, ал. 2 и ал. 3 от Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и чл. 3, т. 11 и т. 12 от Регламент /ЕС/ № 910/2014 , за да е валиден електронния документ.