Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1360 от 15.12.2022, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 3236/2022
Вид
Решение № 1360
Подписан
15.12.2022
В сила
29.03.2023
Състав
Ани Харизанова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.530 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.533 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.13 · Закон за гражданската регистрация
  • чл.14 · Закон за гражданската регистрация
  • чл.19 ал.1 · Закон за гражданската регистрация
  • чл.8, ал.1 · Закон за гражданската регистрация

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1360 гр. Пазарджик, 15.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ани Харизанова при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20225220103236 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.530 и сл. от ГПК във вр.с чл.19 ал.1 от ЗГР.

Образувано е по молба от Р. Г. Н. с ЕГН ********** от град С., ул.“Д. Д.“№6А,в обстоятелствената част на която се твърди, че молителят е роден на 22.10.1983г в град Пазарджик от родители : майка Ф. Й. Н.а и баща –Г. А. Н. като в акта си за раждане е записан с имената Р. Г. Н.. Молителя желае да промени собственото си име от Р. на Р. и фамилното си име от Н. на А. като изтъква следните основания: Още от малък е известен в обществото с името Р. като с това име са се обръщали към него всичките му , близки и роднини и приятелите му от детската градина и училище. Родителите му също са се обръщали към него с това име и постепенно всички започнали да го наричат Р. като името Р. изчезнало изобщо от неговото ежедневие. Жената, с която живее на семейни начала също се обръща към него с името Р.. Колегите му в работата също го наричат Р.. Още от малък е свикнал с името Р. и това име го чувства като негово родно име. Където и да отиде се представя с името Р. като никой не го знае с рожденото му име Р.. Когато представя административно документите си за самоличност , попада в странна ситуация- там да се прочита друго негово собствено име- непознато за всички тях , която пък поражда много въпроси и дискусии от негова страна с администрацията, поради което има твърдо убеждение за тази промяна. Неприемливо за молителя е да остане със собствено име Р. спрямо убежденията, както на него самия , така и на обкръжението му от близки, познати, роднини , приятели и колеги в работата В тази връзка са налице важни обстоятелства, за да бъде допусната промяна на собственото му име от Р. на Р.. Молителят твърди, че отглеждането и възпитанието са преминали изцяло през годините назад при неговите баба и дядо по бащина линия, което само по себе си съставлява важна причина , която да 1 обоснове промяна на фамилното му име, което да е като името на дядо ми Ангел. Твърди, че дядо му го е отгледал и възпитал като личност, като човек и честен гражданин на Република България, поради което му дължи това уважение, благодарност и респект. Молителят твърди, че е известен сред обществото и близките си с фамилно име А., като ползването на настоящата фамилия Н. е само формално. Това е така, защото по стара семейна традиция както молителя така и целият му род са известни сред обществеността с това, че се именуват с фамилия А.и – това е признателност и уважение към дядо му, който е помагал на всички. Поради това молителят не се припознава с настоящото си фамилно име , а с фамилното име, образувано от името на дядо му по бащина линия. Моли съда да постанови решение, с което да се допусне промяна на собственото име на молителя от Р. на Р. и на фамилното му име от Н. на А..

В подкрепа на твърденията си молителят ангажира доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК от ответната Община Пазарджик не е подаден писмен отговор.

В срока по чл.131 от ГПК от РП-Пазарджик не е подаден писмен отговор.

В съдебно заседание молителят, чрез пълномощника си ,поддържа молбата.

В съдебно заседание ответната община становище по молбата. не изпраща представител и не изразява

В съдебно заседание РП-Пазарджик не изпраща представител и не изразява становище по молбата.

Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в молбата твърдения, след като обсъди и анализира събраните по делото доказателства при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК прие за установено следното от фактическа страна:

От представеното по делото писмено доказателство- удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №2686/24.10.1983г., съставен от община Пазарджик, е видно, че молителят е роден на 22.10.1983г от майка Ф. Й. Н.а с ЕГН ********** и баща Г. А. Н. с ЕГН **********.

От приетите по делото личен регистрационен картон на молителя е видно, че същият име две деца Б. Р.ова Н.а с ЕГН ********** и Г. Р.ов Н. с ЕГН **********. Същият има две сестри- Б. Г.а Н.а с ЕГН ********** и Й. Г.а Н.а с ЕГН **********. Видно от приложената справка за съдимост, касаеща молителя същият е неосъждан. В справката за съдимост молителя е записан с фамилно име Й.. От справката за предоставяне на данни по реда на Наредба №14/18.11.2009г. е видно, че на 05.07.2018г.молителят е сключил граждански брак с Ана Величкова Й.а и приел фамилното име на съпругата си Й.. По делото не са ангажирани данни в документите са самоличност- лична карта и паспорт с какво фамилно име фигурира молителя- Н. или Й..

По делото бяха събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите Г. А. Н. / баща на молителя/ и С. Д. К. Свидетелят К.

2 обясни, че се познава с молителя от 15-20 години. Приятели са и живеят в един квартал.В квартала на галено наричат молителя с името Р., но по-често се обръщат към него с името Р..

В махалата го знаят и като Р. и като Р.. Според свидетеля молителят е известен с фамилията Н..

От разпита на свидетеля Г. Н. се установи, че синът му е роден с името Р., но в детската градина и в училище започнали да го наричат Р.. От малък съседите го наричат Р..

Свидетелят обясни, че неговият баща е носил фамилията А.и и това е причината както свидетеля така и сина му/ молителят по делото/ да желаят да възстановят фамилното име А., което идва от собственото име на дядото на молителя – Ангел.

Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:

Молбата, с която е сезиран съда, черпи правно основание в разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗГР – промяна на собствено и фамилно име.

Основателността на молбата се обуславя от категоричната установеност по делото на наличието на поне един от фактическите състави на тази разпоредба- името да е осмиващо, опозоряващо , обществено неприемливо/ което не се твърди в настоящия случай,респ. не е предмет на доказване / или „важни обстоятелства“ да налагат това. Молителят се е позовал на втората предпоставка. Ето защо съдът следва да ограничи предметния обхват до това дали заявените обстоятелства са “важни обстоятелства“ за допускане на исканата промяна на собственото , бащино и фамилно име на молителя.

Предвид обстоятелството, че физическото лице се идентифицира, отграничава от другите правни субекти в обществото със своето име, с което се легитимира, а от това произтичат редица права и задължения за него, то и възможностите за промяна са строго определени от закона и се допускат при определени обстоятелства. Юридически името е уредено с императивни правни норми. Законодателят определя името като съставно, състоящо се от три части- собствено , бащино и фамилно като всяка от тези части се използва при различни условия за социално общуване. Правото на иск като субективно право и като средство за правна защита се предоставя на правния субект, който реално и ефективно може да постигне осъществяване на индивидуалните права, които действително притежава и които са признати от правна норма. Безспорно е, че молителят е носител на субективно право на иск за промяна на имената по съдебен ред.

Самото име е словесно наименование, чието притежаване е задължително за всяко физическо лице – чл.8, ал.1 от ЗГР и начинът на образуване се регламентира императивно в чл.12 и следващите от ЗГР като възможности за свободен избор и промяна съществуват предимно по отношение на собственото/ личното/име.

В съдебната практика се приема, че собственото име е част от личното самоопределяне на всяко лице , поради което субективното му желание да носи определено собствено име съставлява „важно обстоятелство“ по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗГР и обуславя промяна на това име/Решение№19 от 08.02.2012г. по гр.д.№486/2011г на 3

ВКС/.Разпоредбата на чл.13 от ЗГР предвижда , че бащиното име на всяко лице се образува от собственото име на бащата и се вписва с наставка „-ов“ или „-ев“ и окончание съобразно пола на детето, освен когато собственото име на бащата не позволява поставянето на тези окончания или те противоречат на семейните, етнически и религиозни традиции на родителите.Фамилното име на физическото лице се формира по реда на чл.14 от ЗГР, а именно- от фамилното име на бащата с „-ов“ или „-ев“ и окончание съобразно пола на детето, освен когато собственото име на бащата не позволява поставянето на тези окончания или те противоречат на семейните, етнически и религиозни традиции на родителите.Разпоредбите на чл.13 и чл.14 от ЗГР са императивни и не могат да бъдат дерогирани от субективното отношение към тях от носителя на правото име . В закона няма легално определение на понятието „ важни обстоятелства“, поради което същото подлежи на преценка във всеки отделен случай. Такива обстоятелства са например известността на лицето в обществото с име, с което се идентифицира, носенето на лицето на различни имена в различни периоди от време в резултат на станала не по волята на това лице промяна и др.Тази преценка обаче винаги трябва да бъде обвързана с императивните изисквания на чл.13 и чл.14 от ЗГР и посочените в тях възможни отклонения относно начина на образуване на бащиното и фамилно име на физическото лице / В т.см. Решение №256 от 29.04.2004г. по гр.д.№513/2003г, на ВКС, Решение №77 от 16.02.2012г по гр.д.№344/2011г. на ВКС, Определение №1253 от 15.10.2009г по ч.гр.д.№1181/2009г на ВКС, Определение №708/17.05.2012г. по гр.д.№23/2012г. на ВКС, Определение №340/09.02.2012г. по гр.д.

№1049/2011г на ВКС ,Решение№507 от 22.10.2010 по гр.д.№227/2010г. на ВКС , Решение №434/24.06.2010г. по гр.д.№712/2009г на ВКС/.

В настоящия случай като причина за промяна на собственото и фамилно име молителят изтъква обстоятелството, че в близкия приятелски и роднински кръг, в училище, а и в махалата е наричан със собствено име Р. и с фамилно име А., което фамилно име идва от собственото име на дядо му по бащина линия- Ангел, който дядо го е отгледал и възпитал и към когото молителят изпитва чувство на уважение, благодарност и респект.

На първо място следва да се отбележи, че по делото липсват данни в някакъв предходен момент да са били сменени собственото и фамилно име на молителя и това да е станало против неговата воля или към момента на раждането си да е записан с имената, които родителите му примерно не са желали детето им да носи поради липса на възможност или ограничена такава да изразят свободно волята си с оглед конкретните политически условия в страната като важни причини , за да се иска възстановяване на предходното положение, което той желае ,приема или се съгласява.

Тук е момента да се посочи, че от гласните доказателствени средства и поконкретно от показанията на свидетеля С. К., който свидетел познава молителя от около 15-20години, се установи, че само „на галено“ са наричали молителя с името Р..

Според този свидетел по-често околните са се обръщали към молителя с името Р..

По делото липсват категорични писмени и гласни доказателства, от които да е видно, че молителят се е афиширал в обществото с различно фамилно име от посоченото в акта му 4 за раждане фамилно име Н..Важните обстоятелства за промяна на фамилно име следва да са обективно обусловени и не могат да бъдат въпрос на лична преценка и желание от страна на молителя. Както се посочи по –горе в трайната и последователна практика на ВКС промяната на имената се допуска по изключение и не зависи от субективното отношение на молителя, а от обективни обстоятелства, които в конкретния случай не са налице.

Субективното желание за носене на едно име е относимо само досежно промяната на собственото име, но тази субективна нагласа се преценява наред с обективните предпоставки.

Обстоятелството, че молителят отгледан и възпитан от дядо си Ангел по бащина линия, поради което питае към дядо си чувства на дълбоко уважение, респект и признателност не би могло да се квалифицира като важно обстоятелство по смисъла на закона, за да обоснове промяна на фамилното му име и да бъдат преодолени императивните норми на ЗГР, регламентиращи образуването на фамилното име на едно лице. / В тази насока е и съдебната практика./