Решение № 239 от 26.05.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 239 гр. Пловдив, 26.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кръстина Люб. Димитрова при участието на секретаря Радка Ст. Цекова като разгледа докладваното от Кръстина Люб. Димитрова Търговско дело № 20225300900443 по описа за 2022 година

Предявени са искове с правна квалификация чл.432, ал.1 от КЗ.

Делото е образувано по искова молба на В. С. Н., ЕГН ********** от гр.

**** против ЗАД“ДАЛЛ БОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“, ЕИК 200299615 със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Г.М.Димитров“№1.

Твърди се, че на ****г. на пътя между с. В.Л. и гр.К. е настъпило произшествие, при което лек автомобил „Ауди А4” с рег.№****, управляван от В. А. К., нарушил правилата за движение по пътищата, като на завой навлязъл в лентата за насрещно движение и се ударил в товарен автомобил „Мерцедес Актрос“ с рег. №****, управляван от И.Л.. От удара пострадал ищеца, който бел пътник в първият автомобил и който получил следните травми: счупване на долния край на лъчевата кост, луксацио арт коксе синистра, фрактура ради декстра ин партис дисталис, изкълчване на бедрото, счупване на ацетабулума, фрактура на 6 шиен прешлен, фрактура марго постериорацетабули синистра, усложнения от механичен произход след вътрешно фиксиране с протезно устройство на костите на крайник, миграцио клави, психически стрес, множество травми и наранявания по главата, крайниците и тялото. След инцидента ищецът бил приет в болница за 1 лечение.

Твърди се, че към датата на произшествието виновният водач е имал валидна застраховка “гражданска отговорност на автомобилистите” при ответното дружество, посредством застрахователна полица с период на покритие от 07.02.2022г. до 06.02.2023г. Пострадалият е предявил претенции пред дружеството, което в установения в закона срок не е предложило заплащане на обезщетение.

Посочва се, че в резултат на получените травми ищецът е претърпял и продължава да търпи силни болки и страдания, не се чувства добре физически и емоционално, изпитва цялостен дискомфорт. Инцидентът променил живота му, бил напрегнат, не можел да спи, изживял е силен стрес.

По изложените в исковата молба подробни съображения от съда се иска да осъди ответника да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 26 000,00 лева, които се претендират частично от 200 000,00 лева.

Претендира и сумата 3 108,00 лева – обезщетение за имуществени вреди във връзка с проведеното лечение. Двете главници се претендират ведно със законна лихва, считано от 26.04.2022г. до окончателното изплащане.

Претендират се разноски.

В срока по чл.367, ал.1, ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, с който исковете се оспорват по основание и размер. Оспорва конкретно: твърдението за вината на водача В.К.; механизма на ПТП; за ищеца да са настъпили твърдените травми и психологически последици; продължителността и характера на възстановителния период; наличието на причинно-следствена връзка между механизма на настъпване на произшествието и вредите; датата, от която се претендират лихви.

Ответникът твърди, че ПТП се е осъществило поради нарушение направилата за движение от страна на другия водач – И.Л.. Навежда възражение за съпричиняване с твърдението, че ищецът сам е допринесъл за настъпване на вредите, тъй като е пътувал без обезопасителен колан.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, намира за установено следното:

Видно от представения протокол за оглед на ПТП от ***г. и от съдържанието на останалите материали от ДП №120/2022г. по описана РУ – К., на ***г. около **** часа на пътя между с.В.Л. и гр.К. е настъпило ПТП, 2 при което лек автомобил „Ауди А 4” с рег.№****, управляван от В. А. К. се ударил в товарен автомобил „”Мерцедес Актрос” с рег.№*****, управляван от И.Л.. При произшествието е загинал водачът на лекия автомобил, а В. С. Н.

– пътник в същия автомобил са били причинени множество травми и наранявания, което е наложило прием и лечение в болница.

Приетата в настоящото производство комплексна експертиза на в. л.

Ст.М. и Д.М. установява, че управляваният от водача В.К. автомобил при преминаване през десен завой на пътя е навлязъл в насрещната лента за движение и така е настъпил удар с насрещно движещия се товарен автомобил. Като причина за настъпвате на ПТП се сочи това, че лекият автомобил е навлязъл в лявата лента на платното за движение на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно. Водачът на лекия автомобил В.К. е имал техническа възможност да избегне произшествието, ако се бе движил по дясната лента и не бе навлязъл в лявата лента за движение на пътното платно. Вината на К. за инцидента е била установена и в досъдебното производство, видно от съдържанието на Постановление от 07.04.2023г., с което наказателното производство е било прекратено, поради настъпилата смърт на извършителя В. А. К..

Експертизата доказва още, че на предна дясна седалка в лекия автомобил като пътник е пътувал ищеца Н.. При удара между превозните средства той е получил следните травми: закрито счупване на долния край на дясна лъчева кост, задно изкълчване на лява тазобедрена става със счупване на задния ръб на дъното в областта на таза, контузия на главата с хематом в субарахноидалното пространство, счупване на 6-ти шиен прешлен без разместване. Движенията на горен десен и на долен ляв крайник на ищеца са били трайно ограничени за повече от един месец. Причинена му е била болка със силно изразен характер, която бавно е намалявала с времето. Страданията са били силно изразени, поради невъзможността за придвижване в първите месеци, освен в инвалиден стол. Налице са усложнения, дължащи се на поучените контрактури в областта на ставите и наличната постоянна болка при ходене в дясната тазобедрена става. На В. Н. е проведено трикратно оперативно лечение, съчетано с рехабилитация в домашни условия и в специализирани заведения. Оздравителния процес при добро стечение на обстоятелствата според в. л. М. протича за период от 8-9 месеца, а възстановителния в различно време в зависимост от наличните усложнения.

3

Към настоящия момент ищецът се придвижва със самостоятелна, но накуцваща, обременяваща походка. Оплаква се от затруднено сядане, невъзможно клякане, затруднения при слизане и качване по стълби. Раните на двете колена са зараснали. По отношение на ръката, вещото лице в съдебно заседание говори за разлика между едната и другата китка в движенията нагоре, т.е. китката на ръката с травмата е с ограничено движение при огъване нагоре. Пояснява, че тазобедрената става няма как да се възстанови напълно в състоянието, в което е била преди травмата, тъй като такива тежки фрактури нарушават и хрущяла, което е необратимо и рано или късно водят в голям процент от случаите до подмяна на ставата, артрозна болест, ошипяване.

Приетата психологична експертиза обосновава заключение, че вследствие на пътния инцидент Н. е преживял цялостен дискомфорт, ограничени са възможностите му за самостоятелна социална, лична и битова активност, за активна физическа дейност, което подсилва усещането за непълноценност и безперспективност; налице са страхови изживявания, усещане за неувереност и безпомощност, ограничени възможности да изпълнява задълженията на работното си място.

Разпитана е като свидетел майката на ищеца - Д. Н.а, показанията на която се възприемат като последователни, логични и кореспондиращи на останалите доказателства. Тя установява, че при престоя му в болница синът й е имал постоянна нужда от нейната помощ, тъй като е бил обездвижен, стресиран, постоянно се оплаквал от болките, които изпитва; в продължение на пет месеца е бил на легло, след това до седмия – осмия месец родителите му започнали да му помагат да седи в инвалидна количка, да се придвижва с патерици; продължава да преживява случилото се, не може да спи спокойно; страхува се да се придвижва с автомобил.

Предвид така събраните доказателства съдът приема за безспорно установено, че е налице виновно противоправно деяние, извършено от водача В. А. К., който е нарушил правилата за движение по пътищата, като е управлявал автомобила по начин, несъобразен с пътната обстановка, в резултат на което е изгубил контрол, навлязъл е в насрещната лента и се е ударил в движещия се по нея товарен автомобил. В п р я к а причинноследствена връзка с деянието са настъпилите травматичните увреждания на 4 ищеца.

Не се събраха доказателства, които да сочат виновно поведение на водача на товарния автомобил И.Л..

Не се събраха доказателства в подкрепа на възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат чрез неизпълнение на задължението за поставяне на предпазен колан. В протокола за оглед е посочено, че колана на предната дясна седалка е намерен в използвано състояние и срязан. Свидетелят Х. Б. е бил на мястото на инцидента, оказал е първа помощ на ищеца и установява, че същият е „висял” на колана, тъй като автомобила бил преобърнат „по таван”. Наложило се свидетелят да среже колана с нож, за да извадят Н. от колата, докато чакат линейка. Показанията на свидетеля се потвърждават и от комплексната експертиза – според вещите лица ако ищецът е бил без колан, травмите му предвид механизма на произшествието и изминалата от автомобила траектория биха били много повече, включително би трябвало тялото да е напуснало купето през предното стъкло.

Страните не спорят, че към датата на ПТП за управлявания от виновния водач лек автомобил е имало сключена застраховка “гражданска отговорност” с ответното дружество, валидна за периода 07.02.2022г. – 06.02.2023г. Съгласно чл.432 от КЗ налице с а предпоставките за ангажиране отговорността на ответника - застраховател за обезщетяване на причинените на ищеца вреди, вследствие на процесното ПТП.

Претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинените му телесни повреди, следва да бъдат репарирани с присъждане на обезщетение от страна на застрахователя.

Предвид разпоредбата на чл.52 ЗЗД размерът на дължимото обезщетение ще следва да се определи по справедливост. При това съдът отчита обстоятелството, че са причинени три средни телесни повреди, възстановяването от които е продължило осем-девет месеца. Дълго време ищецът е търпял интензивни болки и страдания, не е можел да се движи и обслужва сам, а към настоящия момент продължава да не може да движи травмираните крайници пълноценно. При тези обстоятелства сума в размер на 70 000,00 лева би било справедливо обезщетение на неимуществените вреди.

За разликата над този размер до пълния предявен размер от 200 000,00 лева 5 искът ще се отхвърли като неоснователен.

Видно от представените по делото фактури, издадени от УМБАЛ „Св.Георги”ЕАД, за лечението си ищецът е заплатил сума в общ размер на 3 108,00 лева, от които: 30,00 лева – цена на киршнерови игли, 1820,00 лева – цена на стандартна реконструктивна плака, 29,00 лева – потребителска такса, 29,00 лева – потребителска такса. В. л. Б. е потвърдило, че тези разходи са били необходими за лечението на получените при ПТП травми. Ето защо в поза на ищеца ще се присъди сумата 3 180,00 лева – обезщетение за имуществени вреди.

Съгласно чл.429, ал.3 КЗ лихвите за забава, за които отговаря застрахователят, се дължат от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. В настоящия случай ищецът е заявил претенция пред ответника с писмо, което е получено на 26.04.2022г.

Не се събраха доказателства за по-ранна дата на уведомяване на застрахователя от страна на наследниците на застрахования водач. Ето защо определените от съда обезщетения ще се присъдят ведно със законна лихва, считано от 26.04.2022г. до окончателното изплащане.

По отношение на разноските:

Ищецът е освободен от заплащане на държавна такса на основание чл.83, ал.2 от ГПК. За възнаграждение на вещите лица по допуснатите експертизи от бюджета на съда е платена сума от общо 1024,20 лева. Тази сума на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – гр.Пловдив, както и сумата 2924,32 лева – държавна такса върху уважения размер на исковете.