Решение № 1610 от 29.07.2021, Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1610 гр. Пловдив, 29 юли 2021 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І отделение, ІX състав, в публично съдебно заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ при секретаря

Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдия Стоянов адм. дело

№ 1439 по описа на съда за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство е по реда на Глава Десета от АПК, във връзка с чл. 172, ал.

5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на ОББ Интерлийз ЕАД, - клон Пловдив, ЕИК: 8312578900015, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Хан Кубрат № 1, чрез адвокат Н., срещу заповед № 21-0315-000074/26.03.2021 г., издадена от И.Й.С.- началник група към ОДМВР, Пазарджик, РУ Пещера, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДвП

– прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство /ППС/, лек автомобил „Хонда

ЦРВ“, с рег. №

РВ****ТТ, за срок от шест месеца.

В жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на оспорения акт и се иска отмяната му от съда. Претендира се присъждане на съдебни разноски.

Ответникът

- началник група към ОДМВР, Пазарджик, РУ Пещера, изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Счита заповедта за законосъобразно издадена.

Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Жалбата, като подадена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт – ЗППАМ № 21-0315-000074/26.03.2021 г., от лице с правен интерес от обжалването, в качеството му на адресат на акта, в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, регламентиран в чл.149 ал.1 от АПК, приложим съгласно чл.172 ал.5 от ЗДвП, е ДОПУСТИМА.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

На

26.03.2021 г. срещу лицето Р.Г.П. е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA, № 360780, за това, че на същата дата, в 13:50 часа, в гр.

Пешера, ул. Михаил Такев № 137, управлява лек автомобил „Хонда ЦРВ“, с рег. № РВ****ТТ без да е правоспособен водач. В АУАН е посочено, че с това деяние Р.Г.П. е нарушил чл. 150 ЗДвП. АУАН е подписан от актосъставителя – младши автоконтрольор при ОДМВР Пазарджик, РУ Пещера – С.Г.К., от присъстващия свидетел очевидец Тодор Насков Атанасов, както и от нарушителя, който не е дал обяснения, нито вписал възражения при подписването на акта.

Въз основа на така установеното е издадена оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 21-0315-000074/26.03.2021 г. от И.Й.С.- началник група към ОДМВР, Пазарджик, РУ Пещера, упълномощен със Заповед № 312з-74/18.01.2017 г. на Директора на ОДМВР –Пазарджик, с която е наложил на ОББ Интерлийз ЕАД, - клон Пловдив, ЕИК: 8312578900015 принудителна административна мярка по чл. 171, т.

2а, буква "а" от ЗДвП – "прекратяване на регистрацията на лек автомобил „Хонда ЦРВ“, с рег. № РВ****ТТ за срок от 6 месеца". Отнети са СРМПС № **** и 2 броя регистрационни табели с рег. № РВ*** ТТ.

Видно от представените писмени доказателства с договор за финансов лизинг от 19,03,2018 г. ОББ Интерлийз ЕАД – клон Пловдив/ с предишно наименование Интерлийз АУТО ЕАД- клон Пловдив/, в качеството си на лизингодател иЦ. Консулт ЕООД, в качеството си на лизингополучател е сключен договор за финансов лизинг, по силата на който наЦ.

Консулт ЕООД е предоставена възможност да ползва процесния автомобил срещу заплащане на съответното възнаграждение.

По делото са представени доказателства за собствеността на МПС, като безспорно е установено, че лек автомобил „Хонда ЦРВ“, с рег. № РВ****ТТ е собственост на ОББ Интерлийз ЕАД – клон Пловдив.

За удостоверяване на компетентността да издаде оспорения административен акт, ответникът представя Заповед № 312з-74/18.01.2017 г. на Директора на ОД на МВР – Пазарджик, с която е оправомощил държавните служители от началниците на сектори/ групи „Охранителна полиция“ в Районите управления при ОДМВР - Пазарджик, да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки, включително такива по чл. 171, т. 2а от ЗДвП.

При така установеното от фактическа страна съдът формира следните правни изводи:

Оспорената заповед е обективирана в писмена форма, подписана е от издателя си и е издадена от административен орган, разполагащ със съответна материална и териториална компетентност.

На основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2а от същия закон се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност, или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Видно от представената по делото Заповед № 312з-74/18.01.2017 г. на Директора на ОД на МВР –Пазарджик, е оправомощил длъжностни лица от ОДМВР - Пазарджик, включително държавните служители - началниците на групи „Охранителна полиция“ в Районите управления при ОДМВР - Пазарджик, полицейски органи по чл. 142, ал. 1, т. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи, да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки, включително такива по чл. 171, т. 2а от ЗДвП.

Съгласно нормативната уредба на чл. 165 от ЗДвП, във връзка с чл. 43 от ЗМВР и чл. 42, ал. 2, вр. чл. 37, ал. 1, т. 2 и чл. 30, ал. 1, т. 5 от ЗМВР, Директорът на областна дирекция на МВР е ръководител на служба с правомощия по осъществяване на контролна дейност върху движението по пътищата, включваща и прилагане на принудителни административни мерки (чл. 31, т. 2 от ЗМВР), поради което с представената заповед е доказана и материалната, и териториална компетентност на оправомощеното лице – издател на акта.

Заповедта за налагане на принудителна административна мярка е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл. 146 АПК. В частност, за да бъде една принудително-административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъдат налагана само от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида, определена в правната норма и да бъде налагана по начин и ред, предвидени в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. По смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ целта на принудителните административни мерки е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.

Конкретните цели на процесната принудителна административна мярка са очертани в мотивите към Закона за изменение на Закона за движение по пътищата

/виж. http: //parliament. bg/bills/43/653-19-3. pdf и http: //parliament. bg/bills/43/554-01-162. pdf/, според които законопроектът е насочен към въвеждане на мерки за подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия (ПТП), на загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението. Промените са съобразени с Националната стратегия за подобряване безопасността на движението по пътищата на Република България за периода 2011 - 2020 г., приета с Решение на № 946 от 22 декември 2011 г. на Министерския съвет. В частност за мярката по чл. 171, т. 2а от ЗДвП, е посочено че регистрационните табели ще бъдат отнемани при прилагане на ПАМ.

Тази мярка е насочена към самия собственик на МПС и отговорността му същото да бъде управлявано от правоспособен водач, който не е употребил алкохол или друго упойващо средство. Свалянето на регистрационната табела на МПС има много по-голям ефект в тези случаи.

Оспорената заповед съдържа изискуемите от чл. 59, ал. 2 на АПК реквизити, включително фактически и правни основания за издаване на акта.

В заповедта като правно основание за издаването й е посочена разпоредбата на чл. 171, т.

2а, буква "а" от ЗДвП. Съгласно чл. 171 от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки, сред които в т. 2а, б. "а" е предвидено: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства - за срок от 6 месеца до една година". Следователно, от материалноправна страна, предвид установеното с АУАН, са били налице основания за прилагане на мярката на процесната ПАМ.

Изложените в заповедта фактически обстоятелства са напълно достатъчни за адресата на принудителната административна мярка да разбере за какво се налага тя, както и да бъде упражнен съдебният контрол върху заповедта. Описанието е направено по начин, обосноваващ напълно налагането на ПАМ на собственика на управлявания лек автомобил, по смисъла на приложената правна норма, и изцяло кореспондира с посоченото в заповедта правно основание за прилагане на мярката. В тази връзка неоснователно е възражението на жалбоподателя за прилагане на принудителната административна мярка при погрешно установена фактическа обстановка, както и това, че административнонаказващият орган не обсъдил и събрал всички факти, относими към случая.

Не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при издаване на заповедта. Административният орган е изпълнил задължението си за служебно събиране на доказателствата, необходими за установяване на релевантните факти по случая.

Оспорената заповед е издадена и при точно прилагане на материалния закон, предвиждащ прилагане на принудителни административни мерки за осигуряване безопасност на движението и преустановяване на административни нарушения. Липсват данни Р.Г.П. да е правоспособен водач на МПС и е налице хипотезата на чл. 171, т.

2а, б. "а" от ЗДвП. В случая административният орган не само е имал право, но и задължение да издаде заповед за прилагане на предвидената в чл. 171, т.

2а, б. "а" от ЗДвП принудителна административна мярка, доколкото нормата е императивна и органът действа при условията на обвързана компетентност, тоест преценката и мотивите за прилагане на принудителната мярка са направени от законодателя при създаване на правната норма.

За да наложи принудителната административна мярка, административният орган е съобразил нормата на чл. 150 от ЗдвП. Съгласно същата, всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач.

Основното възражение на жалбоподателя е, че процесният автомобил е бил управляван от управителя на лизингополучателяЦ. Консулт ЕООД – С.Ц.. Поради това по делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелката - С.Ц., която твърди, че процесният автомобил е бил управляван от нея. Съдът не кредитира показанията на св.Ц. в тази им част, тъй като от една страна е заинтересована от изхода на спора, доколкото се явява лизингополучател, от друга страна противоречат на останалите събрани по делото доказателства. Видно от АУАН среия GA, № 360780, лицето срещу което е издадено - Р.Г.П. го е подписал без възражения. Съставеният акт за установяване на административно нарушение е официален документ, съставен е от орган на държавната власт, и материализират записаното от полицейския служител, в това му качество.

Този документ не е оспорен по реда на чл. 193 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК от жалбоподателя.