Решение № 4295 от 05.05.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4295 гр. София, 05.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА при участието на секретаря СВЕТОСЛАВА В. ОГНЯНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело № 20211110152759 по описа за 2021 година

Производството е по реда Глава Двадесет и пета от Гражданския процесуален кодекс (чл. 310 – 317 ГПК).

Ищецът М. ИВ. Й. чрез адв. К.Б. е предявил срещу ответника „фирма“ ЕООД иск за отмяна на уволнението, извършено със Заповед № 01/07.07.2021 г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ – чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.

В исковата молба ищецът твърди, че по силата на сключен с ответника „фирма“ ЕООД трудов договор № 9 от 01.10.2020 г. заемал длъжността „Фитнес инструктор“ при ответника. На 15.06.2021 г. на ищеца била връчена Заповед № 1/15.06.2021 г. за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, по взаимно съгласие на страните без предизвестие, каквото съгласие не било постигано, поради което уволнението е оспорено в срок и въз основа на исковата молба е образувано гр. дело № 38647/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 59 състав.

На 28.06.2021 г. ищецът получил и писмо с искане за даване на обяснения по чл. 193, ал. 1 от КТ, каквито той дал в срок. Оспорил и правото на работодателя да упражнява дисциплинарна власт спрямо работника по трудово правоотношение, което счита, че вече е прекратено, но на друго основание. На 12.07.2021 г. на ищеца била връчена Заповед № 1 от 07.07.2021 г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 190, ал.

1, т. 2, 3, 4 и т. 7 от КТ – поради неявяване на работа без уважителна причинна и без разрешение от страна на работодателя, системни нарушения на трудовата дисциплина, злоупотреба с доверието на работодателя и други тежки нарушения на трудовата дисциплина, извършени в периода от 01.02.2021 г. до 15.06.2021 г., изразяващи се в: 1. незаконна търговия с продукти (хранителни добавки за растеж на мускулна маса и други, които се използват от трениращи фитнес лица); 2. извършване на незаконната дейност без 1 използване на касов апарат; 3. незаконно поставяне на инжекции с тестостерон и други неясни субстанции и съдържание върху физическа лица на територията на фитнеса, без знанието на работодателя; 4. системно неспазване на вътрешните правила на работа и системни нарушения на трудовата дисциплина; 5. неявяване на работа в два последователни работни дни; 6. липса на качество на извършената работа; 7. уронване престижа и репутацията на работодателя чрез извършването на незаконна търговия с продукти на територията на работодателя; 8. злоупотреба с доверието на работодателя; 9. изземване на документи от „фирма“ ЕООД, както и невръщането им – нарушения на трудовата дисциплина по чл. 190, т. 1, т. 3, т. 4, т. 7 от КТ и чл. 187, ал. 1, т. 8, предл. първо и второ, т.

3, предл. второ и трето и т. 10 от КТ.

Ищецът твърди, че уволнението е незаконосъобразно, тъй като трудовото правоотношение е прекратено преди издаване на заповедта, която се атакува и на друго основание. Освен това сочи, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не е мотивирана, както не са посочени конкретни действия на работника, които осъществяват от обектива и субективна страна състава на нарушение, както и че не е извършил описаните в заповедта нарушения. Поддържа, че не е спазена процедурата по налагане на дисциплинарно наказание по чл. 195, ал. 1 от КТ. Прави искане съдът да признае за незаконно уволнението, извършено със заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и неговата отмяна. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока за писмен отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв е постъпил от ответника „фирма“ ЕООД чрез адв. Тодор П., в който оспорва предявения иск. Не оспорва, че между страните е бил сключен трудов договор № 9 от 01.10.2020 г., по силата на който ищецът заемал длъжността „Фитнес инструктор“. Твърди, че правата и задълженията на работниците и служителите са определени в чл. 8 от договора и длъжностната характеристика. Сочи, че в началото на месец юни 2021 г., в дружеството постъпили сигнали от служители на ответника – Ц.И.И – рецепционист, Росица А.а Ламбева – оперативен счетоводител и Е.Р.Ч – хигиенист, за системно извършване на противоправни действия от страна на ищеца, изразяващи се в незаконна търговия с продукти на територията на фитнес залата и без касов апарат и незаконно поставяне на инжекции с тестостерон и други неясни субстанции и съдържание върху физическа лица на територията на фитнеса, без знанието на работодателя, което уронвало доброто му име и поставяло в риск здравето на трениращите там лица. С оглед на това управителят на дружеството отправил до ищеца в група по Viber желанието си трудовото правоотношение с ищеца да бъде прекратено по взаимно съгласие с цел избягване на дисциплинарно уволнение и последващи скандали. Ищецът М. ИВ. Й. изразил съгласието си за това, след което на ищеца била връчена Заповед № 1 от 15.06.2021 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, по която ищецът не взел становище. Поради това и на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ работодателят приел, че предложението не е прието, поради което служителят следвало да продължи да изпълнява трудовите си функции, което 2 след 15.06.2021 г. той не е сторил. С оглед системното неизпълнение на трудовите си задължения и уронване доброто име на работодателя и злоупотреба с доверите му, на ищеца било наложено дисциплинарно наказание – уволнение. В личните вещи на ищеца били открити забранени вещества- тестостерон и cyanocobalamin, както и множество използвани и неизползвани спринцовки и игли, върху които били изписани имена на клиенти. За тази дейност били уведомени СРП и РЗИ, като въз основа на материалите е образувана прокурорска преписка № 32560/2021 на СРП. Твърди, че нарушенията са установени по безспорен начин, а наложеното наказание съответства на извършените нарушения по чл.

189, ал. 1 от КТ. Прави искане претенцията да бъде отхвърлена като неоснователна.

Претендира разноски. В открито съдебно заседание, не поддържа претенцията за разноски. Не представя списък по чл. 80 от ГПК. Възразява срещу разноските на ищеца за адвокат.

С определение от 13.12.2021 г., постановено по гр. дело № 52759/2021 г. на II ГО, 178 състав на СРС, на основание чл. 213 от ГПК, настоящото производство е съединено с това по гр. дело № 38647/2021 г. на Софийски районен съд, II ГО, 59 състав, образувано порано между същите страни, по искова молба на ищеца М.И. Йордано от 01.07.2021 г. с която са предявени искове по чл. 344, т. 1 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, чл. 128, т. 2 от КТ и чл. 224 от КТ.

В първата по време искова молба ищецът твърди, че на 15.06.2021 г. му била връчена Заповед № 1 от 15.06.2021 г. за прекратяване на трудовото му правоотношение, на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, по взаимно съгласие на страните, вписана в НАП, с която работодателят незаконно едностранно прекратил трудовото правоотношение между страните на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, без работникът да е изразил съгласие за това писмено, поради което оспорва уволнението. Сочи, че вследствие на незаконното уволнение останал без работа за период от 6 месеца, считано от 15.06.2021 г., поради което му се дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за пълен отработен месец, за всеки месец, в размер на 650 лева или общо 3900 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането. Сочи, че за периода от 01.06.2021 г. до 15.06.2021 г. е полагал труд при работодателя, поради което му се дължи и възнаграждение в размер на 325,05 лева, което не му е заплатено, както и обезщетение по чл. 244, ал. 1 от КТ, за неизползвания платен годишен отпуск в за 2021 г., в размер на 9 дни, в размер на 344,16 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв не е постъпил от ответника „фирма“ ЕООД, на когото е връчено при условията на чл. 50, ал. 2 от ГПК.

В представените по делото писмени бележки ищецът чрез процесуалния си представител развива подробно доводи, че двете уволнения са незаконни, тъй като при първото ищецът не е изразил съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение писмено, поради което работодателят незаконно го е прекратил на това основание и се е позовал на него пред НАП, а след като веднъж е прекратил трудовото правоотношение 3 незаконно, за него не съществува право да го прекрати втори път и на друго основание.

Излага подробно доводи за основателност на предявените искове. Позовава се на съдебна практика и прави обстоен доказателствен анализ.

В представени по делото писмени бележки по чл. 149, ал. 3 от ГПК ответникът оспорва предявените искове, като сочи, че от представената и прието по делото кореспонденция се установява, че ищецът е изразил съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие с израза „Ок, нямаш грижи“, обективиран в приетата електронна кореспонденция, но след това писмено се е отказал от заявеното, поради което страните са останали обвързани от трудовото правоотношение и за ищеца съществува задължение да изпълнява по него като престира труд и спазва трудовата дисциплина. Тъй като той не е изпълнил задълженията си по трудовия договор, законосъобразно е бил уволнен. Позовава се на съдебна практика и прави обстоен доказателствен анализ.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намира от фактическа страна следното:

Между страните не е спорно и се установява от представените писмени доказателства, че са били валидно обвързани от трудов договор № 9 от 01.10.2020 г., въз основа на който е възникнало трудово правоотношение, по силата на което ищецът заемал длъжността „Фитнес инструктор“ при ответника за пълно работно време от 8 часа дневно при 5 дневна работна седмица, с основано месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 610 лева. Между страните не е спорно и от приетото по делото заключение на съдебносчетоводната експертиза, на което съдът дава вяра като обективно и безпристрастно, се установява, че уговореното брутно трудово възнаграждение за последния отработен месец на ищеца е в размер на 650 лева.

От приета по реда на чл. 184 от ГПК кореспонденция по Viber между управителя на „фирма“ ЕООД, от една страна и М. ИВ. Й., от друга, авторството и съдържанието на която не е оспорено от страните, се установява, че на 15.06.2021 г. управителят на дружеството е изпратил на Мартин Ивaйлов Й. съобщение, с което го уведомява, че считано от тази датата „го освобождава от договора към „фирма“ ЕООД“, както и прекратява съвместната им дейност (лист 48). В кореспонденцията ищецът е поканен да остави на рецепция всички ключове. В отговор ищецът е заявил, че ще остави ключовете по-късно през деня чрез израза „Здравей Любо, Няма грижи, по-късно днес ще ги оставя“ и е отправил питане дали взаимоотношенията между страните се прекратяват изцяло. Работодателят е завил, че „прекратяват изцяло съвместната си работа“. В кореспонденцията до този момент не е посочено основанието за това. В продължение на кореспонденцията, работникът е попитал за конкретни причини, довели до това решение на работодателя, но той е отговорил, че „има няколко конкретни причини, от които му дошло в повече, които са известни на работника“, в отговор на което ищецът е завил „Ок, решението е твое, …“ (лист 50). Работникът се е поинтересувал за дължими заплати и документация, като работодателят е завил, че „До днес включително всичко ще бъде изплатено“. От кореспонденцията, автентичността на която не 4 е оспорена, се установява, че работодателят е уведомил работника за основанието за прекратяване на трудовото правоотношение (лист 52 от делото) със следния израз „написали сме параграф по взаимно съгласие, което и за двете страни е най-добре … може и дисциплинарно, но не ми е по характера, НАП е уведомена за прекратяването …“.