Решение № 16680 от 11.09.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16680 гр. София, 11.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря ЦВ. М. ГЕРГОВА като разгледа доклад.ото от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №

20221110168166 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Производството е образу.о по искова молба с вх. № 278958 от 14.12.2022 г. , подадена от А. П. П., ЕГН ********** срещу М. К. Г., ЕГН ********** с искане да се признае за установено, че ответницата не е собственик на поземлен имот с идентификатор ......... по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-183/11.01.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес гр. София, район „...................... ............. кв. м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно полз.е - ниско застроя.е до 10 м, с номер по предходен план 216, квартал 14, парцел XIX, ведно с построената в имота сграда с идентификатор ..........1, с площ 39 кв. м., брой надземни етажи - 1, с предназначение жилищна сграда, еднофамилна, както и на осно.ие чл. 537, ал. 2 от ГПК да бъде отменен Нотариален акт за собственост № .......... г. на нотариус З. Т., с peг. № 438 на НК, който е вписан в Служба ио впис.ията - гр. София с вх. № ......., имотна партида № ........., персонална партида № .......

Ищецът излага доводи, че по силата на Нотариален акт за собственост № .......... г. на нотариус З. Т., с peг. № 438 на НК, който е вписан в Служба по впис.ията – гр. София с вх. № ......., имотна партида № ........., персонална партида № ....... ответницата М. Г. е призната за собственик на гореописания недвижим имот на осно.ие давностно владение. Навеждат се твърдения, че владение никога не е било упражня.о от ответницата, а такова е упражня.о от А. П.. Твърди се, че М. Г. е водила срещу група физически лица (наследници на К. . Ц., сред които и В. С. П., наследник по закон на която е А. П.) дело, с което е искала от съда да признае за установено, че е собственик на процесния недвижим имот. Твърди се, че искът е отхвърлен с решение от 20.09.2012 г. по гр. д. № 46179/2009 г. на СРС, 34 състав, което е потвърдено от СГС с Решение № 19498/21.12.2014 г. по в. гр. д. № 2178/2013 г., тъй като 1 ищците по делото не са доказали, че са придобили право на собственост върху процесния имот по давностно владение, като до момента на приключ.е на производството по делото ответницата не е упражнявала фактич. власт върху имота.

Излагат се правни доводи, че ищците не упражняват владение върху имота, позовавайки се на мотивите към Решение № 19498/21.12.2014 г. по в. гр. д. № 2178/2013 г., в които се приемало, че от събраните по делото доказателства се установявало фактическо полз.е на имотите от ищците по гр. д. № 46179/2009 г. на СРС, 34 състав през отделни периоди между 1959 г. и 2008 г., което обаче не е било с характера на владение, тъй като ищците по делото са черпели правата си и са се позовавали на договор с ТКЗС, който ги е правел държатели, а не владелци, а след 2008 г. няма каквито и да било доказателства да са упражнявали фактич. власт върху имота - такава е била упражня.а от А. П..

Навеждат се твърдения, че видно от материалите по гр. д. № 46179/2009 г. на СРС, 34 състав, ответниците по него, сред които и наследодателката на ищеца, се легитимират със самостоятелни права върху процесния недвижим имот, които произтичат от реституция на имот ....., като според експертизата по делото този реституиран имот е частично идентичен с имот с идентификатор .......... Посочва се, че П. ходил да чисти процесното дворно място, което възприемал за свой съсобствен имот, както и е извършвал редовни посещения на имота, действия по поддръжка на същия (окося.е на трева, почист.е), като след приключ.ето на производството по гр. д. № 46179/2009 г. на СРС, 34 състав е продължил да извършва гореописаните фактически действия с цел придоби.е на собствеността върху имота. Твърди се, че от 01.01.2017 г. до настоящия момент А. П. владее описания имот с намерението да стане негов собственик, като първоначално упражня.ото от него владение до 01.01.2017 г. на идеалните части на праводателката му и държане на идеалните части на неговите съсобственици се е трансформирало във владение по отношение на целия имот и фактическите действия на владението са останали непроменени и до датата на завеждане на настоящия иск. Направено е искане за уважа.е на исковите претенции и присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Оспорват се твърденията на ищеца, че А. П. П. е упражнявал фактич. власт върху имота и сградата. Навеждат се твърдения, че от 2014 г. поземленият имот и сградата се владеят само от нея, а преди това в периода от 2006 г. до 2014 г. фактич. власт с намерение за своене върху вещта е упражня.а от нея и майка й - Ц. Я. Г.. Твърди се, че ответницата е придобила правото на собственост върху имота и сградата на осно.ие изтекла придобивна давност, за което е съставен и нотариален акт, като владее поземления имот и сградата с намерение да ги свои от 2006 г. до днешна дата. В отговора са изложени подробни твърдения за извърш.е от ответницата на действия по стопанис.е на имота и извърш.е на подобрения в него, по водене на административни процедури и производства във връзка с имота. Излагат се правни доводи, че между страните е разрешен със СПН въпросът за принадлежността на твърдяното право на собственост към патримониума на ищеца, тъй като налице влязло в сила Решение от 12.08.2008 г. по описа на Софийски 2 районен съд, 30 състав по гр.д. 2111/2006 г. (стр. 107 от първоинстанционното дело, том 1), потвърдено с Решение от 07.03.2011 г. по описа на Софийски градски съд по гр.д. 3636/2008 г., което въззивно решение не е допуснато до касационно разглеждане с Определение 209/04.07.2011 г. по гр.д. № 662/2011 г. по описа на Върховен касационен съд, I г.о. (стр. 110117 от първоинстанционното дело, том 1). Направено е искане за отхвърляне на исковите претенции в цялост и присъждане на сторените по делото разноски.

Софийският районен съд, след като анализира събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактич. и правна страна:

По допустимостта на иска .

Съгласно диспозитивното начало в гражданския процес, ищецът може да определи предмета, обема и вида на търсената защита на засегнатото материално право от възникналия правен спор. Спорното право се индивидуализира с 1) осно.ието, въз основа на което се претендира да е възникнало, т.е. правопораждащия фактически състав; 2) съдържанието на правото; 3) субектите по спорното правоотношение; 4) индивидуализация на обекта на спорното правоотношение.

Процесуалните предпоставки като условия за допустимост на иска, обуславят допустимостта на процеса, а с това и правото и задължението на съда да разгледа и реши по същество правния спор между страните. За наличието на правен интерес, като абсолютна процесуална предпоставка за съществу.ето на правото на иск, се прави извод от конкретните обстоятелства на правния спор, т.е. от начина по който се засягат правните сфери на страните, съгласно изложените твърдения – в този смисъл мотивите на Тълкувателно решение № 1/2019г. по т.д. 1/2017 г. ОСГТК на ВКС.

Когато правният спор се изразява единствено в застраша.е на правото на ищеца, защитата се изчерпва със силата на пресъдено нещо, с която спорното право се потвърждава при положителен установителен иск или отрича в хипотезата на отрицателен установителен иск. Ако собственикът реши да защити своето право чрез отрицателен установителен иск, то предмет на делото не е претендираното от него материално субективно право на собственост, а отричаното право на собственост ответника. Твърдяното от ищеца субективно право остава извън предмета на делото, като установя.ето му е условие за допустимост на иска. В мотивите на Тълкувателно решение № 8/ 27.11.2013 г. по тълк. д.

№ 8/2012 г., ОСГТК на ВКС, се прие че в „процеса относно процеса“, т.е. при проверка дали исковото процесуално правоотношение е възникнало валидно, следва да бъде установено материалното право на ищеца (когато основава правния си интерес на свое вещно право, засегнато от правния спор), чрез доказ.е на фактите, от които произтича, за да бъде процесът допустим. Но тъй като правото на ищеца, засегнато от правния спор, стои извън предмета на делото, то при уважа.ето на иска, същото няма да се ползва от силата на пресъдено нещо. Ако се установи, че ищецът има правен интерес, то ответникът в условията на пълно и главно доказ.е следва да установи съществу.ето на своето право до момента на приключ.е на съдебното дирене, чрез доказ.е на фактите, от които то произтича.

3

Предмет на делото е отричаното от ищеца материално субективно право на собственост на ответника върху поземлен имот с идентификатор № ........., ведно със построената в имота сграда с идентификатор № ..........1. Отмяната на нотариалния акт по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК не е самостоятелен иск, а представлява последица от евентуалното уважа.е на иска за материалното право, предмет на делото, т.е. съдът служебно постановява отмяната на нотариалния акт, когато това следва от резултата от материалноправния спор, независимо дали страна е поискала това.

Според т. 1 от ТР № 8/27.11.2013 г. по т. д. № 8/2012 г. на ОСГТК, в производството по предявения отрицателен установителен иск ищецът е длъжен да докаже само фактите, обуславящи правния му интерес да оспорва правото на ответника, при което и доколкото правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществу.е правото на иск, при недоказ.е на фактическите твърдения, които го пораждат, производството по отрицателния установителен иск подлежи на прекратя.е като недопустимо.

Направеният извод обаче е в сила само в хипотезите, когато ищецът извежда правния си интерес от твърдения, които не включват притежа.е на самото спорно право, което той отрича на ответника. Когато ищецът поддържа, че е собственик на спорния имот, по силата на диспозитивното начало в гражданския процес той е в състояние сам да определи обема и интензивността на търсената защита, вкл. като се ограничи до отричане със сила на пресъдено нещо на правото на ответника, т. е. предявявайки отрицателен установителен иск.

В този случай доказ.ето, че спорното право принадлежи на ищеца, обаче е въпрос не на процесуална, а на материална легитимация- въпросът за титулярството на правото обуславя произнасянето по съществото на спора, доколкото установя.ето на собственическите права на ищеца изключва тези на ответника върху същия имот.

При положение, че ищецът не докаже, че е титуляр на правото, което е обусловило правния му интерес, отрицателният установителен иск за собственост подлежи на отхвърляне без съдът да изследва правата на ответника. Производството по делото ще подлежи на прекратя.е поради недоказ.е фактическите твърдения на ищеца, обуславящи правния му интерес, само в случай, че този интерес се обосновава с претенция ищецът да е 1) титуляр на самостоятелно право, различно от спорното; 2) позовава се на фактическо състояние или 3) на възможност да придобие процесния имот при отричане правата на ответника. В цитирания смисъл са Решение № 51 от 8.07.2022 г. на ВКС по гр. д.

№ 2767/2021 г., II г. о., ГК; Решение № 9 от 10.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 6320/2015 г., II г. о. Решение № 15 от 19.02.2016 г. по гр. д. № 4705/15 г. на ВКС, II г. о., Решение № 13 от 12.03.2016 г. по гр. д. № 3637/2015 г. на II г. о. и Решение № 52/19.06.2018 г. по гр. д. № 2154/2017 г. на II г. о., Решение № 153 от 9.11.2017 г. по гр. д. № 4486/2017 г. и Решение № 68/24.07.2018 г. по гр. д. № 2767/2017 г., II г. о., Определение № 427/12.12.2013 г. по ч. гр. д.

№ 3593/13 г. и Определение № 105 от 18.06.2019 г. по ч. гр. д. № 1606/2019 г. на ВКС, II г. о., които се споделят от настоящия съдебен състав.

Настоящият съдебен състав, на осно.ие чл. 145, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 7, ал. 1 ГПК, е 4 пристъпил към изясня.е на фактич.та и правна страна на делото. В изпълнение на дадените указания ищецът в проведеното о.с.з на 10.10.2024 г. (стр. 357 от първоинстанционното дело, том 1) е заявил, че правният интерес като абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществу.ето на правото на иск, се обуславя: