Решение № 1324 от 27.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1324 гр. София, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Г. като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20241100512770 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от С. Т. Т. срещу решение № 12895/29.06.2024г. постановено по гр.д. № 7764/2023г. по описа на Софийски районен съд ГО, 145 състав, с което по реда на чл.422 от ГПК е признато за установено спрямо нея, че на основание чл. 79 ал. 1 пр. 1 ЗЗД вр. чл. 98а, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължи на „ЕНЕРГО ПРО-ПРОДАЖБИ“ АД сумата от 12169,31 лв., представляваща стойност на доставена електрическа енергия за обект на потребление с аб. № 0201606192, гр./с. Генерал Кантарджиево, 400, начислена за периода от 26.05.2017г. до 25.05.2018г., обективирана във фактура № 0280912501/30.05.2019г., ведно със законна лихва от 01.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 3718,42 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 11.06.2019 г. до 08.07.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 47989/2022г. по описа на СРС, 26 състав и е осъдена да заплати направените по делото разноски.

Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност, постановено при необоснованост на изводите на първоинстанционният съд. Посочва, че районният съд неправилно е преценил силата на присъдено нещо по решение № 1084/17.06.2021 г., постановено от Варненски окръжен съд, 4 състав, по в. гр.д. № 807/2021г., влязло в исла на 01.06.2022г. и счел, че всички факти от предмета на делото не подлежат на доказване и са установени в отношенията между страните с цитираното решение. Счита, че ищецът в хода на настоящото производство е следвало да установи основанието и размера на своето вземане.

Твърди, че с оглед както фактите, коментирани в цитираното влязло в сила съдебно решение, така и с оглед събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства, не се установява, че претендираното количество електроенергия е потребено от ответника в процесния обект, а и процесния обект не е определен по ясен и недвусмислен начин.

Счита, че като постановено при процесуални нарушения и необоснованост, решението следва да бъде отменено и постановено ново, с което се отхвърли предявения иск.

1

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК от насрещната страна „ЕНЕРГО ПРО-ПРОДАЖБИ“ АД е постъпил отговор на въззивната жалба, с който оспорва да са налице наведените във въззивната жалба пороци на първоинстанционното решение, твърди същото да е постановено при съвкупна преценка на доказателствата и правилно приложение на материалния закон, включително и относно института на погасителна давност, като в случа намира приложение разпоредбата на чл.110 от ЗЗД.Моли решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

С оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Досежно правилността обжалваното решение съдът намира поддържаните с въззивната жалба доводи за неоснователни по следните мотиви:

Първоинстанционният съд е сезиран обективно кумулативно съединени искове предявени от „ЕНЕРГО ПРО-ПРОДАЖБИ“ АД срещу С. Т. Т., както следва:

- с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79 ал. 1 пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. чл. 98а ЗЕ за общата сума от сумата от 12169,31 лв., представляваща стойност на доставена електрическа енергия , след корекция на сметка, за обект на потребление с аб. № 0201606192, гр./с. Генерал Кантарджиево, 400, начислена за периода от 26.05.2017г. до 25.05.2018г., обективирана във фактура № 0280912501/30.05.2019г., ведно със законна лихва от 01.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.;

- чл. 422 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД за сумата от сумата от 3718,42 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 12 169,31 за периода от 11.06.2019 г. до 08.07.2022 г..

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд по предявения главен иск и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, които стават и част от съдържанието на мотивите на настоящия съдебен акт, като във връзка с доводите заявени във въззивната жалба намира следното:

Видно от представените по делото заверени преписи от съдебни решения и определения: по гр.д. № 8922/2019г. по описа на РС-Варна, по в.гр.д. № 330/2020г. пна Варненски окръжен съд, по гр.д. № 2777/2020г. на ВКС, IIIг.о., по в.гр.д. № 807/2021г. на Варненски окръжен съд и по гр.д. № 4498/2021г. на ВКС, IV г.о., се установява, че на 01.06.2022г. е влязло в законна сила решение № 1084/1.06.2021г. постановено по в.гр.д. № 807/2021г. на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от С. Т. Т. отрицателен установителен иск за признаване за установено, че не дължи на „ЕНЕРГО ПРО-ПРОДАЖБИ“ АД сумата от12169,31 лв представляваща стойност на доставена електрическа енергия , след корекция на сметка, за обект на потребление с аб. № 0201606192, гр./с. Генерал Кантарджиево, 400, начислена за периода от 26.05.2017г. до 25.05.2018г., обективирана във фактура № 0280912501/30.05.2019г.

Следва да се има предвид, че при отрицателните установителни искове, за разлика от всички останали искове, основанието на иска не е индивидуализиращ белег и посочването на обстоятелствата, въз основа на които се основава иска не е условие за редовност на исковата молба.

След постановяване на решение по отрицателен установителен иск силата на пресъдено нещо също 2 има по-широки обективни предели от силата на пресъдено нещо, формирана при произнасяне по положителни установителни искове и при други искови претенции, тъй като когато е уважен отрицателен установителен иск, правото, което е било негов предмет, се отрича без оглед на някакво конкретно определено правопораждащо основание, а с оглед на всички възможни до приключване на устните състезания негови основания / конкретни юридически факти, които са правопораждащи за ответника и които същия е длъжен да въведе в процеса с оглед угрозата за преклудирането им и невъзможността да бъдат релевирани в последващ процес.

Както е прието в константната съдебна практика, съгласно чл. 298 ГПК решението влиза в сила само между същите страни и техните универсални и частни правоприемници по отношение на предявеното основание на спорното право и заявеното искане, а при отрицателен установителен иск - дали ответникът притежава отричаното от ищеца право и то на всички възможни основания, които последният следва да релевира с оглед преклудирането им при уважаване на иска. /решение № 47 от 20.07.2016 г. по гр. д. № 5642/2015 г. на ІІ г. о. на ВКС, определение № 3847/01.12.2023г. по гр.д. №4296/2023г. на ВКС, I г.о. на ВКС и мн.др./.

Следователно отхвърлянето на отрицателен установителен иск се признава със сила на присъдено нещо, че ответникът е носител на отричаното му от ищеца право. Този случай е равнозначен с това да се уважи положителен установителен иск / решение № 1046/13.07.2044г. по гр.д. № 372/2003г. на ВКС, III г.о., решение №624/23.10.2025г. по гр.д. № 122/20285г. на ВКС, решение № 502/20.08.2025г. по гр.д. № 1859/2023г. на ВКС/.

В този смисъл е налице забраната за пререшаемост / чл. 299 ГПК / за всяко отделно правоотношение, обхванато от предмета на делото по отрицателния установителен иск, като при предявен осъдителен иск от ответника по отрицателния установителен иск, ответникът /ищец по отхвърления отрицателен установителен иск/ може да основава своята защита и твърдение за недължимост на сумата само на нови факти или обстоятелства, настъпили след приключване на устните състезания по делото, по което е постановено отхвърлителното решение по отрицателния установителен иск. По отношение на всички останали факти относно възникването и съществуването на правото, предмет на отрицателния установителен иск в полза на кредитора /ищец по осъдителния/ следва да бъде зачетена формилраната сила на присъдено нещо и която преклудира и незаявените възражения.

Предвид изложеното до тук, правилен и обоснован е извода на първоинстанционният съд, че в настоящото производство е недопустимо да се разглеждат възраженията на ответника Т. относно обстоятелствата дали за периода в процесната фактура - 26.05.2017г. до 25.05.2018г. между страните е съществувало действително правоотношение по по продажба на електрическа енергия относно проецсния обект, изпълнило ли е дружеството задължението да доставя електрическа енергия в процесния обект, налице ли е основание за корекция на сметка по реда на чл.83 ал.1т.6 от ЗЕ, правилно ли е коригирана електроенергията, която следва потребителя да плати и цената на същата, са обстоятелства които са решени със сила на присъдено нещо и следва да бъдат зачетени в настоящото производство, като съдът ги приеме за установени.

Единствените нови обстоятелства, които са необхванати от силата на присъдено нещо и са релевантни относно възможността дължимата сума да бъде събрана принудително е своевременно направеното възражение от страна на ответника за погасяване по давност на вземането.

На първо място, следва да изрично да се уточни, че вземането в размер на 12 169,31 лв. не е за за задължение на клиента да заплати потребена електрическа енергия в обект, присъединен към електроразпределителната мрежа за съответен период от време, а представлява еднократно и едностранно начислена сума от оператора на електроразпределителната мрежа въз основа на закона - чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ след установена манипулация на СТИ. Противно на във въззивната жалба, настоящият състав счита, че в случая не се касае до периодично задължение, каквито са месечните задължения за стойност на потребена електрическа енергия, погасявани по давност с тригодишен Несъмнено процесната главница не е повтарящо се задължение с предварително определяем размер /същата се дължи еднократно и размерът й зависи от конкретното нарушение, което се установява при проверката на електромера, като съществуват различни хипотези на изчисление на корекцията, а и докато съществува облигационното правоотношение между страните е възможно изобщо да не възникне вземане на това основание/, поради което и не се характеризира с белезите на периодично плащане по смисъла на чл. 111 б. "в" ЗЗД и разясненията 3 на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК.

Процесното вземане по своя характер е такова за неоснователно обогатяване, след като целта на процедурата по налагане на корекциите на количеството доставена, но неизмерена или неточно измерена електрическа енергия, е да възстанови настъпилото без основание имуществено разместване, поради което същото има еднократен и самостоятелен характер и не съдържа признаците на периодично плащане.

Гореизложеното обосновава извода, че процесното вземане се погасява с общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД, считано от датата на възникване на вземането арг. чл. 114 ал. 2 ЗЗД, доколкото по делото не се установява за това вземане да е уговорен падеж, поради което следва да се приеме, че то става изискуемо след покана. Вземането е възникнало с надлежното му индивидуализиране по основание и размер във фактура № 0280912501/30.05.2019г., като с подаване на исковата молба по която е образувано гр.д. № 8922/2019г. по описа на Варненски районен съд давността е спряна, а след влизане в сила на решението по делото /01.06.2022г./, доколкото искът е отхвърлен – прекъсната. /решение № 50017/27.03.2023 г. по гр. д. № 720/2022 г. на ВКС, IV г.о, в което е посочено: „ че погасителната давност не тече, докато трае процесът по иска за оспорване на вземането от длъжника. Основанието за спиране по чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД не изисква други условия. Длъжникът може да се позове на давност, изтекла в хода на делото, но такъв довод е винаги неоснователен. Предявеният отрицателен установителен иск за вземането прекъсва погасителната давност, ако искът бъде отхвърлен“/.