Решение № 29 от 15.01.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. София, 13.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело № 20231001000812 по описа за 2023 година

Производството е образувано по по въззивна жалба на ответника в първата инстанция „Е Енд Ем Уотчис Енд Джуълри“-ЕООД чрез пълномощника му адв.И. Ш. против решение №651 от 19.05.2023 г. на СГС, Т О , VI-4 състав, постановено по т.д.№ 51/2022 год., с което са уважени предявените от „РОЯЛ КАМПАНИ ГРУП“-ЕООД искове по чл.125,ал.3 ТЗ за сумата 1 733 461,05 лева, представляващи равностойност на притежаваните в ответното дружество дружествени дялове, ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане и по чл.86 ЗЗД за сумата от 52 485,35 лева обезщтение за забава в размер на законната лихва за периода от 24.09.2021г. до 10.01.2022г., както и съдебни разноски в размер на 140 504,90 лева.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението поради допуснати процесуални нарушения, нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че съдът не се е произнесъл по възражението за недопустимост на предявените искове.Излага доводи, че ищецът „Роял Кампани Груп“-ЕООД не е бил вписан като съдружник в „Е Енд Ес Уотчис Енд Джуълри“-ООД към момента на отправяне на нотариалната покана за прекратяване участието си в дружеството, както и към момента на предявяване на исковете.Поради това същото дружество нямало право на парично вземане за равностойността на дружествен дял от капитала на „Е Енд Ес Уотчис Енд Джуълри“-ООД, респ. право на иск по чл.125,ал.3 и чл.127 от 1

ТЗ.Право да предяви такъв иск има само лице, притежаващо качеството на съдружник, какъвто ищецът не е.Затова липсвала абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска. Жалбоподателят твърди, че след като съдът не е разгледал така релевираното възражение за недопустимост на иска, а е пристъпил към разглеждането му по същество, е допуснал съществено процесуално нарушение, довело до постановяване на незаконосъобразен акт.

Жалбоподателят твърди, че дружественият дял се определя като част от имуществото на дружеството. В неговия обем обаче не се включвало членственото правоотношение, което може да възникне само чрез приемане в дружеството по реда на чл.122 ТЗ.Затова при извършеното преобразуване /правно-организационната форма/ новоучреденото дружество е приело имущественото право да получи равностойността на дружествения дял на преобразуваното дружество, но членството в съществуващо ООД – в случая „Е Енд Ес Уотчис Енд Джуълри“-ООД не е могло да премине в патримониума на нововъзникналия правен субект единствено и само по силата на правоприемството. Подробни доводи в тази насока са развити в жалбата.

Алтернативно излага твърдения и за неоснователност на иска по чл.125,ал.3 ТЗ. Излага, че ако се приеме, че ищцовото дружество има имуществена претенция,свързана с ружествения дял на заличения търговецправодател, то тази претенция възниква към 31.01.2010г. – датата, на която е вписано заличаването на съдружника като търговец в ТР, а междинен счетоводен баланс към тази дата не е представен с ИМ, липсвали и фактически твърдения за пораждане на право към тази дата, както и писмени доказателства, удостоверяващи размера на претенцията към тази дата.Затова твърди, че предявения иск е и неоснователен като недоказан, като излага подробни доводи в тази насока. Заявява, че поддържа възражението за изтекла погасителна давност на исковете по чл.125,ал.3 ТЗ и на чл.86 ЗЗД.Тези искове били погасени към дата 31.01.2015г. с изтичане на общата 5годишна давност, считано от 31.01.2010г.

Излага доводи за незаконосъобразност на изводите на съда, че предявените искове са основателни и доказани по размер.Моли съда да вземе предвид като достоверна база за изчисление междинния финансов отчет към 31.10.2020г., представен от ответника и съгласно размера, посочен от ВЛ В.

П. по вариант 2.

Предвид изложеното моли въззивния съд да обезсили решението като недопустимо поради недопустимост на предявените искове, евентуално да го отмени като неправилно и незаконосъобразно и отхвърли предявените искове, като зачете направеното възражение за изтекла погасителна давност.

Алтернативно, ако приеме исковете за основателни, да отмени решението в частта, с която иска по чл.125,ал.3 ТЗ е уважен за сумата над 950 450 лева и го отхвърли за тази сума, ведно със съответната част от акцесорния иск по чл.86 ЗЗД.Претендира разноски.

В срока по чл.263 ГПК ответникът „РОЯЛ КАМПАНИ ГРУП“2 ЕООД чрез пълномощника си адв.Л. С. е подал писмен отговор, в който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Изцяло се споделят мотивите на първоинстанционния съд. Твърди, че към момента на връчване на предизвестието за прекратяване на участието му в ответното дружество ищецът несъмнено е бил съдружник в дружеството. И това е така, тъй като прекратяването без ликвидация на съдружника „РОЯЛ КАМПАНИ ГРУП“ЕАД е станало чрез преобразуването му от ЕАД в ЕООД, т.е. чрез промяна на правната форма. По партидата на ответника в ТР като съдружник е вписано „РОЯЛ КАМПАНИ ГРУП“-ЕАД. След пресратяването му без ликвидация обаче и преобразуването му в ЕООД, този факт е вписан само по неговата партида, не и по партидата на ответника. Следователно дружеството е продължило да съществува като съдружник при ответника. Ищецът се позовава на ясната норма на чл.125,ал.1,т.3 ТЗ, според която участието на ЮЛ като съдружник в ООД се прекратява само ако юридическото лице на съдружника е прекратено с ликвидация, какъвто настоящият случай не е.

Подробни доводи за това, както и доводи по съществото на спора са изложени в отговора. Моли за потвърждаване на решението като законосъобразно и правилно.Претендира разноски.

Софийският Апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законния срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следното:

Обжалваното решение е правилно и съобразено със закона.

Релевантните за спора факти са правилно установени, правните изводи на съда кореспондират с тях и с разпоредбите на материалния закон, както и постоянната съдебна практика на ВКС. Първоинстанционният съд е изложил подробни и убедителни мотиви, които настоящата инстанция изцяло споделя и съобразно дадената процесуална възможност на основание чл.272 ГПК препраща към тях.

Първоинстнционният съд е бил сезиран с предявени от „Роял Кампъни Груп" ЕООД искове с правно основание чл.125, ал.3 ТЗ и чл.86 ЗЗД , предявени срещу „Е Енд Ем Уотчис Енд Джулри“ ЕООД.

В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на правоприемство с „Роял Кампъни Груп" ЕАД е придобил качеството на съдружник в ответното дружество, в което е притежавал 34,93 % от дружествените дялове към момента на прекратяване на участието му на 14.10.2020 г., извършено с предизвестие, обективирано в нот. покана от 09.07.2020 г., получена от ответника на 14.07.2020 г. Първоначално съдружник в ответното дружество било „Роял Кампъни Груп“ ЕАД, което е преобразувано чрез промяна на правната му форма в дружеството ищец.

3

Налице било прекратяване без ликвидация, поради което правоприемникът след преобразуването е продължил да бъде съдружник в ответното дружество.

Обстоятелството, че по партидата на ответното дружество не е било вписано заместването в членственото правоотношение, не засягало членствените му права, доколкото липсва решение на ОС на ответника за отричане правата на новоучреденото дружество. Сочи, че през 2010г. е била извършена промяна в правната форма на съдружника, а на 14.10.2020г. е настъпило прекратяване на членственото правоотношение.

Ответникът е оспорил исковете с твърдение, че ищецът не е имал качеството на съдружник в ответното дружество към момента на отправяне на нот.покана за прекратяване на участието му, поради което няма право на парично вземане за равностойност на дружествен дял. Изложил е доводи, че ищецът не е бил вписан в ТР като съдружник в ответното дружество, че при преобразуване по чл.264, ал.1 ТЗ възниква нов правен субект, че правоприемникът на заличения търговец „Роял Кампъни Груп“ ЕАД не е подал молба за приемането му за съдружник, а ОС на съдружниците на ответника не е взело решение за приемането на ищеца за съдружник, както и такова решение не е било вписано в ТР. Счита, че независимо от преобразуването, от което ищецът черпи права, при липса на молба по чл.122 ТЗ, решение по чл.137, ал.1, т.2 ТЗ и вписване в ТР, което е с конститутивно действие, не е възникнало членствено правоотношение между страните. Оспорва да е настъпило автоматично възникване на членство след настъпилото преобразуване на „Роял Кампъни Груп“ ЕАД. С факта на прекратяване на това дружество се погасявало и членственото му правоотношение. Прави възражение за погасителна давност.

Оспорил е исковете и по размер, като е изложил подробни доводи в тази насока.

Съдът е уважил исковете приемайки, че в случай на преобразуване чрез промяна на правноорганизационната форма - чл.264, ал.1, вр. с чл.261, ал.1, предл. посл. от ТЗ, новоучреденото дружество /ищецът/ става правоприемник на преобразуващото се дружество - „Роял Кампъни Груп“ ЕАД, ЕИК 131217024, което се прекратява без ликвидация. Ищецът по силата на закона има качеството на универсален правоприемник на съдружника „Роял Кампъни Груп“ ЕАД, ЕИК-131217024, поради което е придобил и качеството на страна по членственото правоотношение с ответното дружество. Това означава, че ищецът като универсален правоприемник на „Роял Кампъни Груп“ 4

ЕАД е и съдружник в ответното дружество, в което е членувал неговият праводател /преобразуващото дружество/.

В ТР по партидата на ответника не е извършено вписване на промяната и до 18.03.2022 г. като съдружник фигурира „Роял Кампъни Груп“ ЕАД, който се установи, че в резултат на преобразуването се е превърнал в търговско дружество от друг вид (новоучреденото дружество - ищец) и е прекратен без ликвидация. Това обаче по никакъв начин не засяга настъпилото от преобразуването универсално правоприемство, в резултат на което ищецът в качеството на новооучредено дружество е станал и страна по членственото правоотношение с ответника. При тези факти съдът е стигнал до извода, че към м.07.2020 г., когато е отправил писмено предизвестие по чл.125,ал.2 ТЗ за прекратяване участието си в дружеството, ищецът е имал качеството на съдружник при ответника, който е притежавал 34,93 % от дружествените дялове. След прекратяване на членственото правоотношение е възникнало в полза на ищеца вземане по чл.125, ал.3 ТЗ за паричната равностойност на неговия дружествен дял.

Вземайки предвид представения от ищеца междинен баланс към 31.10.2020 г. и основното заключението на ССЕ, съдът е уважил главния иск и акцесорния такъв за присъждане на изтекла лихва за забава върху главницата в претендираните размери.

Въззивният съд напълно споделя установените факти, релевантни за спора, както и правните изводи на първоинстанционния съд и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите и възраженията, наведени във въззивната жалба, намира следното:

Неоснователно е оплакването за недопустимост на исковете.

Първоинстанционният съд, произнасяйки се по съществото на спора, е дал категоричен положителен отговор на основния спорен въпрос дали ищецът има качеството на съдружник в ответното ООД, приемайки, че ищцовото дружество има качеството на съдружник в процесното търговско дружество към датата на връчване на тримесечното предизвестие за прекратяване на участието си в ответното дружество - 14.07.2020 г. На тази основа е направил и логичния правен извод, че ищецът се явява активно легитимиран да води процесиите искове срещу ответника. След като е достигнал до този извод, свързан с допустимостта на исковете, съдът не е длъжен да формира изрични допълнителни мотиви по възражението на ищеца за недопустимост на исковете и липсата на такива мотиви не представлява съществено процесуално нарушение по смисъла на ГПК.