Решение № 7325 от 03.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7325 гр. София, 03.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-9 СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария М. Запрянова при участието на секретаря СИМОНА Н. И.А като разгледа докладваното от Мария М. Запрянова Гражданско дело № 20241100111341 по описа за 2024 година

Страни в производството са ищецът „Юробанк България“ АД, с ЕИК 000694749, гр. София, бул. Околовръстен път №260, и ответникът Д. Б. Б. с ЕГН: **********, гр. София, ж.к.

********.

Предявени са установителни искове по чл.422 ГПК, вр. чл.79 и чл.86 ЗЗД за сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 65391/ 2022г. по описа на СРС, 156, състав, а именно:

-28794,32лв. – представляваща главница по Договор за потребителски кредит № FL 1021667 от 17.10.2019г., ведно със законната лихва от 25.10.2022г. до плащането;

-1455,09 лева – възнаградителна лихва за периода 17.03.2020г.-27.05.2021г.;

- 496,41 лева – обезщетение за забава за периода 14.05.2020г.-11.10.2022г.;

- 194 лева - банкови такси.

В исковата молба ищецът „Юробанк България“ АД твърди, че с ответника Д. Б. Б. сключили Договор за потребителски кредит № FL 1021667 от 17.10.2019г., за сумата 30 000лв. Сумата била усвоена от кредитополучателя по разплащателна сметка: BG********, разкрита на негово име /видно от банково бордеро 2154333 от 17.10.2019г.

Ищецът сочи, че по силата на чл. 3, ал.1 от Договора за кредит, Кредитополучателят дължи на Банката променлива годишна лихва върху усвоената главница, която се определя като сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 3,800%, Страните уговорили, че за референтен лихвен процент ще се ползва лихвен индекс ПРАЙМ, като начинът и методът на формирането му е посочен в ал.2 на чл.3. Към датата на усвояване на кредита ПРАЙМ е бил 1,1150%, като съгласно уговореното в договора по 1 кредита се е прилагал лихвен процент в размер на 4,95%.

Ищецът твърди, че съгласно чл.3, ал.9 от договора за кредит, страните уговорили, че годишният процент на разходите по отпуснатия кредит е в размер на 7,83%, а общата сума, дължима от кредитополучателя в края на договора е в размер на 38607,33лв. При просрочие на вноските и при предсрочна изискуемост, кредитополучателят дължи лихва за забава, равна на законната лихва за забава (чл.9 от договора за кредит). По силата на чл.8 от договора за кредит погасителните вноски са с падеж до 16-то число на съответния месец, като размерът на месечната вноска е посочен в погасителния план, неразделна част от договора за кредит. Крайният срок за погасяване на цялото задължение е 17.10.2026г.

Съгласно чл.3, т.2 от договора кредитополучателят дължал такса за обслужване на разплащателна сметка в размер на 3.50лв. на месец, като в случая кредитополучателят е просрочил 14бр. такси в общ размер на 49лв., както и 145лв., начислени съгласно чл.2, ал.2 от Договора, вр. с Тарифа за таксите и комисионните, раздел XIV, б. В, т. 10.

Ищецът твърди, че кредитополучателят не е изпълнил договорните си задължения по процесния договор за кредит, тъй като не му е платил всички месечни вноски, включващи лихва и главница, лихви и такси, с размер и падеж - съгласно погасителния план към процесния договор; не е заплатил дължимите на Банката неустойки за времето на забава върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава, съгласно чл. 9; По силата на чл. 14 от Договора за банков кредит, при непогасяване в уговорения срок на една или повече вноски по кредита, Банката има право да обяви кредита за изцяло или частично предсрочно изискуем, без да се прекратява действието на договора.

Уведомлението за предсрочната изискуемост било връчено на длъжника на 18.04.2022г.

В срока по чл.131 ГПК ответникът, чрез назначения особен представител, е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове и моли да бъдат отхвърлени.

Оспорва сключването на договора и предаването на сумата - прави искане по чл.183 ГПК ищецът да представи в оригинал Договор за потребителски кредит №FL 1021667/17.10.2019г., както и искане по чл.193 ГПК за откриване на производство по оспорване на документ, като твърди, че договорът не е подписан от Д. Б. Б.. Сочи, че към договора се прилагат разпоредбите на ЗПК, като на основание чл.23 ЗПК при установяване на недействителност на договора кредитополучателят дължи връщане само на чистата сума, предоставена по договора. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване: сключване на договор за кредит, предаване на сумата по кредита; размер на дължимата договорна лихва, дата на изпадане в забава, размер на обезщетението за забава, основание е размер на дължимите банкови такси.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно в тяхната съвкупност, намира следното от фактическа и правна страна:

От приетите писмени доказателства се установява, че съгласно чл.3, ал.1 от Договор за 2 потребителски кредит № FL 1021667 от 17.10.2019г., кредитополучателят дължи на Банката променлива годишна лихва върху усвоената главница, която се определя като сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 3,800%, Страните уговорили, че за референтен лихвен процент ще се ползва следният лихвен индекс ПРАЙМ, като начинът и методът на формирането му е посочен в ал.2 на чл.3. Към датата на усвояване на кредита ПРАЙМ е бил 1,1150%, като съгласно уговореното в договора по кредита се е прилагал лихвен процент в размер на 4,95%.

Съгласно чл.3, ал.9 от договора за кредит, страните уговорили, че годишният процент на разходите по отпуснатия кредит е в размер на 7,83%, а общата сума, дължима от кредитополучателя в края на договора е в размер на 38607,33лв. При просрочие на вноските и при предсрочна изискуемост, кредитополучателят дължи лихва за забава, равна на законната лихва за забава.(чл.9 от договора за кредит). По силата на чл.8 от договора за кредит погасителните вноски са с падеж до 16-то число на съответния месец, като размерът на месечната вноска е посочен в погасителния план, неразделна част от договора за кредит.

Крайният срок за погасяване на цялото задължение е 17.10.2026г.

Съгласно чл.3, т.2 от договора кредитополучателят дължал такса за обслужване на разплащателна сметка в размер на 3.50лв. на месец, като просрочил 14бр. такси в общ размер на 49лв., а съгласно чл.2, ал.2 от Договора, вр. с Тарифа за таксите и комисионните, раздел XIV, б. В, т. 10, дължи - и сумата 145лв. Съгласно чл.2, ал.2 от Договора страните се съгласили, че освен таксите, посочени в чл.5, кредитополучателят дължи и такси и комисионни, съгласно Тарифа за таксите и комисионните, която банката прилага по извършване на услуги клиенти – физически лица. Съгласно тази Тарифа, раздел XIV, б. В, т.

10 /приложена към заявлението, подадено по ч.гр.д. № 653/2022г. на РС-гр. Свищов/, кредитополучателят дължи такса за действия по ограничаване на негативните последици при просрочие. Банката е посочила в молба от 09.01.2023г. по ч.гр.д. № 65391/2022г. на СРС, че това ограничаване на негативните последици, изразяващо се в телефонни обаждания, изпращане на кратки съобщения и напомнителни писма, всъщност представлявало заявена от кредитополучателя услуга, а не неустойка или обезщетение за забава, поради което той дължал посочената такса. Видно от Тарифата, за просрочие над 181 дни се дължи такса в размер на 15 лв., а не 145 лева. Съдът намира, че посочените действия при забава в плащанията /телефонни обаждания, изпращане на кратки съобщения и напомнителни писма/ не представляват услуга за клиента на банката, а целят събиране на вземанията на кредитодателя, тоест това са действия, които изцяло ползват банката, поради което уговарянето на такса, дължима от кредитополучателя за тях, представлява неравноправна клауза, доколкото той не получава реална услуга за така начислената сума. Предвид горното, тази сума от 145 лева е начислена като задължение въз основа на нищожна клауза от договора и е недължима, като за нея искът следва да се отхвърли.

Съгласно чл.3, ал.11, подписвайки договора, кредитополучателят декларира, че е запознат с обстоятелството, че ползва преференциални условия, при наличието на следните условия: 1.

Да осигури постъпване на средства от минимум 1000 лева и 2. Подписано от 3 кредитополучателя съгласие за приемане на застраховане по застрахователен договор за застраховка „Защита на плащанията“ по потребителски кредит и на общите условия за застраховката с ползващо се лице банката и със застраховател, посочен от банката, и поддържане на застрахователно покритие по застраховката за срока на кредита.

Кредитополучателят дължи застрахователни премии съгласно договорната документация за приемане на застраховане за застраховка „Защита на плащанията“. Съответно, в чл.20 от договора е посочено, че при неизпълнение на горните условия, включително неплащане на повече от една дължима месечна застрахователна премия или ако кредитополучателят прекрати застрахователното покритие, банката има право за измени преференциалните условия.

Според договореното в чл. 4 от Договора за потребителски кредит, погасителните вноски за издължаване на кредита, включително дължимите лихви се заплащат на съответната падежна дата от съответния месец, посочена в Погасителния план. Ако падежът на погасителната вноска съвпадне с неприсъствен ден, тя може да бъде направена и в първия работен ден след падежа.

Съгласно чл. 14 от Договора за банков кредит, при непогасяване в уговорения срок на една или повече вноски по кредита, Банката има право да обяви кредита за изцяло или частично предсрочно изискуем, без да се прекратява действието на договора.

Съгласно договореното в чл. 19 от процесния Договор, всички уведомления и изявления във връзка с договора трябва да бъдат направени в писмена форма и ще се считат получени, ако по факс, чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата с обратна разписка или с препоръчана поща, с куриер или по електронна поща достигнат до адресите на страните, посочени в началото на договора.

Поради неплащане в уговорения срок на погасителна вноска падеж 17.03.2020г., съгласно погасителния план към Договор за кредит, Банката е обявила предсрочната изискуемост по кредита.

Банката е уведомила кредитополучателя за предсрочната изискуемост чрез поканата, връчена чрез ЧСИ В.Г., с peг. № 725 в регистъра на КЧСИ, която покана е връчена на адреса на кредитополучателя, посочен в договора за кредит. След извършена служебна справка в НБД Население и справка от НОИ е установено, че лицето е с настоящ адрес гр. София, ж.к.

********, както и регистриран трудов договор в СМАРТ СЪРВИСИС ИТ ЕООД. Предвид новоуставената информация, на кредитополучателя е връчена нова покана чрез ЧСИ С.Х., Peг. № 863, като поканата е връчена по реда на чл.47 от ГПК на 18.04.2022г., като именно това е датата, от която задължението се счита за изцяло предсрочно изискуемо. За извършените действия по връчване на поканата са представени документи и подробен протокол за предприетите от ЧСИ Халаджова действия по връчването /л.15-л.78 от гр.д.

№48077/2024г. на СРС/, които установяват редовност на връчването на уведомлението за предсрочна изискуемост преди датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК – 24.10.2022г.

4

На 24.10.2022г. „Юробанк България” АД подало заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, допускане на незабавното й изпълнение и издаване на изпълнителен лист, по което е образувано 65391 от 2022г., по описа на РС-София. По подаденото заявление е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист, срещу. Срещу длъжника е образувано изпълнително дело 1061 от 2023г., по описа на ЧСИ У.Д., но тъй като заповедта за изпълнение му е връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, на основание чл. 415, ал.2 от ГПК на ищеца на 22.07.2024г. били връчени указания за завеждане на иск по чл.422 от ГПК.

Съгласно заключението към съдебно-графическата експертиза подписите „Кредитополучател“ на всеки лист в договора за кредит са положени от Д. Б. Б.. за